Кривус

История

Крепостта Кривус се намира в южната част на Родопите, разположена е на скален нос, на около 100 метра над нивото на р. Арда, която обгражда крепостта от три страни. Тя е построена през 10 век, за да бъде защитаван районът около течението на река Арда в най-източните части на Родопите. Кривус е разположена на малко възвишение, но въпреки това от няколко страни я обкръжават дълбоки пропасти и е била трудно превземаема. На неголямо растояние от Кривус е разположена средновековната крепост Патмос. От крепостта Кривус има значителни останки. Запазена е добре цитаделата (вътрешната крепост), която е с размери 50 м на 40 м. Сравнително запазени освен това са и бойниците и входът на крепостта. Стените на крепостта и днес се издигат на височина до 6 м. Снабдявала се е с вода от реката посредством подземен тунел. При археологическо проучване на останките са открити монети и християнски символи. Има следи от останките на църква, която е била разположена в центъра на двора. Открити са също и множество оръжия. За крепостта има информация в някои византийски хроники. За нея се споменава от византийският летописец Георги Акрополит. Летописецът разказва, че през войната в 1254г. българите за кратко време подчинили обширна територия и много градове край р. Марица. Те навлезли в Родопите и една след друга превзели крепостите край Пловдив - Стенимахос, Перущица, Кричим, Цепина. Нататък победоносната армия се изправила пред твърдините на Източните Родопи, чиито имена са известни от хрониките - тогавашния областен център Мнеакос, Перперикон, Устра, Ефраим, Кривус и Патмос. След драматични обсади паднали всички крепости с изключение на главния град Мнеакос, който, макар с полуразрушени стени, издържал атаката.