Виж темата - Емпорион Пистирос

Емпорион Пистирос

Модератори: Avitohol, Administrator

Емпорион Пистирос

Мнениеот marhis » 14 Ное 2009 14:01

Официален сайт: http://www.pistiros.com

На 7 км от град Септември, на левия бряг на река Марица се намират останките от емпорион Пистирос – античен градски център, създаден от елински търговци в земите на древните траки.

Територията на община Септември, разположена между северните склонове на Родопите и предпланините на Средна гора, в най-западната част на долината на р. Марица, е предлагала през вековете отлични условия за живот, доказателство за което са регистрираните над 200 археологически паметници от различни исторически епохи. През 1988 г. в землището на гр. Ветрен, община Септември, ст.н.с.д-р Мечислав Домарадски започва разкопки на обект, намиращ се на левия бряг на р. Марица, довели до откриването на голям търговски център, емпорион Пистирос, изиграл огромна роля в икономическия и културния живот на древна Тракия. Емпорион Пистирос, чието име стана известно благодарение на открития през 1990 г. надпис на старогръцки език, разчетен и публикуван от проф. Велизар Велков и д-р Лидия Домарадска, е основан от търговци от о-в Тасос и поддържа интензивни отношения с най-важните икономически центрове на Егейска Тракия. Археологическите находки свидетелстват, че Пистирос е основан по време на първите царе на Одриската държава, Терес или Ситалк. По времето на Аматок I емпорионът вече съществува и поддържа широки търговски контакти. При Котис I (383/2-359) и неговите наследници търговците от Тасос, Аполония и Маронея, получават гаранции за неприкосновеността на живота, имуществото и дейността си, отразени във Ветренския надпис. Това съвпада с периода на най-големия разцвет на Пистирос. Разкопките разкриха източната крепостна стена с порта, кули и бастион, изградени от каменни блокове по подобие на укрепителната сис- тема на Тасос, улици с каменна настилка, сгради с каменни основи и добре изградена кана лизационна система. Археологическите проучвания очертаха следните фази от живота на обекта:

I фаза: от втората половина на V до края на първата четвърт на IV в. пр.Хр: основаване на селището, изграждане на укрепителната система, настилане на най-ранните улици, изграждане система от канали

II фаза: от втората четвърт до края на IV в. пр. Хр.: преустройство в плана на селището, свързано с възцаряването на Котис I, разцвет на Пистирос, регламентиране на статута на Пистирос и емпоритите във Ветренския надпис.

III фаза: от началото на III до началото на II в. пр. Хр.: опожаряване и разрушаване на Пистирос от келтите в края на III в. пр. Хр. Превръщането му в производствен център за метални изделия.

Тракия със своите богати рудни залежи бързо успява да привлече интереса на населението от басейна на Егейско море. Емпорион Пистирос, създаден под попечителството на тракийските царе, се явява като ключов център при износа на метали от Тракия за Гърция. В Тракия освен износ на метали се организират и ювелирни производствени ателиета. Откритите в Пистирос поти, духала, щампи, матрици, калъпи и др. са свидетелство за развитието тази дейност тук. След опожаряването на емпориона от келтите в началото на III в. пр. Хр. върху неговите руини възниква селище за производство на фибули и др. украшения от желязо, бронз и сребро.

Източник: http://www.pistiros.com

Пристанище насред Тракия

Бай Стефан замахва с кирката и… съкровището потича.

- Има монети, много монети! - развиква се работникът. Копачи и археолози се скупчват около него. 552 сребърни и златни пари се изсипват от глинен съд, заровен в плитка яма под пода на една от най-представителните сгради в обекта, който проучват.

През 1988 г. полският археолог проф. Мечислав Домарадски е започнал разкопки на това място край гр. Ветрен, Пазарджишко. Първоначално предполага, че е попаднал на резиденция на тракийски владетел. Но каменните зидове, които излизат изпод земята, твърде много приличат на елински, извира и гръцка керамика.

Какво, по дяволите, правят тези гърци насред Тракия, се питат професорът и българските му колеги археолози. На всичко отгоре редом с “гръцките” каменни сгради се появяват и характерните за траките от този период постройки от плет, обмазан с глина. Археолозите намират надгробни плочи на елини от Аполония и Маронея, но и керамични фрагменти с издраскани на тях тракийски имена. Върху един питос пък е врязана двойна брадва - знакът на тракийската царска династия на Аматок. Находките говорят, че елини и траки са пребивавали заедно на това място в продължение на близо 250 г. А това е твърде необичайно.

