Виж темата - Хронология

Хронология

Относно историята, бита, религията, обичаите и др.

Хронология

Мнениеот valio-nsu » 21 Ное 2014 19:07

Здравейте,

натъкнах се на този много добре подреден сайт:
http://historyexam.hit.bg/1.htm
Доц. д-р Петко Петков

Създаване и укрепване на българското ханство на Балканския полуостров (681–803)

Славянските племена до създаването на Дунавска България:

І-ІІ в. Славяните обитават областта между Карпатите на юг, Балтийско море на север, река Одер на запад и реките Днестър и Днепър на изток).

ІV-VІІ в. Велико преселение на народите.

ІV-V в. Предвижване на славяните от прародината им към териториите северно и източно от р. Дунав.

V в. краят – началото на VI в. Започват нападенията на славяните и българите на Балканския полуостров.

512 г. Император Анастасий (491-518)построява т. нар. Дълга стена от Деркос на Черно море до Силимврия на Мраморно море с обща дължина от 420 стадия (126 км, широка 3,30 м, висока до 5 м. В началото на VI в. един стадий е равен на около 300 м.) на около 65 км от Константинопол за защита от нападенията на мизи (българи), скити (славяни) и други варварски племена.

517 г. Нападение на българи и славяни; стигат до Епир, Тесалия, Термопилите; вземат много плячка и пленници, които са избити поради недостатъчния откуп.

527–565 г. По време на управлението на Юстиниан I (527–565) за защита от нападенията на българи, славяни, авари и други варварски племена са построени над 300 крепости в три защитни линии (по Дунава, по Балкана и в Тракия и Родопите), подновени са крепостните съоръжения на съществуващите градски центрове, построени са нови укрепени градове.

530–533 г. Славянинът Хилвуд, назначен от Юстиниан I за стратег на Тракия, спира за няколко години нападенията на славяните. На няколко пъти Хилвуд преминава Дунава и се сражава със славяни. В една от битките Хилвуд загива.

537 г. 27 декември. Осветена е църквата “Св. София” в Константинопол.

540 г. Византия предизвиква война между анти и славини.

548–549 г. Нападения на славяни в Илирик и Тракия. За първи път славяните превземат крепости с обсада.

550 г. За първи път след поредното нападение славяните остават да презимуват на византийска територия.

551 г. Голям славянски отряд разбива византийска войска при Адрианопол и подлага на грабеж областта Астика, близо до Константинопол.

559 г. Аварите започват нападения срещу славяните.

562–565 г. При устията на Сава и Драва се създава Аварски хаганат начело с Баян. В него са включени българските племена на утигури и кутригури. Аварите покоряват панонските и част от дакийските славяни. В следващите години славяните нападат византийските територии заедно с аварите.

577 г. Голямо нападение на 100 000 славяни на юг от Дунава. Славянските отряди стигат до Елада и я разоряват.

581–582 г. Начало на нападения на авари срещу Византия. Славяните възобновяват своите набези на юг от Дунав, като действат често заедно с аварите.

584 г. Първа обсада на Солун от авари и славяни.

586 г. Солун е атакуван от авари и славяни със стенобойни машини.

602 г. Византийска армия, изпратена на Дунава за действия срещу славяните се вдига на бунт под ръководството на стотника Фока, насочва се към Константинопол, сваля император Маврикий от престола и качва на негово място Фока (602-610). Отбраната на дунавската граница рухва. Стихналите за известно време нападения на авари и славяни се възобновяват. Започва масовото заселване на големи славянски маси в целия полуостров.

609 г. Солун е обсаден от 5000 славяни.

619 г. Нападение на авари, които стигат до Дългата стена.

620 г. Солун е обсаден от славяни по суша и по море.

622 г. Съвместна 33-дневна обсада на Солун от авари и славяни със стенобойни машини и кула.

626 г. 29 юли – 7 август Неуспешна обсада на Константинопол от 80 000 хилядна армия от авари, славяни, българи и гепиди, подпомогнати от персийска войска, разположена на азиатския бряг на Босфора. Ромеитете успяват да отблъснат атаката на стените по суша, както и да разгромят напълно славянската флотилия от лодки в Златния рог. Тази обсада е една от най-опасните за столицата на Византия. След неуспеха на обсадата следва упадък на аварския хаганат. Освободени от властта на аварите, славяните масово заселват полуострова.

630 г. Конфликт между авари и българи в Аварския хаганат. Част от българите са избити, други се преселват. Славянските племена отхвърлят господството на аварите. Край на аварските нападения на Балканите.

645–647 г. Двугодишна обсада на Солун от славяни.

658 г. Император Констант II (641–668) покорява славянски племена в Беломорието и ги преселва в Мала Азия.

70-те години на VII в. Византия успява да възстанови контрола върху голяма част от владенията си на Балканския полуостров. Този контрол обаче се базира на ромейските гарнизони в крепостите и големите градове. Славянските поселения се ползват със значителна автономия, което е изразено и с употребявания по това време термин “Славинии”.

674–678 г. Византия отблъсква няколко поредни нападения на арабите срещу Константинопол. При тези нападения ромеите използват за първи път т.нар. “гръцки огън” - специална горяща смес, изхвърляна от големи сифони срещу вражески кораби или при защита на градски стени. Съставът на сместа е пазен в голяма тайна и не е известен и до днес).

675-678 г. Неуспешна тригодишна славянска блокада и обсада на Солун.



Българите до създаването на Дунавска България:



IV в. Българите обитават земите на север от Кавказ.

ІV-VІІ в. Велико преселение на народите.

334 г. В кратка латинска хроника се споменава, че българите (vulgares) са произлезли от Зиези, син на Ной и са един от 25-те народа, живеещи на изток. Това е първото споменаване на българите като отделен етнос.

354 г. “Анонимен римски хронограф” повтаря сведенията от латинската хроника.

377–453 г. Част от българите в състава на Хунския племенен съюз се настаняват в Централна Европа.

480–486 г. Византийският император Зенон (474–475, 476–491) сключва съюз с панонските българи срещу остготите. На два пъти (480 и 486 г.) българите са разбити от остготите.

V в. В “Историята” на арменския историк Мойсей Хоренски се споменават земите на българите, намиращи се северно от Кавказ.

493–499–502 г. Български отряди нахлуват в Тракия.

512 г. Император Анастасий (491-518)построява т. нар. Дълга стена от Деркос на Черно море до Силимврия на Мраморно море с обща дължина от 420 стадия (126 км, широка 3,30 м, висока до 5 м. В началото на VI в. един стадий е равен на около 300 м.) на около 65 км от Константинопол за защита от нападенията на мизи (българи), скити (славяни) и други варварски племена.

517 г. Нападение на българи и славяни; стигат до Епир, Тесалия, Термопилите; вземат много плячка и пленници, които са избити поради недостатъчния откуп.

519 г. Българите опустошават Илирик.

527–565 г. По време на управлението на Юстиниан I (527–565) за защита от нападенията на българи, славяни, авари и други варварски племена са построени над 300 крепости в три защитни линии (по Дунава, по Балкана и в Тракия и Родопите), подновени са крепостните съоръжения на съществуващите градски центрове, построени са нови укрепени градове.

530 г. В Тракия е разбит голям български отряд. Част от пленниците са включени във византийската армия в Мала Азия.

533–538 г. Сблъсъци на византийски войски с български отряди в Мизия и Тракия.

537 г. 27 декември. Осветена е църквата “Св. София” в Константинопол.

540 г. Голямо нападение на българи на Балканския полуостров на широк фронт – от Илирик до Дългата стена.

551 г. Византийската дипломация предизвиква война между утигури и кутригури при р. Дон. Част от победените кутригури се заселват в Тракия със съгласието на Византия.

558-559 г. Отряди от кутригури, начело с хан Заберган, и славяни ограбват околностите на Константинопол. След намеса на Византия избухва нова война между утигури и кутригури. Нападенията им на полуострова се прекратяват.

559 г. Византия предизвиква нова война между българските племена утигури и кутригури.

562–565 г. При устията на Сава и Драва се създава Аварски хаганат начело с Баян. В него са включени българските племена на утигури и кутригури. Аварите покоряват панонските и част от дакийските славяни. В следващите години славяните нападат византийските територии заедно с аварите.

567–568 г. Завладяване на приазовските и каспийските българи от Тюркския хаганат.

568–569 г. Група панонски българи, включени във войската на лангобардския крал Албоин, се заселват в Северна Италия.

581–582 г. След междуособни борби Тюркският хаганат се разпада на Източен и Западен. Българите остават в Западнотюркския хаганат.

597 г. Сблъсък на български отряд от около 1000 души с византийска войска при устието на р. Осъм.

