Виж темата - Фактори за разполагане на Пер-Рамзес при Аварис по време на царуването на Рамзес

Фактори за разполагане на Пер-Рамзес при Аварис по време на царуването на Рамзес

Фактори за разполагане на Пер-Рамзес при Аварис по време на царуването на Рамзес

Мнениеот Guest » 18 Фев 2009 12:19

За едно от важните събития при царуването на първите предствители на XIX та династия, несъмнено може да се счита преместването на столицата
от Тива в Пер-Рамзес (Домът на Рамзес), на мястото на древната хиксоска столица Аварис. Подготовката на новата столица започнала по времето на
Сети I (1290-1279 г. пр.хр.), като е завършила в началото на управлението на Рамзес II, поради, което и новата столица носи името на новият цар.
Новото държавно средище било изградено в Делтата, на най-източния ръкав на Нил, в местността намираща се между съвременните селища
Катаана и Кантир. Описание на града дава Е. Упхил в своята книга „Египетски градове и селища“. Според това описание Пер Рамзес е била
една от най-великите имперски резиденции строени някога. Старата столица на Xиксосите, сега станала само един от четирите основни
квартала (освен централния – според папируса Анастаси IV), във всеки от които имало храм на божеството-покровител на квартала: хиксоската част
( в м. Катаана) на името на Сет, почитан традиционно там, и новите квартали на имената на Амун (на запад), Уаджет – на север, и Астарта на
изток (богиня от Месопотамия). В центъра на града се намирал царският дворец, наричан Бекхен или крепост. Извън основните градски части били
разположени предградия, обитавани от търговци, обикновени египтяни и чужденци.Тези преградия се простирали на километри по протежение на
речния ръкав. Основните правителствени и религиозни сгради били издигнати в естествено защитена от реката местност, заемаща площ поне
15 кв. км. Там било разположено главното пристанище и се събирали главните плавателни канали, както и се намирали големи царски конюшни
и постройките, където са домували или произвеждани колесниците, а също район на оръжейни работилници. Също тук са били разположени и
складове от кирпич, както и широки колонни зали, а в близост и зоологическа градина. В центъра на града били почитани и всички
основни божества на Египет в изградените храмове. Местоположение на тези храмове позволявало и лесен достъп на царя, водещ най-вероятно,
като жрец от най-висок ранг, много от извършваните там религиозни церемонии. Едно от най-големите от тези светилища бил Великият храм
на Амун-Ре (Ра), украсен с огромни статуи и величествен пилон и портали, предхождан от четири колосални статуи на царя – две седящи и
две изправени. Фрагменти от тях (преизползвани в Танис) посочват, че те били високи 21 м, което ги приравнява по размер с големите статуи в Абу-
Симбел. Също тук имало складове за жито, магазии, както и казармите на ядрото на армията и царските телохранители. Според описанията, градът
бил построен с несравним лукс – всички стени, подове, входове и портали били инкрустирани с неизброимо разнообразие от декоративни плочки,
изобразяващи фигури на пленници, речни и градински сцени, гербове и розети. Стъпалата към царския трон били украсени също с фигури на
пленници, носещи отличителните белези на всички 9 (според египтяните) основни човешки раси, върху които стъпвал фараона, изкачвайки се по
тях1. Една от залите в двореца имала дори под от злато, ако вярваме на източниците. Тези сведения се потвърждават и от папируса Анастаси III.
В него писарят Пибес съобщава следното: “Прекрасно е да се живее в резиденцията. Нейните поля са пълни с всякакви превъзходни дарове;
всеки ден има снабдяване с обилни провизии; нейните езера са пълни с риба, а стопанските и дворове с птици; нейната земя е зелена от трева и
растителност висока половин лакът; нейните зърнохранилища са пълни с пшеница; тези (зърнохралища) се издигат почти до небесата...; ябълки,
маслини, сливи от овощните градини, сладко вино от Кенкем, превъзходен мед, червена риба wd от езерата на резиденцията; нейните
кораби (на резидецията) отплават и се връщат от пристанището”.
Въпреки отличните природни условия в района, едва ли може да се счита, че това е била основната причина за преместването на столицата от Тива в
Пер Рамзес. Така, изследователите са единодушни в мнението си, че столицата е била преместена най-вече по политически причини, като
основен фактор се явявала имперската експанзия на Египет в Азия, целяща възвръщането на загубеното недълго преди това, през периода
“Амарна”, влияние в Сирия. Въпреки несъмнената правилност на това виждане, голямото значение на акта на преместването на столицата,
заслужава разглеждането му по-подробно с цел по детайлното представяне на тази, а и евентуалните други причини за него. При това,
по-долу ще разгледам подробно политическите фактори, подтикнали втория и третия владетел на XIX династия да устроят нова резиденция
толкова далеч от Тива. Впоследствие ще се спра последователно на останалите евентуални причини – икономически, религиозни и др.,
евентуално повлияли за взимането на това решение, като в заключителната част на изследването ще направя опит за по-цялостното
им, многопланово представане, на фона на историческото развитие на Египетската държава и нейните съседи през този период.
Съвсем естествено, в началото на изложението ще спреа бегло своето внимание на старата столица Тива в полически, икономически и
