Виж темата - Орфей - мит, бог, цар, или...?

Орфей - мит, бог, цар, или...?

Всякаква информация свързана с крепостта.

Модератори: Avitohol, Administrator

Орфей - мит, бог, цар, или...?

Мнениеот Avitohol » 01 Юни 2007 10:59

Тракийското светилище в скалите край Татул до Кърджали, което ст.н.с. Николай Овчаров проучва вече две години, отначало бе оповестено като "гроба на Орфей", така се и запомни. Сега археологът го нарича хероон (място за култово поклонение пред обожествен тракийски владетел) и казва, че журналистите сбъркали "мавзолей" с "гробница", а самият той влязъл в задочен спор с учени от по-старото поколение. Спор обаче на практика няма, още по-малко между поколенията изследователи.

Още през ХIХ-ХI в. пр. Хр. на Татул се е оформило голямо светилище. Специалистът по късно-бронзовата епоха доц. Красимир Лещаков от СУ го определил като най-компактното на север от о. Крит, каза неотдавна Николай Овчаров, когато обобщи резултатите от тазгодишните си разкопки. Преди 30-ина години известният археолог проф. Иван Венедиков изказва хипотезата, че скалата при Татул, изсечена като пресечена пирамида, е светилище на Орфей. А може това да е дори неговият гроб, допълни миналата година Овчаров. След това градове и селца започнаха да се обявяват за родно място на тракийския певец и това увеличи неудоумението в научните среди, пък и сред другите българи.

Отдавна се знае, че ранните тракийски светилища много често са разположени по планини и планински върхове, в скални ниши и пещери. Конкретно в Източните Родопи се срещат многобройни трапецовидни ниши, издълбани в отвесни и непристъпни скални стени. Край с. Малко градище в Хасковско например са открити над 200 скални ниши, скална гробница и издялана в скалата ритуална стълба (Изсечени стъпала водят и към каменния саркофаг на върха на пирамидата в Татул). Съвсем непроучен пък е комплексът в скалите край Бегликташ при Созопол или при Беланташ, където при разкопки също е вероятно да "излезе" достатъчно атрактивен древен комплекс.

За тракийската религия е характерно обожествяването на царя жрец, който след смъртта си се превръща в херой и е почитан като посредник между смъртните и бога. Известно е описанието на митичния тракийски цар Резос, воювал по време на Троянската война на страната на троянците, убит в стана си от Диомед и Одисей. След смъртта му неговата майка (според древногръцката версия - една от музите) плачейки, казва, че той няма да лежи в черната земя, а ще бъде погребан в пещера между земята и небето. Самият Резос обаче е образ, концентрирал чертите на многобройни тракийски герои, подобно на тракийското божество Херос, на което са посветени множество светилища.
По подобен начин и Орфей е митологизиран образ, не може да се каже дали е съществувал такъв човек реално. Планински певец и поет, лечител, пророк. Старогръцката версия му приписва и основаването на т.нар. мистерии - "посвещаване във вярата", извършвани в светилищата. Траколозите откриват за пръв път името му в текст на елинския лирик Ибик от VI в. пр. Хр., от който личи, че по това време той вече е бил прочут. Няма съмнение, че Орфей е роден и живял в Тракия, според различните източници - по долното течение на Марица, Струма или Места. Има версия, че е син на музата Калиопа, известен е и като митичен цар на одрисите. Според проф. Александър Фол има огромна разлика между тракийската представа за Орфей като чиста идея за божественост и като син на Слънцето и Богинята майка и по-късните интерпретации за него в елинския орфизъм. Именно в старогръцката версия той участва в похода на Аргонавтите и се опитва неуспешно да възкреси любимата си жена Евридика. В подземното царство усвоява мистериите и посвещава в тях мъжете, но това разгневява изоставените им жени и те го убиват и разкъсват на части. А след това уплашени от боговете, погребват части от тялото му в голяма могила, която обявяват за хероон. Според автора Конон гробът на Орфей е голяма могила, оградена със свещен двор, почитана отначало като хероон, сетне като светилище, четем в т.нар. Тракийска енциклопедия със съставител проф. Фол.

