Виж темата - Цар Калоян (1197 – 1207)

Цар Калоян (1197 – 1207)

Относно историята, бита, религията, обичаите и др.

Цар Калоян (1197 – 1207)

Мнениеот Avitohol » 20 Май 2007 11:16

През първите години на своето управление Калоян успява да стабилизира вътрешното положение в страната. Пред него стоят две основни задачи:  да извоюва международното признание за възобновената българска държава и да присъедини всички земи, населени с българи, към нея.

Най-напред Калоян се опитва да сключи съюз с двама български боляри, преминали на византийска страна и получили от империята обширни области на управление: Иванко, който става зет на Алексий ІІІ Ангел и е настанен в Пловдивската област, но от 1198 г. се обявява за самостоятелен владетел, и Добромир Хръс, създал свое владение в македонските земи с главен град Просек. С тях Калоян създава коалиция  от балкански управители, твърде опасна за Византия. Но императорът съумява да се справи поотделно с Иванко, с Добромир Хръс, както и сс още двама отцепници – Мануил Камица и Йоан Спиридонаки. Калоян не успява да окаже действена помощ на съюзниците си. През 1201 г. той завладява важната крепост Констанция на р. Марица и Варна, единственото византийско владение отвъд Стара планина.

В началото на 1202 г. Алексий ІІІ Ангел сключва мирен договор с българския владетел, признавайки завоеванията му . Все още голяма част от тракийските и македонските земи остават под византийска власт.

Използвайки заетостта на Калоян в отношенията му с Византия и със самостоятелните балкански владетели, маджарите отново завладяват Белградската и Браничевската области. Подпомогнати от тях, сърбите се настаняват в Нишката област. Година по-късно Калоян изгонва сърбите от Ниш, а след няколко сражения с войските на крал Емерих ІІ по поречието на Морава успява да пропъди маджарите от северозападните български земи. По този повод Емерих ІІ се оплаква на папа Инокентий ІІІ, но последният му заявява, че Калоян и братята му владеят тези земи “по бащино право”.

През 1199 г. Инокентий ІІІ изпраща писмо до Калоян, в което изразява увереността си, че той ще се присъедини към Римската църква. Отговорът на българския владетел обаче се забавя цели три години, тъй като Калоян се надява да бъде призната царската му титла от Византия. Но през 1202 г. той пише писмо до римския първосвещеник, в което иска да получи “корона и достойнство, според както са ги имали нашите стари императори”. След благоприятния отговор на папата Калоян поисква и пратриаршеска титла за българския църковен глава, защото “царство без патриарх не бива”. През 1203 г. Калоян настоява Инокентий ІІІ да уреди спорните въпроси между България и Унгария.

През пролетта на 1204 г. към Търново тръгва папска делегация, начело с кардинал Лъв. Но крал Емерих ІІ ги задържа в Унгария, известявайки Калоян , че ще ги пусне едва след като получи Белградската и Браничевската области. Българският владетел уведомява за това папата, а последният заплашва Емерих ІІ с отлъчване от църквата, ако не освободи пратениците му.  Унгарският крал се вижда принуден да отстъпи.

През октомври 1204 г. кардинал Лъв пристига в българската столица. На 7 ноември той миропомазва архиепископ Василий за примас на униатска църква, а на следващия ден коронясва Калоян за крал на България. В благодарственото си писмо до Инокентий ІІІ той се нарича “император”, а Василий титулува “патриарх”. От своя страна цар Калоян подписва една грамота – “хрисовул”, с която дава тържествена клетва за преминаване под върховенството на Римската църква. Така е сключена унията между България и папския Рим. Но унията има само формален характер: българите признават върховенството на папата, без да променят нищо в своите православни обреди и обичаи. Надеждите на Инокентий ІІІ да разпространи католицизма над българите не се оправдават. А Калоян така или иначе получава призанние за своето владетелско достойнство от най-висшия тогавашен авторитет. Това е същевременно признание и на възстановената от Асеневци българска държава.

