Виж темата - Битката при Варна - 1444 г.

Битката при Варна - 1444 г.

Битката при Варна - 1444 г.

Мнениеот Avitohol » 18 Апр 2007 07:48

Упадъка на Византия и постоянните междуособни борби на българските владетели облекчили настъплението на разрастващата се Османска империя към Европа. Турците не се задоволявали със завладените земи на Балканския полуостров и насочили ударите си към Влашко и Унгария. Това разтревожило западните феодали и силната католическа църква. Тъй като Унгария не можела сама да устои на турския натиск, потърсила помощта на Полша. Победите през 1441 и 1442 г. показали, че със съвместни действия нашествието можело да бъде спряно. За да защити владенията си и предотврати по-нататъшното приближаване на исляма римския папа Евгени IV провъзгласил нов кръстоносен поход за защита на вярата. Честта била оказана на младия, 20 годишен, полско - унгарски крал Владислав III Ягело, чиито земи били непосредствено застрашени.
През есента на 1443 г. 40 хилядна съюзническа армия, съставена от поляци, унгарци, чехи, хървати и румънци нанесла голямо поражение на турските войски при Ниш, навлязла в България и стигнала до Златица. После се насочила към Одрин, но появилите се разногласия сред предводителите и настъпващата тежка зима принудили Владислав да сключи мир и да се върне. Но той не се отказал и на следващата година отново тръгнал на поход, този път заедно с трансилванския воевода Янош Хунияди. Като преминали Дунав, завземайки всички крепости и подпомагани от българското население, войските минали покрай Търново и се насочили към Варна. На 9 ноември 1444 г. кръстоносците били пред стените на Варна. Там те разположили лагера си в очакване на генуезките и венецианските кораби, които пратил папа Евгени IV, и които трябвало да ги отведат до Константинопол. Но султан Мурад II подкупил щедро корабособствениците и с тяхна помощ превел през Босфора своята многохилядна войска. Съвсем скоро голямата турска армия се оказала зад Владислав и останал сам и в засада той трябвало да приеме боя.
Сутринта на 10 ноември войските били построени и към 9 часа боят започнал. Той се водил на полето, западно от крепостта. Първи нападнали турците и се опитали да минат в тил откъм дясното крило на съюзниците. След променлив успех и за двете страни, предвожданите от Янош Хуняди унгарци успешно атакували левия фланг на турците. От дясно румънци и унгарци почти достигнали до средата на османлийте. Объркани, те почнали да отстъпват. Виждайки хода на сражението султан Мурад II бил готов да отстъпи. Но все още кавалерията на Караджа паша не била разбита и се прегрупирала да посрещне нова атака на християните. Около самия султан останали само придворните му и малобройна част еничари. Победата била вече близо и младия крал решил да извърши още един славен подвиг - да убие султана. Владислав - както записал турският летописец Сеадедин - с пуснат в пълен бяг кон и с дълга сабя показал чудеса от храброст, като съсичал всичко, което му паднело по пътя и насърчавал войниците си. Те съсекли много мюсюлмански войници и пълководци и успели да разделят османската войска на две части. Заобиколили султана, а Владислав се спуснал към него да го убие. И когато бил съвсем близо един от еничарите убил коня му, повалил Владислав на земята и с един замах отрязал главата му. Гибелта на краля им обезсърчила кръстоносците и те се обърнали да отстъпват. Не помогнали и усилията на опитния Хуняди да въдвори ред. Окуражени турците нападнали обърканите рицари и за кратко време ги разбили. Тежко въоръжени, много от тях намерили смъртта си в мочурищата по брега на езерото, други били преследвани до непроходимата Батовска гора. Едва малцина, водени от Янош Хуняди стигнали Дунав и се спасили.
Позовавайки се на твърденията на Х.Мергест, участник в сражението, братя Шкорпил смятат, че черквицата, в която бил погребан кралят е малката "Света Богородица Панагия", която е най старата известна във Варна.
Според скоро появили се в пресата статии Владислав III не бил загинал, а след като останал жив след битката се оттеглил в отшелничество. Едно от доказателствата за това била липсата на кралското тяло в гробницата на полските крале в замъка Вавел в Краков. По любопитно е свидетелството на двама рицари, които съпровождали Владислав по време на походите му. При едно от тяхните по-късни странствания в Италия местни жители им казали, че наблизо, в гората живеел полския крал, победен от неверниците. След като открили отшелника един от придружаващите рицарите коняр се сетил, че кралят имал на единият си крак шест пръста. И наистина, така се оказало...
След това сражение крал Владислав III бил наречен Варненчик. По време на Кримската война през 1854-55 г. поляци от дивизията на граф Замойски издигнали на могилата Мешели тепе край Варна, там където през 1444 г. е била битката за Варна, гранитен паметник. През 1935 г. на мястото е изграден мавзолей и гробница на краля. През 1964 г. е открит музей, показващ множество оригинални експонати от деня на битката.

