Виж темата - Крепост над устието на р. Боровица

Крепост над устието на р. Боровица

Крепости, замъци и руини в югоизточна България

Модератори: Avitohol, Administrator

Крепост над устието на р. Боровица

Мнениеот dimdimon » 21 Май 2016 15:26

Ранновизантийска и средновековна крепост над устието на р. Боровица / Патмос /
"Твърдината е разположена на характерен платовиден връх, доминиращ над околния терен с надморска височина 436 м. От изток и юг платото завършва с отвесни скали. От североизток под върха тече р. Боровица, а от юг – р. Арда. Крепостната стена огражда върха изцяло от запад и север. Тя е изградена от обработен камък, споен с бял хоросан. По трасето на северната стена са запазени три до четири реда на външното лице от оформени блокчета. На повечето места куртината има дебелина 1,25 м.
Отбранителната способност на северната, сравнително лесно достъпна стена е подсилена от две кули. Източната е трапецовидна с външни размери 5.05/4.22/4.6 м и дебелина на зидовете 0.85 м. Към нея е имало вход с ширина 1.3 м. Вътрешността и е квадратно помещение с дължина 1.7 м, а към него се влиза чрез вход 0.9 м.
Разстоянието между двете кули е 12.7 м. След втората кула стената прави лека чупка и продължава без прекъсване до отвесните скали над р. Арда. От изток крепостната стена също стъпва върху основната скала. Южно от трапецовидната кула дебелината й достига 2.1 м. В началото на удебелението е изграден отвор, осигуряващ отводняването на терена. Входът на крепостта е именно на източната крепостна стена. Стената там е с дебелина 1.75 м и макар страниците да са доста обрушени, се долавя съоръжение, напомнящо входна кула.
Интересни са фортификационните съоръжения от юг. Тук в основата на скалния венец има пещера с две галерии, водещи към вътрешността на укрепената площ. Това е наложило изграждането на крепостен зид с дебелина 1.1 м ниско между скалите, в които е оформен преливник. Тази стена и канарите от запад и изток оформят правоъгълно помещение пред пещерата, в която има естествен водоизточник, осигуряващ крепостта с вода. Това обяснява липсата на щерни в защитената площ. Общата територия на укрепеното пространство е приблизително 10 дк.
В североизточната част, успоредно на крепостната стена, се долавят очертанията на верижни сгради, които вероятно са били свързани с охраната на крепостта. С тяхното изграждане трябва да се обясни затварянето на източната кула. Практиката на долепване на помещения до вътрешното лице на стената е известна от различни крепости в Източните Родопи – Устра, Воденичарско и др.
Сравнително равният терен между крепостната стена и скалната тераса от изток е бил зает от паянтови сгради с дървена конструкция. Тук бяха открити голяма количество пирони с различна форма и големина. Ситуацията е сходна с тази на южната тераса на крепостта Мнеакос. Добрата експозиция и равното място са позволили да се развие квартал от бараки, в които вероятно е живял гарнизонът на крепостта.
Основно място в укрепената площ заема комплекс от две сгради, изградени върху скална тераса, издигаща се значително над околния терен и заемаща приблизително централната част на крепостта. При проведените археологически проучвания бе разкрита голяма трикорабна триапсидна църква без притвор и със следните размери : дължина през централната апсида 13 м и ширина 11.5 м. Тя е изградена от обработени камъни, споени с бял хоросан. Зидовете са частично разположени върху скалата и имат дебелина 0.75 м.
Централния кораб на храма е оформен от три двойки зидани правоъгълни стълбове с размери 0.9 / 1.35 м. Връзката със страничните кораби се е осъществявала чрез проходите между тях с ширина 0.9 м. В градежа на стълбовете се наблюдава стремеж към редуването на дялан камък с редове от тънки плочести камъни или тухли.
Апсидите са полукръгли отвътре и отвън, с ширина 2.6 м. На централната и 1.15 м на страничните. Отвън между апсидите има ясно изразено рамо. Трите кораба са със самостоятелни входове от запад, с ширина на централния 1.35 м и 1.15 м на страничните. Подът на църквата е заравнената скала, покрита частично с каменни плочи. Липсват всякакви следи от архитектурни детайли от приолтарното пространство. Едно блокче от бигор със засечки тип „рибена кост”, открито при централния вход от запад, показва начина на оформяне на тази част от западната фасада. Църквата е базиликална сграда със скатен покрив, но скъсените и пропорции я доближават до църквите от преходния тип.
Установено бе, че сградата е построена върху останките от по-ранен християнски храм с подобен план. Направени бяха наблюдения върху източната му част. Ранната църква също е била триапсидна. Основите са изнесени на изток и достигат ръба на скалната тераса. Те са със значително по-голяма дебелина, достигащи в централната апсида до 2.5 м. Ясно доловима е разликата в оформянето на външното лице на апсидите – тук липсва рамо между тях. Плановете на двете църковни сгради съвпадат напълно на запад.
Третия строителен период включва превръщането на трите кораба в три самостоятелни сгради. Проходите между стълбовете са затворени с груба зидария от ломен камък на кал и слаби хоросанови примеси. Централната част е превърната в еднокорабна църква със скатен покрив. В центъра на апсидата й бе открит каменен стълб с елипсовидно сечение – основа на олтарната маса.
Северният кораб пък е трансформиран в крипта, в която бяха проучени 34 детски гроба с маркирани по късите или дългите страни камери. Застъпването на гробовете изключва възможността децата на възраст от 1 до 10 години да са жертва на епидемия. Най-вероятно това е някакъв местен обичай, чиито етнографски паралели ще бъдат търсени. Гробовете са без инвентар, с изключение на един, в който бе открит наниз от мъниста.
