Виж темата - Статии

Статии

Относно историята, бита, религията, обичаите и др.

Статии

Мнениеот Avitohol » 25 Мар 2007 07:12

Животът на българския народ в най - старо време   -    Димитър Маринов
От политическата ни история знаем, че славянските племена, които бяха се заселили на Балканския полуостров, бидоха покорени от едно племе, наречено “българи”. Това племе дало името си на покорените славянски племена, а претопило се в тях така, щото при свършването на VІІ-то столетие, ние не виждаме никаква следа от него. Мнозина от чуждите и от нашите историци предполагат, че българите, които са дошли под предводителството на Аспарух, не са били от славянско, а от чуждо - монголско, татарско или финско произхождение. Обаче тоя въпрос още не е разрешен окончателно..............цялата статия
Последна промяна Avitohol на 25 Мар 2007 07:33, променена общо 1 път
Аватар
Avitohol
Administrator
Administrator
 
Мнения: 636
Регистриран на: 18 Мар 2007 09:30
Местоположение: Швейцария

Re: Статии

Мнениеот цепина » 01 Юли 2007 09:53

Търново е велико и през първото ни царство

Днес българинът свързва образа на средновековното Търново с Царевец - с реставрираните участъци на крепостните стени, сградата на Патриаршеската църква, Балдуиновата кула, основите на жилищата на висшите аристократи и огромния царски дворец. Но Царевец е само един от кварталите на средновековния град. Останалите все още чакат лопатата на археолога и усилията на реставратора.
Още по-голяма загадка е достоличното минало на Търново. Приемаше се, че в най-добрия случай българите са населили централното укрепление на Царевец, съществувало като малка провинциална крепост без особена стойност за целокупния живот на държавата. Основание за това даваше фактът, че Търново не е споменато под това име в нито една от средновековните хроники, а и видими монументални строежи от времето между VII и ХII век не са открити. Но никой не отчиташе, че Търново не е в посоката, в която се водят активни военни действия, а хронистите само тогава отбелязват имена на градове. И че мащабното строителство в столичния период (ХII-ХIV в.) просто е измело всички по-стари строежи. Въпреки това следи от градски живот през VII-ХII в. се откриват редовно при засилените напоследък разкопки. И не само на терена в Царевец и Трапезица, но и в двора на манастира "Великата Лавра" край Янтра. На Царевец е намерен и златен медальон на хан Омуртаг. В църквата "Св. 40 мъченици" две от подпорните колони са с надписи от времето на хан Крум и хан Омуртаг. Съществуваше мнение, че цар Иван-Асен II, за да подчертае приемствеността между Първата и Втората българска държава, е пренесъл тези колони от Плиска. Той обаче е нямал никакви проблеми с легитимността на държавата си, за да я защитава по този начин. А ако имаше, щеше да използва колони от Преслав, а не от езическа Плиска и с надписи на гръцки език. Ето защо напоследък започва да си пробива път тезата, че тези колони са си били в Търново. Така че градът е бил голям и може би областен център още през Първата българска държава - колони, надписи и медальони на българските ханове не се появяват по села и паланки. И все пак златният период на Търново идва в ХIII-ХIV век, когато градът става център не само на политическия, но и на духовния живот на страната.
Центърът на градската агломерация безусловно е хълмът Царевец. По ръба на скалния му венец е изградена крепостна стена с покрити кули. Тесният ръб, по който единствено е възможен достъпът до хълма, е просечен от прорез с ширина 4,50 м и защитен от порта с подвижен мост. Втора порта само след няколко метра отново е преграждала пътя на нападателя. На самия връх е бил разположен патриаршеският комплекс с църква, камбанария и резиденция на патриарха. На площ от 5000 кв.м до него е дворецът на българските царе. Това е била една истинска цитадела (вътрешна крепост), способна дори след падането на външната крепостна стена да издържи дълга обсада. По останалия терен са пръснати жилищата на боляри - вероятно най-близки роднини на царя и съпругата му. Ограниченият терен на Царевец очевидно не е давал възможност всички знатни хора да живеят на Царевец. А те не са били малко - според Константин Костенечки става дума за 110 рода. Затова съседният хълм Трапезица се е оформил като аристократичен квартал. Той също е бил обграден с мощна крепостна стена с пет кули и три порти. Разкопките, прекратени преди няколко десетилетия, разкриха в малката част на проучения терен много болярски жилища и 18 църкви.
Кварталите на простолюдието, разположени около меандрите на Янтра, също са били укрепени с крепостни стени, спускащи се по склоновете на Царевец и Трапезица. По ирония на съдбата точно там са запазени и реставрирани три от най-хубавите средновековни български църкви - "Св. Димитър", "Св. Петър и Павел" и "Св. 40 мъченици".


p.p. Ако не е на правилното място, моля да бъда извинен.
Аватар
цепина
Десятник
Десятник
 
Мнения: 37
Регистриран на: 30 Юни 2007 22:20

Re: Статии

Мнениеот Avitohol » 20 Сеп 2007 10:22

Етнообразуващите ядра на българската народност

Образуването на българската народност в първите векове след 681 г. е един от най-важните, но и от най-трудните за разглеждане проблеми в българската история. Писмените извори, които могат да се използват за решаването му, практически са изчерпани. Разбира се, че е възможна появата и на нови, но това ще бъде по-скоро чудо. За продължаване на търсенията в тази посока може да се разчита осезателно само на нов археологически материал.
Простата сметка показва, че след разкопките на Жорж Сьор на Трапезица за 107 години професионални археологически разкопки на средновековни обекти в България събраният материал не надхвърля 100 000 предмета. При това заедно със "случайните" находки, за които имат грижата хиляди непрофесионални "археолози" в цялата страна.
Ако поставим всички средновековни находки плътно една до друга, ще получим едва няколко кубически метра експонати, годни за изследване. Последното съждение, разбира се, е крайно вулгарно, но показателно. За да може чрез археологически материал да се решават големите исторически проблеми, е необходимо увеличение на добитото чрез разкопки стотици пъти. Защото сериозни изводи в археологията могат да се правят на основата на подробна статистика, за която е необходим възможно най-голям брой паметници.
Две области в Средновековна България имат определяща роля за формирането на българската народност - Добруджа и Македония.

Прочети цялата статия...
Аватар
Avitohol
Administrator
Administrator
 
Мнения: 636
Регистриран на: 18 Мар 2007 09:30
Местоположение: Швейцария


Назад към Първа Българска Държава

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 5 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 4 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8007
Общо теми 1791
Потребители Общо членове 853
Най-нов Ангел Касъров

Последни коментари