Крепост - Брианион/ Добрун - с. Градище - общ. Демир Хисар

[Fritz the Fox]

Антична, късноантична и средновековна крепост - Брианион/Добрун/Градище - с. Градище

Градище
Град Брианион/Добрун, рударска крепост.
Местоположение. "Градище" се нарича извисения на 160 m висок самостоятелен хълм в средата на равнината образувана при вливането на река Стара в р.Черна. Чрез една ниска седловина хълма е свързан с планините на север, а в южното му подножие се намира с. Градище . Хълмът Градище представлява, географски, пътен и стопански център на района Демир Хисар - древния Дериоп и средновековния Железно (Добромир), на който главната търговска дейност, от древността до днес, е добива и преработката на желязо. Днешният център на общината Демир Хисар (Мургашево) е разположен само на 2 km югозападно от хълма Градище.

Антични и късноантични останки. На заравнения връх на хълма и на двете тераси на юг от него, в ранната античност е построен града Брианион, с площ от 12 ха. В късната античност върха е отново укрепен със стена изградена с хоросан и подсилено с 8 кули. Късноантичната крепост затваряла 2 ха, а на терасите под него се е разпространило подградието.
На терена са намерени стотици монети от края на 3 до 6 век; много желязна шлака и топено олово. Това несъмнено е бил център на целия рудоносен регион Дериоп.

Средновековни останки. В северната част на Акропола се простира една вътрешен стена, изтеглена в права линия, но градена без спойка, която затваряла пространство с размери 90 х 30 m. На северната и източната страна се е разчитало на античната стена, която е останала добре запазена и в по-късните векове. Това е ядрото на средновековния град Добрун, потвърден с много находки: средновековна керамика, дребни предмети изковани от желязо и византийски монети: български фолиси от средата на 11. век, медни скифати от 12. и 13. век. (В музеите в Битоля и Скопие). Следи от селищно подградие няма. Очевидно е, че в късното средновековие добива на руда вече е била изместен в западната част на този регион, където израства нов център, град Сидерокастрон (Железнец) със селищно подградие.

В боевете между византийския император Андроник III и сърбите в 1329/30 г. около рудоносните региони Демир Хисар и Дебрица, покрай Бучин, Габаларион, Сидерокастрон и Дебрица се споменава и "фрурион Добрун". Традицията на това име е жива и до нашето време; още в началото на XX век този район се нарича "желязна", а по-рядко и "Добромир" . И днес една местност в югозападното подножие на Граище се нарича Добромирски дол.
Тези данни са били известни и на Т. Томоски (1964 г.) и той също във връзка с това място предполага че става дума за града Добрун. Но по-късно (1978 г.) без никакво основание той търси Добрун в друга част на геогравската област Македония, край село Брест, Радовиш (местността "Плоча"). Този обект подробно е изследван, но на него няма средновековни останки, там лежат стените на една късноантична крепост (6. Век) и нищо друго. Добрун остава в Демир Хисар.

Надморска височина: 760 м. GPS координати: 41°14'28"С.Ш. и 21°13'06"И.Д.

Източник: http://kroraina.com/knigi/im3/index.html

[tyrsa4a]

Качено. В мапията рисувай ти