Виж темата - Българо-Византийските отношения с (1197—1202)

Българо-Византийските отношения с (1197—1202)

Всичко свързано с византийската империя.

Българо-Византийските отношения с (1197—1202)

Мнениеот pepopepo » 29 Сеп 2010 20:05

Доста интересна статия.
Споменават се Български крепости.

Българо-Византийските отношения с (1197—1202)

  Из „История" на Никита Хониат


Превод на Ал. Милев от Nicitas , с. 620—624, 643—644, 666—673, 675—681, 685—687,  706—709.

Убийството на Асен и възцаряването на Калоян.

Малко след като се завърнал в Мизия, Асен бил убит от един свой близък.  Неговото убийство станало по следния начин. Един мъж, който приличал на  него по външност у по характер и който се ползвал с неговото голямо  благоволение (името му било Иванко, което значи Йоан), имал тайни  връзки със сестрата на неговата жена. Като се научил за тези връзки,  Асен най-първо повикал жена си, за да я разпита, и почнал да я заплашва  със смърт, ако премълчи нещо. А когато жена му с различни думи го  отклонила от Неговото намерение и стремеж за убийство, накрай  прибавила, че той напразно й се сърди, понеже сам има възможност да  узнае за тази връзка. Асен пренесъл гнева си от жена си върху Иванко.  Той изпратил да го повикат при него късно през нощта, тъй като не бил в  състояние по никакъв начин да умири своята възбуденост. Този пък  сметнал, че не без причина и не без вина го вика в неподходящо време и  затова отложил отиването си за сутринта. Когато Асен отново настоял и  не можал да понесе повече неговото бавене, което сметнал за незачитане  по отношение на себе си, Иванко, узнал вече късно причината за викането  му, се посъветвал с роднини и приятели. Те го посъветвали да отиде, но  като си вземе и меч, който да скрие под дрехата си и ако Асен след  спокойните упреци ограничи своя гняв срещу него с оскърбления или  изобщо му наложи наказание, което няма да засегне живота му, да го  понесе мъжествено и да поиска прошка за оскърблението, в което е  заловен. Ако ли пък онзи [Асен] се опита да си послужи срещу него с  меч, тогава и той да се покаже мъж и да се постарае да изпревари това,  което Асен възнамерява да направи, ,и да нанесе сигурен и смъртоносен  удар, който да отведе в ада безсрамния и кръвожаден човек. Той постъпил  по този начин. И понеже варваринът никак не смятал да постъпи с него  умерено, но още при първия поглед станал див като звяр и посегнал към  меча си, той го изпреварил, ударил го в слабините и го убил. Иванко  веднага избягал при своите съучастници, разказал им станалото и решил  заедно с тях да започне въстание, тъй като братята, роднините и  близките на убития нямало да останат спокойни. Ако работата би станала  според техните планове, то те щели да управляват страната и Мизия  по-справедливо и по-законно от Асен. Те нямало да решават всичко с меч,  както убитият, и нямало да вършат сам това, което им внушавало личното  чувство. Ако ли пък техните планове би станали по друг начин и изобщо  не се изпълнят техните намерения, те решили да поемат друг курс и да  доверят своите дела на ромейския император. Още същата нощ те не само  затвърдили това си решение, но и подбудили мнозина да се присъединят  към техните решения. Затова те се опитали да завладеят Търново (този  град е най-укрепеният и най-красивият от всички градове по склоновете  на Хемус, заобиколен е от яки стени, мие се през средата от бистра река  и е построен върху билото на височина) и се противопоставили на  привържениците на Петър. Мълвата за смъртта на Асен още в зори се  разпространила не само по търновските стени, но и далеч извън тях.  Понеже Петър не смятал за лесна победата на Иванко и последният не  можел да отблъсне Петър, то Петър решил да протака и бил убеден, че  само това протакане може да победи неговия съперник Иванко. Ето защо  Иванко се убедил, че е необходимо да прибегне към ромейския император и  с негова помощ да надвие своите противници. Говорило се дори, че Асен  бил убит от Иванко по внушение на севастократор Исак, който го склонил  към това, не само с много различни обещания, но особено с обещанието  си, че ще му даде за жена собствената си дъщеря Теодора. Впрочем Исак  умрял в затвора още преди да стане убийството на Асен.. .
Никой не искал заради подкрепата на Иванко да влезе в бой с варварите и  да се сражава с тях. Вече изтощен и отчаян от хода на работите около  Търново, понеже привържениците на Петър междувременно постоянно се  засилвали и увеличавали поради присъединяване на нови войски, Иванко  тайно избягал оттам и заминал при императора. По този начин  управлението на мизите отново минало в ръцете на Петър. Но и той не  умрял от естествена смърт, а малко след това бил пронизан с меч от един  свой сънародник и свършил жално живота си. Властта над власите сега  минала в ръцете на третия брат Йоан. По това време Петър бил взел Йоан  като помощник в трудовете и като съучастник в управлението. Същият  дълго време бил и заложник у ромеите, пленен по времето, когато Исак  бил на поход срещу мизите, но след време избягал. Щом се завърнал в  отечеството си, Йоан започнал да опустошава и да граби така жестоко  ромейската страна, както и умрелият му брат Асен.

