Виж темата - Гръцките богове

Гръцките богове

Митове, легенди, сказания.

Гръцките богове

Мнениеот цепина » 01 Юли 2007 11:35

ЗЕВС
- върховен гръцки бог, неограничен владетел на небето и земята, над боговете и хората, бог на всички небесни или атмосферни явления, въдворява ред и хармония в природата, застъпник на божествената справедливост. Син на Рея и Кронос. Негови братя били Посейдон, владетел на морето и Аид, владетел на подземното царство. Негови сестри са Деметра и Хера (също негова съпруга). Понеже Кронос се опасявал, че децата ще му отнемат властта, ги поглъщал веднага след раждането им. Но Рея спасила Зевс, като вместо него дала на Кронос да погълне камък, повит в пелени, а в това време, младия бог бил отгледан тайно от Кронос, кърмен от нимфите Адрастея и Ида с млякото на козата Амалтея. Когато възмажал, надвил баща си след десетгодишна борба и го принудил да повърне обратно погълнатите божества. Зевс имал деца от Хера, както и от други богини, нимфи и смъртни жени. Синовете му от Хера били Арес и Хефест, Аполон от Лето, Хермес от плеядата Мая, Дионис от смъртната Семела, Епаф от нимфата Йо, Аркад от нимфата Калисто, Персей от царската дъщеря Даная, Амфион и Зет от царската дъщеря Антиопа, Еак от нимфата Егина, Минос и Радамант от царската дъщеря Европа, Херакъл от Алкмена и Полидевк от царицата Леда. Негови дъщери са Атина, родена от главата му, Артемида от Лето, Персефона от Деметра, Афродита от Диона, Хеба от Хера, Елена от Леда, хорите и мойрите от Темида и харитите от Евринома. Зевс превърнал във вълк аркадския цар Ликаон, защото го осмивал. Изпратил потоп на земята, за да унищожи покварените хора. Поразил с мълния самонадеяния Фаетон. По молба на Еак възродил народа на обезлюдения му остров Егина, като превърнал мравките в хора (мирмидонците). Превърнал в крава любимата си нимфа Йо, за да я укрие от ревността на Хера, а по-късно възвърнал човешкия й образ. Преобразен като Артемида насилил нимфата Калисто, но за да я предпази от Хера я превърнал в мечка и я издигнал като съзвездие в небето. Във вид на златен дъжд проникнал при затворената под земята Даная. Въпреки влечението си към Тетида, отбягвал близост с нея, защото според предсказанието, синът й щял да превъзхожда по сила баща си. Затова я омъжил за своя внук Пелей, бащата на Ахил. Похитил чрез своята птица орела красавеца Ганимед и го взел на Олимп за виночерпец. Аналог на Зевс в римската митология е Юпитер.

АПОЛОН
- най-популярният бог в античността. Бог на светлината, пазач на стадата, изобретател на лъка, покровител на земеделието, на очищението и лечението, на музиката и песента, будител на свещеното поетическо и пророческо вдъхновение. Син на Зевс и Лето, брат близнак на Артемида. Баща на бога-лечител Асклепий, на прочутия певец Орфей и на много гадатели и герои. Чрез оракулите си бил водач на целия гръцки народ. Имало негови оракули в Делфи (главното му светилище, издигнато, след като убил тук чудовищния дракон Питон), в Кларос, Патара, Ликия и на още много други места. От друга страна бил страшен бог, защото с огнените си стрели-слънчевите лъчи, често нанасял вреди на хората. Заедно с Артемида отмъстил на възгордялата се Ниоба и на израстналия от земята гигант Титий, които оскърбили майка им Лето. Наказал сатира Марсий, който дръзнал да се състезава с него на лира. Слугувал една година като пастир на смъртния Адмет, защото заради смъртта на Асклепий, погубил циклопите, които изковали светкавиците за Зевс. В римската митология култът към Аполон преминал около V в.пр.Хр.