религиозен план, търсейки обстоятелствата, довели до изместването на политическия център от нея.
На първо място трябва да отбележим така наречената “семейна политика” на първите царе от XIX династия, а именно стремежът , към възвръщане
на влиянието на Египет в Азия. От гледна точка на тази политика местоположението на Тива, намираща се в удобно място за ръководене
само на египетската долина и намираща се на отстояние от 500 километра от Делтата и почти 1000 км от днешна Сирия.Това обстоятелство я прави
вече прекалено отдалечена от оспорваните азиатски територии. Също така разположената далеч на юг Тива остава встрани от международните
пътища, минаващи основно през делтата, където се пресичат сухоземната връзка между Азия и Африка, както и водните пътища между Средиземно
море , Нил , както и Червено море. Като, друга съществена причина за неудобството на Тива, би могло да
се изтъкне предположеното от някои изследователи твърдение за силното вмешателство във властта2, осъществявано от влиятелните жреци
на Амун (подпомогнали възкачването на Хоремхеб на престола). Възможно е тези жреци, подтиквани от горчивия спомен за доскорошния
период на “Амарна”, да са правили опити за ограничаване на властта на Царя и във военните среди, пораждайки по този начин допълнителни
трудностти към и без това трудният набор на войници за военните походи4 . Обяснимо при това положение е желанието на фараона/Царя за по-
голяма самостоятелност при управлението, свързано с изявената му военна дейност, навело го към идеята за преместването на новата
столица в толкова важния във военно-стратегическо значение, Пер- Рамзес. Силната връзка между първите фараони от XIX династия с
военното дело, и дори с личния състав на армията им е отбелязана и може да се проследи отчетливо в наличните данни. Свидетелсто за близостта на
Рамзес II със войската е сведението, че неговите войници са се обръщали, към него с малкото му име “Сеси” - практика показваща много тясната
близост между владетеля и предвожданите oт него воници, като най- вероятно тази близост, възникнала още в ранната младост на фараона, по-
време на пребиваването и представянето му като престолонаследник пред войсковите части още при управлението на неговия баща Сети. Както бе
споменато, военната активност на Рамзес II в Азия, особено в ранния период на управлението му, както и предпочитанието му за лично
ръководене на военната дейност явно са повлияли в много голяма степен за избиране на мястото на новата столица, служеща, като най-близък до
театъра на бойните действия, изходен пункт при военните кампании на царя в Сирия и Финикия. Оттук царят е можел да оказва по-силно
влияние и над склонните към отцепване васални царе, реагирайки своевременно на опитите на хетите да подклаждат въстания и отцепвания
(като въстанието в Палестина и непризнанието на египетска хегемония в Кадеш). Силната военна активност естествено е била съпроводена и с
интезивна дипломация, при която, пребивавайки в Пер-Рамзес, царят е могъл да получава своята кореспонденция поне месец по-рано отколкото в
по-ранната си основна резиденция в Тива. Освен като стратегически пункт за концентрация на военни сили, във всеки случай районът на Пер-Рамзес
е имал и важно значение за контролирането на търговията, често имаща ключово значение за поддържането на войската, и снабдяването и с такива
стратегически стоки , като внасяните от Финикия кедрови дървета за направата на кораби, както и вноса на развъжданите в степните източни
земи, и така струващи по-евтино, коне за бойните колесници. Ясната цел за устойчиво политическо присъдиняване на така важните
територии на Палестина, Сирия и Финикия към египетската държава несъмнено е предполагала и наличието на дългосрочен процес и дори
съзнателно осъществяван план за културно-религиозното им приобщаване. Естествено започналият много по-рано процес за
уеднаквяване на египетски божества със техните азиатски еквиваленти във всеки случай е бил в най- напреднала фаза и може би най-силно
изразен в контактната зона на Египет с Азия в районът на източната делта.
При това култът към изконното египетско божество Сет е бил видоизменен по тези места, като божеството е било отъждествено с
ханаанското божество на бурите Баал , несъмненио вследствие на Сиро-Палестинско влияние известно още от времето на 13-та династия3. Този
култ бил доразвит по времето на Хиксоската хегемония, като бил запазен и от по-късните египетски царе. Причината за това дълголетно
практикуване на този, по същество вече синкретичен култ би могла да бъде потърсена в изявените, и идеологически подкрепяни от централната
власт процеси на взаимно проникване и обединяване на азиатската и египетска култура. Вероятно и именно това е причината Рамзес II да
допусне и дори насърчи навлизането на азиатска култура и на нейните семитски носители в най-високите етажи на властта и дори в самото му
семейство. Така, показателно е, че една от неговите дъщери е носила името на семитска богиня (Бент-Анат, Дъщеря на богинята Анат).
Засиленото семитско присъствие в Египет през този период е отбелязано ясно и от един такъв изявен изследовател като М.А.Коростовцев, според
който “Финикийци , Сирийци и Палестинци се появяват в Египет във все по-голямо количество. Един от синовете на Рамзес II е бил женен за
дъщерята на сирийски мореплавател, наричана отново “Бент-Ант”. Един от приближените на фараона Меренптах (син на Рамзес II) бил семитът
