Беаднос

История

Намира се в Родопския дял Чернатица, над с. Беден. Крепостта е строена преди ІХ в. и била оградена от две стени - каменна и външна дървена от дебел боров гредоред. Сега дебелите крепостни стени са полуразрушени и обрасли в мъхове и треви.

View Larger Map
Крепостта Беаднос често се споменава от летописците на византийските императори, включително и от Йоан Кантакузин. Той пише, че византийската императрица Ана Савойска се обърнала за помощ към българския цар Иван Александър срещу самия Кантакузин, обявил се за византийски император в Димотика. Като награда за обещаната помощ Иван Александър получил в 1344 г. родопските крепости Цепина, Перущица, Св. Юстина, Станимака, Аетос, Козник и Беаднос, които представляват цяла крепостна система за отбрана на Родопите.
Беаднос се издигала на темето на Сухия връх (Градището, 1432 м.) над с. Беден. Имала форма на неправилен четириъгълник с дължина 50 м., ширина около 25 м. и дебелина на стените 1.35 м. Мястото на съзиждането й не било случайно. Оттук се разкрива широка гледка към Перелик, Чернатица, долините на Въча и Широколъшка река, към Девинска и Баташка планина и Мурсалица. Погледът обхващал значителна част от Западните Родопи и е могло да се следи движението по пътищата и родопските ридове. С огромни факли или чрез друга сигнализация се поддържала непрекъсната връзка с близките крепости на Турлата, Градището край с. Гела, крепостта над Девин и др. Край Беаднос имало голямо селище, което е било разрушено вероятно след падането и.