АРЕС
- бог на войната, на неубозданата войнственост, на кървавите и опустошителни битки. Син на Зевс и Хера. Баща на Ерос, на Хармония, на тракиеца Диомед и на много герои и амазонки. Негови спътници били Фобос (Страхът), Деймос (Ужасът) и Ерида (Раздорът). Като бог на грубата сила бил пълна противоположност на войнствената Атина, която печелила битките с разум. Култът към Арес бил най-разпространен у войнствените спартанци, но богът на войната не бил особено обичан от гърците, които не издигали храмове в негова чест. Той бил омразен и на боговете, дори на баща си Зевс. На Арес е наречен Ареопагът ("Хълмът на Арес"), намиращ се на северозапад от Акропола в Атина. Аналог на Арес в римската митология е Марс (Маворс).

АРТЕМИДА
- целомъдрена богиня на лова, луната и светлината, покровителка на родилките, господарка на живата и мъртвата природа. Дъщеря на Зевс и Лето, сестра-близначка на Аполон. Придружена от сърна или мечка, с копие, лък и колчан стрели, бродела през гори и планини, заедно с планинските нимфи. Като богиня-девственица закриляла младите неомъжени жени и безпощадно наказвала смутителите на моминската непорочност. Веднаж ловецът Актеон я видял гола, когато се къпела в един пещерен вир. Ядосаната богиня го превърнала в елен и собствените му кучета го разкъсали. Когато Агамемнон убил свещената й кошута, Артемида спряла всички ветрове и събраната флота не можела да потегли към Троя. Гадателят Калхант обявил, че богинята иска в жертва дъщерята на Агамемнон. Когато повели Ифигения към жертвения олтар, Артемида се смилила над невинността й, обгърнала я с облак и поставила на нейно място сърна, а девойката отвела в Таврида, където я направила своя жрица. Като сестра на Аполон, който бил отъждествен с бога на слънцето Хелиос, станала богиня на луната и светлината. Аналог на Артемида в римската митология е Диана.

АСКЛЕПИЙ
- бог-лечител, посветен в тайните на лечебното изкуство от кентавъра Хирон. Син на Аполон и нимфата Коронида, съпруг на Епиона, баща на Хигия, Ясо, Панацея и Телесфор. Щом дръзнал да съживява покойници, което се смятало за престъпление срещу природата, бул умъртвен от мълнията на Зевс. Тогава разгневеният Аполон убил циклопите, които изковали мълнията. В светилището му Асклепион в Епидавър, жреците построили лечебна сграда със 180 помещения. По негово подобие бил построен асклепион на южния склон на Акропола, както и в други гръцки градове. Аналог на Асклепий в римската митология е Ескулап.

АТИНА (Палада)
- едно от главните божества на античността, по всяка вероятност от предгръцки произход. Велика богиня на мъдростта и разума, на науките, изкуствата и занаятите, на победоносната, разумно водена война. Любима дъщеря на Зевс, родена без майка, излязла с пълно въоръжение от главата му, тя блестяла с хубостта си. Войнствената богиня закриляла смелите и разумни герои - Херакъл, Ахил, Диомед, Одисей, Тезей. Понеже в нейния храм Посейдон изнасилил Медуза, богинята превърнала девойката в чудовище със змийски коси и по-късно поставила главата й върху своята егида. С удар на копието си накарала да изникне маслината, която станала нейно свещено дърво. При падането на Троя, Аякс изнасилил в храма й пророчицата Касандра, заради което Атина разразила буря върху гръцката флота и тогава Аякс бил поразен от мълния. Аналог на Атина в римската митология е Минерва.

