Виж темата - Възможно е готската азбука от ІV век да е една от основите на кирилицата

Възможно е готската азбука от ІV век да е една от основите на кирилицата

Относно историята, бита, религията, обичаите и др.

Възможно е готската азбука от ІV век да е една от основите на кирилицата

Мнениеот Avitohol » 25 Юли 2007 18:27

Росен Милев е историк на медиите и комуникациите. Завършил е Хумболт университет в Берлин през 1985 г. През 1993 година завършва докторат по история на медиите в университета в Залцбург, Австрия. Председател е на сдружение “Балкан медия”, основано през 1990 г. - първата балканска неправителствена организация за медии и културни изследвания.
Агенция "Фокус" разговаря с него за Готски изследователски проект и следите от готите на днешната българска територия.


Фокус: Г-н Милев, бихте ли представили вашия Готски изследователски проект?
Росен Милев: “Готски изследователски проект”, стартира през 2002 г. Ние вече 5 години проучваме темата за готското културно - историческо присъствие по нашите земи. Сдружение “Балкан медия”, първата балканска неправителствена организация за медии и културни изследвания, се занимава от 2002 г. с готската тема. Тогава стартирахме Готския изследователски проект, който е интердисциплинарен и транснационален проект. Т.е. в него участват учени от различни области - археолози, историци, езиковеди, фолклористи, богослови и други. Транснационален е, защото, освен български, имаме колеги от Франция, Германия, Австрия, Испания, Италия, Русия и други страни, които участват в нашия проект.
Вече има две издания на проекта. Първото се нарича “Готите”, от 2003 г., съвместно с норвежки партньори. Второто издание е от 2006 г, съвместно със шведски учени от университета в Упсала. Освен това, има и една моя книга, издадена през 2004 г. “Вулфила, готите, Европа”, в която подробно се спирам и на въпроса за азбуките, защото това е един от най-интересните въпроси от изследването на готското минало по нашите земи. А и специално темата за азбуките е една от моите основни изследователски теми.
Имаме едно готско присъствие в голяма част на средна Северна България. Това е, разбира се, Нове, което е столицата на Теодорих Велики в края на V - началото на VІ век. След това неговата столица е Равена в Италия. Освен това имаме готската крепост край Садовец, която е разкопана още през 30-те години на миналия век от германско - българска смесена експедиция. Имаме и готски епископски център до село хан Крум, Шуменско, който е много интересен обект. Сега през последните години той се разкопава от археолога Тодор Балабанов от Шуменския археологически музей. Там през последните години излязоха много интересни находки от фибули, катарами и други готски предмети на бита. Освен това имаме и едно много солидно готско присъствие в Югоизточна България, около Чирпан, един манастир “Св. Атанасий”, който и до днес съществува, основан през ІV век именно във връзка с готите.
Фокус: Вярно ли е, че се регистрира готско присъствие на територията на днешна Македония и къде точно?
Росен Милев: Да, и това е вярно. Това е около Битоля. Ако трябва да говорим за територията на днешна Македония, това е една обширна част от тази територия. Това са готите на Теодорих Страбон. Има двама Теодориховци. Единият Теодорих, който резидира в Нове, и другият Теодорих, който резидира в днешна Македония. Така че там присъствието е също доста обширно и не е концентрирано на едно място. Най-вече това е в областта на днешния град Битоля.
Фокус: За кой век говорите?
Росен Милев: Говорим за ІV, V, VІ век. Имаме готско присъствие дори по време на първата българската държава. Имаме един исторически извор от ІХ век на Валафрид Страбо, игуменът на манастира във Фулда, Германия. Той съобщава, че бенедиктини посещават двора на Борис I (по време на покръстването има различни делегации от Източната и Западната църква, които се борят за влияние в новопокръстените земи). Валафрид Страбо пише, че когато идва бенедиктините идват, те откриват с голяма изненада, че в град Томи, днешна Констанца, Румъния, има готска община, с готски църкви и библии на готски език. Т.е., когато се създава кирилицата през ІХ век, ние имаме едно солидно готско малцинство с една дълга културно - историческа традиция в християнството със собствена азбука. Което е много интересно във връзка с тази предполагаема на този етап импликация на готската азбука и готското словесно творчество при създаването на кирилицата и славянската книжнина.