По това време върви подготовката и се полага началото на Четвъртия кръстоносен поход. Рицарите трябва да  бъдат извозени до Палестина с венециански кораби, но дожът Енрико Дандало принуждава кръстоносците най-напред да превземат съперника на Венеция на Адриатическото крайбрежие – Зара (Задар). Тук в края на 1202 г. рицарите са помолени от Алексий, син на детронирания и ослепен Исак ІІ Ангел, да му помогнат да свали чичо си от престола. През пролетта на 1203 г. западняците се появяват под стените на Константинопол. Алексий ІІІ Ангел се обръща за помощ към Калоян с предложение да признае царската му титла, но обстоятелствата го притискат и той напуска  Цариград. Новият василевс е Алексий ІV Ангел. Междувременно Калоян използва трудностите на империята и присъединява към България редица македонски земи с градовете Скопие, Охрид, Призрен и др.

През януари 1204 г. в Цариград става поредният преврат: видният сановник Алексий Дука Мурзуфъл сваля от престола Алексий ІV Ангел и се възцарява под името Алексий V Ангел. Но кръстоносците използват това като повод да нападнат и превземат Константинопл (13 април 1204 г.) След това рицарите овладяват Тракия, Южна Македония, Епир Елада и островите в Егейско море, създавайки една нова държава – Латинската империя. За император е провъзгласен Балдуин Фландърски. И все пак не цяла Византия е ликвидирана. В края на 1205 г. под ръководството на Михаил Комнин  Епир се освобождава. В Мала Азия възникват две византийски държави: Никейската империя, начело с Теодор Ласкарис, и Трапезундската империя.

Скоро след падането на Цариград Калоян се обръща към латинците с предложение за мир. Отговорът на Балдуин Фландърски е груб и надменен. Според него Калоян трябвало да се откаже от властта, ако не искал рицарите да опустошат “цяла Мизия”. През ноември 1204 г. цар Калоян пише на папа Инокентий ІІІ : “(Нека латинците) да стоят далече от моето царство – така моето царство не ще им стори никакво зло”. По същото време гръцки пратеници предлагат на Калоян съюз против западноевропейските рицари срещу уверението, че ще го приемат за византийски император. Така е сключен българо-гръцкият съюз за борба с нашествениците.

В началото на 1205 г. латинците прехвърлят много сили за овладяването на Мала Азия. Точно тогава ромеите  вдигат бунт в Източна Тракия, освобождавайки Одрин. През април 1205 г. към града се отправя император Балдуин Фландърски. По същото време от север в помощ на въстаниците се спуска с българска и куманска войска цар Калоян. На 14 април 1205г. куманите стремително нападат латинския стан. Нервите на Луи дьо Блоа не издържат и той се спуска със своя отряд да ги преследва . Сред него се втурва цялата латинска армия, начело с самия император. Куманите отвеждат преследващите ги латинци до отлично подготвената българска засада в мочурищата около р. Тунджа. Тук рицарите са обградени, събаряни от конете с въжета и куки и веднага убивани. Загива граф Луи дьо Блоа, а император Балдуин е заловен жив и отведен в Търново. Хвърлен е в затвора, наскоро след това той е убит по заповед на Калоян. Битката при Одрин на 14 април 1205 г. завинаги съкрушава мощта на Латинската империя. За съжаление след това ромеите се отмятат от своето предложение към българския цар, което кара Калоян през следващите година – две да воюва не само с латинците, но и с византийците, присъединявайки земите на Тракия и по-голямата част от Македония към България.