АФРОДИТА
- първоначално била богиня на плодородието, отъждествена с финикийската Астарта. По-късно - богиня на любовта и красотата, въплъщение на творческата сила на природата. Богиня на чувствената и възвишената любов, на пролетта, градините и цветята. Според Омир била дъщеря на Зевс и титанката Диона, а според Хезиод била родена от морската пяна. Афродита била съпруга на куция бог на огъня Хефест, на когото изменяла не само с богове, но и със смъртни герои. От бога на войната Арес са синовете й Ерос и Антерос и дъщеря й Хармония. От Хермес е Хермафродит, който обединява имената на двамата. От Анхиз е троянският герой Еней. Обикнала красивия ловец Адонис, а след злополучната му смърт, го превърнала в анемона. Винаги подпомагала влюбените - помогнала на Пелей, когато се влюбил в морската нимфа Тетида, помогнала на Парис да похити хубавата Елена, заради ябълката, която й присъдил, вслушала се в молбите на Пигмалион и вдъхнала живот на изваяната от него Галатея. Наказвала тези, които й се противят - наказала Нарцис да се влюби в себе си, защото отблъснал нимфата Ехо, вкаменила Анаксарета, поради коравосърдечието й към Ифис. Афродита била придружавана от синовете си Ерос и Антерос, от Химерос, Потос, Хименей, Фосфор, Хеспер, харитите (богините на грацията) и хорите (богините на годишните времена). Аналог на Афродита в римската митология е Венера.

ГЕЯ
- майката земя, богиня на земните недра, една от най-старите съзидателни сили, неродена от бог, а произлязла от Хаоса. Тя ражда и кърми растенията, животните и хората. Гея е майка на Уран (звездното небе), на планините и Понт (морето). Тя и Уран са първата двойка в света. Техни деца са циклопите, хекатонхейрите (сторъките) и могъщите титани, символизиращи природните сили. От Понт родила морските божества Нерей, Тавмант, Форкин, Кето и Еврибия. От Посейдон родила гиганта Антей, който се изпълвал с несломима мощ, всеки път, щом се докосвал до нея (до земята). От Тартар родила чудовището Тифон със сто огнедишащи глави. Била майка и на ериниите, гигантите и мелиадите. Като богиня на земните недра, приемала обратно в утробата си всичко живо, затова била и богиня на смъртта и подземното царство. Тъй като била твърде неопределено божество, по-късно била заместена от богини с по-човешки черти - Рея, Хестия, Деметра, Темида, Диона. Аналог на Гея в римската митология е староиталийската богиня Телус.

ДЕМЕТРА
- Първоначално била богиня на плодната земя и земеделието, а по-късно - покровителка на брака, богиня на правовия ред и законите. Дъщеря на Кронос и Рея, сестра на Зевс. От Зевс родила Персефона, а от тесалийския земеделец Ясион - Плутос. Научила хората на земеделие, като разорала сама земята и я дарила с плодове и храна. Богът на подземния свят Плутон (Аид, Хадес)  отвлякъл дъщеря й Персефона и я отвел в мрачното си царство. Обезумялата от скръб Деметра избягала от Олимп, изоставяйки земята и започнала да погубва земеделците и добитъка им, а на нивите изпратила болест. Като видял това, Зевс върнал на богинята отвлечената й дъщеря за шест месеца в годината. На Деметра се принасял първия плод от жътвата на годишния празник на плодородието.  Аналог на Деметра в римската митология е Церера.

ДИОНИС
- първоначално бил тракийско божество, но постепенно проникнал в Гърция. Бог на плодородието, на виното, веселието и лозарството, на музиката и на драматичната поезия, на мистичната насока в религията. Син на Зевс и Кадмовата дъщеря Семела. Оженил се за Ариадна - дъщеря на критския цар Минос, която намерил изоставена от Тезей на о-в Наксос. Преди да се роди, ревнивата Хера, предрешена като бавачка на Семела, я подучила да поиска от Зевс да се яви пред нея в пълното си божествено величие. Той бил обещал на Семела, че ще изпълни желанията й и не можел да откаже. Но блясъкът на мълнията му я поразил, защото била смъртна. Детето било спасено от майчината утроба, но понеже било недоносено, Зевс го вшил в бедрото си и го държал там, докато настъпил момента на раждането му. Затова Дионис е "двуроден". Детето било отгледано от Ино - сестрата на Семела и затова е "с две майки". Младият бог бил доотгледан от Силен и нимфите в планината Низа на остров Крит. Затова, че митичният фригийски цар Мидас върнал на Дионис залуталия се негов възпитател Силен, той изпълнил желанието му да превръща в злато всичко до което се докосне. Но когато храната и напитките започнали да се превръщат в злато, щом ги сложел в устата си, той го освободил от тази негова способност, като го потопил във водите на река Пактол. Подобна дарба получили и дъщерите на Аполоновия жрец Аний. Те можели да превръщат в зърно, вино и масло всичко, до което се докосвали. Но, когато Агамемнон им заповядъл да подпомагат с небесния си дар гръцката флота, по тяхна молба Дионис ги превърнал в гълъби. В римската митология, Дионис бил отъждествен с местния бог на плодородието Либер, който приел функциите на гръцкия бог, а по-късно и гръцкото му име Бакх.

