Гр. Девня – римски укрепен град Марцианопол

img 6127 scaled e1605876072766

14 / 100

Описание и история

Античен и късноантичен град Марцианопол/Marcianopolis се намира под основите на квартал Река Девня на град Девня. Носи името си от Marcian- сестра на император Марк Улпий Траян (98-117). В надписи на преторианци, открити в Рим, градът носи и бащиното име на императора- Ulpius (Ulpia Marcianopolis). На латинските надписи името на града е- Marcianopolis, civitas Marcianopolitanorum, често дадено съкратено, на гръцките надписи- Markiano(u)poliz , Markianou póliz , h póliz Markianopolitwn  (h Markianopolitwn póliz), а на бронзовите монети, сечени в града- MARKIANOPOLEITWN, MARKIANOPOLITWN. След заселването на славяните и прабългарите в днешна Североизточна България през първите десетилетия на VII в. името на града изчезва от историческите извори, но в църковно- административното деление то остава по традиция до ново време. В ново време развалините край девненските извори станали известни чрез писмата на руския поет, “чиновник для особых порученiй”, Виктор Григориевич Тепляков (1804-1842), писани от България през 1829 г. (по време на Руско- турската война от 1828-1829 г.), и още същата година били идентифицирани от новорусийския археолог Иван Павлович Бларамберг (1772-1831) с известния от античните извори Марцианопол. Писмените извори за града (старогръцки, римски, готски и византийски) са откъслечни, но го показват като важен военен, административен и християнски център. Името му се среща в Певтингеровата карта (Tabula Peutingeriana) и в Пътеводителя на император Антонин (Itinerarium Antonini Augusti). Дексип (Dexippos Atheniensis) предава, че градът бил обграден със стени със зъбери и че според местните жители бил наречен по името на сестрата на император Траян. Същото пише и Амиан Марцелин (Ammianus Marcellinus). Според Теофилакт Симоката (Theophilactus Simocatta) селището, гледано от „Константинопол“ (Constantinopolis), било разположено наляво от „Одесос“ (Odessus). То се намирало от „Никополис ад Иструм“ (Nicopolis ad Istrum) на 130 мили, а от Одесос- на 24 мили. Според Амиан Марцелин, Хиерокъл (Hieroclis Synecdemos), Теофан (Theophanes Confessor) и Цариградския синаксар (Sinaxarium ecclesiae Constantinopolitanae) Марцианопол се намирал в провинция Долна Мизия (Moesia Inferior), на която бил главен град. В Долна Мизия го поставя и Неизвестния автор от Равена (Ravennatis Anonymi). Зосим (Zosimus) пише, че Марцианопол бил “най- големият град в Тракия”. В Тракия го поставят още Цариградският синаксар и Месецословът на Василий II (Menologium Basilii). За възстановителни работи по крепостните стени на града по времето на император Юстиниан I (527-565) съобщава Прокопий Кесарийски (Procopius Caesariensis). За “варварските” нападения над него пишат Дексип, Амиан Марцелин, Зосим, Йордан, Пасхалната хроника (Chronicon Paschale), Теофан, История на императорите (Historia Augusta), Хрониката на Хиероним (Hieronymi Chronicon). В Марцианопол имало императорска оръжейна работилница за щитове и оръжия, както научаваме от Списъка на служебните рангове (Notitia dignitatum). Той е бил седалище на митрополит, първоначално между 325-431 г. на епархия Moesia Secunda, а по- късно на епархия Хемимонт (Haemimontus), подчинена на Константинополския патриарх. Агиографски сведения за Марцианопол дават Цариградският синаксар и Месецословът на Василий II. За пребиваването на император Валент (364-378) в града се споменава у Филосторгий (Philostorgius), Зосим и Амиан Марцелин. Амиан Марцелин съобщава и за преториум в Марцианопол. Градът се споменава и от Малх (Malchus), Пасхалната хроника и др. За последен път името му се среща у Теофилакт Симоката през 596 г. във връзка със славянските нападения по времето на император Маврикий (582-602). След идването на славяните и при основаването на българската държава градът вече не съществува и не се споменава другаде освен в Епархийските списъци (Notitiae episcopatuum ecclesiae Constantinopolitanae) като митрополитско седалище in partibus. Вероятно през VIII-IX век той е променил и името си на “Девино” (Devino). Кедрин- Скилица (Georgius Cedrenus, Ioannis Scylitzae) го споменава под формата Διακενέ, като място на север от прохода „Сидера“, недалеч от т.нар. Сто могили, а Мануил Фил (Μανουήλ Φιλης)- под формата της Διαβαινάς. Марцианопол бил изграден на мястото на старо тракийско селище при девненските извори след Втората дакийска война (завършила през 106 г.) от Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Trajanus) (98-117). Градът бил арена на значителни исторически събития. Сведенията за основаването му са епиграфски и литературни. Най- ранното споменаване на града е в надпис от римския град „Ламбезис“ (Lambaesis), провинция Нумидия (Numidia), на войник от III Августов легион (legio III Augusta), освободен от военна служба към края на управлението на император Хадриан (117-138) или на император Антонин Пий (138-161), който произхождал от Марцианопол. Градът бил важен стратегически център. От основаването си до 187-193 г. той принадлежал към провинция Тракия с главен град „Филипополис“ (Philipopolis), а след това към провинция Долна Мизия с главен град „Томи“ (Tomis). Градът достигнал висок икономически и културен разцвет по време на династията на Северите (193-235). Той бил защитен с крепостна стена вероятно след нашествието на костобоките през 170 г., при управлението на императорите Марк Аврелий (161-180), Комод (180-192) или най- късно при Септимий Север (193-211). От Комод (180-192) до