Гр. Добринище – крепост “Св. Никола”


Описание и история

Тракийска, късноантична и средновековна, крепост Св. Никола се намира в едноименната местност, на 2.82 km югозападно по права линия от центъра на град Добринище. Обектът е разположен на естествено възвишение в предпланините на Северен Пирин, издължено в посока изток- запад и северозапад. Всички страни на възвишението са много стръмни и на места има големи групи от отвесни скални зъбери. Най- лесният достъп до него е от запад през дълбока и стръмна седловина. Укреплението заема върха на възвишението, като има форма на бумеранг. Крепостните стени следват конфигурацията на терена. Изпъкналия ъгъл на „бумеранга“ е насочен на югоизток. Максималните размери на обекта са 120х47 m и заема площ от около 3.5 дка. Според археолозите заеманото пространство е около 5 дка, но за сега това е предположение, тъй като не са разкрили близо 4/7 от територията му. Крепостните стени са градени от различен по размер ломени камъни, споени с бял хоросан примесен със счукана тухла. Лицата на стените са от добре подредени камъни, така че да се получи равна повърхност. Във височина се забелязва, че стените са градени със спойка от кал. Вероятно след опожаряване на обекта в края на VI и началото на VII в., за което археолозите са намерили десетки свидетелства, стените са възстановени не с хоросан, а с кал. Дебелината на стените варира между 1 и 1.5 m и са запазени на височина до 1-1.3 m. По протежението на куртините за сега са локализирани три кули, като до този момент не са правени проучвания в западната, най- достъпна част на обекта. Най- вероятно в тази част ще има поне още толкова кули. Първата от локализираните кули се намира на най- издаденият участък от „бумеранга“ в югоизточна посока. Тя има четириъгълен, неправилен план и се явява вътрешна за куртината. Кулата за сега не е разкопавана, а е локализирана чрез теренно проучване, поради тази причина размерите ѝ могат да се дадат само приблизително- 6х8 m. Втората кула е разположена в най- североизточния участък на укреплението в средата на сравнително късата североизточна стена. Тази кула има правоъгълен план и е външна за куртината. От нея археолозите за сега са разкрили само вътрешната ѝ стена. Третата кула е разкрита във свивката на „бумеранга“ почти в средата на северната част на твърдината. Тя има предполагаемо квадратен план и също е външна за куртината. Разположението ѝ точно над много стръмният северен склон предполага, че в нея може да е имало врата която да е водила към скрита пътека която да се спуска в долината. Това предположение предстои да бъде проверено в бъдещите разкопки в този участък. Входът в крепостта е локализиран на югоизточната стена. Той е оформен в ниша в крепостната стена, така че пространството пред него да може да се отбранява от двата скоса на стената. Нишата в която е поместен входа представлява вдаване на стената на вътре към крепостта с дълбочина от около 3-4 m. Археолозите предполагат, че над вратата е оформена кула, но за сега пространството около нея не е разкопавано и не може да се отрече или потвърди това предположение. Терена на укреплението е бил гъсто застроен с жилищни и стопански сгради. Дебелината на техните зидове е 0.65 m и част от тях за запазени на височина от над 3 m. В западната част на обекта се издига параклиса „Св.Никола“, който е построен върху основите на раннохристянска църква. Откритият материал в обекта са големи количества фина и груба битова керамика както и строителна керамика основно от римския и византийския период но се намира и тракийска, както и османска. Намерени са монети от всички периоди от II в.п.н.е  до XVII в., което свидетелства за дългият период на непрекъснато обитаване. Разкопаните два скелета от вторични погребения свидетелстват, че обитаването е продължило и след като укрепителната система не е функционирала. Североизточно под твърдината се намира тракийско, скално светилище „Карпата“ оформено на издигаща се скала. Западно от крепостта в седловината която я отделя от останалия рид, преминава стар път по който още личи калдъръма на места. Този път тръгва от долината и се изкачва високо в планината.

Местоположение

Надморска височина: 1095 m GPS координати: 41°48’42” С.Ш. и 23°31’54” И.Д.

Източници

Бараков, В. Археологическо проучване на обект “Св. Никола” в землището на гр. Банско.
Баряков, В. Барякова, С. АОР, 2007÷2016
К.Василев

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/04/blog-post_21.html
https://photos.app.goo.gl/PB4FAPhkTRzyX4cf8

Планове

gr dobrinishte krepost sv nikola 5f438dbc4aff3

К.Василев

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Обекти в БългарияОбласт БлагоевградОбщ. БанскоЮгозападна Б-я

Comments are disabled.