Фокус: Как възниква готската азбука?
Росен Милев: Най-интересните неща са, че на външен вид готската азбука напомня много на кирилицата. Досега битуваше тезата, че кирилицата е калка - производна на гръцката и византийската азбуки и наистина имаме основание да продължим да предполагаме това. Но има отделни букви в готската азбука, които ги има в кирилицата, а ги няма в гръцката азбука. Това е да кажем буквата “Ч”, която и до ден-днешен се употребява в кирилицата. Имаме я при Вулфила, в неговата азбука, защото създателят на готската азбука през ІV век е епископ Вулфила. Имаме я и при кирилицата и което е още по-интересно е, че те са с еднакви цифрови стойности. Тогава буквите са имали и цифрова стойност. Това е буква, която отговаря на цифрата 90 и в двете азбуки – на Вулфила и в кирилицата. Докато тази буква отсъства в гръцката азбука и в нея на цифрата 90 отговаря друга буква.
Освен това имаме много интересен паралел в наименованието на буквите. Вие знаете, имената нашите букви в глаголицата и в кирилицата - “ази”, “буки”, “веди” и т.н. В имената на готските букви, които са запазени от един извор също от ІХ век, имаме много голямо подобие. Да кажем това, което е при нас, “ази”, при готите е “азе”, това което при нас е “буки”, при готите е “бирканен”, като старославянското “буки” означава и “букове” и “дървета”, а готското “бирканен” значи “брези”, но и обобщаващо - “дървета”. Т.е. в имената на буквите имаме един неоспорим паралел, какъвто нямаме с гръцката азбука, където имената на буквите са “алфа”, “бета”, “гама” и т.н., които са известни на всеки българин от уроците по математика в училище. От гледна точка на самото буквознание, един път във вида на буквите, второ - в тяхното наименование, трето в паралела между букви, които има само в готската азбука и в кирилицата, имаме основание да предполагаме, че при създаването на кирилицата през ІХ век, освен гръцката азбука, като една от основите е използвана и готската азбука на епископ Вулфила. Другото основание, разбира се, е съществуването на това готско малцинство в Средновековна България, за което говори Валафрид Страбо. Като старохристиянско население по нашите земи, то има едно във всички случаи значимо културно - историческо влияние.
Разбира се, има и различни владетели и владетелски родове от Средновековна България, за които хрониките споменават, че са от готски произход. Това е Теодор Стрез, това са и други готски владетели или фамилии с готско потекло най-вече в Търново. Защото, когато епископ Вулфила идва през 348 г. начело на своите готи християни, той се заселва близо до на Никополис ад Иструм (дн. Никюп), именно на територията на Търново. Така че Търново е основано през ІV век като град, селище именно от готите на епископ Вулфила. И трите хълма в Търново – и Трапезица, и Момина скала, и Царевец са основани именно тогава, през ІV век, а по-късно, през Първото българско царство и особено през Второто, когато Търново става столица на България, вече се разраства и става този голям средновековен град и това културно средище на тогавашна Европа. Има също така извори, че династията на Асеневци е с готски произход. Това са най-вече извори от Западна Европа (в това време преминават последните Кръстоносни походи). В сведенията на един от кралете, който само преминава през българска територия, се говори за династията на Асеневци. Това е точно, когато избухва въстанието в края на ХІІ век, и се казва “ето, тук готската династия, заедно с българи и власи, са вдигнали това въстание и са отхвърлили византийското господство”. Така че коренът е много дълбок и много широк. И тепърва екипът, с който работя, ние изследваме въпроса от поне 5 години, но мисля, че има работа за поне още 50 години.
Фокус: Какви са средновековните исторически извори - писмени и археологически за присъствието на готите по времето на средновековното българско царство?