Бен-Оцен.Съдът над опиталите се да извъшат покушение срещу Рамзес III бил председателстван от някой си Махар-Баал , явен семит.” От гледна
точка на тези данни, очевидно е , че азиатските етнически елементи не са били изолирани, а са били силно обществено активни, сродявайки се с
местното население и участвайки в управлението , търговията , религията и най-вероятно въобще във всички аспекти на на социалните
взаимоотношения. Всъщност практиката на етническа толерантност и приобщаване на постоянно прииждащото азиатско население може да
бъде проследена далеч преди това, при управлението на IX-X династия, предхождайки Хискоската хегемония, като най-вероятно била запазена и
през този период. В тази връзка е интересно да се споменат наличните данни за произходът на родът на Рамзес II от точно тези места и дори най-
вероятно от самият Аварис. Основание за това твърдение дават сведенията за произходът на везира Парамес, отждедствяван с Рамзес I, който бил
началник на елитна част от бойни колесници, произхождаща от Аварис или неговата изявена и формирана отдавна контактна зона в делтата на
Нил, в която активно се е смесвало египетско с дошло през морето и синайският полуостров семитско население. На тази основа може да се
направи предположението за наличието в тази зона на смесено, силно египтянизирано хискоско население останало по-тези места и след
унищожаването на Аварис като Хискоска столица, което население е било използвано от възродената египетска държава за охрана и защита на
несигурната източна граница. При това, в полза на това предположение може да се приведе съществувалата и в Египет практика за използване на
чужди в етническо отношение, дори победени във войните врагове, като за нея през този период могат да бъдат приведени следните два примера:
1. Използването на Шерданите, които, въпреки, че се отнасят към победените от Египетската войска морски народи се ползвали с
изключителното и толкова голямо доверие от страна на самия фараон, че от тях е била формирана част отговаряща за личната охрана на царя.Това
доверие вероятно се дължи на редица фактори но несъмнено един от тях е военният им опит.
2. В битката при Кадеш е използвано войсково подразделение мобилизирано от Палестина. Вероятно именно това подразделение е
решило изхода на сражението с появяването си в точният момент.Тези войници са били наричани neren , термин в египетският език определящ
семитски произход. Не е изключено именно такава да е била ръководената от везирът
Парамес военна част, чиято елитност може да се отдаде на натрупаният военен опит в честите конфликти по границата.
Всчко това прави твърденията за Хиксоски произход на Рамзес II , съвсем вероятни.Ако приемем местният произход на царят Рамзес II то
несъмнено ще трябва да разгледаме и вероятният личен фактор за избиране на точно това място от делата за нова столица.Може би това е и
една от причините още неговият баща Сети да построи своя резиденция именно на това място.
След като изброих възможните причини за установяване на новата столица на това място-от най-основните и вече общопредставяни до
вероятният личен фактор, можем да заключим че тези явления са отделни елементи от един общ фактор.А именно преимуществата на една
контактна зона между египетската и други култури, несъмнено обединява останалите фактори, като веоенни икономически и политически .В
условията на създаващи се империи египетската държава е трябвало да отговори на тази нова воеено политическа обстановка.За да запази
целостта си Египет е трябвало да се конкурира и доминира над опасното международно положение, почти изправен пред дилемата да се превърне в
световна империя или да стане плячка на чуждоземни завоеватели.Тази задача е била успешно решена от първите фараони на XIX-та династия,
който разполагаики своята столица на границата със азиатският свят, са съумели да защитят египетското влияние в Азия посредством военни и
политически средства.Тази контактна зона създава едно отворено общество , съществено различаващо се от типичното египетско
такова.Отваряйки се към азиатската култура Египет е съумял да привлече на своя страна многобройни маси семитско население.Спечелвайки
неговата вярност , чрез осигуряването на по-добър живот , високи постове както и сродявайки се с него.В контактната зона в новата столица
продължава оформянето на смесено население черпещо от най-доброто от тези култури в което се крие неговата сила.Ето как всички изброени
фактори , като военен ,икономически,етнически и личен могат да бъдат разглеждани като страни на преимуществото на контактната зона между
Египет и Азия .Където се срещат обединяват и обогатяват най-добрите елементи от техните култури.

Използвана литература:
1. Ерик П.Ъпхил “египетски градчета и градове”
2. И.А.Стучвеский “Рамзес II и Херихор”
4. Гастон Масперo “Древната история на Египет и Асирия-Египет във
времената на Рамзес II”.
3. Интернет страница посветена на археологическите проучвания в
местността: http://www.auaris.at/
Този кратък труд не би бил възможен без неоценимите напътствия на д-р
Емил Бузов и д-р Явор Василев.
Последна промяна Guest на 18 Фев 2009 12:22, променена общо 1 път
Guest
 

Назад към Древен Египет

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 6 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 5 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 7935
Общо теми 1754
Потребители Общо членове 793
Най-нов dtanya

Последни коментари