Общи данни за България
Република България е държава в Югоизточна Европа. Разположена е в източната половина на Балканския полуостров. Граничи с Черно море на изток, с Гърция и Турция на юг, със Сърбия и Република Македония на запад, и с Румъния на север, разделена от река Дунав. Общата дължина на държавната граница е 2245 км, от тях 1181 км са сухоземни, 686 км — речни и 378 км — морски. Площ 110 910 кв. км.
Пътната мрежа на България има дължина 36 720 км, а железопътната — 4 300 км.
Валутата е Лев(BGN), часовата зона CET+1
По данни на Националния статистически институт населението на България през 2005 е 7 720 000 души. В този брой са включени и голяма част от българските граждани, живеещи постоянно извън страната. Техният брой се оценява консервативно на около 700 000 души. Според преброяването от 2001 г., 83,9% от население на страната са българи, като двете най-големи малцинства са тези на турците (9,4%) и на ромите (4,7%).
Останалите 2% включват няколко по-малки малцинства, включително арменци, руснаци, румънци, украинци, гърци и евреи. 84,8% от населението говори български език, който е и официален. Гъстота на населението 70,3 д/кв. км.
Повечето българи са източноправославни (83,9%), 12,1% изповядват исляма, 1,7% са римокатолици, 0,8% — юдаизъм, а останалите 1,6% се полагат на протестанти и други.
България съдържа античната област Мизия и части от областите Македония и Тракия. Югозападната част на страната е планинска, там се намира и най-високият връх на Балканския полуостров, връх Мусала, на 2925 м. надморска височина. Планинската верига Стара планина (или Балкан) се простира от устието на р. Тимок до нос Емине, като разделя България на Северна и Южна.
В Югоизточна България релефът е хълмисто-равнинен.
Главни реки са Дунав на север, и Струма и Марица в южната част.
Климатът е умеренo континентален (от 2000 до 2400 слънчеви часа годишно) с четири сезона: студена и понякога влажна зима със снеговалежи и средна температура от 0°C, топла и по-често влажна пролет, горещо, сухо лято със средни температури 23°C и топла слънчева есен. Средната годишна температура е 10,5°C.
Кратка история на България
както е наречена от византийските автори, е основана от хан Кубрат в Приазовието като военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена след освобождението им от владичеството на тюрките през 632 г. През 635 година хан Кубрат сключва мирен договор с византийския император Ираклий. Около 654 г. се разделя на три части.
Първа българска държава.
Настоящата територия на България е обитавана от най-ранни исторически времена - Каменната ера и Медно-каменната епоха. В Бронзовата епоха тук се заселват траките, споменати за пръв път от Омир. Те се занимават със земеделие и животновъдство и оставят доказателства за богата култура. През XI-VI век преди новата ера се появяват първите тракийски държавни обединения, разцветът на които е през VII-VI в. пр.н.е. През I век пр.н.е. техните земи са завладени от Рим, а от V в. са включени в територията на Източната римска империя - Византия. Постепенно те са претопени от заселилите се през VI век на Балканския полуостров славяни.
След разделянето на Стара Велика България, в хода на войната с хазарите хан Аспарух, третият син на Кубрат, се оттегля на запад към Дунава. През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат предприема поход срещу прабългарите. Поражението на византийците и заселването на прабългарите на Балканския полуостров става през 680 г., а войната в Тракия завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г., с който Първата българска държава получава международно признание. Този факт отличава България, като най-старата съществуваща в наши дни държава в Европа. Аспарух определя за столицата на новосъздадената държава Плиска. Под управлението на хан Тервел (700-718) България се разширява териториално и се превръща в голяма политическа сила. По времето на хан Крум (802 - 814) и през първата половина на IX век франките от северозапад и хан Крум от изток ликвидират Аварския хаганат. България се превръща в една от трите най-силни държави на континента и се разширява до Средния Дунав или до р. Тиса, а на изток до р. Днестър (днешна Украйна). През периода 635-1018 г. в България се развива богата култура. В края на IX век братята Кирил (Константин Философ) и Методий създават и разпространяват славянската азбука. Техните ученици Климент и Наум идват в България, където са радушно приети и намират добри условия за работа. Те развиват богата образователна и литературна дейност. От България славянската писменост се разпространява и в други славянски страни като Сърбия и Русия. Охрид и Плиска, а по-късно и новата столица Велики Преслав стават центрове на българската, а като цяло и на славянската култура.. Княз Борис I покръства българите през 864 г. При цар Симеон I (893-927), който създава Българската патриаршия, България се превръща в в една от най-могъщите държави в Европа разпростирайки се почти на целия Балкански полуостров, а на север до р. Тиса. Столицата е преместена от Плиска в Преслав. През 928 г. се създава и разпространява еретичното учение на поп Богомил, което е оказало влияние върху ученията на Катарите и Албигойците в Западна Европа. При цар Петър І и цар Борис ІІ България упада заради вътрешни размирици. През 971г. Византия завзема Източна България, а столицата се мести последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля и Охрид. След дълга борба между българските и ромейските владетели през 1018 г. държавата е завладяна от византийците след погрома над войските на Самуил през 1014 и гибелта на Иван-Владислав през 1018.
Почти веднага започва и борбата за освобождение от византийското владичество. Първите опити са дело на Петър II Делян (1040-1041).
