Виж темата - Крепост-Прилапос/Прилеп-гр.Прилеп-общ.Прилеп-Пелаг.р-он

Крепост-Прилапос/Прилеп-гр.Прилеп-общ.Прилеп-Пелаг.р-он

Модератори: Avitohol, Administrator

Крепост-Прилапос/Прилеп-гр.Прилеп-общ.Прилеп-Пелаг.р-он

Мнениеот Fritz the Fox » 26 Окт 2014 13:02

Късноантична и средновековна крепост Прилапос, град Прилеп.
Местоположение. Местността "Маркови Кули" се издига на 5 km ССЗ от центъра на Прилеп. Представлява висок хълм 920m.н.в отделен от планините на североизток с дълбока седловина. От височината има много голяма видимост над североизточната част на Пелагонската долина. В подножието се кръстосват няколко важни пътища: към Битоля на ЮЮЗ; към Брод и Кичево на ЗСЗ; към прохода Плетвар и Повардарието на ИСИ, към Бабуна и Титов Велес на север, след това на юг по източния край на Пелагония. Няколко извора разположено по хълма, позволяват живот на върха в ограничен обем. Склоновете на хълма са стръмни, покрити с огромни гранитни скали. Една широка и плоска седловина в средата на върха позволява тук да се развие селище. Достъп до хълма има от север и от юг.

Антични и късноантични останки. С дългогодишните разкопки (от 1959 г. Почти непрекъснато до днес) са открити следи от праисторическо селище, в ранната античност тук израснало градче, възстановено в късната античност. Тогава е била построена стена с хоросан. Градчето останало не голямо от селски тип до края на античността и не е достигнало ранг на града и епископия.
В римско време (1-4 Век) в югозападното подножие се е разпростирало неукрепена селище, обградено с некрополи. От една раннохристиянска базилика са останали няколко мраморни орнаменти.
Средновековни останки.Средновековната крепост е издигната по времето на първото българско царство през 10 век. Стените, които днес се вижда на терена произхождат от 10 –13 век и най-вече от 14 век и са добре запазени. Стените са широки едва 1-1,3 m и са изградени с по-слаб варов хоросан, но поради особеността на терена това е напълно достатъчно. Те са максимално вкопани в релефа. Разчитат на големи камъни и използват всяка естествена пречка. Поради това линията на стената много се извива и на места е напълно откъсната от други зидове. Виждат се три стенни пояса:
1 - Стените на Цитаделата, построени на най-североизточна част на хълма, наречен Чардак. Затваряли пространство с размери 150 х 120 m подпрени с вътрешни стени, които образуват малки помещения. Тук несъмнено е бил двореца на Валкашин и Крали Марко. Цитаделата е проучена напълно, но без каквито и да било важни заключения. Двете цистерни за вода в северната част произхождат от края на античността. Северната порта има сложна основа и говори за доста доизграждания и преправки, както впрочем и цялата Цитадела. В Тази крепост до средата на 13 век и по-късно, са били разквартирувани само 40 войници (според Георги Акрополит, 1258 г.).

2 – Вътрешния град е разположен в седловината южно от Цитаделата и затваря пространство от 3,6 ха. Открита е северната стена с двойна врата и голяма стражарска къща между входовете. На южните градски стени стоят добре запазени 3 кули. Западната стена е била изтеглена по билото на големи скали и е запазена само на места. Същия е случаят с източната стена. В тази област се е развил живота през 14 век.
3 – Стените на Външния град се виждат по склоновете западно и южно от ядрото на селището. Той се състои от поредица от къси стени, изтеглени в начупени линии. Стените затваряли проломи между скалите и частично ги надвишавали. С такъв предзид била обхваната дългата тясна тераса по -ниска от вътрешния град, с площ от 4,5 ха. В нейната западна част се виждат гробове всечени в скалата. В тази област почти няма селищни останки и е служила като временна крепост в края 14. век (според Т. Полак). Тук се спасявали бежанците от околната селища, преди нашествието на османските завоеватели и до стабилизирането на новото турско управление. След смъртта на крал Марко (1395 г.) Селището на Маркови Кули запустяло, а крепостта е била заета от османската стража.

Селището, което се развива в подножието на Маркови Кули имало много разтеглена структура, разбита на няколко квартали. Всяка махала имало своя църква и гробище около църквата (св. Димитрия. Св. Никола, Св. Петър, Пречиста Дева, св. Атанас). Църквите са изследвани, а около 200 гробове около тях са разкопани. Проучено е и пространството на пазарището, потвърдено писмено в 14 век. Подградието е спечелило името Варош вероятно в края на 14 век и запазило това име и до днес.

Средновековното селище Прилеп имало стратегическо значение по време на последните владетели с български произход и при Крали Марко станало столица на една малка държава. Въпреки че тогава селището силно се е увеличило, то не е стигнало икономически да се издигне на по-високо ниво и да се сдобие с по-изразителни градски белези. Тогава Прилеп става седалище на епископия (вместо Битоля), вероятно само до смъртта на Крали Марко. Всички ракопани сгради и движими вещи отразяват живота на много скромно равнище. Само няколко парчета от луксозени сребърни бижута, намерени във варош, показват, че съществувало и местно благородничество в Прилеп.
В документите, Прилеп се споменава от началото на 11. век непрекъснато до днес. В 1014 година в "фрурион Прилапос" идва Самуил след поражението при Беласица. В Устава на 1020 г. Прилеп е под юрисдикцията на епископа от Пелагония. - В 1199 г. Прилеп е посочен в Хартата на царя Алексий III; в 1200 г. за кратко време българския болярин Добромир Хриз го отнема от Византия. През 13 век Прилеп преминава постоянно от ръце в ръце, два пъти на деспотите от Епир, два пъти се връща в Българските предели, след това е завладян от императора на Никея. Византия държи Прилеп като военна крепост до 1334 г., когато е превзет от Сърбите.
След смъртта на последния владетел на Прилеп, Българина Марко в 1395 г. Турците заемат Прилеп и държат гарнизон в Цитаделатаа, в 1468 и 1519 г. той броял 18 войници, а в 1544 г. само 5 души (1981 Стояновски, 75). Скоро след това крепостта е съвсем изоставена, а остава да съществува живот само в подградието - тип християнско селище варош от селски тип. Няколко километра на юг от варош, непосредствено на кръстовището на пътищата, се развива турската касаба Перлепе, в основата на днешния град Прилеп.

Надморска височина: 920 m. GPS координати: 41°21'43" С.Ш. и 21°32'20"И.Д.

Източник: http://kroraina.com/knigi/im3/index.html
Прикачени файлове
Prilep.jpg
Аватар
Fritz the Fox
Деспот
Деспот
 
Мнения: 1534
Регистриран на: 17 Фев 2010 10:18

Re: Крепост-Прилапос/Прилеп-гр.Прилеп-общ.Прилеп-Пелаг.р-он

Мнениеот tyrsa4a » 25 Дек 2014 19:18

Качено. Полигона в мапията- ти
Аватар
tyrsa4a
Деспот
Деспот
 
Мнения: 2357
Регистриран на: 17 Ное 2008 22:38
Местоположение: Велико Търново


Назад към Б. Ю. Р. М.

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 4 потребители :: 2 регистрирани0 скрити и 2 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot], Yahoo [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8005
Общо теми 1790
Потребители Общо членове 835
Най-нов batgesh

Последни коментари