Гр. Велико Търново - крепост Царевец

Описание и история

Хълмът "Царевец" се намира във Велико Търново. Той е главната крепост на средновековния "Търновград", в центъра на който се издигат царският и патриаршеският дворец. Първото укрепено селище, построено на хълма "Царевец", датира от късният халколит (4200 г.пр.н.е.). То продължава своето развитие през къснобронзовата епоха (XI-VIІІ в.пр.н.е.) и желязната епоха (VІІІ-І в.пр.н.е.), когато негови обитатели са траките. През V-VІІ в. на мястото на тракийското селище се намира Зикидева- най- големият укрепен град на Източната римска империя в провинция Долна Мизия. Бива унищожен по време на аваро- славянските нашествия през VІІ в. През ІХ в. на мястото на ранновизантийската крепост възниква старобългарска такава, която се развива и разраства по време на Първата българска държава и особено в епохата на византийското владичество. Археологическите разкопки на Царевец започват през 1886 г. от чешкия учен Карел Шкорпил и продължават през 1893 и 1900 г., но липсата на система и организация им придава частичен характер. След 1905 г. предприетите разкопки от възобновеното археологическо дружество в Търново се извършват частично и с прекъсване поради липса на средства. През 1930 г. са направени разкопки, които предшестват възстановяването на Балдуиновата кула. През 1932-1934 г. е реставрирана първата порта от главния вход, а през 1935 г. е направено изследване на водоснабдяването на Царевец и "Трапезица". След 1946 г. започват системни археологически проучвания на двореца на българските царе от Втората българска държава. През 1958 и 1959 г. тогавашният Окръжен исторически музей започва проучвания на крепостната система на Царевец. Създаденият през 1974 г. филиал на Археологическия институт към БАН започва цялостно проучване на вътрешната крепост на Царевец. В резултат на разкопките вече е натрупан огромен археологически материал, на базата на който могат да се правят по- точни изводи и заключения, отнасящи се до градоустройството и архитектурата, крепостната система, материалната и духовната култура и социалната структура на населението. Укрепителната система на средновековната крепост Царевград Търнов е сложно устроена. Тя се състои от околовръстни стени, опасващи целия хълм и други напречни, спускащи се перпендикулярно към реката. Крепостната стена по скалния венец на Царевец, дебела 2.4 m, а на някои места стигаща до 3.6 m, има бойници и кули. Тя е проучена главно от 1958 до 1963 г. Установено е, че в строителството и са съществували три периода: първи, отнасящ се към ранновизантинската епоха с най- ранните строежи, датирани към началото на V-VI в.; втори- към първата половина на XII в., значително преди 1185 г.; трети- вероятно към XIII в., тъй като през периода на Втората българска държава околовръстната крепостна стена търпяла чести поправки и разширения, които непрекъснато я преобразявали. При археологически разкопки през 1977-1978 г. в кв. "Асенов" около църквата "Св. Четиридесет мъченици" се откри крепостна стена покрай реката, дебела 2.7 m, с бойни кули към Янтра и една кула кладенец. В крепостта на хълма "Царевец" можело да се проникне през три входа. Главният вход заемал най- западната част на хълма. Изграден е върху тесен скален масив, нарочно пресечен за създаване на допълнително охранително съоръжение. Макар и естествено труднодостъпен, входът бил снабден с пет последователни порти. Пред първата порта над "Сечената скала" имало дървен подвижен мост, запазен до 1864 г. и бойна кула над портата. Възстановена е без кулата през 1932-1934 г. по проект на арх. Александър Ращенов. Втората порта се намира на 32 m след първата, където са установени основи на 2 четириъгълни кули, запазени до 1910 г. Южната кула е външна за куртината, а северната вътрешна. Третата порта се намира на 29 m след втората, като тя е била защитавана от една правоъгълна кула южно от нея. В по- късен строителен етап е добавен допълнителен северен устой за по добра защита. Четвъртата порта на главния вход се издигала на 37 m след третата и е съществувала до 1889 г. Тя била изградена върху основите на по- стара порта от крепостната стена от I-VI в. Четвъртата порта е реставрирана през 1971 г. Петата порта се е намирала на 25 m от четвъртата, като тя била изградена между малка вътрешна правоъгълна кула от юг и голямо вътрешно укрепление от север. Вътрешното укрепление се е простирало северно от пътя между четвъртата и петата порта и е било солидно защитено с дебели до 3.5 m крепостни стени. Вторият вход на крепостта Царевец е Малката порта (Асеновата) на северозападната крепостна стена. Чрез нея се осъществявала връзката между Царевец, "Трапезица" и "Новия град". Над Малката порта се издигала кула на два етажа. Вратата била двукрила, дървена, обкована с големи железни гвоздеи. Малката порта и кулата над нея са реставрирани през 1975 г. Северно от югоизточната бойна кула се намирал третият вход за крепостта- Френчхисарската порта. Тя служела за връзка с квартала на франките, към който водел широк 2.5- метров път, запазен до 1910 г. В югоизточния край на крепостта Царевец (най- достъпното място на хълма) се издигала бойна кула, охраняваща Френкхисарската порта и голямо водохранилище до р. Янтра. Тази кула е свързана с името на латинския император Балдуин, пленен в битката при Одрин през 1205 г. от цар Калоян. Известна е като Балдуинова кула. Реставрирана е през 1930-1932 г. по проект на арх. Александър Рашенов. На 700 m от главния вход в северна посока, там, където се събират източната и северозападната крепостни стени, хълмът "Царевец" завършва със силно издадена над Янтра скала, известна като "Лобна скала". От нея през ХI-ХIV в. били хвърляни в Янтра предателите на родината. Укрепеният средновековен град на хълма "Царевец" бил гъсто застроен. При археологическите проучвания са открити още над 370 жилищни и стопански сгради, 22 църкви (4 от