Росен Милев: С този въпрос в нашия екип се занимават славистите, историците от центъра “Иван Дуйчев” към Софийски университет “Свети Климент Охридски”, проф. Аксиния Джулева и старши научен сътрудник Вася Велинова. Във втория том на поредицата “Готите”, който излезе миналата година, те публикуваха една много подробна студия за готските светци в българския православен календар. Това е нещо изключително иновативно, защото за пръв път наши учени представиха на научната общност колко много готски светци имаме в нашия календар. Като се започне: Свети Сава Готски, Свети Никита Готски и други светци... Имаме изображения на двама готски светци в църквата “Света Богородица” в Панагюрище. Т.е. единият неоспорим исторически извор е българският православен календар; всеки един светец, се отбелязва на определен ден. Ще ви дам един пример: 1 ноември е деня на Свети Ерменегилд. Това е един готски светец, който се бори за правотата на вярата в днешна Испания, където е Вестготското кралство до завоеванието му от арабите през VІІІ век. Но той влиза и в нашия български православен календар и на 1 ноември е отбелязван във всички вариации на българския средновековен календар. Т.е. едната линия е по линията на готски светци в българския православен календар.
Другата линия, разбира се, е по исторически и археологически извори. На една монета на цар Иван-Александър от ХІV век (и това е открито преди години от старши научен сътрудник Павел Георгиев, ръководител на филиала на Археологическия музей в Шумен) имаме съвсем определено дори изображението на една готска руна – като стрелка, изправена нагоре а не настрани.
Павел Георгиев е публикувал и две студии за готския произход на името Търново - от “торн”, което в готската митология е богът на гръмотевиците. Оттам идва думата на английски за четвъртък – Thursday, или на немски - Donnerstag. Втората линия са такива индикации, както в нумизматиката.
В археологията е по-трудно да се каже, защото имаме една унифицирана археологична картина на една средновековна българска култура, в която да се сепарират и дестилират отделни етнически елементи би било трудно и проблематично.
Но интересни са изворите, защото има извор от ХІV век, когато вече е османското нахлуване на Балканите, където се говори именно за цар Иван - Александър, който начело на една армия от българи, готи и власи, се съпротивлява успешно срещу османската инвазия. Т.е. готите съвсем определено са познати до ХІV век, като етническо присъствие по нашите земи. Има извори, които споменават за Теодор Стрез, това е един болярин, който е малко отцепник от централната власт и се опитва да създаде свое автономно владение, княжество, на територията на днешна Македония. Именно тогава, през ХІV век, изворите също говорят за готския произход на този болярски род. Това са няколко от най-интересните неща по темата, разбира се, проучванията продължават. Много основен е православният календар. За да влязат в него всички тези готски светци, за да бъдат почитани, това значи, че в Средновековна България към тези готски светци е имало особен пиетет. Началото на тази готска, християнска цивилизация по нашите земи е бил епископ Вулфила през ІV век. Защото тук е създадена готската азбука от него, тук Библията е преведена на готски език, тук са запазени най-дълго преписи на тази Библия, чак до ІХ век, защото паметниците, библиите, които имаме запазени на запад, са обикновено от V – VІ век. Както е “Кодекс Аргентеус” от VІ век, който днес се съхранява в Упсала, Швеция и няколко други писмени паметници, които се съхраняват в библиотека “Амброзиана” в Милано.
Фокус: Конкретно за района на Нове при Свищов, и на Никюп - какви по-точно са следите на готското присъствие като археология?
Росен Милев: Това първоначално е римски легионен град, след което Теодорих прави именно там своята столица през 70-те години на V век. Павлина Владкова подробно е представила в своята студия миналата година готските следи в Нове. Това са най-вече в няколко църкви, които имат специфична архитектура, тъй като готите са ариани (това е една разновидност на християнството, която приема, че Света Троица е субординационна, т.е. Бог Отец е с едно стъпало по-висш от Бог син, а Светия дух произхожда и от двамата). Малко по-друга е официалната православна вяра - всички са единни, равни Светата троица е едно цяло. Според официалната християнска и католическа доктрина - не се прави такава субординация, но тя е свързана и със специфика в архитектурата. Готската църква в Нове е т.нар. “Епископска църква”. Наши учени, историци на архитектурата, това е проф. Нели Чанева - Дечевска, която също участва в нашия проект, споменава тази катедрала в Нове като един от най-ярките паметници на готското присъствие по нашите земи.