ЕРОС
- първоначално бил възприеман като първична космогонична сила на любовта, властваща навсякъде, която произлязла от Хаоса, заедно с Гея и Уран. По-късно бил почитан като бог на любовта, която разпалвал не само у хората, но и у боговете. Като бог на любовта, Ерос бил син на Арес и Афродита. Смятали го за един от най-могъщите богове, защото никой не можел да му се противи. Самият Зевс бил подвластен на стрелите му. По молба на Афродита поразил с безпогрешната си стрела бога на подземния свят Аид, който пламнал от любов към Персефона и я похитил. Ерос не жалел и собствената си майка, разпалвайки в нея любов към красивия ловец Адонис, а с една от стрелите си накарал Аполон да се влюби страстно в Дафна. Така, поразявайки със стрелите си богове и хора, самият Ерос се влюбил в смъртна девойка. Това била Психея, която била толкова красива, че хората започнали да се прекланят пред нея, както се прекланяли пред Афродита. За да си отмъсти, разярената богиня изпратила сина си да накара със силата на стрелите си красавицата да се влюби в най-презряното същество. Вместо това обаче, Ерос бил запленен от красотата на девойката и сам се влюбил в нея. Приказна била любовта им и единственото, което измъчвало Психея, било, че не бивало да види с очите си на смъртна лицето на бога. Той я спохождал винаги нощем и се оттеглял преди изгрев. Тогава завистливите й сестри започнали да я убеждават, че в мрака до нея се промъквал змей, който скоро щял да я погълне. Смутената девойка не издържала и когато една нощ Ерос потънал в дълбок сън, осветила лицето му. Неземната му красота я убедила, че наистина е бог, но когато се навела да го целуне, горещо масло от лампата капнало върху рамото му. Ерос скочил в миг и отлетял в небето. Дълго се лутала Психея да търси своя Ерос, дълго страдала от мъките и изпитанията, на които я подлагала Афродита. Накрая Ерос се явил пред великия Зевс с молба да им помогне. И въпреки, че често патил от стрелите му, Зевс бил благосклонен към двамата и пред очите на самата Афродита дарил Психея с безсмъртие. Ерос се движел в свитата на майка си Афродита, придружен от Хименей и брат си Антерос. Аналози на Ерос в римската митология са Амур и Купидон.

КРОНОС
- първоначално бил тачен като бог на земеделието. Поради сходството на името му с гръцката дума "хронос" (време), бил почитан и като "Създател на времената". Кронос бил най-младият от титаните, син на Уран (Небето) и Гея (Земята), съпруг на сестра си Рея и баща на Хестия, Деметра, Хера, Аид, Посейдон и Зевс, както и на кентавъра Хирон. Скопил с острия сърп, който му дала Гея и свалил от престола баща си, но бил прокълнат от Уран да загине от собствения си син. Затова поглъщал децата си, веднага след раждането им. Но Рея спасила най-малкото си дете Зевс, като вместо него дала на Кронос да погълне камък, повит в пелени. Когато възмажал, Зевс го надвил след десетгодишна борба, принудил го да повърне обратно погълнатите божества, запратил го в Тартар (подземното царство) и заел мястото му като върховен бог. Времето, през което Кронос бил върховен бог, се смятало за Златния век на земята. Аналог на Кронос в римската митология е Сатурн.