Иванко, Добромир Хриз, Мануил Камица и Йоан Спиридонаки

След това императорът тръгнал на предстоящия му поход и стигнал до  Кипсела [Ипсала, в Турция], за да направи нещо полезно за тракийските  градове, които власите и скитите опустошавали. Освен това той си  поставил за цел да плени Хриз или поне да спре нападенията му, които  той правел неочаквано, опустошавайки околностите на Сер. Този Хриз бил  по народност влах, малък на ръст и не само не се присъединил към  въстаналите срещу ромеите Асен и Петър, но дори станал съюзник на  ромеите и дигнал оръжие срещу тях заедно със своите петстотин души  сънародници. Не след дълго време той бил обаче арестуван и поставен под  стража, понеже, отстъпвайки пред желанието на своите сънародници и  напредвайки във всичко, се стремял да си създаде независима власт. След  известно време бил освободен и изпратен да пази Струмица, но той  измамил надеждите на пратилия го там император и злоупотребявайки с  положението си, станал неумолим враг на съседните ромеи. Затова  императорът тръгнал срещу него и събрал достатъчно войска около  Кипсела, но в скоро време се отказал от намерението си и решил да се  върне обратно. Така напразно войската се събрала там и той без полза  предприел поход към Кипсела. Като оставил западните области в същото  положение, което те понасяли и търпели още по-рано, той бързал да се  върне във Византион, не можейки и два месеца да остане извън столицата.
Така свършила работата там. Императорът тръгнал от Кипсела и стигнал в  Адрианопол, а оттам се отправил на поход срещу Хриз. Този бил по  народност влах, присвоил си Струмица, заел крепостта, наречена Просак  [Демиркапия], и я превърнал в свое местопребивание, като засилил  колкото било възможно повече укреплението й, което още отначало и  природата превърнала и създала като недостъпно. Стръмни скали от двете  страни така плътно се доближават една до друга, че между тях има само  една тясна, недостъпна и стръмна пътека. Останалата част от скалите е  недостъпна дори и за козите и е напълно непроходима. Дълбоката река  Аксиос обикаля скалите и по невероятен начин ги прави още  по-недостъпни. След това се явило и изкуственото укрепление, което,  съперничейки с природата, ги направило почти напълно непревзимаеми.  Здрави стени били издигнати в единствения достъпен вход и те довършили  това свръхестествено укрепление. И такава една крепост като Просак  ромеите още от по-рано не забелязали и я изоставили пуста, понеже не  обръщали внимание на българите. А Хриз си я присвоил и я направил  непревзимаемо убежище срещу ромеите, тъй като там събрал цялата си  добре упражнена с оръжие войска, напълнил я изобилно с хранителни  припаси и пуснал стада волове и овце да пасат по нейните върхове.  Заеманото място от крепостта не е малко. Тя се простира значително на  дължина и на широчина и е богата с растителност поради дъждовете и  гористите места. Лишена е обаче само от един дар на природата, и то  най-добрия: по цялата крепост няма нито един дори съвсем малък извор,  който да дава поне една капка вода, няма и изкопани кладенци, а трябва  да се слиза до реката и оттам да се носи вода със съдове [хидрии].  Станал владетел на такава крепост, Хриз никак не се изплашил, когато  императорът тръгнал на поход срещу него, но се приготвил да му се  противопостави. Опитните във военното дело, ако наистина и тогава се  намирал все още някой такъв, и тези, които знаели добре  местоположението, смятали за необходимо и съветвали императора да  заобиколи Просак, да завладее останалите градове и села, които били  подчинени на Хриз, а след тяхното покоряване да пристъпи към Просак.  