История
Лютица е една от най-запазените с изключително богат културен пласт българска средновековна крепост – една от най-големите в Източните Родопи, известна като “Мраморният град” и “Цитаделата на Калоян” и обявена за археологически паметник на културата. Въпреки началния етап на археологическите проучвания се предполага, че калето край обезлюденото с. Рогозино е именно споменаваният в летописите голям и богат средновековен град Лютица – център на епископия (IX - XVII в.) и архиепископия (XVII - XVIII в.), изиграл важна роля в Българската история особено при царуването на Калоян. Основният градеж е античен и най-вероятно датира още от IV - VI в., като твърдината е просъществувала чак до края на XVIII в., когато запада, губейки значението си като фортификационно съоръжение, а нейните жители се преселват край близките минерални извори и основават село Лъджа. Руините на крепостта заемат площ от 26 декара и имат форма на неправилна елипса, крепостните стени са дълги около 600 м с височина до 10 м, като са запазени и 8 от 12-те кули на укрепения град (1 осмостенна, 2 кръгли и 9 правоъгълни). До момента са разкрити цитаделата (вътрешна крепост), донжонът (жилищна кула на управителя), основите на 2 църкви (X в. и XV - XVI в.), некропол с 15 гроба, щерна - кладенец и останки от древна канализационна система. Сред огромното количество находки от всички периоди – елитарна керамика, накити, монети, битови предмети от кост и метал, архитектурни детайли и др., специален интерес представляват изключително рядката монета на Йоан IV Палеолог, сечена като специална емисия “базилеуси”, и откритата керамика, идентична на тази от Плиска и Преслав, с което се доказва, че крепостта е българска и е била център на високо развита култура. Разкопките продължават, което прави Лютица особено атрактивна като развиващ се археоложки обект за културен туризъм.
Посетете
До крепостта се стига от кв. Лъджа на Ивайловград, от където има път до реката и после пеша, има и черен път от с. Плевун.