Втората българска държава (1186-1393),
През 1186 г. въстанието, водено от братята боляри Асен и Петър отхвърля властта на Византия. Основава се Второто българско царство, а Търново става столица. След 1186 г. първоначално страната управлява Асен, а след това - Петър. През XII в. българската държава укрепва благодарение на военните успехи на цар Калоян(техният най-малък брат) над кръстоносците и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин. По времето на цар Иван Асен Втори (1218 -1241) Второто българско царство достига своя най-голям разцвет - установява политическа хегемония в Югоизточна Европа, разширява границите си до Черно море, Бяло море и Адриатическо море, развива се икономиката и културата. През 1235 г. българският църковен глава получава титла патриарх. В периода 1241-80 г. България преживява нашествия на татарите, упадък при цар Константин Тих Асен, въстание на Ивайло. През XIV в. - след период на укрепване при цар Теодор Светослав се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт - отделя се Добруджанското деспотство. През 1371 България се разделя между наследниците на Иван Александър - Търновско царство на Иван Шишман и Видинско царство на Иван Срацимир. Това отслабва страната, прави я лесна плячка за завоеватели и през 1396 г. тя е покорена от Османската империя. В продължение на почти пет века България е под османско робство.
Османско робство(1396-1878)
Периода XV - XVII в. е изпълнен със спорадични и недобре организирани опити за отхвърляне на отоманската власт - въстанието на Константин и Фружин, походите на Владислав ІІІ Варненчик и Янош Хуняди, народните въстания срещу поробителите - Търновскo, Чипровско и Карпошово въстания. XVIII в. е векът през който започва българското Възраждане, свързвано с ярки имена, като Паисий Хилендарски, Софроний Врачански и др. Възобновяват се и опитите за освобождение - въстанията в Западна България по време на войните на Османската империя с Русия и Австрия (1768-74) и Руско-турската война от 1768-74. През XIX в. развитие на просветната култура. По време на Кримската война са създадени Тайното общество и Добродетелната дружина. На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски обявява отделянето на българската царква от Вселенската патриаршия в Истанбул, на която до тогава е била подчинена. На 27 Февруари 1870 султанът подписва ферман за учередяването на българска екзархия., а през 1872 за екзарх е избран Антим І . Периода 1860-78 г. е период на организирано национално освободително движение - Г.С.Раковски основова Таен централен български комитет; Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски учередяват Български революционен централен комитет. Избухват Старозагорското (1875) и Априлското (1876) въстания. Последното е организирано и водено от Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Захари Стоянов, братя Обретенови и др. На 12 Април 1877 г. започва Руско-турска освободителна война, която приключва на 19 Януари 1878 г с победа на Русия.
Нова българска история (1878 - )
На 3 март 1878 - със Санстефанския мирен договор българската държава е възстановена, но не е постигнато национално обединение. Бившите български територии са разделени на три - провъзгласено е Княжество България с княз Александър Батенберг, Източна Румелия с губернатор християнин, назначен от султана, а Тракия и Македония остават под управлението на Османската империя. В протест на това несправедливо решение на Берлинския конгрес - 1878, избухва Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879), което през 1885 г. довежда до обединението на Княжество България и Източна Румелия. Избухва и Илинденско-Преображенското въстание - 1903. Фердинанд Сакс Кобурготски, български княз от 1887 г., прокламира независимост от Турция и през 1908 г. става цар на българския народ. България участва в Балканската война - 1912, заедно със Сърбия и Гърция се бори за свободата на Тракия и Македония. България печели тази война, но в последвалата Междусъюзническа война - 1913, е победена от Румъния, Турция и от предишните си съюзници, които откъсват от нея територии, населени с българи.
Намесата на България в Първата световна война на страната на Централните сили завършва с национална катастрофа. През 1918 г. цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис Трети. Мирният Ньойски договор от 1919 г. налага сурови клаузи на България - тя губи излаза си на Бяло море, Западна Тракия става част от Гърция, Южна Добруджа се присъединява към Румъния, а околностите на Струмица, Босилеград, Цариброд и села от Кулско се дават на Сърбо-хърватско-словенското кралство. (С българо-румънски договор през 1940 г. Южна Добруджа се връща на България.)
В началото на 40-те години България води политика в интерес на Германия и силите на Оста. По-късно участието на български кавалерийски взводове на Източния фронт е прекратено. Цар Борис Трети подкрепя обществения натиск и не позволява депортирането на около 50 000 български евреи.
През август 1943 г. цар Борис Трети умира и регентството на младия цар Симеон Втори е провъзгласено за правителство на страната. На 5 септември 1944 г.съветската армия навлиза в България и на 9 септември се установява правителството на Отечествения фронт, оглавено от Кимон Георгиев. През 1946 г. България е провъзгласена за република. Българската комунистическа партия идва на власт. Политическите партии извън Отечествения фронт са забранени, икономиката и банките са национализирани, обработваемата земя насилствено е организирана в кооперации. В управлението на държавата последователно се сменят Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Антон Югов и Тодор Живков.
10 ноември 1989 г. слага началото на демократичните промени в България. Приета е нова конституция - 1991, политическите партии са възстановени, собствеността, отнета през 1947 г. се възстановява, стартира приватизацията и връщането на земята.
От 1 Януари 2007 г. България е член на Европейския съюз.
Снимки
Карти на България