Митът за Орфей обаче е широко разпространен и в Тракия, и в Гърция, по Егейските острови и дори до Италия и Азия. Затова твърдението за "гроб на Орфей" в Татул, бе посрещнато с ирония. Преди 10-ина дни обаче Николай Овчаров обясни подробно какво всъщност е открил. По думите му, неговата хипотеза съвсем не е за гроб на Орфей, а е за място, което древните са почитали, защото са вярвали, че там се намират мощите на царя херой. Около пресечената скална пирамида в ХIХ-ХI в. пр. Хр. се е развил цял комплекс - свещено място, отградено със стена, установи Овчаров през юли. Около 30 глинени олтара и 30 цели съда от това време с рисунки, запълнени с бяла паста, е открил екипът. Рисунките представят Слънцето пряко или в различни стилизирани варианти. Сред тях има дори 3 колела, изобразяващи небесната колесница - много преди да се появи друвногръцкият мит за бог Хелиос, обясни Овчаров. Намерено е и парче от чисто злато (4 см), което според археолога е част от маска с пришита върху кожа украса, каквито са открити в Микена и датирани към II хилядолетие пр. Хр. Слънчеви символи има и върху парче от глинен жезъл, прототип на масивните владетелски златни регалии. Това говори за паралели между цивилизацията на траките и Крито-Микенската култура в епохата на Троя, заключава Овчаров.

Известната серия мощни земетресения в ХIII-ХII в. пр. Хр. срива Троя и Микена, но за разлика от тях Татул продължава да съществува и в ранно-желязната епоха. През V-IV в. пр. Хр. в светилището настъпват големи промени, изградена е нова стена с масивни блокове, които сага на места са запазени до 3 м., установи Овчаров. Същия вид градеж (т.нар. циклопски) е открил екипът и на акропола в близкия скален комплекс Перперикон под Южната порта - най-ранното укрепление, изсечено там в скалите.
В края на I в. пр.Хр и началото на I в. сл.Хр. на Татул се появява т.нар. мавзолей или храм, който археологът откри също това лято. Преклонението пред мощите, което преди е било на открито, влиза в мавзолея, смята той. Стените на храма са запазени до 6 м височина, но северната фасада е силно разрушена и ако спешно не се вземат мерки за консервация и опазване, тя ще бъде погубена, алармира Овчаров. Нови сгради са строени на това място през римската епоха. Светилището продължава да функционира и в началото на V в., когато в Родопите е прието християнството. В Татул екипът е намерил 15 оловни печата, от които 8 са на севаст Георги Палеолог, пълководец на армията на Алексий Комнин и основател на династията на Палеолозите. Това дава основание на Овчаров да предположи, че храмът е бил превърнат в лична вила на аристокрацията, която е съществувала до ХII в. Засега не е устантовено защо е била изоставена. Укрепленията и гарнизонното селище на близкия Перперикон например са съществували чак до ХIV в., когато при турското нашествие през 1362 г. го превзема емир Орхан - 15 негови сребърни монети е открил Овчаров през август при разкопките на Перперикон.
Той изтъква още едно основание за хипотезата, че светилището на Татул е било на Орфей: на експедицията е подарена статуетка от римско време, изобразяваща гол бог - Орфей или по-късната му модификация Аполон, държащ лира и перо за свирене. Според Овчаров статуетката била намерена при Татул. Троколозите обаче твърдят, че голотата на бога е характерен белег на старогръцкото изкуството, а в Тракия Орфей е израз на божествената идея и не е бил изобразяван. В римско време пък подобни статуетки - реплики на древногръцката митология, са били хиляди. Т.е. римската статуетка изобразява бог от древногръцката митология, а не от Тракия. Според Овчаров обаче по намерени монети може да се съди, че култът към Орфей е бил разпространен главно в три града - Филипопол (Пловдив), Адрианопол (Одрин) и Траянопол на 60 км южно от Кърджали в днешна Гърция. По думите му тези градове рамкират територията, на която е концентрирано преклонението към Орфей, а в центъра на това пространство е светилището на Татул. Овчаров съобщи още, че екипът получил като дарение от собствениците на фирма "Дерони" (и те били колекционери) монета на римския император Каракала от Филипопол, която била намерена много отдавна при Татул и на чиято обратна страна е изобразен Орфей.
Легендите за гроба на Орфей едва ли се отнасят за един конкретен гроб, вероятно става дума за останките на различни херои, обожествени владетели, които са почитани в светилища и са обобщени в образа на Орфей, заяви Николай Овчаров. Идното лято той ще продължи разкопките, защото според него на обекта в Татул културните пластове продължават още 8-9 м надолу под вече проучените терени и може да донесат нови изненади от вековете назад във времето.


Източник: Велиана Христова
Аватар
Avitohol
Administrator
Administrator
 
Мнения: 636
Регистриран на: 18 Мар 2007 09:30
Местоположение: Швейцария

Назад към Татул

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 4 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 3 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8008
Общо теми 1791
Потребители Общо членове 855
Най-нов dimmalchev

Последни коментари