През 1990 г. край римската пътна станция до Ветрен, който е съвсем близо, е открита каменна плоча с надпис на старогръцки, от който стават известни много неща за това място. Включително и името му - Пистирос. Впрочем Ветренският надпис е един от малкото епиграфски паметници от класическата и елинистическата епоха в Тракия. От надписа, разчетен от Лидия Домарадска, се разбира, че Пистирос е емпорион (търговска колония), основан от елински търговци от егейския остров Тасос в средата на V в. пр.Хр. Особеното в случая е, че за разлика от другите гръцки колонии, възникнали по-рано и по Черноморското крайбрежие, Пистирос не е на море, а е във вътрешността на Тракия. Това е абсолютно изключение въобще за Европа.

От 1992 г. емпориона проучва международна експедиция от България, Великобритания, Чехия и Франция, ръководена в началото от проф. М. Домарадски, а в момента от ст.н.с. д-р Алексей Гоцев от Националния археологически институт с музей към БАН.

След 20 г. работа на обекта изследователите му вече са сигурни, че над 2 века емпорионът върти интензивна търговия с градовете в Егейско и Черно море, използвайки евтиния воден път по Марица, която по онова време била плавателна. В завоя на реката край емпориона било пристанището. Пренасяли товари и по суша през Западните Родопи и по долината на Места. Археолозите вадят огромни количества гръцка амфорна тара от остров Тасос.

Пистирос бил богат - проучвателите на обекта досега са открили повече от 1500 монети и много луксозна вносна чернофигурна, червенофигурна и чернофирнисова керамика, каквато емпоритите не биха могли да си позволят, ако не са заможни. Освен от търговия те печелили добре и от металургия - изобилни са следите от преработката на руди и обработката на метал - части от пещи, заготовки, поти за изливане, бракувани изделия, приготвени за претопяване. Натъкват се и на много фибули и други ювелирни произведения. Най-вероятно на място е било произведено и огромното количество керемиди гръцки тип, които се откриват на обекта. Валентина Танева от екипа е попаднала на голяма пещ за битова и строителна керамика извън стените на емпориона, което означава, че и там е имало квартали, най-вероятно обитавани от местните траки. Алексей Гоцев не е напълно сигурен дали тържището е действало непрекъснато или сезонно, но смята, че е имало и постоянно население, което се е занимавала и със земеделие. Заедно с кварталите отвъд крепостните стени емпорионът е бил огромен за времето си - простирал се на повече от 100 дка.

Забележителна е фортификационната му система. Крепостните стени от големи каменни блокове били дебели към 2,4 и високи вероятно 6-8 метра. Разкрити са североизточната част на крепостта и източната порта. Първоначално тя била пазена от четириъгълна външна кула, по-късно “преместена” от вътрешната страна. Била подсигурена и с бастион. И днес личат жлебовете за масивната дървена врата. Според Алексей Гоцев укрепването на крепостните стени с кули и бастион е много напредничав подход за онова време и е изключително рядко явление за вътрешността на Тракия.

Археологът смята, че емпорионът е бил забележително благоустроен - с широки улици с каменна настилка, по която още личат коловози от товарните коли. Сградите били просторни с обособени и отворени към улицата магазини и занаятчийски работилници, със складове и отделена жилищна част, някои на повече от 1 етаж и покрити с керемиди.

“В изграждането на сградите личи гръцки стандарт, но това не е класическата гръцка архитектура от V век. Има смесване на стиловете - нито чисто гръцки, нито чисто тракийски”, обяснява Гоцев. Пистирос е разполагал с изключително ефективна канализационна система, уникална за Тракия в толкова ранен период. Централният й канал отвежда водата извън стените през отвор, преграден с каменни блокове, за да не може през него да се прониква в крепостта.

Пистирос е основан по време на първите царе на Одриската държава Терес или Ситалк. Но защо преселниците от Тасос, Аполония и Маронея избират точно това място и защо тракийските врадетели ги търпят?

“Елините от Егея идват тук в търсене на нови суровинни бази. Нуждаят се от източници на метали. А в околностите на Пистирос ги има в изобилие. Не случайно днес в близост е един от центровете за добив на цветни метали в Средна гора. В Западните Родопи също има следи от разработване на такива находища в онази епоха.