През лятото на 1207 г. новият латински император Анри и управителят на Солун Бонифаций Монфератски се договарят за съвместна борба с българите. Наскоро след това обаче Бонифаций Монфератски загива в сражение с български отряд в Родопите. Тогава Калоян решава да завладее Солун. В началото на есента силна българо-куманска войска обсажда града. Проведен е военен съвет, като се уточняват подробностите  около щурма срещу Солун. След това Калоян се оттегля в шатрата си и същата нощ е убит, най-вероятно от куманския предводител Манастър, който става изпълнител на заговор чиито нишки водят към столицата Търново, към жената на Калоян – куманка по произход и към племенника му Борил.
Аватар
Avitohol
Administrator
Administrator
 
Мнения: 636
Регистриран на: 18 Мар 2007 09:30
Местоположение: Швейцария

Re: Цар Калоян (1197 – 1207)

Мнениеот pepopepo » 29 Сеп 2010 20:13

Цар Калоян
Калоян се възкачил на престола по време когато държавата е била нестабилна заради болярската опозиция. Отделни феодали искали да се отцепят от централната власт. През 1202 г. Католическата църква организирала Четвъртия кръстоносен поход. По предложение на Венеция рицарите нападнали пристанището Зара като го плячкосали. След това предложение Венеция сключила съюз с Алексий Ангел който бил в затвора заедно с баща си бившия имератор Исак II Ангел. Рицарите се отправили към Константинопол. Византийския император Алексий III Ангел сключил мир с цар Калоян като в договора било включено, че под властта на Калоян попаднала цяла Северна България, Браничевската и Белградската Област, част от Северна Тракия и Македония. По това време Унгария окупирала Белградската и Браничевската област под претекст, че България ги притежава незаконно. Цар Калоян обаче събрал кумански наемници и изгонил унгарците от земите си. Още през 1199 г. папа Инокентий III предложил на Калоян да признае неговата власт над българските земи при положение че Калоян признае върховенството на Католическата църква. В продължение на 5 години Калоян и Инокентий III уточнявали условията на унията. В желанието си да се понрави на Калоян папа Инокентий убедил унгарския крал да се откаже от Белградската и Браничевската област. За да успее да договори това което иска Калоян симулирал преговори с Византия за признаването му като цар (равностойна на император титла по онова време) и даването му на автокефална църква. На 13 април 1204 г. кръстоносците превзели Константинопол и унищожили Византийската империя. На 8 ноември била сключена унията като папата дал на Калоян титлата крал (по-нисша титла от цар) и титлата примас на българския духовен глава, които според папата отговаряли на цар и патриарх. Цар Калоян подписал клетва-договор в която той се задължавал да признае върховенството на Римската църква и да се подчинява на папските решения. С превземането на Константинопол от кръстоносците веднага се разбрало че те не желаят да живеят в мир с българите. Цар Калоян изпратил писмо на латинския император Балдуин Фландърски с предложение да сключат мирен договор. Императорът обаче отхвърлил искането и проявил претенции към българските земи. В началото на 1205 г. Калоян сключил договор с византийската аристокрация за общи действия срещу Латините. По предварително даден знак всички по-големи тракийски крепости въстанали срещу Латините, а българската войска им се притекла на помощ. При Одрин Калоян изпратил куманската конница, която повлякла след себе си рицарите, увлечени в преследването те попаднали на българска засада като голям брой от рицарите били избити. В боя бил пленен император Балдуин Фландърски, който бил заключен в кула в Търново. След битката при Одрин българската армия напреднала към Тракия и Македония което стреснало византийската аристокрация, която се отказала от договора си с цар Калоян. Разгневен от това Калоян навлязал в Пловдив и изклал заговорниците. През 1207 г. войната се разгоряла с пълна сила, а цар Калоян сключил договор с Никея за съвместна атака срещу Константинопол. Българската войска обсадила Одрин, а конницата достигнала до Константинопол. Обсадата продължила дълго време и куманите се оттеглили. Калоян снел обсадата и преминал с войската си Тракия за да обсади Солун. В навечерието на решителния щурм обаче Калоян бил убит от болярски заговор начело на който били племенника му Борил и куманския войвода Манастър.

1197 г.- 1207 г. Управление на цар Калоян, най-малкия от тримата първи Асеневци . В изворите се среща с имената Йоан, Йоаница или Йоаникий. Известно е, че е живял в Константинопол като заложник на император Исак ІІ Ангел, но успява да избяга и след убийството на цар Асен І участва в управлението на България като “помощник” на брат си цар Петър ІІ. След смъртта на Петър Калоян е легитимният наследник на търновския трон.