Така и войската ще бъде по-уверена в силите си, като подчини по-първо  лесно превземаемите места и се обогати с плячка, от тях, а и Хриз,  притеснен от силата на обстоятелствата, ще стане по-отстъпчив, ще се  откаже от самоувереността си или пък ще се подчини напълно. „Съвсем  ясно е — казвали те, — че нападението най-първо на непревзимаеми  крепости и сражаването по недостъпни планини е сигурно подхвърляне на  кървава пот и непосилен труд и безусловно унищожаване на сражаващите се  мъже.” Това съветвали опитните във войската, но на тях решително се  противопоставили евнусите, които пазели спалнята на императора, пръв  между които бил Георги Инеот, и намиращите се при императора голобради  момчета. Тези доверени любимци на императора го убедили да поведе  войската си направо срещу Просак, да насочи оръжието срещу самия Хриз и  да влезе с него в бой. „Ако тази крепост бъде превзета — казвали те, —  то вече няма да има никой, който повече да се съпротивява. И защо  впрочем да се влиза в сражение с врага чрез обход и заобикаляне, когато  нищо не пречи да бъде сразен в сърцето?". . . Тогава императорът,  виждайки, че не може да постигне поставената си цел, а и не желаейки  повече да си губи времето там, започнал преговори. На Хриз били  отстъпени Просак, Струмица и околностите им. И макар той да си имал  жена, императорът обещал да му даде за съпруга една от своите роднини.  Затова, щом като се завърнал във Византион, той разделил от съпруга и  дъщерята на протостратора и я изпратил на Хриз и за придружител на  невестата изпратил севаст Константин Радия. След бракосъчетанието бил  устроен пир, през време на който Хриз пил и ял без мярка, а неговата  жена, спазвайки обичая на новобрачните жени, се въздържала напълно от  всичко предложено. Когато била поканена от съпруга си да вземе участие  в гощавката, тя не изпълнила веднага неговата покана И с това го  разгневила. Той изговорил много думи на себе си на своя варварски език,  разсърдил се и най-сетне с презрение казал на елински: „Не яж и не пий!"
По това време станало и нападение на скитите, което било най-голямото и  най-ужасното от всички по-раншни нападения. Те разделили войската си на  четири части и прекосили цяла Македония, нападайки дори добре укрепени  градове и отправяйки се срещу височините на планините. Така те  достигнали до планината Ган [Текирдаг], разграбили там много манастири  и избили монаси. От страх никой не се осмелявал да им се  противопостави, понеже те и с малобройна войска влизали в бой срещу  многоброен противник, без да щадят живота си. . .
Иванко въстанал във Филипопол, Както по-горе казахме, той бил  преименуван Алексий и станал зет на императора, като се оженил за една  от неговите внучки, получил по-голяма власт, отколкото трябвало и  станал главнокомандуващ на войските, които били разположени и настанени  около Филипопол срещу неговите сънародници власите. Щом като станал  господар на тамошните области, бидейки хитър и старателен, той правел и  вършел всичко за осъществяване на своите планове и намерения. Обучил  във военното изкуство намиращата се при него войска от негови  сънародници, обогатявайки ги с подаръци и правейки ги силни с оръжие,  издигнал непристъпни крепости в съседните места до планината Хемус и ги  направил почти напълно непревзимаеми. Научавайки за тези неща,  императорът ги одобрявал, хвалил Алексий, отрупвал го с много и твърде  големи подаръци, на драго сърце се вслушвал в неговите съвети и лесно  изпълнявал желанията му. Приближените до императора, виждайки това,  което върши този човек [Иванко], макар делата му да изглеждали хубави,  все пак те казвали, че той ги върши добре, но не ги върши за полза на  ромеите. Затова настоявали пред императора да освободи от власт  Алексий. „Не може човек варварин — казвали още, — който доскоро е бил  най-голям враг на ромеите, така неочаквано и толкова много да се  промени, за да строи крепости и укрепени селища в удобни места, да  увеличава войската си от свои сънародници и да намалява ромейската,  като понякога отстранява ромеите от войската като негодни за сражение,  ако не се е вселила в душата му мисъл за самостоятелна власт. Някои  хора предпочитат да не казват с устата си своите планове, но в повечето  случаи техните дела по-ясно от всяка реч издават това, което крои  техният ум." Те обаче говорели всичките тези мъдри слова пред лица,  които не ги слушали. Императорът сметнал веднъж завинаги брака на  Алексий с внучката си Теодора като сигурна гаранция и затова не вярвал  на слуховете относно верността и честността му, като че ли, както ми се  струва, тогава някаква зла сила го омагьосала и постоянно влачела  ромейската държава към гибел. А когато не след много време станало  това, от което се