С. Рупките - крепост Карасура

Описание и история

Безспорно най- значимият археологически обект на музея в гр. Чирпан е Карасура, който се намира източно от града, в южните склонове на Средна гора. Това място пази уникални исторически свидетелства за живота от неолита (ІV хил.пр.н.е.) до късното средновековие (XІV в.). Проучва се от 1981 г. от екипи от български и немски изследователи. Обхваща селищна могила Калето и околността, както и южно разположения хълм Кайряка. Разкрити са три порти, десет кули, църковни и жилищни постройки, както в укрепената част, така и извън нея. През 1989г. в някогашната Музейна сбирка "Карасура", с. Рупките, постъпва едно уникално находище от средновековна червенолакова керамика. То бе намерено при проучвателни работи по трасето на Автомагистрала "Тракия", на около 200 m. северозападно от хълма "Калето", в землището на с. Рупките, Чирпанско. На това място, както е известно, от 1981г. се провеждат съвместни германо- български археологически разкопки Карасура. Къде се намира Карасура? Хълмът "Калето" е разположен на 6 km. североизточно от гр. Чирпан, отляво на шосето за Стара Загора. От извивката на големия завой преди разклона за с. Свобода, до разкопките се стига по един тесен асфалтиран път (1,3 km) Той отвежда в една котловина, оградена от север, запад и юг от склоновете на Средна гора. Още от началото на археологическите проучвания, това място се нарича "Карасура", по името на крайпътната станция Карасура, на големия военен път от днешния Белград за Истамбул. Но поселищният живот тук се оказва много по- разнообразен, отколкото би бил само в една крайпътна станция. Неговото зараждане и развитие са благоприятно повлияни от природните дадености– изобилие на води, черноземни почви и микроклимат с живително средиземноморско влияние. Първите следи от човешка дейност датират от V хил. пр.н.е. и с известни прекъсвания продължават до XIII в.сл.н.е. Най- значителните останки от живот са от Енеолита до Средния бронз (IV-III хил.пр.н.е.) и от Римско време– доказани храмове на бога- лечител– Асклепий, на Плутон– бога на подземните богатства и на Аполон– главният бог, който според един надпис, носи тракийското прозвище Дайтеренус. До ден днешен край с. Свобода има една местност, която се казва Даутина. Още през Късната античност (началото на IV в.) крайпътната станция на разклона на големия военен път за Августа Траяна, известна под името Карасура от писмени извори, се превръща в най- мощната крепост между Филипополис и Берое. Двете, а може би вече и три, големи раннохристиянски базилики и погребенията, извършени в тях, показват не само, че тук може да е имало късноантичен град, но и че тук се е намирал един раннохристиянски приют за хора с физически аномалии. След разрушаването на крепостта от славяни и авари в края на VI в., животът тук продължава, макар и в скромни размери. Много гробове от Ранното средновековие ни дадоха ценни находки, които могат да се видят в Чирпанския исторически музей. Най- голям разцвет на селището се отбелязва от края на XI в, особено през XII-XIII в. То не само се разраства и достига огромната площ 1000 дка, но тук са намерени неповторими за Югоизточна Европа находки. Явно тук се е родил един нов град, с непознато до сега име, който е играл много важна роля. Някои археолози предполагат, че тук е бил изграден от Алексий Комнин градът Алексиополис. Големите, вдълбани в земята, зърнохранилища може би са използвани за снабдяване с храна на участниците в Третия кръстоносен поход под предводителството на германския крал Фридрих Барбароса. В същото това време се определя и колективната находка от червенолакови съдове, добре датирана чрез монети. Тя е намерена върху една глинена пещ, в западната част на Автомагистрала "Тракия" и представлява останки от повече от 35 съда, не всички от които бе възможно да се реставрират изцяло. Трябва да отбележим, че това не е единственото находище от такава керамика, през XII в. я има в изобилие. През 1981г. са започнали системните археологически разкопки в местността "Калето" при с. Рупките, община Чирпан. Научният проект, изпълняван съвместно от Академията на науките на ГДР и България, имаше за цел изследването на късноантичната крайпътна станция Карасура и ранновизантийската крепост на големия военен път между Сингидунум и Константинопол и значителните средновековни селищни останки. Обектът се намира в най- южните разклонения на планинската верига на Средна гора- Чирпанските възвишения, които тук се вклиняват в Тракийската низина. Пътят между Филипополис и Адрианополис достига в Тракия на това място до най- северната си точка. От Карасура се е отварял директният път към Босфора, който без по- нататъшни препятствия преминава през широката долина на Марица между Родопите и Странджа-Сакар към Константинопол. При разглеждане на продължението на военния път и на морфологията на местността става ясно, че при прокарването на трасето мястото е било специално търсено. Причините не могат да се открият в тук намиращия се разклон към Августа Траяна, респективно