лятото, 1198 г. Голямо куманско нашествие в Източна Тракия, което дестабилизира византийската власт.

лятото, 1198 г. Цар Калоян изгражда и ръководи един своеобразен антивизантийски съюз, с който води съвместни военни действия за окончателното присъединяване на териториите с българско население в границите на българската държава. В тази продължителна война негови съюзници са както куманите, така и няколко отцепили се от Византия и България аристократи, които действат като самостоятелни владетели. Първият от тях е Иванко, когото византийският император е назначил за управител на Пловдивската област и за командващ всички ромейски войски, воюващи срещу България. Много бързо Иванко отхвърля задълженията си към императора, пристъпва към самостоятелни действия и сключва съюз с българския цар. Иванко нанася тежко поражение на византийската армия при крепостта Баткун в Родопите. Няколко месеца по-късно ромеите пленяват Иванко и той изчезва от политическата сцена. Към антивизантийски действия е привлечен и друг българин – Добромир Хриз, братовчед на Асеневци, който се отделя от българското царство и става самостоятелен господар на Струмишката област с център непристъпната крепост Просек над р. Вардар. По-късно българският владетел влиза в съюзни отношения с отцепилите се от Византия Йоан Спиридонаки, управител на Родопската област, и неговия роднина Мануил Камица, който управлява област в Македония.

лятото, 1198 г. Цар Калоян предлага споразумение на Добромир Хриз за съвместни действия против Византия.

1199 г. Военни действия на Добромир Хриз и Мануил Камица в Македония. Те превземат Прилеп и нахлуват в Тесалия, Елада и Пелопонес. Общите им акции продължават до 1201.

началото на годината, 1200 г. Писмо на папа Инокентий ІІІ до цар Калоян, в което го информира за намерението си да “го посети с писма и пратеници”, предлагайки му благосклонността на Римската църква. Изтъкнатият от папата повод за тази инициатива е достигналата до него вест, че предците на българския цар произхождат от благороден род от гр. Рим. Съвременните историци откриват в този текст предложение за признаване на владетелското достойнство на цар Калоян, което Византия отказва да му даде. Причината за папското предложение е напредналата подготовка на Четвъртия кръстоносен поход. Наред с желанието за разширяване на влиянието на Римската курия на Балканите Инокентий ІІІ се стреми да осигури ако не съюзници, то поне доброжелатели на рицарската войска при нейния път през Балканския полуостров.

пролетта, 1201 г. Българските войски начело с цар Калоян превземат крепостта Констация. Според едни автори това e дн. Костенец в Рила, а според други е дн. Симеоновград в подстъпите на Родопите. В същото време кумански отряди навлизат в Тракия.

пролетта, 1201 г. С бърз марш българската армия се прехвърля от Родопската област на Черноморското крайбрежие и през страстната седмица преди Великден обсажда крепостта Варна. Използвайки впечатляваща обсадна техника, цар Калоян превзема града за три дни. С тази победа трайно е възстановена българската власт по цялото Черноморско крайбрежие на север от Стара планина.

късната есен, 1201 г. Сключен е мирен договор между България и Византия. Не е ясно кому принадлежи инициативата за подписването му, но е известно, че в Търново пристига византийско пратеничество. Условията на договора също не са познати, но очевидно той установява прекратяване на военните действия и признава териториалното разширение на България.

края на годината, 1202 г. Писмо на цар Калоян до папа Инокентий ІІІ. Без да обяснява закъснелия си отговор, той съобщава, че отдавна желае да влезе във връзка с папската курия и че изпраща при папата своя пратеник. Българският владетел декларира, че желае да бъде утвърден от апостолическата църква с “царска корона и достойнство” каквото са имали неговите предци българските царе Петър, Самуил и тези, който са ги предхождали на българския трон. Съвременните историци обясняват отговора на цар Калоян с желанието му за сближаване с католическата църква, за да получи висша санкция на властта си, необходима му в двубоя с Византия, и да си осигури опора срещу унгарците, чиито претенции към българските земи стават все по-очевидни.

