Произходът на прабългарите е тема, по която се спори и днес, без да се достига до приемлива за всички теория. Причината се крие в недостатъчните и противоречиви сведения за ранната история на прабългарите, достигнали до нас.
Според най - популярната теория прабългарският етнос се е формирал в района на Централна Азия и Южен Сибир. Съществуват обаче и множество други като: Алтай, Западна Монголия, Памир и Хиндукуш, горното течение на р. Иртиш и др.
Хунска теория
Според привържениците на тази теория прабългарите произлизат от отломки на разпадащата се хунска империя.
Доводи "ЗА"
1. Последните следи от разпада на хунската империя са открити на територията на днешна Украйна, а според част от историците прабългарският етнос се заражда именно там.
2. В "Именник на Българските Ханове" са Авитохол и Ирник. Според някои теории това са имената на Атила и на неговият син - Ернак.
3. Прокопий Кесарийски твърди, че след смъртта на Ернак неговите синове - Утигур и Кутригур разделили бащината земя на две и дали имената на племената, които владеели. Така си появили кутригурите и утигурите.
4. След разпадането на Хунската империя, византийските автори продължават да наричат прабългарите - хуни.
Доводи "ПРОТИВ"
1. Счита се, че Ернак умира около 490 г. Има обаче сведения за прабългари воювали срещу остготите на страната на Византия през 482 г., като са наричани "българи", а не хуни.
Освен това първото споменаване на "българи" е в "Анонимен арменски хронограв" през 354 г., когато хуните все още са населявали земи отвъд Волга и Каспийско море.
2. Византийските автори (и не само те) често са наричали хуни всички, които считали за варвари.
Принципно хуните не са били хомогенен етнос, а по - скоро съвкупност, или съюз на етноси, като не е малко вероятно прабългарските племена (които също не са били хомогенна маса) да са били в определен период част от хунската общност.
Тюркска теория
Доводи "ЗА"
Като неоспоримо доказателство се сочат езиковите остатъци в Именника на българските владетели, във византийските писмени източници и в бълггарските каменни надписи. От гледна точка на представените в тях тюркски имена, изрази и думи произходът на прабългарите наистина не може да бъде дискутиран.
Прибавят се и редица централноазиатски по произход елементи в материалната култура на Първото българско царство като дванадесетгодишният животински календар, култът към Тангра и др., които имат своите категорични аналогии в културата на тюркския каганат.
Доводи "ПРОТИВ"
Според Р. Рашев тюркските езикови остатъци и елементи от материалната култура представят изключително езика и културата на прабългарската военноадминистративна и родова върхушка. Тази информация се отнася до хана, ханското семейство и хранените хора, но не и до обикновеното прабългарско население. Данните се генерализират и механично се пренасят както върху аристокрацията, така и върху останалото население, означавано като прабългари. За неговия език и произход ние не разполагаме с преки данни, липсват и сведения за масово почитане на тюркския бог на небето Тангра. Тъкмо обратното, налице са твърде показателни факти, които дават известно основание да се ревизира тезата за тюркския произход.