619 г. В Константинопол император Ираклий (610-641)сключва съюзен договор с вожда на българите-оногондури Органа, чичо на хан Кубрат и негов регент. Договорът е насочен срещу хазарите и аварите. Хан Кубрат остава да живее известно време в Константинопол и приема християнството.

626 г. 29 юли – 7 август Неуспешна обсада на Константинопол от 80 000 хилядна армия от авари, славяни, българи и гепиди, подпомогнати от персийска войска, разположена на азиатския бряг на Босфора. Ромеитете успяват да отблъснат атаката на стените по суша, както и да разгромят напълно славянската флотилия от лодки в Златния рог. Тази обсада е една от най-опасните за столицата на Византия. След неуспеха на обсадата следва упадък на аварския хаганат. Освободени от властта на аварите, славяните масово заселват полуострова.

628-630 г. Хан Гостун от рода Ерми застава начело на българите-оногундури.

630 г. Конфликт между авари и българи в Аварския хаганат. Част от българите са избити, други се преселват. Славянските племена отхвърлят господството на аварите. Край на аварските нападения на Балканите.

631–632 г. 9000 българи начело с Алцек се отцепват от Аварския хаганат и се отправят към Бавария. Там по-голямата част от тях са избити по заповед на франкския крал Дагоберт. По-късно оцелелите начело с Алцек се заселват във владенията на лангобардския крал Гримуалд в Северна Италия.

631–635 г. Създаване на Стара Велика България – първата българска държава. Начело застава хан Кубрат от рода Дуло на племето оногондури. Столица на държавата – Фанагория на дн. Тамански полуостров.

635 г. Договор между хан Кубрат и император Ираклий. Хан Кубрат получава титлата патриций.

665 г. (според някои историци това става през 651 или 655 г.) Умира хан Кубрат (погребан е заедно с голямо златно и сребърно съкровище близо до сегашното украинско село Малая Перешчепина). Разпадане на Стара Велика България. Първият му син Баян (Батбаян), остава на старите места и се подчинява на хазарите. Вторият син Котраг с племето си се придвижва към земите на Средна Волга и основава там ханство (Волжско-Камска България) със столица Велики Болгар. Третият син Аспарух с племето си се насочва на югозапад.

60–70-те години. Българите на хан Аспарух, на брой около 300 000 души, се придвижват на запад и се установяват в местността Онгъл при устието на р. Дунав (днешна Южна Бесарабия). Оттам започват нападения срещу византийските територии на юг.

60-70-те години. Придвижване на българите на Кубер на запад и отсядането им под аварска власт в Панония.

674–678 г. Византия отблъсква няколко поредни нападения на арабите срещу Константинопол. При тези нападения ромеите използват за първи път т.нар. “гръцки огън” - специална горяща смес, изхвърляна от големи сифони срещу вражески кораби или при защита на градски стени. Съставът на сместа е пазен в голяма тайна и не е известен и до днес).



Дунавска България при хан Аспарух и след него:



680 г. пролетта. Отряди на хан Аспарух преминават Стара планина, нападат Тракия и застрашават околностите на Константинопол.

680 г. краят на лятото. Поход на Константин IV Погонат (668–685) срещу българите в Онгъла. Битката при Онгъла завършва с разгром на византийската войска.

680 г. есента – началото на 681 г. Българите преминават Дунава и се настаняват в местността около Плиска. След като покоряват околните славянски племена, българите започват нападения в Тракия.

681 г. Мирен договор между Византия и Българското ханство. (Според някои историци походът и мирният договор са в една и съща година – 680 ). За договора се споменава на 16-то заседание на Шестия вселенски събор в Константинопол на 9 август 681 г. (Сведения на византийския хронист Теофан, патриарх Никифор, Лексикона “Свидас“ от Х в., западния хронист монахът Зигеберт – “Отсега нататък трябва да се отбележи българското царство.“)

Около 680 г. Въстание на българите и преселници от Византия в аварския хаганат под ръководството на Кубер, вероятно също един от синовете на Кубрат. Придвижване на българите и преселниците от Аварска Панония в Керамисийското поле (между Битоля и Прилеп). Планове на Кубер за превземане на Солун.

680–685 г. Българите воюват срещу аварите, изтласкват ги на север от р. Дунав, присъединяват към България племето тимочани. Сведения за тези събития се намират в “Арменска география“ на Анани Ширакаци.

688–689 г. Поход на Юстиниан II срещу славянските племена около Солун и Куберовите българи и военен сблъсък с войски на хан Аспарух в Тракия.

700 или 701 г. Хан Аспарух загива във война срещу хазарите. Погребан е в специален гроб с въоръжението си и съкровище във Вознесенка, днес квартал на гр. Запорожие в Украйна.

701–718 г. (по други данни 700-721 г.) Управление на хан Тервел.

705 г. Договор между хан Тервел и Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязания) (685–695, 705–711). Хан Тервел подкрепя с 15 000 войска Юстиниан ІІ Ринотмет в усилията му да се върне на престола. В знак на благодарност Юстиниян II Ринотмет нарежда да се постави статуя на хан Тервел на хиподрума. На хан Тервел е дадена втората по значение във Византия титла “кесар”, като той полага клетва за вярност към императора (във връзка с титлата съществува предположение, че Тервел приема християнството). Хан Тервел получава и областта Загоре.

708 г. Неуспешен опит на Юстиниан II Ринотмет да си върне Загоре. Византийската войска е разбита от българите при Анхиало.

711 г. По молба на император Юстиниан II Ринотмет хан Тервел му изпраща отряд от 3000 конници, които да му помогнат в борбата с вътрешните му врагове. Юстиниан II Ринотмет е убит, българският отряд се връща безпрепятствено.

712 г. Поход на хан Тервел към Константинопол след смъртта на Юстиниан II Ринотмет. Околностите на града са разграбени и опожарени.

716 г. Договор между хан Тервел и император Теодосий III (715–717). Византия плаща годишен данък (около 30 литри злато, копринени дрехи и червенобоядисани кожи) на България. Определя се границата в Тракия, като територията на Загоре е увеличена, подписва се специална клауза за връщане на политически бегълци, регулират се търговските отношения между двете страни, като на стоките трябва да бъдат поставяни специални печати. Този договор окончателно определя отношенията между двете държави като напълно суверенни.

717 г. Споразумение между Византия и България за съвместни действия срещу арабите, насочили се към Константинопол.

717 г. лятото – есента на 718 г. Константинопол е обсаден от арабите по суша и по море. През зимата българската войска ги блокира по суша и ги разгромява, като избива 22 000 араби. На 15 август 718 г. арабската обсада на Константинопол е прекратена. Отхвърлена е арабската опасност над Югоизточна Европа. Победата на Тервел има широк отзвук сред съвременниците.

718 г. краят. Т. нар. Куберови българи подкрепят бунт на претендента за престола, бившия император Анастасий II. Император Лъв III (717–741) успява да ги привлече на своя страна. (Някои историци смятат, че помощта за Анастасий II е дошла от хан Тервел.)

721–738 г. На българския престол е хан Кормисош от рода Вокил.

726 г. При император Лъв III започва кодификация на византийското право. През 726 г. са издадени т.нар. Еклога и Земеделския закон, сборници със закони, представляващ ядрото на средновековното византийско право. През втората половина на IХ в. И началото на Х в. Еклогата и Земеделският закон са преведени и използвани в България.

738–753 г. Управление на хан Севар, последен владетел от рода Дуло.

753–760 г. Управление на хан Винех от рода Вокил. След неуспешна война с Византия изпраща децата си като заложници в Константинопол. Загива при преврат.

755 г. Император Константин V Копроним (741–775) преселва в Тракия (около Одрин и Филипопол) население от Мала Азия (арменци и сирийци), с които да засили границата с България. По протежение на византийско-българската граница в Тракия се укрепяват градовете, строят се нови гранични крепости.

756–775 г. За период от близо 20 години Константин V Копроним провежда девет похода срещу България. Повечето се провеждат по суша и море. 20-годишната военна кампания срещу България завършва на практика без успех. В териториално отношение Византия успява да си върне единствено областта Загоре. Походите предизвикват вътрешнополитическа криза в България, изразяваща се в честа смяна на престола (за 10 години се сменят 6 ханове). В страната се създава силна провизантийска групировка, поддържана от Византия.

760–763 г. Управление на хан Телец от рода Угаин, Убит при преврат.

763–766 г. Управление на хан Сабин от рода Вокил. След неуспешна война с Византия предлага мир. Обвинен в предателство от народен събор в Плиска. Успява да избяга със семейството си в Константинопол.

766 г. 40-дневно управление на хан Умор от рода Вокил. Убит при преврат.