края на годината, 1202 г. Българо-унгарски военен конфликт. Унгарски и сръбски войски начело с крал Емерих (1196–1216) навлизат в българските територии и превземат крепостите Белград, Браничево и Ниш. Унгарският владетел добавя към титлата си “крал на България”. началото на годината, 1204 г. Йоан Спиридонаки вдига метеж в Родопите, който ангажира ромейската войска в действия срещу него.

13 април 1204 г. Рицарите от Четвъртия кръстоносен поход завладяват Константинопол. Многовековната византийска империя рухва. Започва разграбването на събираното в продължение на векове богатство, а след това и окупацията на балканските й владения. Върху руините на Византия се създава Латинската империя, за чиито император е избран Балдуин, граф на Фландрия и Ено. Още преди щурма на Константинопол участниците разделят територията на Византия между императора, рицарите и Венеция и след победата над Византия се чувстват техни законни господари.

5 май 1204 г. Пратеници на цар Калоян пристигат в Константинопол с предложение за мир. Отговорът на кръстоносците е отрицателен. Надменните рицари заявяват, че българският цар незаконно владее земя, която е принадлежала на византийския император, а сега принадлежи на тях, неговите победители. Като господари на Европейския югоизток те изискват цар Калоян да се откаже от престола и да им се покори, като заплашват, че в противен случай ще навлязат в страната му.

края на лятото, 1204 г. Завършват преговорите на цар Калоян и папа Инокентий ІІІ, в които участва и българският архиепископ Василий. Събитията на Балканите стимулират активността и на българския владетел, и на папата. След дълга преписка и размяна на пратеници е сключен договор, с който българският владетел се задължава да приеме върховенството на Римската църква, срещу което трябва да получи най-висше признание за царското си достойнство и патриаршески сан за главата на българската църква.

15 октомври 1204 г. В Търново пристига папска делегация начело с кардинал Лъв, за да короняса от името на папа Инокентий ІІІ българския владетел Калоян.

7 ноември 1204 г. Кардинал Лъв помазва и посвещава архиепископ Василий в необичайния сан примас на българската църква.

8 ноември 1204 г. С тържествена церемония в Търново цар Калоян получава корона, скиптър и знаме като знаци на владетелско достойнство от кардинал Лъв, легат на папа Инокентий ІІІ. Титлата, с която той го благославя и коронясва, е крал. В цялата си дълга кореспонденция с папата Калоян иска за себе си титлата император, а за своя архиепископ – титлата патриарх. Той с нищо не показва, че папата не е задоволил исканията му. Калоян просто приема получените титли като идентични с желаните. От името на своя владетел ръководителят на българската църква Василий в писмо до папата му съобщава, че легатът Лъв “ме посвети за патриарх” и “короняса и благослови император Калоян”. Това разминаване в термините не е непознаване на тънкостите на римската дипломация. От страна на цар Калоян това е политически ход, който принуждава римският първосвещеник да признае позицията му на единствен легитимен император в Европейския югоизток.

зимата, 1204 г. Цар Калоян сключва съюз с византийските аристократи от тракийските градове за съвместни действия срещу латинците. Предложението е на ромеите, които изпращат при българския цар пратеници с обещанието, че “ще го обявят за император и всички ще му се подчиняват”. При преговорите се изработва тактиката на съвместните действия. Започва подготовка на въстание във всички градове в Тракия. Цар Калоян поема задължението да подкрепи въстаниците със своята армия.

зимата, 1204 г. Цар Калоян с български войски и кумански отряди прогонва унгарците и възвръща властта си над Българския северозапад.