Пистирос бързо става ключов център при износа на метали от Тракия за Гърция. Само 2-3 дни път през Западните Родопи разделят Пистирос от гръцките центрове по Долна Места и Егея.

В района няма данни по онова време да са съществували тракийски селища. Възможно е околността да е била пуста и тракийският владетел да е разрешил на гръцките преселници да се настанят, защото имал интерес да получава данъци от селището. Траките от близките планини, които се установяват в емпориона, не идват като наемни работници на гърците, а като свободни предприемачи. Въртят взаимоизгодна търговия”, смята Гоцев.

Ветренският надпис съдържа важни сведения за отношенията на древното тържище с официалната държавна власт. Валентина Танева обяснява: “Това е своеобразен договор, нещо като закон, издаден от тракийския владетел. В него се регламентират взаимоотношенията с местните тракийски племена, при кого да се съдят, какви данъци и мита да плащат. За първи път думата мито се споменава в този надпис. Той започва с клетва към Дионис от името на този, който го “издава” - най-вероятно Аматок. Емпоритите получават гаранции за неприкосновеността на живота, имуществото и дейността си. От текста става ясно, че още при предишния тракийски владетел Котис е имало устна договорка, но по-късно нещо е наложило тя да бъде засвидетелствана върху камък. Вероятно не е случайно, че това става точно по време на най-големия разцвет на Пистирос.”

Заради богатството си емпорионът е атакуван неколкократно. Археолозите се натъкват на разрушения от времето на Котис - втората четвърт на IV век, от времето на Филип Македонски. През 335 г.пр.Хр. при похода си в земите на траките Александър Македонски го превзема. Пистирос обаче продължава да съществува и след македонското нашествие, даже търговията се разраства, смятат археолозите, защото откриват огромно количество бронзови монети от по-късно време.

Причина за гибелта на тържището през 279-280 г.пр.Хр. стават келтите, нахлуващи в Източните Балкани от Централна Европа. Те го опожаряват. “След тях то повече не се възстановява като урбанистична структура. На мястото функционира металургичен център, но за кратко”, обяснява Алексей Гоцев.

Археологът смята, че точно по време на келтските набези е скрито монетното съкровище, което бай Стефан изважда на бял свят с един удар на кирката. 552-те монети (549 сребърни тетрадрахми и драхми, 3 златни статера) са сечени от няколко тракийски владетели, няколко македонски царе и от гръцки полиси. Танева, която е и нумизмат на екипа, обяснява:

“Смятаме, че съкровището е заровено по време на келтското нашествие, защото в съседство открихме и келтски материали, включително копие. Опасността явно е била страшно близо, щом не са съумели да го изнесат извън стените на града, а са го заровили набързо под пода на сградата. Едва ли съкровището е лично богатство. Монетите са събирани в продължение на около 40 г. Може да са били за плащания на войската или това да е градският трезор.”

Как обаче елини и траки съжителстват мирно толкова време, като се има предвид, че за гърците северните им съседи са варвари? “Освен икономическият интерес ги свърза и това, че имат много общи религиозни виждания. Във Ветренския надпис и гърци, и траки се кълнат в името на Дионис да спазват договорките. Открихме много свидетелства за свързването на металургичната дейност с култови практики, което е характерно и за гръцката, и за тракийската култура. Тази общност на възгледите също подпомага мирното съвместно съществуване на двата етноса”, смята Алексей Гоцев.

Археолозите постоянно откриват свидетелства за култовите практики в Пистирос - украсени култови глинени огнища - олтари с различна форма и украса, зооморфни фигурки, антропоморфни фигурки на духове пазители на дома, преносими ритуални огнища. Гоцев допуска, че освен търговски, производствен и металургичен център Пистирос е бил и култово средище на района.

Мечтата на екипа е обектът да се експонира и да се превърне в археологически парк. “Напълно възможно е да се направи възстановка с атракции и да се изгради център по експериментална археология за обработка на керамика и костен материал, където да работят колеги и да се обучават младите специалисти. Не са нужни кой знае колко пари”, подчертава Танева.

Екипът е подготвил няколко проекта, но досега не е получил финансиране по никой от тях. Вместо това се променя статутът на музея в Септември, който от археологически трябвало да стане общоисторически. Археолозите остро възразяват.

