История
Трапезица е втората по значение крепост в столицата Търновград, наричана през XII - XIV в. "славният град Трапезица". Разположен е на десния бряг на р. Янтра, на запад от Царевец. Живописното и местоположение и естествената и укрепеност определят нейното значение в живота на столицата.
За името Трапезица има две предположения.Според едни това име се свързва с думата “трапеза”, а според други то произхожда от “трапец”, тъй като формата на платото е трапецовидна.
За Трапезица са запазени повече писмени сведения в средновековните извори. Хълмът е свързан с най-ранните прояви на българските владетели от тази епоха - построяването на църквата "Св. Димитър" от братята боляри Петър и Асен в подножието на хълма, пренасянето на мощите на св. Иван Рилски по заповед на Асен I през 1195 г. и полагането им в манастир, намиращ се на самия хълм, както и пренасянето на мощите на Гавраил Лесновски от българския владетел Калоян в църквата "Св. Апостоли" на съшия хълм.
Хълмът Трапезица е бил укрепен с дебели стени, следващи скалния венец над Янтра. На отделни места, както при крепостната система на Царевец, те са били усилени с напречни стени.
Два напречни крепостни зида са спускали по склоновете на хълма – едният в източната част, край църквата “Св. Димитър”, а другият – в западния склон с посока към сегашния железопътен мост. В крепостта се влизало през четири входа. Главният вход на Трапезица се намирал на южната страна и е бил свързан с Царевец чрез мост над р. Янтра срещу църквата “Св. 40 мъченици”. Към този вход е водел каменен път изсечен в скалата и достигащ до южната порта, следи от която са запазени и досега.
Цялостни системни археологически проучвания на Трапезица досега не са правени. Непосредствено след Освобождението по време на Временното руско управление Марин Дринов, професор в Харковския университет и комисар по просветата в свободна България, заедно с д-р Васил Берон, председател на току-що основаното в Търново археологическо дружество, правят първите разкопки именно на Трапезица. При разкопките (1879 - 1884 г.), извършени от археологическото дружество в Търново, както и при тези от 1900 г., направени от френския археолог Жорж Сьор, са открити основите на 17 църкви и други сгради. По оскъдните фрагменти запазени върху стените, се вижда, че са били богато украсени със стенописи и многосветни мозайки, а подовете им постлани с красиви керамични плочи. Намерените материали не са обнародвани и затова са останали неизвестни за науката и историята на града, но от запазенит преписки във връзка с тези разкопки се вижда, че там са били открити “стари кръстове, огърлици, монети, пръстени, обеци, съдове и други останки, които личат, че са от старото българско време” Църквите на Трапезица били богато украсени с разнообразни архитектурни форми: пиластри, ниши, слепи арки, цветни плочи и разноцветни глинени кръгли или четирилистни панички, гледжосани зелено или жълто, наредени в един или няколко дъгообразни реда. Вътрешната му украса е била от мозайки и стенописи. Почти навсякъде стенописите са били разположени в няколко пояса. Цокълът е еднообразен във всички църкви. В притвора и наоса той представлява имигация на разноцветни мраморни плочи, всяка от които е украсена с разнообразни геометрични орнаменти. В олтара той е декориран при повечето църкви с бяла или цветна драперия, която пада на красиви, широки гънки. Нагоре следва фигурална стенопис. Обикновено в притвора са образите на погребаните царе или боляри, а в наоса – на светиите. Последният пояс заемал най – високите части на църквата и изобразявал различни сцени с религиозно съдържание. Досегашните изследвания показват, че по-голямата част от стенописите са произведения на майстори от Търновската живописна школа. Надписите са на български език, но от тях за запазени само отделни думи. Най-голяма по размер е църква номер 8, известна с името “Иван Рилски”. Непосредствено до нея има следи от други стари сгради, за които се предполага, че са манастирски.
Извесно е, че Асен I през 1195 г. пренесъл от Средец (София) във Велико Търново мощите на св. Иван Рилски, които били поставени в специално построената за тях църква на Трапезица. Помещението към южната част на църква номер 8 се приема за мощехранителница. Мощите са били съхранявани във Велико Търново до 1469 г., когато били пренесени в Рилския манастир. Многобройните и добре украсени малки църкви на Трапезица свидетелстват, че тук са били и жилищата на болярите и висшите духовници.