НЕРЕЙ
- морски бог, подвластен на Посейдон, син на Гея и Понт, съпруг на морската богиня Дорида и баща на педесетте нереиди, които го придружавали навсякъде и с които се криел в дълбините на Егейско море. От там помагал на корабокрушенците. Нерей бил кротък и мъдър старец, олицетворяващ спокойното и красиво море. Като всички морски божества и той притежавал дарбата да предсказва и да се превъплъщава.

НИКЕ
- крилата богиня, олицетворение на неотразимата сила и победата. Спътница на Зевс и Атина. Дъщеря на титана Палант и океанидата Стикс, сестра на Кратос, Зел и Биа.  Аналог на Нике в римската митология е Виктория.

ПАН
- бог на овчарите, аркадско планинско и горско божество. Син на Уран (или Зевс) и Гея. Приличал на козел - образъл с косми, с кози рога и крака с копита, с козя брада и опашка. Щом го родила, майка му се изплашила и го подхвърлила, но бил намерен от Хермес. Живеел в пещера на планината Ликей в Аркадия, където танцувал с планинските нимфи. Покровителствал пастирите и стадата им, ловците, пчеларите и риболовците. Влюбил се в нимфата Сиринга и дълго я преследвал. За да се предпази от него, тя се хвърлила в реката Ладона, а майка й я превърнала в тръстика. Тогава, от нея Пан си направил свирка, на която свирел и забавлявал нимфите. По-късно Пан влязъл в свитата на Дионис. Аналог на Пан в римската митология е Фаун (Фавн).

ПЕРСЕФОНА
- богиня на природата, плодородието и пролетния цъфтеж. Дъщеря на Зевс и Деметра. След като била похитена от Аид, била също и царица на подземния свят. Когато веднаж беряла цветя на една ливада, от земята изкочил Аид, богът на подземния мрак. Той се влюбил в красавицата и я отвел под земята на огнената си колесница. Деметра запалила два факела от вулкана на остров Етна и търсела изгубената си дъщеря девет дни и девт нощи. Едва на десетия ден Хелиос, богът на слънцето, й казал кой похитил Персефона и къде я отвел. Обезумялата от скръб Деметра се оттеглила от Олимп, изоставяйки земята и започнала да погубва земеделците и добитъка им, а на нивите изпратила болести. Като видял това, Зевс склонил Аид и той върнал Персефона на майка й за шест месеца в годината. Така, когато била в подземното царство, на земята настъпвал студ и мраз, а през останалото време радостната Деметра карала всичко в природата да цъфти и зрее. Аналог на Персефона в римската митология е Прозерпина.

ПОСЕЙДОН
- бог на моретата и водите. Син на Кронос и Рея. Брат на Зевс, Аид, Хера, Деметра и Хестия. Втори по мощ след Зевс. Съпруг на нереидата Амфитрита, с която живеел на морското дъно. Баща на много герои, великани и митологични същества: Орион, Тритон, Амик, Антей, Сарпедон, Скирон, От, Ефиалт, Бузирис, Нелей, Полифем. Независимо от могъществото си, Посейдон също бил подвластен на стрелите на Ерос. Безбройни били любовните му похождения, които осъществявал, приемайки различни образи. Явил се като юнец пред Канака, като речния бог Енипей пред съпругата на Алоей, като овен пред Бизалтида, като кон пред Минерва, като птица пред Медуза, като делфин пред Меланто. Заедно с Аполон построил стените на Троя, а по-късно намразил Ахил, понеже гръцкият герой удушил сина му Кикън и накарал Аполон да го убие (Аполон насочил стрелата на Парис към уязвимата пета на Ахил - "ахилесова пета"). Щом ударел с тризъбеца си морската повърхност, събирал облаците, надигал вълните и предизвиквал бурите, но само с едно кимване успокоявал развълнуваното море. Аналог на Посейдон в римската митология е Нептун.