766–767 г. Кратко управление на хан Токту. Убит при преврат.

767–768 г. Управление на хан Паган. Склонен е на мирни преговори с император Константин V Копроним. При опит за бягство в Константинопол е убит.

768–777 г. Управление на хан Телериг.

774 г. Хан Телериг изпраща 12 000 войска в областта Берзития (района на Прилеп, Велес, Кичево и Битоля).

774 г. След неуспешен византийски поход през 774 г. между двете страни е сключен мирен договор.

775 г. С хитрост хан Телериг успява да залови и обезвреди византийските поддръжници сред българската и славянската аристокрация.

777 г. Свален от престола, хан Телериг бяга във Византия, където е приет от император Лъв IV Хазарски (775– 780), приема християнството и името Теофилакт, получава титлата патриций и се жени за роднина на византийската императрица.

777–803 г. Управление на хан Кардам. България започва да излиза от вътрешната криза.

778 г. Император Лъв IV Хазарски преселва в Тракия 150 000 арменци и сирийци.

789 г. Българите разгромяват византийската войска на стратега на Тракия Филит по течението на р. Струма.

791 г. Поражение на ромеите при крепостта Проват край Одрин. На практика българите контролират областта Загоре.

792 г. 20 юли. Българите разгромяват силна византийска войска при Маркели, Тракия. Император Константин VI (780–797) е принуден да бяга от бойното поле, убити и пленени са много знатни византийски пълководци и аристократи. Сключен е мирен договор според който България си връща областта Загоре и получава годишен данък от империята.

796 г. Нов неуспешен поход на Константин VI срещу българите. След този поход мирните отношения се възстановяват, като империята се задължава да плаща годишен данък на България.

Политическо издигане на българското ханство през първата половина на IХ в.

791, 795/796 г. С няколко похода франкския крал Карл Велики разгромява Аварския хаганат.

800 г. 25 декември. Карл Велики е коронясан от папа Лъв III за “император на римляните” (Imperator Romanorum) в църквата “Св. Петър” в Рим . Титлата му е призната от Византия чак през 813 г. след смъртта на Никифор I Геник.

803–814 г. Управление на хан Крум.

803 г. Император Карл Велики нанася поражение на Аварския хаганат.

805 г. Окончателно ликвидиране на Аварския хаганат от българите и разширение на българското ханство на северозапад (Банат, Трансилвания). Присъединяване на авари, панонски българи, както и на славянските племена тимочани, браничевци, абодрити, населяващи земите при Средния Дунав.

805 г. Ромеите потушават бунт на славянските племена в Пелопонес.

807 г. Поход на император Никифор I Геник срещу България. Прекъснат е в Адрианопол поради заговор срещу него в Константинопол.

808 г. краят. Българите разбиват византийски отряд при р. Струма, пренасящ заплатите на войските в областта, отнети 1100 литри злато (около 72 000 номизми) – т.нар. “Битка при Сяр”.

809 г. пролетта. Хан Крум превзема Средец, заповяда да се избият 6000 души от гарнизона и много граждани, част от градската стена е срината. След оттеглянето на българите, Никифор І Геник извършва поход към Средец, наказва оцелелите защитници на крепостта. Някои от тях, вкл. опитният военен механик Евматий бягат в Плиска. Императорът не успява да възстанови стените на града и се оттегля в Константинопол. Скоро след това градът попада окончателно в български ръце.

810 г. По заповед на императора в граничните с България славянски области са настанени византийски преселници от Мала Азия.

811 г. май. Силна византийска войска (около 70 000 души), предвождана лично от Никифор I Геник, се отправя на поход срещу България. На 11 юли в крепостта Маркели, преди ромеите да навлязат в българските земи, е получено българско предложение за мир, което императорът отхвърля. На 20 юли, след като преодоляват съпротивата на два български отряда (първият 12 000, вторият 50 000 души) ромеите превземат и разграбват Плиска. Хан Крум подновява предложението си за мир, което е отхвърлено отново. На 23 юли ромеите се оттеглят от разрушената Плиска.

811 г. 26 юли. Хан Крум, с помощта на авари и славяни организира засада при Върбишкия проход, където ромеите претърпяват пълно поражение. Император Никифор I Геник е убит. За втори път след 378 г., когато император Валент загива при Одрин в битка с вестготите византийски император е убит в битка с варвари. Поражението на ромеите при Върбишкият проход е едно от най-тежките в историята на отношенията между двете страни. След битката хан Крум пие наздравица със славянските вождове с чаша, направена от черепа на Никифор.

812 г. пролетта. Българите превземат крепостта Девелт. Жителите му са преселени в Отвъддунавска България. Превзети са също Анхиало, Проват, Берое.

812 г. есента. Българско пратеничество, начело със славянина Драгомир, предлага на Византия да се възстановят мирните отношения на базата на договора от 716 г.я Византийският император Михаил I Рангаве (811–813) отказва поради исканията на българския хан за размяна на пленниците.

812 г. 4 ноември. След обсада българите превземат крепостта Месемврия. В ръцете им попадат големи количества злато, сребро и запаси от “гръцки огън“ и 36 сифона, с които той е изстрелван. Превзет е повторно и Девелт.

813 г. 22 юни. Българите побеждават ромеите при крепостта Версиникия, обсаждат Адрианопол, след което се насочват към Константинопол.

813 г. 11 юли. Михаил I Рангаве е свален от престола и е замонашен. За император е издигнат Лъв V Арменец (813–820).

813 г. 17 юли. Хан Крум с войските си е пред Константинопол. При стените на града Крум извършва жертвоприношения. Като условие за мир той иска да забие копието си в Златните врата, му се плати откуп от злато и коприна, да му се предадат наложници. При уговорената среща между двамата владетели ромеите правят неуспешен опит за убийство на хан Крум. Българските войски разграбват и опожаряват околностите на Константинопол и местностите по пътя към Адрианопол.

813 г. есента. Българите превземат Адрианопол. Част от населението на Адрианопол и околността е преселено в Отвъддунавска България. Сред тях е и бъдещият византийски император Василий І Македонец.

813 г. Византия признава императорската титла на Карл Велики.

813 г. краят – началото на 814 г. Хан Крум изпраща 30-хилядна войска в Тракия. Заграбена е голяма плячка, пленени са около 50 000 ромеи, преселени в Отвъддунавска България. Започва подготовка за превземане на Константинопол. Изработва се обсадна техника, която трябва да бъде превозена с 5 000 коли, теглени от 10 000 вола.

814 г. 13 април. Хан Крум умира.

814–831 г. Управление на хан Омуртаг.

814 г. есента. Ромеите стоварват десант при Месемврия, разбиват българските войски в Тракия и си връщат Адрианопол.

815 г. Между България и Византия е сключен 30-годишен мир. Сведения за него се съдържат в Сюлейманкьойския надпис, намерен в Шуменско. Договорът има 11 точки. Първата от тях определя границата, започваща при Девелт край днешен Бургас, минаваща по известния окоп Еркесия, пресичаща Марица, северно от Харманли, покрай Узунджово, и завършваща до върховете на Източните Родопи, като Загоре остава за България. Втората точка от договора организира размяната на византийски военнопленници с част от славянското население от пограничните области. Останалата част от надписа е загубена.

817 г. При Людовик Благочестиви (814–840), наследник на Карл Велики, империята се разделя на три части. През 843 г. начело на източната й част, заселена с германски племена, застава синът му Людовик Немски.

818–824 г. Български войски отблъскват нападения на хазарите при р. Днепър, източната граница на Отвъддунавска България.

818 г. Тимочани, браничевци и абодрити се отделят от България и преминават под покровителството на Франкската империя.

820 г. Новият византийски василевс Михаил ІІ Балба (820-829 г.) потвърждава тридесетгодишния мир.

822 г. Промяна в титлата на хан Омуртаг – “От бога поставен владетел“.

823 г. Хан Омуртаг помага с войски на византийския император Михаил II Балба за потушаването на бунта на Тома Славянина, като разбива неговите сили при Хераклея, на брега на Мраморно море.

824–826 г. Три пратеничества на хан Омуртаг до франкския владетел Людовик Благочестиви за уреждане на въпроса яс племената от Средния Дунав.

827 г. Българска флотилия по р. Дунав стоварва войска, която опустошава владенията на тимочани, браничевци и абодрити и прогонва князете им.

829 г. Нов поход на български войски по Дунава и окончателно утвърждаване на българската власт над славянските племена по Средния Дунав.

831–836 г. Управление на хан Маламир, най-малкият син на Омуртаг.

832 г. Българско пратеничество до краля на франките Людовик Благочестиви с известие за смяната на престола. Изказано е мнение за сключен договор между двете страни.