началото на годината, 1205 г. Жителите на Димотика, а след това тези на Адрианопол (Одрин) и Аркадиопол (Люлебургаз) се вдигат на въстание и отхвърлят властта на латинските рицари. Започват вълнения и във Филипопол (Пловдив). ранната пролет, 1205 г. Император Балдуин Фландърски (1204-1205) бързо реагира на вестта за ромейския бунт и сътрудничеството на българския цар. Той свиква рицарските отряди и без да дочака да се събере цялата кръстоносна войска, се отправя към Одрин. Към него се присъединяват мнозина от френските благородници и войниците на венецианския дож Енрико Дондоло.

края на март, 1205 г. Пристигайки при Одрин, рицарите виждат знамената на цар Калоян да се развяват на кулите на крепостта. Опитът им да атакуват стените на града с обсадни машини е безрезултатен. Кръстоносците остават на лагер в близост до крепостната стена.

14 април 1205 г. Цар Калоян нанася катастрофално поражение на кръстоносната войска в битката при Одрин. На бойното поле българският цар пристига с цялата българска армия и 14 000 кумани. Маневрената куманска конница предприема лъжлива атака срещу латинския лагер и увлича рицарите в преследване. Бързото и на пръв поглед неорганизирано движение на конниците увлича рицарите в преследването им. Така неорганизирано и безредно те се отдалечават от своя лагер, за да достигнат до очакващата ги в засада българска войска. Затворени в плътен кръг, те се оказват срещу очакващите ги отряди на Калоян. Някои от спасилите се рицари, участници в това решително сражение, след време записват с покруса, че в битката при Одрин загива “цветът на рицарската войска”. Император Балдуин е пленен и отведен в Търново. Малкото рицари, които успяват да избягат от полесражението, бягат към Родосто и Константинопол.

лятото, 1205 г. Цар Калоян продължава настъплението към Македония и превзема Сяр, Верея, Мъглен и Скопие. Той достига Солун, чиито жители въстават срещу латинския гарнизон на маркиз Бонифаций Монферадски. Българската войска овладява града, което предизвиква недоволство сред неговите съюзници в тракийските градове. При настъпилата промяна на обстановката в Тракия българският владетел бързо се оттегля. Съюзът му с ромейските аристократи от Тракия започва да се пропуква.

6 юни 1205 г. Цар Калоян завладява Филипопол (Пловдив). На връщане от Солун българската войска превзема тази най-важна крепост в Тракия, която е в ръцете на местното население. Според изворите до българската атака се достига, след като местните павликяни и богомили предлагат да предадат града без бой, но ромейските аристократи отказват. Калоян наказва част от съпротивляващите се, а друга част изселва принудително зад Стара планина.

31 януари 1206 г. Български поход в Тракия, при който рицарските отряди са разгромени в битка при Русион (Русса) и са завладени множество крепости в близост до Константинопол.

февруари, 1206 г. Куманските съюзници на цар Калоян отново достигат до стените на имперската столица. Латинските рицари не са в състояние да се противопоставят на българския натиск. Цар Калоян, който командва българската войска, завладява множество крепости в Източна Тракия.

пролетта, 1206 г. Ромейските аристократи се отмятат от съюза с цар Калоян и сключват споразумение с латинците, което предизвиква ново българско настъпление към Адрианопол (Одрин) и Димотика.

лятото, 1206 г. Цар Калоян обсажда крепостта Димотика, чиито жители отказват да пуснат българите в града. Подпомогнати от ромеите, латинските рицари минават в настъпление, а българите се завръщат в Търново.

есента, 1206 г. Нов поход на българската армия в Тракия. Крепостта Димотика е завладяна. Стените й са разрушени, а жителите на града са преселени зад Стара планина. В отговор латинците се отправят срещу цар Калоян и приближават българските граници, но не достигат до тях. Войските на новия латински император Анри Фландърски (1206-1216) се отклоняват към Станимака (Асеновград), където е затворен един рицарски отряд. След като освобождава рицарите, Анри Фландърски се завръща в Константинопол.

началото на годината, 1207 г. Сключен е съюз между цар Калоян и никейския владетел Теодор І Ласкарис (1208-1222) за едновременни съвместни действия срещу латинците.

