С. Леденик - кулата на Шешми бей

Описание и история

Османската, средновековна, жилищна кула на Шемши бей в с. Леденик е изградена около 1650 г., когато турският бей получава в наследство земя и решава да построи на нея разкошен за времето си сарай. За някогашния разкош свидетелстват единствено огромните помещения в триетажната сграда, превърната днес в музей. На партерния етаж се намират две огромни стаи, които навремето били ползвани като изби. Сега в тях са изложени инструменти от някогашния бит на хората, живели тук. С окачените по стените български народни носии, с подпрените до тях рала, дикани, стан, тук е заприличало на етнографски музей.
На втория кат на къщата явно вече са се намирали така наречените сараи. Най- впечатляваща е спалнята. Тя е преходна и за да се стигне до нея се минава през подредена в типично арабски стил зала, явно използвана като всекидневна за жените на бея. Леглото е единствената мебел в спалнята. То напомня на едновремешните одъри, но е заело цялото пространство от единия до другия край на помещението. Ако нормалните съвременни спални са два персона, то тази е поне шест. Към нея има изградена и баня. Стаята е предвидена и за отсядане и нощувки на туристи. На последния етаж има столова и дневна. Едно от най- любопитните пространства в кулата обаче е в коридора срещу самото стълбище. То представлява миниатюрна ниша в стената, подобно на остъклена тераса. Пространството е по- високо от пода, застлано е като легло, с няколко малки възглавнички. Някой казват, че тук спяла прислугата, а други, че от тук господарите наблюдавали ратаите на двора. Подобни наблюдателници, наречени ертери, има седем на брой в цялата къща. За дългата и интересна история на обекта свидетелства и запазената масивна дървена порта със следи от куршуми от Априлското въстание. Тя е подпряна в дъното на стената на партерния етаж. Откачена е при реставрацията на сградата през 1969 г. Казват, че с възстановяването на постройката се заел лично един от първите мъже по времето на Тато- Пенчо Кубадински. Той толкова я харесал, че я превърнал в луксозна ловна хижа. След промените е преустроена в музей, който преминал към общината, но поддръжката се извършва от стопаните на хотелския комплекс и ресторанта. Тук се отбиват доста туристи, отседнали в Търново, Арбанаси или пък специално дошли до тук. Правят го не толкова заради интересната история, която все още не е достатъчно разпространена, колкото заради живописната природа. Кулата на Шемши бей е разположена на скалистия хълм „Мела“, врязан като полуостров в коритото на река Янтра. На това място преди 1700 години се е издигала римска, бойна кула, от която се е наблюдавало поречието на река Янтра. До освобождението на България от османско робство, кулата е опожарявана два пъти от български войводи. През 1979 година е реставрирана и пристроена ресторантска и хотелска част.

Местоположение

Надморска височина: 166 m GPS координати: 43°04’43” С.Ш. и 25°32’18” И.Д.

Легенди

Българската версия на най- популярната любовна история “Ромео и Жулиета” се разиграла в малко село, само на около 3 km от Велико Търново. И до днес поразителната легенда се пази от високите каменни стени на старинната постройка, придобила популярност като Кулата на Шемши бей в с. Леденик. Преданието разказва, че единственият син на бея се влюбил в красивата българска мома Неда. Разтревожени за съдбата на дъщеря си, родителите се обърнали за съвет към старата знахарка Мина. Тя дала на девойката билка, която приспала момичето така дълбоко, че то изглеждало като мъртво. Не искайки да повярва в мълвата за “смъртта" на любимата си, господарският син се отправил към дома на родителите ѝ. Виждайки изгората си в ковчег младият човек се прострелял в сърцето. Не след дълго в къщата се появил старият бей, оплаквайки смъртта на сина си. Очакващи отмъщение, родителите приели новия гост със страх. Мъдрият господар не само не отмъстил, но и дал пари за погребението на дъщеря им. Късно вечерта, пробудилата се вече Неда и брат ѝ се отправили тайно към Търново, но на излизане от селото ги видял леденчанин и мълвата за възкръсналото момиче се разнесла из селото. Стигнала и до ушите на бея, който обхванат от съмнения, наредил да изровят гроба на девойката. Ковчегът бил пълен с камъни и измамата била разкрита. Всички роднини на девойката били изклани на “Аша Чаир”. Научавайки за трагедията, сполетяла семейството му, братът събрал дружината си и нападнал свитата на бея. Момъкът не успял да стигне до бившия си господар, който изплашен решил да се пресели в Търново. Това е историята на последния бей, обитавал сградата. Дали е истина, или измислица, едва ли някой от съвременните хора може да отговори. Легендата обаче звучи като напълно реална сякаш откъсната от историята ни. А като свидетел на случката продължава да стои все така мълчаливо и величествено кулата.

Източници

http://www.kulata-bg.com/bg/museum

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 3 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 3 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Forum statistics

Начало Общо мнения 8078
Общо теми 1799
Потребители Общо членове 55
Най-нов miro15211