832 г. Енравота (Воин) – най-големият син на хан Омуртаг и брат на хан Маламир е посечен заради нежеланието си да се откаже от християнството.

836 г. Превземането на Филипопол.

836–852 г. Управление на хан Пресиян, ”владетел на многото българи”, племенник на хан Маламир.

837 г. Византийските пленници, заселени в Отвъддунавска България се качват на изпратени по р. Дунав византийски кораби и се завръщат в родината си. Българите с помощта на маджарите се опитват да осуетят византийската операция, на без успех.

837-839 г. Кавхан Исбул предвожда войска в помощ на въстанието на славянското племе смоляни, превземане на крепостта Филипи, присъединяване на славянски племена от Македония към България.

839–842 г. Неуспешна война със сръбския княз Властимир.

845 г. Сведения за потвърждаване на мирния договор с Немското кралство.

851–852 г. Преговори между България и Византия.

България при княз Борис (852–889). Приемане на християнството и въвеждане на славянската писменост в България



846–870 г. Великоморавия при управлението на княз Ростислав.

852 г. Начело на ханството застава хан Борис. Българско пратеничество при Людовик Немски (840–876) в Майнц, известяващо за смяната на престола и за продължаване на добрите отношения между двете страни.

853 г. България скъсва с Людовик Немски и влиза в съюз с великоморавския княз Ростислав (846–870).

853 г. Война между България и Немското кралство. В западните български области нахлуват “франкски” войски и ги разоряват.

853 г. Неуспешен поход на хан Борис срещу хърватския княз Търпимир.

855–856 г. Война между България и Византия. По мирния договор Византия си връща Филипопол, Девелт, Анхиало, Месемврия, областта Загоре.

855–874 г. Сръбските племена започват да приемат християнството от Константинополската патриаршия.

858 г. В Рим папа става амбициозният Николай І, а в Константинопол патриаршеския престол поема Фотий.

862 г. Съюз между хан Борис и Людовик Немски, насочен срещу Великоморавия. Двете страни воюват срещу Великоморавия. Сведение, че хан Борис се съгласява да приеме християнството от немски свещеници.

862 г. Великоморавия сключва съюз с Византия и иска християнски мисионери на славянски език.

863 г. На църковен събор в Рим папа Николай І отнема патриаршеския сан на Фотий и го обявява за отлъчен от църквата.

863 г. есента. В българските земи настъпва суша, глад, страната е разтърсвана от земетресения. Византия започва война с България.Българите са победени. Между двете страни е сключан т.нар. “дълбок мир“. Условия на мира – приемане на християнството от Византия и скъсване на съюза с Немското кралство. На България е върната областта Загоре без пристанищата Месемврия и Анхиало.

863 краят или началото на 864 г. Хан Борис се покръства и приема името Михаил – на кръстника си, византийския император Михаил III (842–867). С това той става и “духовен син” на византийския император. Първоначално в кореспонденцията с Византия е титулуван като “архонт”. По-късно приема и славянската титла “княз”, което може да се тълкува като скъсване с българската езическа традиция. Начало на масовото покръстване на българи и славяни.

864 г. “Послание до княза на България Михаил – в какво се състои работата на един княз“ на патриарх Фотий (858–867, 877–886) до княз Борис в отговор на въпросите на княз Борис за новата религия.

865 г. Бунт на 52 български боляри от десет комитата срещу покръстването. Наказани са със смърт, заедно с целите им родове.

866 г. 29 август. Българско пратеничество в Рим при папа Николай I (858–867), начело с кавхан Петър и боилите Йоан и Мартин, със 115 въпроса за устройството на Българската християнска църква. Борис иска от папата книги със светски закони, богослужебни книги и наръчник по църковно право. Един от основните въпроси е за възможността българската църква да получи ранг на независима патриаршия.

866 г. Българско пратеничество в Регенсбург при Людовик Немски с искане за изпращане на епископи и свещеници.

866 г. 13 ноември. Папа Николай I връчва 106 отговора на изпратените от княз Борис 115 въпроса за устройството на Българската църква. Въпросите обхващат няколко групи питания – църковно-канонични, религиозно-обредни, правно-наказателни, за държавно-административното устройство, битови, като на практика засягат всички страни от живота на едно християнско общество и неговата държава. Главното искане за самостоятелна църква е отхвърлено с обещанието въпросът да се разгледа в бъдеще. Отговорите са подготвени от Анастасий Библиотекар, игумен на манастира “Санта Мария Транстевере”.

866 г. есента. В България пристига първото пратеничество на папа Николай I – епископите Формоза Портуенски и Павел Популонски. Заедно с тях пътува пратеничество до константинополския патриарх, в което влиза дякон Марин.

866–870 г. Византийските свещеници са изгонени от България. Римските епископи започват ново покръстване, ръкополагат низши български духовници.Полага се началото на църковното устройство на Българската църква.

867 г. началото. В България пристигат немски духовници начело с епископа на Пасау – Херменрих.

867 г. лятото. Патриарх Фотий реагира бурно на идването на римски свещеници в България и прогонването на византийските духовници. Отправя окръжно послание да всички източни църкви с обвинения срещу римския папа. На църковен с събор в Константинопол папа Николай І е анатемосан.

867–869 г. Писмо на император Михаил III до княз Борис с укори за обвързването му с Рим. Няколко византийски пратеничества до Борис по въпроса за Българската църква.

867 г. На църковен събор на източните църкви в Константинопол патриарх Фотий анатемосва папа Николай I.

867 г. втората половина. Българско пратеничество в Рим с искане Формоза Портуенски да бъде ръкоположен за архиепископ на България и да бъдат изпратени по-низши духовници. Папата отказва ръкополагането на Формоза и предлага на Борис избор между Павел Популонски и двама други епископи.

867 г. Умира папа Николай I. Новият папа Адриан II (867–872) поддържа решението на предшественика си да не се дава независимост на Българската църква.

867 г. 24 септември. Михаил III е убит и на негово място на византийския престол застава Василий I Македонец (867–886) – първият представител на новата Македонска династия. По време на военната кампания на хан Крум в Тракия, неговото семейство е било преселено в Отвъддунавска България, откъдето се връща през 837 г.

867 г. След смяната на престола патриарх Фотий е отстранен и на негово място патриарх става Игнатий.

867–868 г. След завръщането на епископите Формоза Портуенски и Павел Популонски следва нова молба молба от княз Борис за български архиепископ да бъде ръкоположен дякон Марин или Формоза Портуенски. Адриан II отказва и предлага поддякон Силвестър, който пътува до България. Този избор е отхвърлен от Борис и пратениците на Адриан се връщат в Рим.

868 г. Подобряване на отношенията между Адриан II и константинополския патриарх Игнатий.

869 г. краят и началото на 870 г. Църковен събор в Константинопол, на който присъстват и пратеници на римския папа.. Присъстват представители на Римската църква, Константинополската, Ерусалимската, Александрийската и Антиохийската патриаршия. (Този събор е смятан от римската църква за Осми вселенски събор).

870 г. 4 март, император Василий І приема участниците в събора. В присъствието на български представители (кавхан Петър, ичиргу-боила Стасис, кан-богатура Сондоке, кан-таркана Илия, сампсисите Пресиян и Алексей Хунол) се решава въпросът за принадлежността на Българската църква към Константинополската патриаршия.

870 г. Западното духовенство напуска България, писмо на княз Борис до папа Адриан II.

870 г. В България пристига ръкоположеният от константинополския патриарх Игнатий за глава на Българската църква архиепископ Йосиф (Стефан) заедно с няколко епископи и други византийски презвитери и монаси. Следващите архиепископи до 918 г., Сергий, Григорий и Леонтий са българи и са избрани от Синода на Българската архиепископия. Постепенно изграждане на Българската архиепископия по подобие на Константинополската патриаршия. Сведения за седем епископства (Доростолска, Плъвдивска, Средечка, Охридска, Брегалнишка, Моравска, Провадийска). Седалище на главата на Българската църква става Дръстър, стар християнски религиозен център.

870 г. Неуспешен поход на българите срещу сръбските племена. Пленени са Владимир-Расате и 12 велики боляри. Мирът между българи и сърби е възстановен след лична среща между Борис и сръбския жупан Мутимир и размяна на подаръци.

872–874 г. Новият папа Йоан VIII (872–882) изпраща две послания до княз Борис, опитвайки се да го убеди да се присъедини отново към Римската църква.

877 г. След смъртта на Игнатий за константинополски патриарх е избран отново Фотий.

878–879 г. Папа Йоан VIII изпраща нови писма и пратеничество до княз Борис, но Борис не иска да скъса с Константинопол.