1207 г.- 1218 г. Управление на цар Борил, племенник на тримата първи Асеневци от тяхна сестра. Анализирайки данните от изворите, мнозинството от съвременните историци приемат, че след смъртта на цар Калоян той узурпира търновския престол и дори го подозират в участие в заговора и убийството на царстващия му вуйчо. Основания за тези подозрения са бързият му брак с вдовицата на покойния цар, бягството от страната на Иван Асен и Александър, синовете на цар Асен, и отцепническите действия на близките му роднини деспот Алексий и севастократор Стрез.

1207 г. Севастократор Стрез, брат и съперник на цар Борил за търновския престол, отцепва част от югозападните български територии. След възцаряването на брат му бяга в Сърбия при Стефан ІІ Неман* (1196–ок. 1228). С негова подкрепа завладява част от Македония и превръща в своя столица непристъпната крепост Просек над р. Вардар. Цар Борил иска отцепникът да бъде върнат, но сръбският крал не само не задоволява искането му, но се побратимява със Стрез, разчитайки на един верен съюзник срещу търновския владетел.

пролетта, 1207 г. Цар Калоян обсажда Адрианопол (Одрин), но поради оттеглянето на съюзните му кумански отряди зад р. Дунав е принуден да свали обсадата.

юли - август 1207 г. Император Анри Фландърски, който наследил брат си Балдуин Фландърски на трона в Константинопол, активизира действията си срещу българите и организира нов поход към българските територии, но няма смелостта да премине през старопланинските проходи. В края на лятото той се договаря с Бонифаций Монферадски, владетеля на Солун, за съвместни действия срещу цар Калоян. Изворите съобщават, че на връщане от тази среща Бонифаций Монферадски е убит и мнозина подозират, че това е дело на българите.

септември, 1207 г. Българска обсада на Солун непосредствено след смъртта на Бонифаций Монферадски. Българският обръч плътно обгражда града. Неговото превземане предстои.

септември, 1207 г. Умира цар Калоян. В нощта преди атаката на солунската крепост българският цар внезапно умира. Неочакваното събитие е отразено в множество извори. Според тях цар Калоян умира от много силна болка в сърцето, като в предсмъртните си мъки съобщава, че е поразен с удар в сърцето от неизвестен конник. Мълвата идентифицира конника със св. Димитър Солунски или с куманския военачалник Манастър, роднина и най-близък помощник на българския владетел. Причината за внезапната смърт на цар Калоян продължава да се дискутира и сега. Според някои историци той умира от инфаркт, а според други загива от насилствена смърт, резултат от заговор, организиран в Търново или в Солун.

ранната есен, 1207 г. Българските войници пренасят мъртвото тяло на своя цар от Солун до Търново. Калоян е погребан в столицата Търново. При съвременните археологически разкопки в църквата “Св. Четиридесет мъченици” е открито погребение на мъж, който има на дясната си ръка голям златен пръстен с надпис “Калоянов пръстен”. Находката възбуди нова дискусия, в която мнозина историци и археолози изказаха категорично мнението, че е намерен гробът на цар Калоян.

началото на годината, 1208 г. Деспот Алексий Слав, друг племенник на първите Асеневци и претендент за търновския престол, след като губи битката с Борил, търси подкрепата на латинския император Анри и получава обещания за съдействие, за да “си възвърне търновската корона”
 

  Моите скитания: http://pepopepo.snimka.bg/
Аватар
pepopepo
Княз
Княз
 
Мнения: 419
Регистриран на: 18 Сеп 2010 13:44
Местоположение: Пазарджик

Re: Цар Калоян (1197 – 1207)

Мнениеот RICHELIEU » 11 Окт 2010 17:08

В този материал има грешки. И хронологията е пообъркана.
RICHELIEU
Бранник
Бранник
 
Мнения: 11
Регистриран на: 14 Ное 2007 15:54


Назад към Втора Българска Държава

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 3 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 3 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Forum statistics

Начало Общо мнения 8005
Общо теми 1790
Потребители Общо членове 847
Най-нов Чичо ти

Последни коментари