Ранилум, а преди всичко в изобилието на чистата бистра вода, обогатена с минерали, използвана за снабдяване на пътуващите. Срещу неколкократно изказаното мнение, че военният път е бил преместен на юг от Марица през българското средновековие и оттам е следвал течението на реката, много доводи свидетелстват, че той и по-нататък продължава да следва северното трасе през Карасура. Това се доказва от общото разпределение на селищните останки от това време и от описанието на пътуването на византийската императрица Ирина през Тракия през 784 г. Но и самите проучвания на Карасура потвърждават схващането, че мястото, както и да се е наричало през средновековието- до средата на XIII в., е имало голямо транспортно, търговско- политическо и стратегическо значение. Досега проведените дългогодишни разкопки допринесоха за откриването както на значителни селищни останки от енеолита, ранната и средната бронзова епоха, периода на римското владичество, така и преди всичко, на останки от една мощна, разделена на две от днес пресъхналата река Стара река, крепост, с обхват от повече от 25 дка. Може да се счита за сигурно, че тази крепост с досега разкритите две порти, множество кули и бастиони, както и две големи раннохристиянски базилики и многобройни граждански постройки, датира от IV-VI в. след разрушаване на мястото и срутване на крепостните стени от славяни и авари по време на ожесточените им нахлувания в Тракия в края на VI в., то скоро е било заселено от чуждо население, евентуално от Армения или Мала Азия. Новите заселници се настаняват сред руините на крепостта, построяват отново къщите или ги престрояват по своя собствена, дотогава непозната в Карасура техника на "рибена кост" и вероятно сами произвеждат своята груба, ръчно изработена керамика. След упадъка на селището през VIII в., между IX и X в. в Карасура се развива ново селище, чието население носи своята типична и добре известна славяно- българска материална култура. Неговото заселване се ограничава, според досегашните сведения, върху равната площ в северната част на хълма "Калето", който им е служел като гробище, за което свидетелствуват разкритите досега повече от 400 гроба. След повторното византийско завладяване на Балканския полуостров в края на X началото на XI в., очевидно по план върху хълма и околността му, е построено едно голямо средновековно селище. Значителни останки от него са локализирани и разкрити чрез интензивни теренни обхождания, както и чрез спасителни разкопки при многобройни изкопи за напоителни и водопроводни канали и преди всичко чрез спасителните разкопки по трасето на бъдещата автомагистрала "Тракия", върху една площ от приблизително 1000 дка. При това са проучени жилищни и стопански сгради, занаятчийски работилници и остатъци от малки църкви, които доказват интензивното заселване на терена между XI и XIII в. Самият размер на това късносредновековно заселване говори за свързването на мястото с важен път. Богатите по съдържание находки, открити по време на разкопките и преди всичко вносните предмети, като например китайски порцелан или много често срещаната керамика с червен лак и златиста ангоба, също доказват важното търговско- политическо значение на селището. Трасето на магистралата пресича диагонално гъсто населената местност през времето между неолита и късното средновековие, на около 300 m северно от селищната могила "Калето" на дължина 1 km и ширина 50 m. До разкопките този терен е бил използван интензивно за селскостопанска обработка. Затова селищните и гробните находки, повечето от които се намираха на дълбочина между 40- 60 cm. под повърхността, се откриваха в лошо състояние. Освен това беше невъзможно да се изследва голямата площ от 50 дка. чрез цялостни теренни разкопки. Ето защо след премахването на един хумусен слой с дълбочина 20- 30 cm, сондажи и изкопи са направени върху цялата ширина на трасето само там, където можеха да се наблюдават ясни селищни останки във вид на оцветявания на почвата или каменни струпвания. По този начин бе придобита ясна представа както за вида и характера, така и за стратиграфията и датировката на протичането на заселването в равнината северно от хълма Калето.  Малкото селищни останки в сондажа, няколко невъзможни за индентифициране каменни купове, ями от праисторическо и средновековно време, както и 5 гроба от последния период на обитаване, показват източния край на селището в тази област. Два изкопа, направени източно от сондажа на разстояние от по 10m, не са променили разкритата вече по- горе обстановка. 

Местоположение

Надморска височина: 219 m GPS координати: 42°14’29” С.Ш. и 25°23’07” И.Д.

Източници

Д-р. Михаел Вендел - http://web.orbitel.bg/willow/karasura/

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2015/09/blog-post_73.html

Планове

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 5 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 5 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Forum statistics

Начало Общо мнения 8078
Общо теми 1799
Потребители Общо членове 55
Най-нов miro15211