879 г. краят и началото на 880 г. Църковен събор (т.н. Фотиев събор) в Константинопол с представители и на Българската църква. На 24 декември съборът решава константинополският патриарх да не ръкополага епископите в Българската църква, нито да изпраща омофор (знаци на епископско достонство), а българските свещеници да не фигурират в епархийските списъци на Константинополската патриаршия. С това окончателно се признава автокефалността на Българската църква.

882 г. Папа Йоан VIII отправя ново послание до княз Борис с увещания Българската църква да се присъедини към Рим. Посланието остава без отговор.

883–885 г. Съюз между България и Арнулф, управител на Панония (завладяна от немците след смъртта на княз Коцел), насочен срещу Великоморавия. Български войски опустошават граничните области на Великоморавия.

885 г. Новият папа Стефан V (885–891) обявява назначението на Горазд за архиепископ за незаконно. За архиепископ е ръкоположен Вихинг. Забранени са литургиите и свещените служби на славянски език. Разрешени са само проповедите и разясненията на евангелските текстове. Наредено е славянското духовенство да бъде прогонено от църквата и дори от държавата.



Делото на Св.Св. Константин-Кирил и Методий:



815 г. Роден Методий в Солун.

826 (827) г. Роден Константин-Кирил в Солун.

843 г. Константин постъпва в Магнаурската школа в Константинопол. Там негов учител е бъдещият патриарх Фотий.

843–851 г. Методий е управител на военноадминистративна област, населена със славяни.

846–870 г. Великоморавия при управлението на княз Ростислав.

847 г. Константин побеждава в диспут сваления патриарх Анис (Йоан Граматик), привърженик на иконоборството.

850 г. Константин става библиотекар в патриаршеската библиотека към църквата “Св. София” в Константинопол и преподавател в Магнаурската школа. Там добива прозвището Философ.

851 г. Методий става монах в манастир в планината Олимп в Мала Азия, по-късно игумен в манастира Полихрон, близо до Мраморно море.

855 г. Заедно с бъдещия патриарх Фотий Константин участва в църковна и дипломатическа мисия при сарацините.

855 г. Константин-Кирил се оттегля в манастира Полихрон при брат си Методий.

855 г. и по-късно. Константин и Методий създават славянската азбука (глаголицата) и превеждат част от свещените книги на славянски език.

855 г. Покръстителска мисия на Константин-Кирил сред славяните по р. Брегалница. Покръстени са около 54 000 славяни.

855–874 г. Сръбските племена започват да приемат християнството от Константинополската патриаршия.

860 г. Княз Ростислав се обръща с молба към папа Николай І да му изпрати свещеници, които да проповядват християнството във Великоморавия на славянски език. Папата отказва, вероятно поради липса на подготвени славянски проповедници.

860 г. Църковна и дипломатическа мисия на Константин и Методий при хазарите. По време на мисията намират мощите на римския епископ св. Климент (92–101).

861 г. Църковна и дипломатическа мисия на Константин при аланите. След тези мисии Константин се връща към преподавателска работа в Магнаурската школа, а Методий – в манастира Полихрон.

861–874 г. Панонско княжество при управлението на княз Коцел.

862 г. Великоморавия сключва съюз с Византия и иска християнски мисионери на славянски език.

862–863 г. Константин-Кирил и Методий превеждат на славянски основните богослужебни книги (Изборно (Неделно) евангелие, Апостола (избрани места от Деянията и Посланията на апостолите), Псалтира, Молитвослова, Октоиха и Постния синод) и част от текстовете на Библията.

863 г. есента. Константин-Кирил, Методий и техни ученици пристигат във Велеград, столицата на Великоморавия. Полагат се основите на първата славянска книжовна школа.

867 г. Папа Николай I кани Константин-Кирил и Методий да посетят Рим заедно със своите ученици.

867 г. пролетта. Константин-Кирил, Методий и част от техните нови моравски ученици заминават за Константинопол, за да бъдат посветени моравците в църковни санове. Братята остават шест месеца в Панония при княз Коцел и обучават 50 нови ученици. При престой във Венеция Константин-Кирил влиза в спор с привърженици на триезичната догма и защитава правото на съществуване на славянската писменост и книжнина. След като вземат от Константинопол мощите на св. Климент Римски, заминават за Рим по покана на папа Николай I.

867 г. декември. Константин-Кирил и Методий пристигат в Рим. Новият папа Адриан II (867–872) освещава славянските богослужебни книги. Ръкоположени за свещеници (презвитери) са Горазд, Климент, Наум и Ангеларий; други от учениците на братята – за дякони, поддякони и четци. Константин-Кирил, Методий и техните ученици извършват литургии и моления в различни римски църкви. В Рим Константин пише съчинението си “Написание на правата вяра”.

869 г. 14 февруари. Константин-Кирил умира след кратко боледуване. Преди смъртта си приема монашески обет и името Кирил. Погребан е в римската църква “Сан Клементе“.

869 г. В була на Адриан II се разрешава да се четат на славянски литургии и други богослужебни книги, но след като се прочитат на латински. Методий е ръкоположен за архиепископ на славяните в Панония и папски легат в нея. Установява се в Блатноград, столицата на Панония.

869–870 г. След известни конфликти при новия княз Светополк във Великоморавия се засилва немското църковно и политическо влияние.

870 г. ноември. Методий се явява на немски църковен събор в баварския град Регенсбург с обвинението, че проповядва и служи в чужд диоцез. Методий е осъден и изпратен в бенедектински манастир в швабския град Елванген, където остава от декември 870 до май 873 г.

873 г. Отношенията между папата и немското духовенство се изострят. По заповед на папата през септември Методий е освободен от манастира и ръкоположен за архиепископ на Великоморавия със седалище Велеград. Усилена книжовна дейност на Методий и неговите ученици. Полагат се основите на самостоятелна Моравска църква.

879 г. лятото. Папа Йоан VIII (872–882) забранява богослужението на славянски език във Великоморавия. Разрешени са само проповед и беседа на славянски език. Методий продължава богослужението.

880 г. началото. Методий е изправен пред църковен съд в Рим. Той изразява преданост към Римската църква и догми и поддържа искането си да се извършват литургии на славянски език.

880 г. лятото. Йоан VIII позволява да се четат на славянски език само проповедите и деянията на Исус Христос.

881 г. краят и началото на 882 г. Методий пристига в Константинопол по покана на император Василий I Македонец. Няколко от неговите ученици, снабдени със славянски богослужебни книги остават в Константинопол. (Съществува предположение, че Методий и учениците му минават през България, а останалите в Константинопол ученици са изпратени при княз Борис.) След добрия прием Методий се връща във Великоморавия.

883–885 г. Методий и учениците му превеждат от гръцки нови богослужебни книги и част от съчиненията на Константин-Кирил Философ. Броят на учениците му надвишава 200 души. Постепенно засилване влиянието на немското духовенство.

885 г. 6 април. Методий умира във Велеград. Погребан е в местната съборна църква. Оставя за свой приемник Горазд.

885 г. Новият папа Стефан V (885–891) обявява назначението на Горазд за архиепископ за незаконно. За архиепископ е ръкоположен Вихинг. Забранени са литургиите и свещените служби на славянски език. Разрешени са само проповедите и разясненията на евангелските текстове. Наредено е славянското духовенство да бъде прогонено от църквата и дори от държавата.

885 г. Разправа на немското духовенство с учениците на Константин-Кирил и Методий. Горазд, Лаврентий, Климент, Наум, Ангеларий и други ученици са оковани във вериги и затворени. По-късно, през зимата, са прогонени от Великоморавия.



Краят на управлението на княз Борис І:



886 г. началото. Климент, Наум и Ангеларий пристигат в българската крепост Белград и оттам са съпроводени до Плиска. Там Ангеларий скоро умира. Други от учениците са продадени в робство във Венеция, откупени и заведени в Константинопол при император Василий I.Част от тях са изпратени от императора в България.

886 г. Презвитер Климент заминава за областта Кутмичевица. Главен център на неговата дейност става Охрид. За няколко години обучава повече от 3500 ученици в своята Охридска книжовна школа.

889 г. Княз Борис се отказва от престола и се оттегля в манастир. Възкачва се първият му син – княз Владимир Расате.

892–893 г. Съюз между княз Владимир Расате, немския крал Арнулф (887–899) и папа Формоза (891–896), насочен срещу Великоморавия. България поема задължението да не изнася сол за Великоморавия от солниците си в Трансилвания. Тази политика на княз Владимир Расате с известна антивизантийска насоченост е съпроводена с опити за езическа реакция.