“Музеят бе създаден от проф. Домарадски като археологически точно заради находките от Пистирос. Има опасност експозицията да бъде разводнена. Световна практика е изградените до важни археологически паметници музеи да са посветени на конкретния обект и на неговата културна среда. Смесването на находките от Пистирос с експонати от етнографията или от по-новата история на района, дори те да са многобройни и важни, няма да роди нищо друго освен един културно-исторически тюрлюгювеч”, смята Алексей Гоцев. Той се оплаква и от проблеми с общинското финансиране на разкопките и от тенденциозни според него проверки от културното министерство, които заплашвали да прогонят чуждите археолози и да провалят този проект с европейско значение.

Източник: http://www.24chasa.bg


Укрепителна система
Източна крепостна стена, порта, бастион, вътрешна и външна кули
С геофизични методи са проследени 120 м от източната линия на крепостните съоръжения. От тях 61 м са проучени по археологически път. Те са изградени от два вида гранитни блокове: едни, правоъгълни с добре обработена повърхност и средни размери и други ("мегалитни" - достигащи до 1,40 х 1,80 м) с много по-големи размери. Крепостната стена с дебелина 2,10 м стъпва върху един ред основа, от не така грижливо изсечени камъни. Двете лица на стената са оформени по различен начин, а пълнежът между тях е от необработени камъни. Източната порта от северната страна е защитена от правоъгълна кула, изцяло издадена пред крепостната стена, а южната от бастион. Дървена порта се е намирала при западния край на бастиона и допълнително е била укрепена с т.н. "вътрешна кула", която е преустроена в началото на IV в. пр. Хр. Тогава е преустроена и външната кула.

Религия
Религия, култове, бог Дионис

Преки съседи на земите на емпорион Пистирос са бесите, родът-пазител на Дионисовото светилище в Родопите. Бог Дионис, а чрез него и бесите, покровителстват и осигуряват спокойния живот и дейност на емпоритите в Горнотракийската низина. Полагането на клетва от Котис I и неговия наследник във Ветренския надпис в името на Дионис е още едно доказателство за значението на този култ в официалната идеология на Одриската държава. Разкопките дадоха много данни за култовите практики в Пистирос. Разкрити са цели или фрагментирани глинени олтари с различна форма и украса (шест запазени in situ), глинени и каменни култови зооморфни фигурки, глинени антропоморфни фигурки и миниатюрни предмети, пирауноси (преносими огнища) и др.

Население
Пистирос - емпорион с нееднородно етнически население
Съжителството на елините с траките ги сближава и донякъде сродява. Откритите в Пистирос надгробни надписи на елини от Аполония и Маронея, а също и врязаните върху керамика имена (графити), както на траки, така и на елини, доказват, че присъстващите в Пистирос лица не са етнически еднородни.

Жителите на античния център внасят от атически работилници луксозна керамика за домашни нужди. Между откритите в Пистирос форми от рисувана керамика преобладават кратери и скифоси, по-рядко се срещат киликси или пеликета. На тях са представени сцени от всекидневния живот, митологията, забавленията и игрите на гърците. С по-голямо разнообразие на формите са съдовете, покрити с черен фирнис - скифоси, кантароси, паници и чаши с една дръжка, киликси и различни форми на киликсоподобни съдове, лекити и рибни блюда. Вносът на луксозна атическа керамика в Пистирос е прекъснат около средата на III в. пр. Хр. - тенденция, характерна за цялата Тракийска низина. Сред голямото количество фрагменти от амфори преобладават произведените в тасоски работилници или от переята на Тасос. Разнообразни форми местна керамика, правена на ръка или на грънчарско колело, преобладават в сравнение с импортната керамика. Има и изцяло запазени съдове, сред които ойнохоета с печати, представящи сюжети от Дионисовия култ - силно отвлича менада, маска на сатир.

Източник: http://www.pistiros.com
Последна промяна marhis на 14 Ное 2009 14:04, променена общо 1 път
Apertae Musarum ianuae..........аut inveniam viam, aut faciam!
Аватар
marhis
Стратег
Стратег
 
Мнения: 203
Регистриран на: 07 Авг 2009 13:28
Местоположение: Варна

Re: Емпорион Пистирос

Мнениеот marhis » 14 Ное 2009 14:09

[img width=400 height=115]http://www.pistiros.com/images/gui/header.jpg[/img]http://www.pistiros.com

[img width=400 height=300]http://content.marica.bg:81/news/2009/08/0000002181_w480.JPG[/img]http://content.marica.bg