РЕЯ
- богинята, от която тече всичко. Според някои тълкуватели името й означава "земя". Дъщеря на Уран и Гея, сестра и съпруга на Кронос и майка на олимпийските богове. Затова я отъждествяват с малоазиатската богиня Кибела - "великата майка на боговете". Постоянните й спътници и нейни свещенни животни са лъвовете, които теглели колесницата й.

СЕЛЕНА
- богиня на Луната, известна и под името Мена. Дъщеря на титаните Хиперион и Тея, сестра (съпруга) на Хелиос (Слънцето) и Еос (Зората). По-късно отъждествявана с Хеката и Артемида. Носи се по небето на блестяща колесница, теглена от бели коне. Селена била тъжна, заради безнадежната си любов към непробудно спящия Ендимион. Поради явяването й в различни фази й приписвали влияние върху природата и живота на хората. Покровителка на магьосниците, които брали и сушели вълшебните билки на лунна светлина. Аналог на Селена в римската митология е Луна.

ТАНАТОС
- бог на смъртта, брат-близнак на Хипнос, брат на керите (ериниите) - богини на насилствената смърт. Син на Нощта. Танатос бил с желязно сърце и единствен от боговете не приемал подаръци. Живеел в подземното царство. Изобразявали го като крилат младеж със загасен факел. Аналог на Танатос в римската митология е Оркус.

ТАРТАР
- съпруг на Гея, баща на сторъкото, стоглаво удовище - великана Тифон. С неговото име наричали най-мрачното място на подземния свят, отдалечено от земята, колкото било отдалечено небето от нея. Било обградено от медни стени и от реката Пирифлегетон. Тартар бил затвор за победените богове, титани, хекатонхейри и циклопи т.е. място за наказание на провинилите се спрямо боговете.

ТЕМИДА
- богиня на божествения и природен ред, на правото, нравствеността и законността, а също и на предсказанието. Била титанка, дъщеря на Уран и Гея и съпруга на Зевс преди Хера. Майка от него на хорите (богини на часовете, годишните времена, жътвата, младостта и красотата, спътнички на боговете) и мойрите (богини на съдбата, които плетат нишките на всеки човешки живот). След светония потоп посъветвала Девкалион и Пира, единствените оцелели смъртни, как да създадат новото поколение. Изобразявали я с вързани очи, с рога на изобилието и с везни.

УРАН
- най-старият гръцки върховен бог, роден от Гея. Встъпил в брак с майка си и така се родили хекатонхейрите, циклопите и титаните, олицетворяващи природните сили. Понеже се боял, че те ще му отнемат властта, ги хвърлил в бездната под земята. Гея не издържала на стенанията им и в гнева си, пдбудила титаните да въстанат срещу баща си. Най-младият от тях, Кронос, със сърповиден меч го лишил от оплодителна сила и го свалил от престола му. Уран проклел своя убиец, а от капещата му кръв произлезли ериниите - трите богини на отмъщението. Аналог на Уран в римската митология е Целум.

ФАЕТОН
- син на бога на слънцето Хелиос и на океанидата Климена. За да се увери, че наистина е син на слънчевия бог, поискал от баща си да му отстъпи слънчевата колесница за един ден. Понеже Хелиос се заклел, че ще изпълни желанието му, бил принуден да се съгласи. Буйните коне обаче усетили неопитните му ръце, излезли от пътя и опожарили част от земята. За да спаси света, Зевс го поразил с мълнията си и Фаетон паднал в река Еридан, оплакван от баща си Хелиос и сестрите му, хелиадите.