893 г. есента. Борис излиза от манастира и организира свалянето от престола на княз Владимир Расате. Той е ослепен и хвърлен в затвор. На народен събор в Преслав е обявено качването на престола на третия син на Борис – княз Симеон, столицата е преместена от Плиска в Преслав. Взето е и решение славянският език да стане държавен и църковен.

893 г. Презвитер Наум е изпратен в Охрид, за да замести Климент след неговото ръкополагане за епископ.

900 г. Наум се оттегля в охридски манастир, наречен по-късно “Св. Наум“.

907 г. 2 май. Умира княз Борис. Скоро след това той е канонизиран като светец на Българската църква.

910 г. 23 декември. Наум умира. Погребан е в манастирската църква.

916 г. 27 юли. Климент умира в Охрид. Погребан е в църквата на манастира “Св. Пантелеймон“.

Политическо и културно могъщество на България при цар Симеон I (893 - 927)

852–889 г. Управление на княз Борис Михаил.

867–1056 г. Управление на Македонска династия във Византия.

878 г. Симеон e изпратен да учи в Константинопол. Кремонският епископ Лиудпранд, пратеник на император Отон IІ в Константинопол през 968 г., съобщава, че “още като малък Симеон бил изучил във Византия ораторското изкуство на Демостен и логизмите на Аристотел“, а по-късно станал монах. Заради високата му образованост самите ромеи го наричат “емиаргос” (полугрък).

886 г. На престола в Константинопол застава Лъв VI Философ (886–912). Фотий е свален от патриаршеския престол и изпратен на заточение. Лъв VI продължава работата на баща си Василий I по кодифицирането на византийското право и издава нов кодекс от 6 тома – Василики (Императорски закони). Т. нар. Шестокнижие представлява един от най-големите сборници на византийското законодателство.

886 г. Вероятно Симеон се връща в Плиска.

889–893 г. Управление на княз Владимир Расате.

893 г. есента. Борис излиза от манастира и организира свалянето от престола на княз Владимир Расате. Той е ослепен и хвърлен в затвор. На народен събор в Преслав е обявено качването на престола на третия син на Борис – княз Симеон, столицата е преместена от Плиска в Преслав. Взето е и решение славянският език да стане държавен и църковен.

893–927 г. Управление на цар Симеон (роден около 863–864 г., наречен по този повод “син на мира“).

893 г. Климент е ръкоположен за “пръв епископ на български език“ в областта Драгувития (земите северно от Солун) и Велика (Западните Родопи и долината на Места с главен град Тивериупол (Струмица). Освен това е назначен и за екзарх “да надзирава и третия дял от българското царство“ (Македония и Родопската област).

894–896 г. Българо-византийска война. Под натиска на василиопаторът Стилиан Зауцас, тъст на императора, правото да събират митата от българските стоки е закупено от Козма и Ставракий, двама търговци от Атика, като тържището е преместено от Константинопол в Солун. Това е удар върху българската търговия и пречка за развитието на търговските връзки между двете страни.

894 г. Битка в тема Македония. Поражение на ромеите. Пленени са много хазари, служещи в императорската гвардия. Част от тях, с отрязани носове са върнати на императора.

894–895 г. Византия подтиква маджарите да нападнат българските земи. Византийският флот прекарва маджарите през Дунава и те опустошават Североизточна България, след което се оттеглят.

895 г. княз Симеон нарежда да се прегради устието на Дунава, но византийският флот разкъсва преградите и маджарите нахлуват отново в Североизточна България, като дори заплашват Преслав. Княз Борис излиза от манастира и организира войска за отблъскването на маджарите. Княз Симеон е принуден да се затвори с войските си в крепостта Дръстър. Преговори с византийския дипломат магистър Лъв Хиросфакт, изолиран в крепостта Мундрага. Запазени са 14 писма, разменени между него и княз Симеон

896 г. пролетта. Българи и печенеги нанасят поражение на маджарите, които са принудени да напуснат територията около Буг и Днестър и се придвижват към Централна Европа, където отсядат и по-късно организират своя държава.

896 г. Временно примирие между България и Византия, при което са разменени военнопленници. България освобождава около 120 000 ромеи срещу пленени българи.

896 г. лятото. Победа на българите над ромеите при Булгарофигон (дн. Баба Ески).

896 г. Сключване на мирен договор между България и Византия. (Според други автори мирът е сключен през лятото на 899 г. (“Тактика на Филотей“.)

901–902 г. Българите овладяват 30 крепости на югоизток от Драч. По-късно, след продължителни преговори, тези крепости са върнати на Византия.

902 г. 4 май. Сключен е мирен договор между България и Византия.

904 г. 29–31 юли. Арабите под ръководството на византийския ренегат Лъв Триполитански след тридневна обсада превземат Солун, ограбват го и отвеждат със себе си 22 хил. пленници.

904 г. Опит на княз Симеон да превземе Солун; Наръшки надпис (дн. Неа Филаделфия, на 22 км северозападно от Солун). Нов мирен договор - българската граница стига почти до Солун.

905 г. 17 или 18 май. Роден е Константин VІІ Багренородни.

906 г. Епископ на Преслав става Константин.

907 г. 2 май. Умира княз Борис Михаил

907 г. Русите, предвождани от княз Олег, нападат Константинопол.

910 г. 23 декември. Умира Наум

911 г. Русите, начело с княз Олег, нападат отново Константинопол. Империята сключва с тях договор, уреждащ политическите и търговските отношения.

911 г. 3 юни. Малолетният Константин VІІ Багренородни е коронясан за съимператор на баща си.

912 г. 12 май. Умира император Лъв VI Философ (886–912), за съимператор на малолетния Константин VII Багренородни (911–959) е провъзгласен чичо му Александър I (912–913).

913 г. След отказ на император Александър I да плати данъка на България започва нова война на Симеон срещу Византия. Скоро след това Александър I умира (6 юни 913 г.). Съставя се регентство начело с патриарх Николай Мистик.

913 г. август. Българските войски стигат пред Константинопол, сключва се мирен договор и споразумение за брак между малолетния Константин VII Багренородни и дъщеря на Симеон. На прием във Влахернския дворец в присъствието на императора княз Симеон е коронясан за “василевс“ (цар) на българите от патриарх Николай Мистик, но не с короната на империята, а с епириптария на патриарха. Новата титла издига Симеон като “духовен брат” на императора, за разлика от баща му, третиран от Византий като “духовен син”. Макар и по-ниска от императорската, тази титла, заедно с проектирания годеж, му давала възможност да претендира за престола в Константинопол.

913 г. октомври. Императрицата-майка Зоя Карбонопсина се връща в Константинопол.

914 г. февруари. Зоя Карбонопсина взема властта в свои ръце и отстранява патриарх Николай Мистик от регентството. Императрицата-майка отказва да признае титлата на Симеон и отхвърля плана за годеж между неговата дъщеря и Константин VII.

914 г. лятото. Български войски опустошават тема Тракия и тема Македония (Югозападна Тракия) и превземат Адрианопол (септември).

914–915 г. Български отряди нахлуват в Драчката и Солунската тема.

916 г. 27 юли. Умира Климент Охридски.

917 г. юни. Византия сключва мир с Арабския халифат и освобождава силите си за борба срещу цар Симеон.

917 г. Опити на византийската дипломация да се привлекат маджарите и сръбския княз Петър Гойникович. По същото време стратегът на Херсон Йоан Вогас води преговори с печенегите за съвместни действия срещу България. Цар Симеон успява да привлече на своя страна маджарите и печенегите и с това се разбива проектираната от Византия антибългарска коалиция.

917 г. 20 август. Победа на българите в битката при р. Ахелой. Византийската армия, командвана от доместик Лъв Фока е изтласкана към морето от тежката конница на българите, по-голямата част от ромеите са посечени.

917 г. началото на септември. Ново поражение на ромеите в нощна битка при Катасирти, близо до Константинопол.

917 г. На църковен събор Българската архиепископия става самостоятелна патриаршия. Архиепископ Леонтий е провъзгласен за патриарх. Новата титла на владетеля – “Симеон в Христа Бога самодържец на всички българи и ромеи“. (Според проф. В. Златарски това става през 918 г.)

917 г. Поход на кавхан Теодор Сигрица и Мармаис срещу сърбите. Княз Петър Гойникович е заловен и отведен в България, където умира. Цар Симеон поставя на сръбския престол Павел Бранович.

918 г. Български войски начело с цар Симеон нахлуват в Елада, разрушават Тива, отвеждат част от населението и прогонват друга част в Пелопонес и Егейските острови.

919 г. 24 март. Друнгарият на флотата Роман Лакапин взема властта в Константинопол, отстранява императрицата-майка Зоя, омъжва дъщеря си Елена за Константин VII Багренородни и получава титла василеопатор. На 24 септември 920 г. Роман Лакапин е провъзгласен за кесар, на 17 декември 920 г. – за съимператор, на 20 май 921 г. обявява сина си Христофор за съимператор. Това слага край на мечтата на цар Симеон да седне на престола в Константинопол.