[img width=400 height=300]http://www.milarodino.com/images/objects/pistiros_005.jpg[/img]http://www.milarodino.com

[img width=400 height=300]http://ukar.ff.cuni.cz/obr/projekty/pistiros/pistiros-01.jpg[/img]http://ukar.ff.cuni.cz

[img width=400 height=265]http://ukar.ff.cuni.cz/obr/projekty/pistiros/pistiros-02.jpg[/img]http://ukar.ff.cuni.cz
Последна промяна marhis на 14 Ное 2009 14:14, променена общо 1 път
Apertae Musarum ianuae..........аut inveniam viam, aut faciam!
Аватар
marhis
Стратег
Стратег
 
Мнения: 203
Регистриран на: 07 Авг 2009 13:28
Местоположение: Варна

Re: Емпорион Пистирос

Мнениеот marhis » 14 Ное 2009 14:15

В Средна Европа няма уникални обекти като емпорион Пистирос, според чешки археолог

Ще продължим разкопките на крепостната стена и източната порта на древния емпорион Пистирос през тази година, като ще работим съвместно с българските колеги, каза за радио “Фокус” - Пазарджик доц. Иржи Мусол от чешката експедиция от археолози, която заедно с български археолози изследва древното селище, разположено край град Септември. Това е един много интересен обект, защото е поддържал връзки с гръцкия свят през ІV-ти и V-ти век преди Христа. Другото, с което този обект е интересен за археолозите, е, че се намира във вътрешността на полуострова, а не по неговото крайбрежие. Интересът ми към емпорион Пистирос не е отсега. Той е от почти 15 години. Това се дължи на факта, че в Средна Европа няма такива уникални обекти, каза още доц. Мусол. Надяваме се да продължим съвместната работа с колегите си от Националния археологически институт и с археолозите от град Септември и през следващата година. Първоначално обаче ще съберем и подредим откритото от разкопките през тази година в една изложба в Археологическия музей в Септември и ще подготвим научните си статии за новия том от публикации за новите разкопки на емпорион Пистирос, каза още Мусол.

Източник: http://www.focus-news.net
Apertae Musarum ianuae..........аut inveniam viam, aut faciam!
Аватар
marhis
Стратег
Стратег
 
Мнения: 203
Регистриран на: 07 Авг 2009 13:28
Местоположение: Варна

Re: Емпорион Пистирос

Мнениеот Fritz the Fox » 17 Ное 2010 16:49

Кажете някакви GPS координати, че не мога да я открия! :'(

Благодаря предварително!:)))
Аватар
Fritz the Fox
Деспот
Деспот
 
Мнения: 1534
Регистриран на: 17 Фев 2010 10:18

Re: Емпорион Пистирос

Мнениеот tyrsa4a » 17 Ное 2010 20:42

42 14 31  /  24 05 19
Аватар
tyrsa4a
Деспот
Деспот
 
Мнения: 2357
Регистриран на: 17 Ное 2008 22:38
Местоположение: Велико Търново

Re: Емпорион Пистирос

Мнениеот pepopepo » 17 Ное 2010 20:57

Изпратих ти ПМ преди няколко дни. Виж линка. Първо там проверявай.  :)
 

  Моите скитания: http://pepopepo.snimka.bg/
Аватар
pepopepo
Княз
Княз
 
Мнения: 419
Регистриран на: 18 Сеп 2010 13:44
Местоположение: Пазарджик

Re: Емпорион Пистирос

Мнениеот Fritz the Fox » 18 Ное 2010 09:29

ООО много се извинявам, въобще не съм обърнал внимание сега ги видях :)))
Аватар
Fritz the Fox
Деспот
Деспот
 
Мнения: 1534
Регистриран на: 17 Фев 2010 10:18

Re: Емпорион Пистирос

Мнениеот tyrsa4a » 23 Яну 2011 11:44

Тук има интересно мнение на един иследовател на историята:
http://dimitardeliyski.blog.bg/technolo ... ros.646877
Аватар
tyrsa4a
Деспот
Деспот
 
Мнения: 2357
Регистриран на: 17 Ное 2008 22:38
Местоположение: Велико Търново


Назад към Антични градове

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 7 потребители :: 2 регистрирани0 скрити и 5 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot], Yahoo [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8005
Общо теми 1790
Потребители Общо членове 834
Най-нов andonov95

Последни коментари