Източник: Варна.инфо
Аватар
Avitohol
Administrator
Administrator
 
Мнения: 636
Регистриран на: 18 Мар 2007 09:30
Местоположение: Швейцария

Re: Битката при Варна - 1444 г.

Мнениеот vlado » 26 Апр 2010 11:35

ИСТИНАТА  ЗА  ВАРНА- 1444
Владимир Овчаров

Пристигайки в непознатия  район на Варна, съюзническата армия, лишена от всякакъв продоволствен резерв и разузнаване, което своевременно да извести направлението и силата на противника, заема неудобна позиция (Фиг.1). Тези факти, са били известни на съюзническото командване и единствено решението за непосредствена атака би помогнало за спасяването на войската от катастрофално поражение. Съюзническата войска се е състояла от многохилядна тежковъоръжена конница и 300-400 пехотинци, въоръжени с арбалети, лъкове, аркебузи и бомбарди, които командването оставя във Вагенбурга. Това е тежка стратегическа грешка, по такъв начин атакуващи конни отряди се лишават от подкрепа, която би била решаваща за победа на определен участък от фронта или за спасителна акция при евентуално планирано оттегляне. Оставянето им във Вагенбург е лишено от всякаква логика, тъй като това не е стратегическа позиция и ги обрича на бавна гибел при евентуална загуба. Победата е била само тогава сигурна, когато конницата  има поддръжката на пехотата. Въпреки че сюзническата армия е била решена на атака, тя бива изненадана от турската конница, която напада десния фланг. Атаката бива отбита и точно в този момент съюзническото командване се компрометира, като се впуска в непосилно за собствените си възможности  преследване, което същевременно оголва собствения боен ред и то при липса на  пехотен резерв. В определен момент турската конница се прегрупира и бива подсилена от голям боен отряд на камили, минавайки в контраатака. Турските коне познават камилите, но европейските за разлика тях, само при вида им, мириса и звуците които издават,  разтройват бойния ред а други се разбягват.
Всички тези действия на турската конница са част от стратегическото контролирано отстъпление и прегрупиране, тактика с която неведнъж са си служили и съюзническото командване би трябвало да познава (Фиг. 2).
Подкрепленията, които пристигат много късно на десния фланг, се оказват  обречени и се изтеглят във Вагенбурга, създавайки пробив в собствения боен ред. В същия момент турската конница напада левия фланг на съюзниците. Той се оказва по-добре организиран и част от отрядите минават в контраатака, презследвайки турците няколко километра.и ограбваики лагерът им. Тези действия лишават съюзното командване от важни отряди в един критичен момент, тъи като са налични но липсват стратегически. Точно в този критичен момент, вместо да се изчака тяхното завръщане, Владислав предприема необмислена фронтална атака и загива. На свечеряване, осъзнавайки собственото си положение, съюзниците се решават на отстъпление, при което понасят големи загуби. Дислоцираните части в Вагенбург не успяват да се изтеглят и на следващия ден са унищожени.
Основна причина за загубата на Варненската битка е липсата на продоволствен резерв, лошата дисциплина, разположение на частите, липсата на разузнаване и подценяване на турската стратегия на контролираното изтегляне и прегрупиране, тактика, отвърдила се в много сражения.
Рицарската конница е страшна сила, която може само веднъж да се използва в битка, при неуспех и липса на пехота, която да гарантира успешното и изтегляне е обречена на гибел. 
Рицарската конница е сравнима в днешни дни с танковата атака, и в двата случая, при липса на пехота са обречени на загуба.
Този материал изготвих с помоща на няколко военни академии в Германия и Англия където сражението- Варна 1444 се изучава и е част от тематиката за Бойно изкуство и тактика на средновековието.
vlado
Стратег
Стратег
 