920–944 г. Управление на византийския император Роман Лакапин.

920 г. есента. Български войски достигат Дарданелите и гр. Лампсак в Мала Азия.

920 г. Патриарх Николай Мистик изпраща писма до цар Симеон, кавхан Теодор и главата на Българската църква с молба да се спрат военните действия. Поискана е лична среща със Симеон в Месемврия, която е отказана. До 925 г. патриарх Николай Мистик отправя до цар Симеон 26 писма с молби за помирение, но без успех.

921 г. началото. В едно от писмата си до цар Симеон патриарх Николай Мистик му предлага негов син или дъщеря да сключат брак с дъщеря или син на Роман Лакапин. цар Симеон не отговаря на предложението и продължава войната.

921 г. След продължителна обсада българите превземат Адрианопол.

921 г. между 11 и 18 март. Българска победа при Пиги (дн. Балъклъ).

921 г. Българска намеса в междуособици в Сърбия. Провизантийски настроеният княз Захарий е победен от Павел Бранович и изпратен в България. По-късно Захарий с българска помощ сваля Павел Бранович и застава на престола.

922 г. Български войски опустошават гр. Виза, близо до Константинопол.

922 г. Пратеничество на цар Симеон при арабския фатимидски халиф Убайдаллах Ал Махди с предложение за съвместни действия за превземане на Константинопол по море (арабска флота) и по суша (български войски). На връщане българските и арабските пратеници са заловени и съюзът пропада. Втори неуспешен опит за контакт с флота на Тамал Ад Дулафи на егейското крайбрежие.

923 г. Влошаване на българските отношения със сърбите. Княз Захарий разбива българските войски и обезглавява кавхан Теодор Сигрица и Мармаис.

923 г. 9 септември (според други автори през 924 г.). След предварителни преговори с патриарх Николай Мистик се провежда среща между цар Симеон и император Роман Лакапин в предградието на Константинопол Космидион.

924 г. Война със Сърбия и присъединяването й към България.

924–925 г. В писмо до цар Симеон император Роман Лакатин съобщава, че 20 000 българи са напуснали страната си и са се настанили на византийска територия. Запазени са три писма на Роман Лакапин до цар Симеон.

926–927 г. Неуспешна война с хърватския крал Томислав (910–928).

926 г. втората половина. Преговори с епископ Маделберт и Йоан, дук на Кума, пратеници на папа Йоан Х, за признаване на царската титла на Симеон и патриаршеското достойнство на Българската църква.

927 г. 27 май. Цар Симеон умира от сърдечен удар.

Борба за запазване на независимостта на българското царство



927–970 г. Управление на цар Петър.

927 г. Кратък поход на Петър и първия му съветник, вуйчо му Георги Сурсувул, в Тракия. Обсадена е крепостта Виза.

927 г. лятото. Започват преговори между България и Византия за мир. Първоначално те се водят от монаха Калокир в Константинопол и в Месемврия от византийските дипломати Теодосий Авука и Василий Родоски и българина Стефан, близък роднина на цар Петър. След това преговорите са оглавени от Георги Сурсувул, който се среща лично с Роман Лакапин. По-късно в Константинопол пристига и самият Петър.

927 г. началото на октомври. Във Влахернския дворец в Константинопол Петър подписва 30-годишен мирен договор (дълбок мир). Уточнява се границата. Потвърждава се титлата на българския владетел “василевс” на българите, но по специална формулировка, при която отпада частта “поставен от Бога“, което според ромеите означава, че титлата му е дадена по благоволението на Византия и той е “духовен син” на византийския император. Под натиска на император Роман Лакапин Константинополската патриаршия признава патриаршеската титла на досегашния български архиепископ Леонтий, но Българската патриаршия остава под нейната каноническа зависимост. Договорът предвижда също размяна на пленници, установяване на границата според договорите от 896 и 904 г., както и плащането на годишен данък от страна на Византия.

927 г. 8 октомври. В църквата “Св. Богородица при Пиги“ цар Петър сключва брак с Мария, дъщеря на Христофор, най-големия син на Роман Лакапин, който е съимператор и евентуален наследник на престола. В чест на сключения мир Мария приема името Ирина (мир). По-късно този брак е критикуван силно от Константин VІІ Багренородни.

928 г. (по други данни през 931 г.). Сръбският княз Чеслав бяга от България и възстановява независимостта на Сръбското княжество. Според някои историци това става през 931 г.

928 г. Разкрит заговор на претендента за престола Иван, по-малкият брат на Петър. Иван е заловен, затворен и насила замонашен. По-късно предаден на Византия в рамките на размяната на пленници между двете страни. Иван е освободен от монашеския обет, оженва се за знатна арменка, получава имение в Мала Азия и става част от византийската аристокрация.

930 г. Бунт на претендента за престола Михаил, замонашения първороден син на Симеон, в областта на Долна Струма, подкрепен от част от местното население. Михаил умира внезапно, с което бунтът затихва.

930-931 г. Св. Иван Рилски (870(880)–18 август 946 г.) основава Рилския манастир.

933-956 г. Константинополски патриарх е Теофилакт (син на император Роман Лакапин и вуйчо на Мария-Ирина, съпруга на Петър (933-956). В отговор на писмо на цар Петър той му изпраща послание, в което се дават обширни сведения за дуалистичните ереси и му дава съвети как да се справи с новопоявилата се ерес - богомилството в българските земи.

934 г., 943 г. Нашествия на маджари в българските и византийските земи.

943 г. Българска войска отблъсква нападение на печенеги в Северна Добруджа.

945 г. 27 януари. След като през декември 944 г. Роман Лакапин е свален от власт от синовете си Константин и Стефан, през януари те са арестувани и изпратени на заточение. На престола в Константинопол остава Константин VII Багренородни (945–959). През 945 г. Константин VІІ Багренородни обявява за съимператор сина си Роман ІІ.

948 г. Ново нашествие на маджарите през българските земи в Тракия.

955 г. Германският император Отон I разбива маджарите при Аугсбург, на р. Лех. Нападенията им в Централна Европа престават, но отново се възстановяват нападенията на Балканите.

957 г. Константин VII Багренородни посреща в Константинопол руската княгиня Олга, която приема християнството.

959–961 г. Нови маджарски нападения в Тракия. При едно от тях отрядите на маджарите стигат до Константинопол, където са отблъснати с големи усилия.

959–963 г. На византийския престол след смъртта на баща си Константин VII Багренородни остава Роман II (959–963).

963 г. Умира Ирина, съпругата на цар Петър. Подновяване на мирния договор между България и Византия. Синовете на Петър и Ирина – Борис и Роман – са изпратени в Константинопол като заложници за мира.

963 г. На византийския престол се възкачва Никифор II Фока (963–969).

963-966 г. Нападения на маджарите в българските земи.

965 г. Пратеничество на Петър при германския император Отон I.

965-966 г. Договор между България и маджарите, с който те могат да преминават свободно през българските земи при походите си срещу Византия.

967 г. началото. Никифор II Фока отказва да плаща традиционния данък на България и през юни прави военна демонстрация срещу нея в Тракия, но не започва война.

967 г. краят и началото на 968 г. Византия подтиква киевския княз Светослав Игоревич (964-972) към военни действия срещу България. Преговорите води патриция Калокир, син на херсонския управител. Според византийския летописец Лъв Дякон, Калокир, домогващ се до византийския престол, обещал на Светослав в случай на успех да му отстъпи България.

968 г. лятото. Поход на киевския княз Светослав в източните български земи с войска от 60 000 души. Разбита е 30 000 българска войска. Превзети са 80 крепости в Североизточна България. При вестта за поражението цар Петър получава апоплектичен удар, по-късно се замонашва се и се оттегля в манастир.Светослав се оттегля поради опасност от нападения на печенеги над руската столица Киев.

969 г. 10 декември. Никифор II Фока е убит при дворцов преврат. На престола застава Йоан Цимисхий (969–976).

969–970 г. Нов поход на Светослав срещу България.

970 г. 30 януари (според други историци смъртта му настъпва през януари 969 г.). Умира цар Петър. Малко преди смъртта си приема монашеска схима. Канонизиран за светец от българската църква. На престола застава завърналият се от Константинопол Борис II (970–972-976).

970 г. Подобряване на отношенията между България и Византия. Планиран брак между малолетни български принцеси и синовете на Роман ІІ, малолетните легитимни императори Василий ІІ и Константин VІІІ.

