Виж темата - Захари Зограф (1810 - 14.06.1853)

Захари Зограф (1810 - 14.06.1853)

Биографии и интересни факти относно известни исторически личности.

Захари Зограф (1810 - 14.06.1853)

Мнениеот Avitohol » 14 Юни 2007 02:54

Пълните му имена са Захарий Христович Зограф.  Роден е през 1810 г. в Самоков, син е на Христо Димитров.
Поради ранната смърт на баща му е поверен на грижите на по - големия си брат Димитър Христов Зограф (1795 – 1860 г.), в чиято иконописна работилница талантливият Захарий израства като обещаващ художник. От 1827 г. е поверен за духовен ученик на Неофит Рилски. А през 1831 г. Димитър Зограф, тогава на 35 г., приема 21-годишния си брат почти на равна нога за съдружник в работата, т. е. за майстор.
Картините и стенописите му са със сложни колоритни хармонии, внася в тях битови и светски елементи. Рисува икони в Пловдив (църквата "Св. Константин и Елена", 1836 г.), Копривщица (църквата "Св. Богородица", 1837 - 1838 г.), Щип (църквата "Св. Богородица", 1843 г.), Плаковския манастир (1845 г.), Долнобешовишкия манастир (1845 г.), Перник - Старата църква (1846 г.), Девическия манастир в Габрово и др. Работи стенописи в църквата "Св. Никола" и преддверието на параклиса "Св. Архангели" в Бачковския манастир (1840 г.), в църквата на Рилския манастир (1844 г.), Троянския манастир (1848 - 1849 г.), Преображенския манастир (1847, 1849 г.). През 1851 - 1852 г. в Атон създава стенописите в манастира "Лаврата на св. Атанасий", икони за параклиса на метоха на Зографския манастир в Карея. Автор е на портрети: 3 стенописни портрета - в Бачковския (1840 г.), Троянския (1848 г.) и Преображенския (1849 - 1851 г.) манастири, 3 кавалетни портрета - на съпругата на Д. Зограф, на Н. Рилски (1838 г.) и автопортрет (около 1840 г.).
В по - късните си години той рисува няколко ктиторски портрета.

В продължение на три години (1849 - 1851) самоковският майстор-иконописец Захарий Зограф рисува стенописите и иконите в главната манастирска църква на Преображенския манастир. На най - видно място, върху южната външна стена на олтарната абсида той изписва монументалните стенописи "Страшният съд" и "Колелото на живота", за да внуши на посетителите преходността на човешкото съществуване. Ценни са и фреските "Рождество Богородично", "Успение Богородично", "Тайната вечеря". Редом с образите на Св.Св. Кирил и Методий майсторът е изписал и своя автопортрет.

През 1851 г. в Самоков пристига писмо от най-големия и най-славен светогорски манастир - Великата Лавра. Лавриотските монаси канят трима многоуважавани художници - Димитър Христов, Иван Образописов и Димитър Молеров - да изпишат външния и вътрешния притвор на главния манастирски храм. Това е най-престижната поръчка за своето време, а може би и най-славната някога предлагана на български художници. Работата е предвидена за "повече от три години" и в Лаврата очакват пълномощник на тримата, който да направи оглед на място и да преговаря за заплащането.
Неизвестно защо за Атон вместо поканените заминава непоканеният Захарий. Той не се връща в Самоков, а остава в Атон 17 месеца, като сам за една година изписва външния притвор на храма в Лаврата. Завръща се в родината през есента на 1852 г. с много жълтици и доста поръчани икони за Атон, които ще рисува през зимата и пролетта на следващата година. Това ще е лебедовата му песен.
Неизвестно защо стенописването на вътрешния притвор на главния храм във Великата Лавра е дадено на други. В писмо до Захарий от април 1853 г. неговият приятел Дионисий Лафотис му пише от Атон, че при тях работят други художници: "...друга работа засега нямаме. Ако Вашата честност беше докарала от началото и брат Ви за да направи той лицата (образите), би добил голямо уважение и много манастири щяха да го повикат, но сега се колебая и грешката стана от твоя страна."
През пролетта на 1853 г. в Самоков пламва епидемия от тиф. Разболява се и умира съпругата на Димитър Зограф - Християния. Захарий се заразява от болната и на свой ред също умира на 14 юни 1853 г.  След смъртта си оставя след себе си голям брой скици, на нереализирани произведения.
Прикачени файлове
zaharij_zograf.jpg
Последна промяна Avitohol на 14 Юни 2007 03:17, променена общо 1 път
Аватар
Avitohol
Administrator
Administrator
 
Мнения: 636
Регистриран на: 18 Мар 2007 09:30
Местоположение: Швейцария

Re: Захари Зограф (1810 - 14.06.1853)

Мнениеот Galahad » 22 Май 2012 21:51

Захари Зограф - познат и не съвсем. Дали Захари се е обучавал само следвайки семейната традицие и местните образци или се е докаснал и до западното културно наследство и е правил рисунки на разголени митологични фигури? И дали има връзка между известното "Колело на живота" и източната "Книга на промените"?
Ето една възможност за виртуална разходка сред творчеството на известният български зограф, в която някои може да се открият и непознати за тях страни от работата на този художник.

ПОРТРЕТИ / PORTRAITS
http://ald-bg.narod.ru/photo-z-zograf_portreti.html
РИСУНКИ / DRAWINGS
http://ald-bg.narod.ru/photo-z_z...ograf_risunki.html
ЕСКИЗИ / SKETCHES
http://ald-bg.narod.ru/photo_z_zograf_eskizi.html
ГРАФИКИ НА ДРУГИ ХУДОЖНИЦИ ОТ КОЛЕКЦИЯТА НА ЗАХАРИ ЗОГРАФ / SCHEDULE OF OTHER ARTIST FROM THE COLLECTION OF ZACHARY ZOGRAF
http://ald-bg.narod.ru/photo_z_zograf_col-gravuri.html
Galahad
Стратег
Стратег
 
Мнения: 242
Регистриран на: 01 Окт 2012 22:48


Назад към Известни личности в българската история

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 4 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 3 гости
Регистрирани потребители: Yahoo [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8008
Общо теми 1791
Потребители Общо членове 855
Най-нов dimmalchev

Последни коментари