Абак
Абак е архитектурен елемент на дорийския ред/стил. Той представлява издадена дебела квадратна плоча, най-горната част на капител.
Апсида
(от гр.: αψίδα - дъга, полукръг, арка, свод) се нарича полукръглата, понякога многоъгълна издатина на сградите, както и сводестите куполообразни части вътре в нея. В християнските храмове в апсидата се намира олтарът. Апсиди са открити още в древноримските базилики. В християнските храмове апсидите са ориентирани на изток и обикновено са нечетен брой.
Арка
(от лат. arcus – дъга) е архитектурно-декоративен и инжинерно-строителен елемент с дъгообразна форма. Структурата ѝ се състои от клиновидни блокове, като функцията ѝ е да покрива открито пространство, разпределяйки тежестта на покриващата я конструкция в натиск върху стените в посока навън и настрани. Цивилизациите от долината на река Инд са първите създатели на арки от ок. 2500 пр. Хр. Арките се употребяват като основни носещи конструкции на мостове и покриви на сгради, а също така и с чисто декоративна функция — при входове, прозорци, колони, ниши и др. Материалите за изработката и могат да са различни.
Гаргойл
Гаргойлите представляват каменни скулптури с гротескни изображения на животни, хора или фантастични същества. Понякога са единствено декоративен елемент от фасадата, но първоначалното им предназначение е да отвеждат стичащата се от покрива на сградата вода (най-често през отвор през гърлото) настрани от основите. Гаргойлите са характерен белег на готическите постройки, но се срещат често и във Викторианската архитектура.
Думата произлиза от старата френска дума gargouille или от близките по звучене латински думи gurgulio и gula — всички се превеждат като гърло.
Дорийски стил/ред/ордер
Това е един от трите класически стила в архитектурата. Дорийската колона е по-къса, по-широка и по-тежка. Канелюрите й се доближават плътно една до друга, образувайки остър ръб. Дорийската колона стъпва направо (т.е. няма база) на стилобата на крепидомата (κρηπίδωμα), която обикновено е от три стъпала: две стереобат и едно стилобат. Връзката между ствола и капитала е шийката. Ехинът (ἐχῖνος букв. "таралеж") е прост и наподобява таралеж. Абакът (ἄβαξ) е една голяма плоча, върху която ляга архитравът от антаблемана. В горната му част има една плоча регула (regula), под която са малките guttae (букв. "капки"). Връзката между архитрава и фриза е талия (ταινία, букв. "лента"). Фризът е сложен: състои се от триглиф (τρίγλυϕος), обединяващ три отделни частици, и метоп (μετόπη). На всеки триглиф и метоп има регула с guttae. Следва корнизът или три дълги тесни плочи (γεῖσον), върху които е улукът (σίμα). Гейсоните обрамчват фронтона (ἀετός).
Имплектон
Имплектонът представлява плътна маса от чакъл и неодялън камък, който е споен от бял хоросан.
В състава на този строителен материал влизат и керамични ядки. Прави се за повишаване на здравината и устойчивостта.
Йонийски стил/ред/ордер
Това е един от трите класически стила в архитектурата. Йонийската колона е по-издължена (12 – 1Зм) и по-елегантна, а канелюрите й не се доближават една до друга и се оставя част от тялото на колоната неиздълбана. Крепидомата има допълнителна част εὐϑυντηρία (изравняващо ниво); стъпалата на стилобата и стереобата се отделят от малки жлебове (профилирани са, тоест леко издълбани). Колоната стъпва на база, която се състои първо от плинта (πλίνϑος), а след това от изпъкнали навън тороси (τόρος) и навътре скотии (σκότια), обикновено общо 3 на брой. Стволът се свързва с капитала отново с шийка, но тук ехинът е сложен - състои се от извити като охлюв части волути (voluti), и профилирани овули (ovuli, букв. "яйчица"). Абакът е почти незабележим. Архитравът е профилиран на 3 части, които излизат леко напред или назад. Фризът е цяла плоча. Корнизът и фронтонът са като при дорийският ордер.
Канелюри
Представляват надлъжни жлебове по колона. Характерни са за дорийския стил.