страхували, императорът останал като вцепенен от  чудото и не знаел какво да прави. Понеже това зло се разразило съвсем  неочаквано за него, а и свикването на войските било затруднено, той още  в самото начало изпратил при бунтовника един евнух, който от по-рано  бил много близък на Алексий, за да му напомни за договорите и за това,  че от оня момент, в който минал на страната на императора, той не е  претърпял нищо неприятно и противно на очакванията му. Императорът се  надявал, че той ще промени мнението си. След евнуха тръгнали двама  току-що оженени зетьове на императора, придружени от цялата си свита,  придворните сановници и от войските, които тогава се намирали на  разположение на двореца. Безчестният скопец, като стигнал при Алексий,  не само не направил нищо за изпълнението на поставената му задача, но  със своето присъствие го накарал да се заеме още по-усърдно за  започнатото дело, понеже безразсъдно му съобщил за предстоящото  нападение срещу него от страна на ромеите и с това му внушил да напусне  равнините и да се отправи към планините, за да се спаси и да запази  метежната си войска от свои сънародници, когато онези се явят. Войските  на императорските зетьове и на протостратора Мануил Камица старателно  преследвали бунтовника; имало някакво чудно усърдие и всички полагали  усилия да се надпреварват. Но поради търсене на плячка те пропуснали  удобния момент и въодушевлението им изчезнало. По-разпалените  предлагали да преследват и да гонят Алексий, като вървят по дирите му в  планините, където той избягал. По-разумните пък не се съгласявали да  вървят по следите на орел, който хвърчи над планинските върхове, да  дирят следите на змия по скалите и да дразнят свиреп глиган в  леговището му, който много пъти е излагал гърдите си на стрели, но да  обходят градовете, които построил и укрепил Алексий, и да ги подчинят  на императора. Това мнение като по-добро взело връх. Ромеите нападнали  на крепостта, която Алексий построил в подножието на планината в т.  нар. място Кричим. След като твърде много се измъчвали и геройски се  надпреварвали, те изпратили няколко храбри мъже да поставят стълби на  стената. Пръв между тях бил Георги Палеолог. Най-сетне ромеите превзели  крепостта, а след нея си подчинили и някои други укрепени селища, едни  от които завладели със сила, а други се предали. Алексий, който бил  находчив и твърде изобретателен във военното изкуство, показал в този  случай срещу ромеите твърде много дела, богати със стратегическа  опитност. Най-сетне при един подобен опит на изкусни маневри той пленил  заедно с други ромеи и самия протостратор. Алексий докарал от високите  места на планините големи стада добитък в полето, предал ги на свои  сънародници и на една част ромейски пленници, за да ги откарат към  Хемус като определена плячка и дял за Йоан, владетеля на Загора, понеже  бил свързал съюз с Алексий и сключил договор против ромеите. По този  начин той поставил засада и искал да измами ромеите. Алексий знаел  грабливия нрав и алчността на хората, а, от друга страна, знаел, че  щом: като ромеите съгледат твърде скъпи на сърцата им люде, ще се  увлекат и ще рискуват живота си за тях, без да се погрижат за своето  спасение. И наистина твърде скоро те постъпили точно така, както  предполагал. Щом като протостраторът чул за прекарването на добитъка,  веднага тръгнал от Батрахокастрон, където бил на лагер, и пристигнал в  Баткун [Пазарджишко]. Привлечен от измамата и не забелязвайки хитростта  на Алексий, той заповядал на войската си да граби всичко, което попадне  пред очите й, а сам, възседнал невъоръжен кон, се разхождал и  наблюдавал това, което ставало. Тогава Алексий излязъл от засадата,  заградил протостратора от всички страни, разположил своята войска като  мрежа около самия пълководец и го заловил жив. Тази ловка хитрост и  измама на бунтовника напълно обезкуражила останалата ромейска войска и  подигнала духа на разбунтуваните войници. Ромеите вече не очаквали  никакъв успех и не се осмелявали да се противопоставят на Алексий в  безполезно сражение, но отправяйки се към Филипопол, те имали желание  той поне да не напада този град. Алексий в съгласие със своето решение  подчинил