ХЕЛИОС
- бог на слънцето. Син на титаните Хиперион и Тея. Брат на Селена (Луната) и Еос (Зората). Баща на царя на колхидците Еет, на магьосницата Кирка, на Фаетон и хелиадите. Хелиос бил красив рус младеж с венец от лъчи. Препускал в ослепително блестяща колесница, теглена от крилати огнедишащи коне и носел светлина и радост на хората. Нищо не оставало скрито от него. Станал свидетел на прелюбодеянието на Афродита с Арес и го съобщил на измамения Хефест. Затова богинята на любовта преследвала него, любимките му и потомките му. След трагичната смърт на сина му Фаетон, богът намразил светлината, изгрявал без блясък и изоставил колесницата си. Хелиос бил почитан най-много на остров Родос. Там, в негова чест, пред входа на пристанището била издигната гигантска статуя - Родоският колос, която била висока 75 лакътя (около 30-40 метра), излята от бронз от скулптура Харес през 291 г.пр.Хр. Това е едно от седемте чудеса на древния свят. Аналог на Хелиос в римската митология е Сол.

ХЕРА
- женско съответствие на Зевс. Царица на олимпийските богове, властница над небето, повелителка на облаците и бурите, на мълниите и гърма, богиня на брака и съпружеската любов, покровителка на омъжените жени, помагачка на бременните и родилките. Като пример на съпружеска вярност, била неумолимо строга към престъпилите светостта на брака. Хера била дъщеря на Кронос и Рея, сестра на Деметра, Аид, Хестия, Посейдон и Зевс, с когото била свързана в "свещен брак". Тя била майка на Арес, Хеба, Хефест, Илития. Заради ревността си, гневно, а често и жестоко преследвала съперничките си и техните деца. Аналог на Хера в римската митология е Юнона.

ХЕРМЕС
ХЕРМЕС - бог на ветровете и дъжда, вестител на Зевс и олимпийските богове. Бог на търговията, на крадците и измамниците, посредник между земния и подземния свят. Син на Зевс и плеядата Мая, внук на Атлант, роден в пещера на планината Килене в Аркадия, баща на Пан и Хермафродит. Изобретил лирата, с която възпял любовта на Зевс и Мая. Откраднал свещените крави на Аполон и превърнал в скала Бат, който издал скривалището им. Владеел изкусната реч, носел богатство на хората, закрилял училищата. Носел крилата шапка и крилати златни сандали. Имал вълшебен жезъл, с който можел да приспи или събуди всеки бог или смъртен. Аналог на Хермес в римската митология е Меркурий.

ХЕСТИЯ
ХЕСТИЯ - богиня на огъня и домашното огнище. Дъщеря на Кронос и Рея, сестра на Зевс, Посейдон, Аид, Хера и Деметра. Закриляла семейното огнище, като средище на семейния живот. Била безбрачна и непорочна, въпреки че била ухажвана от Аполон и Посейдон. Аналог на Хестия в римската митология е Веста.

ХЕФЕСТ
- бог на огъня, на коваческото изкуство и на всички занаяти, за които е нужен огън. Син на Зевс и Хера, но след като се родил, отвратена от грозотата му, Хера го хвърлила в океана. Там го поели и спасили нереидите Евринома и Тетида, но останал куц и с двата крака. Съпруг на красивата, но невярна богиня Афродита. Построил красивите дворци на олимпийските богове. Заедно с циклопите, които били негови помощници, изработвал оръжията и накитите на боговете в подземните си ковачници във вулканите. Изковал егидата на Атина, жезъла на Зевс, колесницата на Хелиос, доспехите на Ахил и изваял първата смъртна жена Пандора. Аналог на Хефест в римската митология е Вулкан.
Последна промяна цепина на 01 Юли 2007 12:11, променена общо 1 път
Аватар
цепина
Десятник
Десятник
 
Мнения: 37
Регистриран на: 30 Юни 2007 22:20

Назад към Гръцка митология

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron

Потребителски вход

Кой е онлайн

There is currently 1 user online.

  • tyrsa4a

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 4 потребители :: 2 регистрирани0 скрити и 2 гости
Регистрирани потребители: tyrsa4a, Yahoo [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 7997
Общо теми 1786
Потребители Общо членове 819
Най-нов mtu

Последни коментари