Кантилевър
Кантилевърът е конзолна греда, закрепена в единия край чрез тежестта на конструкцията над нея и поради това издържаща товара по цялата си издадена дължина.
Капител
(от латински caput, "глава") горна съставна част на колона или пиластър. Оформянето на капитела в античната архитектура зависи от вида на класическия архитектурен ред.
Кариатида
(гр. καρυάτιδα, буквално девица от Кария) е женска скулптурна фигура (статуя), която служи вместо стълб за подпора и като украса на сграда.
В България кариатиди могат да се видят в Свещарската гробница. Десет каменни статуи с одежди като обърнати цветни чашки обточват трите стени на гробницата и "поддържат" купола с ръцете си.
Конзола
Конзолата е поддържащ елемент на изпъкнали части на здание - корнизи,балкони.
Контрафорс
Контрафорсът представлява масивна подпора, поддържаща стена.
Корниз
Корнизът представлява архитектурно украшение на сграда - тясна и дълга издатина под стряхата, или под и над прозорците.
Крепидома
Метоп
Метопът е главен (заедно с триглифа) елемент от дорийския фриз. Представлява плоча, обикновено украсена с релефни изображения, запълваща промеждутъка между триглифите. Първоначално метопите са се правели от теракота и са се ицветявали с ярки цветове, по - късно започват да се правят релефни.
Мулион
Мулионът е вертикален разделител на крилата на прозорец. Изработван най-често от дърво, а така също и от камък и метал.
Олтарник
В западната църковна архитектура олтарникът представлява живописно или скулпторно пано, намиращо се зад олтара. Олтарниците са характерни за готическите катедрали. Терминът е синоним на ретабло.
Опус (opus)
Опусът е техника, метод на свързване на строителните елементи, следвайки древно-римските стилове. Такива са: опус квадратум, опус микстум, опус цементикум и други.
Опус микстум (Opus micstum) - тип градеж представляващ смесена зидария от дялъни камъни и печени тухли, който прави стената по - здрава. При зидането строителите са ги редували - ред камъни и четири реда тухли.
Палмета - скулптурен или живописен орнамент във вид на стилизиран палмов лист.
Пиластър - четириъгълна псевдо - колона, изградена от едната страна на стена за украса. В някои случаи представлява конструктивно удебеляване на стената.
Потерна - малък вход в крепостната стена
Розетен прозорец - кръгъл прозорец с концентрично разположени фигури изпълнени в стъклопис. Този елемент е характерен за романската и готическата църкована архитектура.
Смята се, че един от първообразите на Розетните прозорци е римският окулус - кръгла дупка върху куполна конструкция (Пантеона в Рим). В Средновековието кръгли порзорци, но вече на стените, се срещат в романската архитектура.
Първият розетен прозорец, изпълнен във вида, в който ги познаваме и днес е този на катедралата във френския град Монт, построена около 1200.
Рустика - вид каменна зидария от дялан камък (руст), чиято лицева повърхност е само грубо издялана. Често придава на зданието масивност. Застъпена е в архитектурата на Римската империя и по-късно при издигането на средновековните замъци. Става популярна отново в ранния ренесанс до барока, когато се използва при изпълнение на фасадите на приземните етажи на дворци и големи къщи.
Триглиф (от гр. τρίγλυϕος) - правоъгълна, леко издължена по вертикала плоча с няколко жлеба. Редувайки се с метопи, триглифите образуват фриз в дорийския ред. Разполагат се по осите на колоните и в краищата на фризовете на ъглите на сградите.
Туфели - обработени откъм лицевата страна каменни блокове
Чардак - открито към външната среда (градина, улица и др.) пространство от една сграда, оформено най-често на втория или по-горен етаж на старите къщи по населените места в България. За разлика от терасата, чардакът е покрит отгоре, а най-често и отстрани. Има много примери на сгради особено в Жеравна в които чардакът (известен също като като кьошк) се затваря и отпред с дървени капаци през зимните месеци.
Шпросна - летва, която придържа стъклото на място в прозореца. В зависимост от материала, от който е направена конструкцията на прозореца, както и от търсения ефект, може да бъде изработена от дърво или от метал.