Южният кораб е преустроен в малък параклис със собствен вход от запад. В средата на апсидата му in situ бе открита олтарна маса – преизползван за постамент воденичен камък със старателно оформено легло, в което влиза клиновидния край на основата – каменен стълб с квадратно сечение.
Във вътрешността на църквата бяха намерени значително количество предмети, свързани с християнската литургия. Железните кръстове имат различни форми и са с втулка. Изрязани от ламарина или огънати от четириръба тел, тези кръстове са били поставяни върху църковните хоругви. Бронзовите нагръдни кръстове са представени от два енколпиона и един обемен кръст от сравнително рядък тип – с разширяващи се рамена и с украса от филигранна нишка и касети за камъни. Откритите фрагменти от стеатитова икона, макар и дребни и обезличени, са част от рядък паметник на средновековното приложно изкуство. Пред централната апсида е висял железен полилей с елегантни ажурни висулки.
Северно от църквата, на ясно изразена фуга към фасадата й, е изградена сграда с правоъгълен план и размери 10.8/4 м. Зидовете са от ломен и речен камък, споени обилно с бял хоросан и дебелина 0.75 м. Подът, както и стените й, са старателно обмазани с хидрофобен хоросан, с отчетливи два пласта. Постройката е била с повече от два етажа. В запазените на височина до 1.9 м зидове от приземния етаж не бяха открити входове. Това ни кара да предположим, че той е бил използван за склад за хранителни продукти или житница, подобна на описаните по-горе.
В подкрепа на тази идея е огромното количество фрагменти от керамични съдове с големи размери и хоризонтални устия, открити върху пода на помещението. Не може да се пренебрегне фактът, че при разкопките на крепостта бяха намерени най-много хромели от всички наши проучвания в крепостите на Източните Родопи. Етажите във височина несъмнено са били жилищни. Сградата може да бъде разглеждана като свободностояща кула – донжон, каквато е тази в твърдината до с. Гугутка, Ивайловградско. В този вид тя е синхронна на третия строителен период на църквата, отнасящ се хронологически във времето ХII – XIV в.
Сграда с близък план е съществувала и едновременно с най-ранната църква. От изток бе проследено външното лице на зид с посока север – юг, конструктивно свързан със зида на южната конха. Този зид е застъпен от късната сграда и по-детайлните наблюдения са невъзможни. Безспорна е обаче неговата връзка с ранната християнска базилика. Вероятно е тук да се е развивала представителна сграда, в която да е живяло духовното лице, резидирало в култовия център. Наблюденията върху откритите сгради и археологическата им среда позволяват да се предполага, че трикорабната, триапсидна църква на скалистия връх над устието на р. Боровица е била изградена в ранновизантийската епоха. Това строителство трябва да се свърже с успешната мисия на епископ Никета Ремесиански, довела до налагането на християнството сред планинското население на Родопите и следва да се постави в началото на V в.
Мястото на християнския център не е избрано случайно. Както отбелязахме, долината на р. Боровица е била едно от средищата на разпространение на мегалитни паметници. Множеството ниши, жертвеници и шарапани очертават неговата територия. Следва да се спомене, че скалните пукнатини под основите на църквата са били обект на култови действия – запълнени са с керамика от края на енеолита, бронзовата и ранната желязна епохи.
Езическото свето място е било наследено от християнски храм. Възникнал и съществуващ във враждебна към новата религия среда, той е бил укрепен със здрава крепостна стена. Стратегически важното място на кръстопътя от Филипопол към Адрианопол и на северозапад към високите части на Родопите е превърнало църквата в средище за утвърждаване и развитие на християнството в планината. Възможно е това да е една от все още нелокализираните ранновизантийски епископии в диоцеза на филипополския митрополит.
Църковният център е продължил да съществува и през следващите векове. Вероятно в началото на 9 в. е изградена втората църква, която е запазила базиликалния план. Възможно е дори да са извършени промени само в източната олтарна част, която поради близостта си до ръба на терасата да е поддала.
Последните преустройства следва да се отнесат след края на XII в. и вероятно са продиктувани от промяна в статуса на църковния център след учредяване на темата Ахридос. Тогава крепостта се превръща в стражева на пътя по долината на р. Арда. Преустроената еднокорабна едноапсидна църква със скатен покрив е много близка до църквата на Акропола на Перперикон. По това време тя е обслужвала населението на крепостта, под която са минали в 1206 г кръстоносците от отряда, предвождани от Жофроа дьо Вилардуен."
Източник : „ПЕРПЕРИКОН и околните твърдини през средновековието”, Николай Овчаров, Даниела Коджаманова

patmos.JPG

patmos1.JPG
Аватар
dimdimon
Княз
Княз
 
Мнения: 573
Регистриран на: 11 Апр 2012 19:33
Местоположение: гр. Кърджали

Re: Крепост над устието на р. Боровица

Мнениеот Fritz the Fox » 24 Май 2016 19:22

Качено! :)
Аватар
Fritz the Fox
Деспот
Деспот
 
Мнения: 1564
Регистриран на: 17 Фев 2010 10:18


Назад към Югоизточна България

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

cron

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 5 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 4 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8078
Общо теми 1799
Потребители Общо членове 55
Най-нов miro15211