970 г. Преслав пада след обсада от русите. Царят и семейството му са под руски контрол. При поход в Тракия Светослав с войска от 38 000 руси, българи, маджари и печенеги превзема Филипопол. При последвала битка при Аркадиопол (Люлебургас) е разбит от ромеите под ръководството на Варда Склир.

970 г. В западните български земи властта преминава в ръцете на синовете на комит Никола, управител на областта Средец – комитопулите Давид, Мойсей, Арон и Самуил.

971 г. Появява се “Беседа на недостойния Козма презвитер за новопоявилата се ерес на богомилите”.

971 г. март. Император Йоан Цимисхий започва поход срещу русите в България по суша и с флот. На 6 април след кратка обсада е превзет Преслав. Походът продължава към Дръстър, където се намира Светослав. Българите масово се присъединяват към Йоан Цимисхий и разгневен от това Светослав екзекутира 300 знатни българи. След продължителна тримесечна обсада на Дръстър и поредица неуспешни сражения в края на юли Светослав е принуден да се оттегли от българските земи. През пролетта на 972 г. по пътя му към Киев, при праговете на р. Днепър, е убит в сражение с печенеги (печенежкият вожд Куря заповядва от черепа му да бъде направена чаша, обкована със сребро). Борис II е пленен и отведен в Константинопол, . При триумфа на Йоан Цимисхий на Борис ІІ са отнети знаците на царското достойнство (тиарата, багреницата и червените обувки) и му е дадена дворцовата титла магистър. Брат му Роман е скопен, получава титлата патриций и е назначен за стратег на областта Алидос. В Дръстър Йоан Цимисхий лишава от сан българския патриарх Дамян и закрива Българската патриаршия, но българите продължават да приемат Дамян като патриарх и смятат, че Патриаршията продължава съществуването си. Източните български земи попадат под византийска власт.

971 г. Средец става средище на съпротивата на т. нар. комитопули срещу Византия. Патриарх Дамян пристига в Средец, по-късно резиденция на българските патриарси (Герман (Гаврил), Филип и Давид) стават последователно Воден, Мъглен, Преспа, Охрид.

973 г. (според някои автори през 976 г.) Давид е убит от скитници власи близо до Преспа.

973 г. Германския император Отон І приема тържествено български пратеници и ги обдарява.

976 г. 10 януари. Император Йоан Цимисхий умира. На престола застава Василий II Българоубиец (976–1025).

976 г. Въстание на болярите Петър и Боян в Североизточна България и присъединяване на тази част към западните български земи. (Според някои автори това става през 989-990 г.)

976 г. Мойсей загива при обсада на Сяр.

976 г. Борис II и брат му Роман напускат Византия. На границата Борис II е убит. Роман (976–991–997) е провъзгласен за цар. (Според някои автори бягството и смъртта на Борис ІІ става през 978-979 г.)

977–981 г. След петгодишна обсада Лариса е превзета от Самуил. Мощите на някогашния епископ на Лариса св. Ахил са пренесени в Преспа.

986 г. юли. Първи голям поход на император Василий II срещу България. Крепостта Средец е обсадена, но след 20-дневни неуспешни опити да я превземат, ромеите се оттеглят.

986 г. 17 август. Поражение на ромеите при Траянови врата от българите, водени от Самуил, Арин и цар Роман. Василий II едва успява да се спаси, благодарение на арменската си гвардия, като оставя в ръцете на българите целия си обоз, императорската палатка и знаците на императорското достойнство. Проходът е наречен от ромеите Българска клисура. След тази битка българите превземат Верея и Сервия в Южна Македония.

987 г. 14 юни. В местността Разметаница, близо до Дупница Самуил наказва със смърт Арон и неговото семейство, поради опитите му за преговори с ромеите. Оставен е жив само синът му Иван Владислав. (Според някои автори това събитие става през 976 г.)

989 г. Руският княз Владимир оказва военна помощ на император Василий ІІ срещу претендентът за престола Варда Фока. В замяна на това Ана, сестрата на императора е изпратена в Киев и сключва брак с Владимир. Предварително условие за брака е покръстването на Владимир и русите. За първи път порфирогенета е дадена за съпруга на чужд владетел.

991 г. При военен поход цар Роман е пленен и отведен в Константинопол.

996 г. Победа на Самуил при Солун. При тази битка е пленен Ашот, син на солунския дук Григорий Таронит, който по-късно се жени за Мирослава, дъщеря на Самуил и е изпратен за управител на Драч. Българските войски навлизат в Южна Гърция, стигат до Пелопонес, на връщане са разгромени при р. Сперхей (близо до Термопилите) от новия солунски дук Никифор Уран.

997 г. Цар Роман умира в Константинопол. Край на династията на Крум. Самуил е провъзгласен за цар от патриарх Филип в Преспа. Сведения за признаване на царската му титла от Рим.

998 г. Самуил нахлува в Сърбия и завладява княжествата Дукля (Зета) и Требине, напада и опожарява Котор и Дубровник. Князът на Дукля (Зета) Иван Владимир по-късно сключва брак с дъщерята на Самуил Теодора-Косара, и е върнат на престола си. Брак на Гаврил Радомир с дъщерята на унгарския крал Ищван.

1001–1002 г. Василий II превзема източните български земи и крепостите Верея и Сервия.

1003 г. След 8-месечна обсада ромеите превземат Видин. За да ги отклони, по същото време Самуил напада областта около Адрианопол.

1004 г. Василий II превзема Скопие, обсажда без успех крепостта Перник. По същото време Самуил напредва към Солун и при засада пленява солунския управител Йоан Халд.

1005 г. Зетят на Самуил, Ашот, управител на Драч предава крепостта на Василий II.

1006-1014 г. Периодични военни сблъсъци между ромеи и българи.

1014 г. 29 юли. Битка при с. Ключ, поражение на българите, 15 000 войници са ослепени (по други сведения 14 000). Василий II получава прозвището Българоубиец (Булгароктонос).

1014 г. 6 октомври. Цар Самуил умира, след като вижда ослепените войници.

1014 г. 15 октомври. За български цар е провъзгласен Гаврил Радомир (1014–1015).

1014–1015 г. Управление на Гаврил Радомир. Виждайки силата на Византия, Гаврил Радомир предлага на Василий II мир, но предложението е отклонено. Убит е от братовчед си Иван Владислав (1015–1018), син на Арон. Убити са също съпругата на Гаврил Радомир и зет му Иван Владимир.

1015–1018 г. Управление на Иван Владислав. Новият цар също се опитва да сключи мир с Василий II, но и това предложение е отхвърлено.

1015 г. Василий II напада Охрид и опожарява царския дворец. Ромеите превземат крепостта Бояна.

1016 г. Василий II повторно обсажда неуспешно крепостта Перник.

1016–1017. Кракра се опитва да влезе в съюз с печенегите, за да отслаби византийския натиск. Опитът остава без успех, тъй като Василий II привлича печенегите на своя страна.

1018 г. февруари. При обсада на Драч цар Иван Владислав е убит.

1018 г. март-април. Василий ІІ навлиза в българските земи. Крепостите се предават една след друга. Василий II тържествено влиза в Охрид. Царица Мария и децата й, както и патриарх Давид са отведени в Константинопол.. Българите са покорени окончателно от Византия.

1018 г. април. Престолонаследникът Пресиян, с братята си Алусиян и Арон продължава за кратко съпротивата в планината Томор, но скоро се предава на Василий ІІ. Някои от войводите на Самуил – Ивац, Никулица, Гавра и Елемаг продължават известно време съпротивата, но и те са принудени да се предадат.

1018 г. След покоряването на България под византийска власт са поставени и сръбските княжества Дукля (Зета), Захълме, Рашка и Босна. Хърватското княжество е поставено във васална зависимост. Византия възстановява напълно господството си на Балканския полуостров.

1018 г. краят – началото на 1019 г. Василий II празнува последователно своята победа над българите в църквата “Св. Богородица“ (Партенона) в Атина и в църквата “Св. София“ в Константинопол с тържествени молебени.




Доц. д-р Петко Петков
valio-nsu
Десятник
Десятник
 
Мнения: 34
Регистриран на: 21 Апр 2014 22:14

Re: Хронология

Мнениеот tyrsa4a » 25 Дек 2014 16:06

Полезно нещо. Ще се ползва.
Аватар
tyrsa4a
Деспот
Деспот
 
Мнения: 2357
Регистриран на: 17 Ное 2008 22:38
Местоположение: Велико Търново


Назад към Първа Българска Държава

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 7 потребители :: 2 регистрирани0 скрити и 5 гости
Регистрирани потребители: Alexa [Bot], Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8005
Общо теми 1790
Потребители Общо членове 837
Най-нов marinovles

Последни коментари