Филип II (247-249) градът сякъл и свои бронзови монети. Край на разцвета на Марцианопол сложили готските нашествия в средата на III век. През есента на 248 г. (или началото на 249 г.) готите, под предводителството на Аргаит (Argaithus) и Гунтерих (Gunthericus), в съюз с карпи, тайфали и вандали нападнали и обсадили града, но не могли да го превземат. Отбраната му била поверена на философа Максим (Maximus), образован гражданин от тракийски произход. Градът издържал на нападението, било поради липсата на стенобойни машини у готите и неумението им да водят обсада, било поради платен от жителите откуп. Вероятно Марцианопол издържал и на нападналите го през 214 г. карпи (или гети) и други варварски племена- събития, засвидетелствани в два надписа от „Ескус“ (Oescus) и в един от „Дионисополис“ (Dionysopolis) и чрез монети на император Каракала (198-217), на които той е представен като победител. По време на голямото нападение на карпите и готите, предвождани от Книва, при управлението на император Деций (249-251), крепостните стени на Марцианопол не издържали и той бил превзет и опожарен (през късната есен на 250 г.). Тогава било укрито и съкровището (вероятно градската хазна) от 100 000 сребърни монети- денари (сечени от името на 44 римски императори и императрици, управлявали между I и средата на III век), открито случайно през ноември 1929 г. Вероятно и през следващите години (253-254, 257-258, 262-264, 267) градът бил нападан от варварските племена, които се насочвали на юг към Тракия, Македония, Елада и Мала Азия на югоизток. Името на Марцианопол се споменава и при следващото нападение на варварските племена през 269 г. по време на управлението на император Клавдий II Готски (268-270). Изглежда, че крепостните стени на града са били възстановени от разрушенията, понесени през 248 г. и 250 г., тъй като опитът на голямата армия от варварски племена- готи, херули, гепиди, бастарни и певки (според античните извори 320 000 души)- да превземе града бил неуспешен. При разделянето на провинциите по време на император Диоклециан (284-305) Марцианопол бил обявен за главен град на провинция Втора Мизия (Moesia Secunda)- една от шестте провинции на диоцеза Тракия- част от Източната префектура (per Orientem). В края на III и първите десетилетия на IV век градът бил изграден из основи като се запазва (с малки промени) съществуващата улична система. През IV век значението на града нараснало за сметка на „Одесос“ (Odessus) като укрепен център на най- късия път от река Дунав до новата столица на империята- “Константинопол”. През 332 г. император Константин I (306-337) следил от тук сраженията на римските войски с варварите (готи, тервинги и тайфали), ръководени от неговия син Константин. През IV век градът бил и важен епископски център (от това време датира и откритата през 1957 г. епископска базилика). По време на Първата готска война (366-369) на император Валент (364-378) Марцианопол станал временна столица на източната част на империята и изходна база на римската армия. През тези години градът достигнал значителен разцвет. Не случайно един от античните автори го определя като “най- големия град в Тракия”. През 376 г. голяма група вестготи (тервинги), притиснати от движещите се на запад хуни, получили със съгласието на източноримския император Валент, разрешение да преминат Дунав и да се заселят като федерати в провинциите Скития (Scythia) и Втора Мизия. Експлоатирани от местните административни и военни лица, те въстанали. Големи готски маси, водени от Фритигерн (Fritigernus), опустошили източнобалканските земи. Едно от сраженията през 377 г. станало на 9 мили от Марцианопол. Римляните били разбити, но комесът на диоцеза Тракия Лупицин (Lupicinus) успял да се скрие зад стените на града. През V век градът продължил да бъде важен стратегически център и цел на варварските нападения. През 447 г., при голямото нападение на хуните начело с Атила, той бил превзет и разрушен. Към 471 г. около него се заселили като федерати остготи, предвождани от Теодорих, които останали тук до есента на 488 г. Градът имал известно значение и по времето на император Юстиниан I (527-565), когато били възстановени и крепостните му стени. И нападенията на аварите през VI век не отминали Марцианопол. Той бил превзет през 586 г., но въпреки разрушенията градът и през следващите години продължил да бъде важен център на византийската армия при нейните походи срещу аварите и славяните в района на долния Дунав. Последното му споменаване е от 596 г. във връзка с похода на Петър, брат на император Маврикий (582-602), срещу аварите и славяните. При нападенията на аварите през 614-615 г. градът бил окончателно разрушен и изоставен. От стратегическа гледна точка градът е много важен комуникационен център. От него има директни пътища към „Одесос“ на изток, „Калатис“, „Залдапа“, „Тропеум Траяни“, „Томи“ и „Константиана“ на североизток, „Дуросторум“ на север, „Абритус“ на северозапад, „Никополис ад Иструм“ на запад, „Кабиле“ на югозапад и „Месамврия Понтика“, „Анхиало“ и „Деултум“ на юг. Възможно е да е имало и пристанище на Девненското езеро, което да е правило връзка по вода с „Одесос“.

Местоположение

Надморска височина: 62 m GPS координати: 43°13’43” С.Ш. и 27°35’11” И.Д.

Литература

Ангелов, А. Девня – страници от историята. Русе, 2001.
Автор: М. Гърдев

Снимки

https://picasaweb.google.com/108821068306103878624/nsOtPD

Планове

gr devnya rimski ukrepen grad martsianopol 5f4123b6a6005gr devnya rimski ukrepen grad martsianopol 5f4123b9760eb

Comments are disabled.