Мнения: 255
Регистриран на: 11 Дек 2009 22:24

Re: Битката при Варна - 1444 г.

Мнениеот vlado » 26 Апр 2010 11:36

::)
Прикачени файлове
1.jpg
vlado
Стратег
Стратег
 
Мнения: 255
Регистриран на: 11 Дек 2009 22:24

Re: Битката при Варна - 1444 г.

Мнениеот vlado » 26 Апр 2010 11:37

:o
Прикачени файлове
2.jpg
vlado
Стратег
Стратег
 
Мнения: 255
Регистриран на: 11 Дек 2009 22:24

Re: Битката при Варна - 1444 г.

Мнениеот tyrsa4a » 26 Апр 2010 16:51

Съгласен съм. Още повече тук се забравя участието на еничарския корпус, който няма нищо общо с редовната войска, а е елитна част. Благодарение на него султана остава жив.
Аватар
tyrsa4a
Деспот
Деспот
 
Мнения: 2357
Регистриран на: 17 Ное 2008 22:38
Местоположение: Велико Търново

Re: Битката при Варна - 1444 г.

Мнениеот tyrsa4a » 26 Апр 2010 17:02

И още нещо. В базовата статия се казва, че в съюзническите войски са участвали румънци. С това не съм съгласен, защото държавата Румъния съществува от 1861 г., т.е. Румъния съществува от 149 години и е измислена държава като Македония и Югославия. Статията по всяка вероятност е писана от журналист, а не от историк. Може в похода да са участвали заддунавски воеводи с хората си, които са си българи, но не и румънци. Защото още повече не съм чул през средновековието за изселване на българи от територията на днешна Румъния, ни то за извършен някакъв геноцид върху тогавашното население на въпросната територия.
Аватар
tyrsa4a
Деспот
Деспот
 
Мнения: 2357
Регистриран на: 17 Ное 2008 22:38
Местоположение: Велико Търново

Re: Битката при Варна - 1444 г.

Мнениеот vlado » 30 Апр 2010 11:06

da vsizko tova e pravilno v mojata statia se opitax da izjasna nesta koito nikade ne mogat da se namerjat. A osnovnata versia na sabitieto e znaem vsizki dobre :'(
vlado
Стратег
Стратег
 
Мнения: 255
Регистриран на: 11 Дек 2009 22:24

Re: Битката при Варна - 1444 г.

Мнениеот Galahad » 07 Яну 2015 21:43

През вече отминалата 2014г. се навършиха 570г. от битката при Варна. И тъй да се каже на патерица една статия за тази битка:

http://ald-bg.narod.ru/materiali/Battle/16_varna_1444/varna_16.htm
Galahad
Стратег
Стратег
 
Мнения: 242
Регистриран на: 01 Окт 2012 22:48


Назад към Османско владичество

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 6 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 5 гости
Регистрирани потребители: Yahoo [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8008
Общо теми 1791
Потребители Общо членове 853
Най-нов Ангел Касъров

Последни коментари