Има открити готски фибули, една прочута фибула “орле”, открита преди около 20 години. Описана е подробно от Павлина Владкова. Също така са открити някои други фибули и катарами, които се намират в експозицията на Историческия музей в гр. Свищов.
Фокус: Как защитавате тезата си, че готите са четвъртият елемент в етногенезиса на българите?
Росен Милев: За пръв път развих тази теза в моята книга “Вулфила, готите, Европа”, публикувана през 2004 г. В периода на Средновековна България имаме солидно културно - историческо присъствие на готите, имаме извори за готи и готски благороднически фамилии. Една голяма част от тях са романизирани, защото готите отчасти запазват своята идентичност, т.е. имат Библия и литургии на готски език, но отчасти се романизират още през V - VІ век, т.е. преди тук да дойдат прабългарите, както се романизират и в Северна Италия и Испания. Т.е. до голяма степен това т.нар. влашко малцинство, което се намира през нашите земи през Средновековието, е точно от готски произход, защото е точно в тези анклави, в тези области, където през късната античност имаме готски гарнизони. По Дунава около Силистра, около Свищов, целият този пояс, който през късната Римска империя се нарича ”рипа Готика” - “готската граница”, след това имаме това етническо присъствие. Имаме и фолклорни обичаи, както на т.нар. “гребенци” около Силистра. Те и до ден днешен се наричат така, това са няколко села около Силистра. Техните фолклорни обичаи много напомнят на готите от Скандинавие и от Средна Европа. Аз развих тази теза въз основа и на изследвания на центъра “Дуйчев”, на това солидно присъствие на готски светци в българския православен календар. Въз основа на чуждите сведения и описания за нашите земи.
Фокус: Има ли готски топоними на територията на днешна България и Македония?
Росен Милев: Съвсем определено има готски топоними, както и готски лични имена. Всичко, което в българския език е като “Готов”, “Гетов”, “Гутов”, защото на готите казват и “гути”, самите готи така се казват и в Скандинавия – “гутони”. Това по някакъв начин е свързано с готите. Предполага се и за Годеч, защото имаме абсолютно същото селище - “Годечо” или “Годеко”, в зависимост от средновековното или днешно произношение, което се намира в Северна Италия. То е с доказана готска топонимия от нашите италиански колеги. Разбира се, въпросът с топонимията сега тепърва се проучва подробно, но имаме основания да считаме, че всички тези наименования и суфикси, които са на “ен” - “Плевен”, “Шумен”, вие знаете, че има подобни и в германските езици. Това е една много спорна територия и аз не бих се ангажирал към този момент да давам някакви окончателни мнения. Но във всички случаи топонимията и хидронимията са един от аспектите, които колкото и да са многопластови и колкото и да са многоизмерни и трудно - установими, ние ще ги изследваме през следващите години, за да видим и това присъствие във формата на различни имена в културната памет на България.
В изследването на готите по нашите земи имаме един велик предтеча. Първият българин, който се е занимавал научно с въпроса, е Петър Дънов. Той е завършил богословие в Бостънския университет и темата на неговата магистърска работа е “Миграцията и покръстването на готите”. Този труд вече е в България и през есента ще бъде издаден на български и английски език. Това е негов научен труд, той се е дипломирал с тази тема. Това е първият българин, който е проучвал въпроса.

Източник: Фокус
Аватар
Avitohol
Administrator
Administrator
 
Мнения: 636
Регистриран на: 18 Мар 2007 09:30
Местоположение: Швейцария

Назад към Първа Българска Държава

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 10 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 9 гости
Регистрирани потребители: Yahoo [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8005
Общо теми 1790
Потребители Общо членове 835
Най-нов batgesh

Последни коментари