окончателно укрепените места и крепостите, които се намирали  по височините около Хемус и били недостъпни поради високото си  месторазположение и още повече поради лошите пътища. Той не оставил  спокойни и останалите крепости в областта. Разбунтувал и отделил от  ромеите областите от Мисинопол до самата Ксантия, от планината Пангей  до Авдир. След това си подчинил Смоленската тема и като страшна чума  започнал да опустошава съседните й места: едни ромеи вземал в плен,  други избивал и трети пускал на свобода срещу откуп, а на своите  сънародници, които му се предавали доброволно, позволил да останат на  предишните си сребърните и златните съдове, копринените тъкани и  различните скъпи дрехи, поради които той бил смятан за най-богат сред  хората. Императорът поставил върху едното блюдо на своята въображаема  везна родствените си чувства към протостратора, а на другото неговите  богатства, уровновесил ги и намерил, че второто блюдо е много по-тежко,  и затова не обърнал никакво внимание на неговите писма. Напълно отчаян,  Камица решил да нападне заедно с Хриз съседните на Просак ромейски  области. Те без труд завладели Пелагония, леко покорили Прилеп,  нападнали едно след друго останалите места и принуждавали да се  предадат дори и далечни области, минали бързо през тесалийската долина  Темпе, завзели равнините, разбунтували Елада и накарали Пелопонес да  въстане. В това време се появил и нов бунтовник подобно на гигантите,  които никнели от земята. Това бил някой си Йоан Спиридонаки, родом от  остров Кипър, човек с грозно лице и с още по-грозна външност,  кривоглед, работник по занятие, страшен със своята съдба. Служейки при  императора, той с невероятни повишения и производства достигнал до  пазител на т. нар. вътрешни складове и най-сетне получил управлението  на Смоленската област. Спиридонаки знаел умствената ограниченост и  простотата на изпратилия го император и облегнат на непристъпността на  местността, с безумна дързост въстанал против него подобно на сатана,  на язва или на някакво отвратително и неочаквано привидение. Освен това  императорът страдал тогава и от трето нещастие — от присъщата му  болест, която отнемала движението на тялото му. Затова той страдал от  двойно разкаяние, което го измъчвало, давило и душило: понеже не  откупил своя братовчед и понеже такова негодно същество като  Спиридонаки назначил за своя собствена гибел като управител на толкова  много и отлично укрепени градове. Като разделил на две собствената си  войска, той поверил едната част на своя зет Алексий Палеолог, комуто  поръчал да накаже негодника Спиридонаки, а другата изпратил в подкрепа  на Йоан Инуполит, който се сражавал срещу протостратора. Императорският  зет Алексий, човек храбър и с разумна смелост, без голямо усилие  победил Спиридонаки и принудил това пигмейоподобно човеченце да избяга  в Мизия. Борбата с протостратора продължила дълго време, но и тя се  свършила благополучно. Императорът наред с другите средства си служел и  с хитрост, за да привлече на своя страна Хриз. Той му дал за съпруга  своята внучка Теодора, която по-рано била сгодена за Иванко и която той  извикал от Византион. По този начин си възвърнал Пелагония и Прилеп,  изгонил Камица от Тесалия, който ту бивал побеждаван в сражение, ту пък  доброволно отстъпвал. Най-после го изгонил и от самия стан, в който се  бил укрил като в последно и несъкрушимо убежище. Когато се украсил с  такива дела след дългото си бездействие и невоюване, императорът се  завърнал във Византион. Тогава той завладял и Струмица, като и в този  случай измамил Хриз и сключил мир с Йоан.
 

  Моите скитания: http://pepopepo.snimka.bg/
Аватар
pepopepo
Стратег
Стратег
 
Мнения: 388
Регистриран на: 18 Сеп 2010 13:44
Местоположение: Пазарджик

Назад към Византия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron

Потребителски вход

Кой е онлайн

There is currently 1 user online.

  • tyrsa4a

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 6 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 6 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Forum statistics

Начало Общо мнения 7844
Общо теми 1698
Потребители Общо членове 803
Най-нов Вадим

Последни коментари