които са ранновизантийски) и 4 манастирски комплекса. Освен представителите на феодалната класа- царе, боляри и духовенство- на "Царевец" е живяло и многобройно обикновено население, което обслужвало феодалната класа. Една част от него са били занаятчии, търговци, земеделци. Затова свидетелстват големият брой жилища и стопански постройки около царския дворец, Патриаршията, на северозападния и източния склон. Приблизителният брой на населението на Царевец през XII-XIV в. е 3000-3200 души, но това са временни данни, тъй като още не са извършвани археологически проучвания на източните склонове на хълма. При застрояването на хълма се забелязва градоустройствена мисъл при изграждане на отделните части. Различават се няколко квартала, от които най- типичен по своя вид за Царевец е кварталът около Патриаршията. Неговите сгради са гъсто прилепени една до друга и една над друга, групирани около 3 църкви. Българските жилища са няколко типа- малки, каменни надземни жилища и двустайни или многостайни къщи на един или два етажа. Голямото болярско селище (северно от двореца) е оформено като самостоятелен архитектурен ансамбъл. Манастирските комплекси, от които най- характерни са тези около югоизточната кула и при "Лобната скала", са строени с вътрешен двор и сгради, обединени от манастирската църква. Входовете на крепостта и околните и градски части са свързани с оформена улична мрежа. Централната улица свързвала главния вход с царския дворец. Тя се разклонявала на две: към Малката порта на "Новия град", неговите църкви и манастирски комплекси, и към "Лобната скала". Интересно е, че главният път идващ от запад не заобикалял града, а минавал през главната порта на Царевец. След това, явявайки се главен път на крепостта, извивал на север и през малката (Асенова) порта се спускал в „Новград“. От там през мост над река Янтра се прехвърлял на отсрещният бряг на реката в укрепен квартал в подножието на "Трапезица". Минавайки, като главна улица и през този квартал, пътят излизал през порта в напречната стена, която се спуска от укрепленията на „Трапезица“ и се отправял на север. Друга улица в Царевец минавала покрай източната крепостна стена и свързвала южния вход на двореца със сградите в югоизточната част на хълма „Царевец“. От главния вход голяма улица водела покрай южната крепостна стена през квартала около Балдуиновата кула към "Френчхисар". Интересен фортификационен елемент представляват двете напречни крепостни стени които се спускат към реката съответно от север и юг. Южната напречна стена тръгва от основната стена на Царевец на около 12 m източно от втората порта, на главния вход и се спуска перпендикулярно надолу. По нея е имало кули и вероятно е завършвала с кула кладенец във водите на река Янтра. Тази стена, заедно с друга такава, която започва в близост до Балдуиновата кула и също се спуска перпендикулярно към реката, са заграждали един от кварталите на столицата. Този квартал за сега не е проучван и разкопаван. Напречната стена до Балдуиновата кула също е завършвала с кула кладенец. Северната напречна стена започва на около 14 m източно от втората порта на главния вход и първоначално върви перпендикулярно на основната стена, но в последствие извива леко на северозапад. Тази стена също е имала кули, като за момент са открити две от тях с правоъгълен план и също е завършвала с кула- кладенец. Тази стена заедно с друга такава, която се е спускала в близост до „Лобната скала“ са били външните крепостни стени на „Новград“. Независимо от гъстата застроеност на хълма са оставени места и за малки площади- северно от двореца и източно от третата порта. Археологическите разкопки на Царевец дават възможност основно да бъдат проучени двата самостоятелни архитектурни комплекса- царският и патриаршеският дворец. 
Дворецът на българските царе се е издигал в централната част на крепостта Царевец. Представлявал самостоятелен ансамбъл, ограден с крепостни стени и бойни кули, и заемал площ 48.72 дка. По своя план и устройство той е "затворен архитектурен комплекс". Главният вход бил в северната част, допълнително укрепена от три високи бойни кули, една от които се издигала над входа. На южната страна се намирал друг вход, водещ за стопанската и домакинската част на комплекса. Над него се издигала четвъртита кула. Отделните сгради на двореца затваряли обширен вътрешен двор, в чиято западна половина се намирали тронната зала, приемните и служебните помещения на двореца. Покрай източната крепостна стена били разположени жилищните и работните помещения, а над тях в стръмния склон- избите. В югозападната част били кухните- пещите, трапезарията и складовите помещения за обслужващия персонал. В източната част на вътрешния двор се издигала дворцовата църква "Св. Петка" ("Св. Параскева"). Царският дворец такъв, какъвто е достигнал до нас, е строен на няколко етапа: първи- в края на XI в. или началото на XII в., когато върху основите на ранновизантийските сгради съществувал болярският дом. След въстанието срещу византийците той бил преустроен в дворец, унищожен по- късно от пожар; втори- през XIII в., когато по време на царуването на Иван Асен II дворецът бил възстановен в източната и западната половина и били извършени разширения; трета- през XIV в., когато по време на царуването на Иван Александър била преустроена представителната сграда. Дворецът на българските царе съществувал на Царевец по време на целия двувековен период на възстановената българска държава. При падането на Търновград под османско робство на 17 юли 1393 г. той бил разграбен, опожарен и и отчасти разрушен. Царевец, „Трапезица“ и останалите крепости от столицата били окончателно разрушени до основи през 1835 г. Това се случва след потушаването на опита за въстание- „Велчова завера“. Подготвения бунт е предаден от елинския чорбаджия Йордан Кисьов и заговорниците са обсадени в Плаковския манастир. В манастира въстаниците се отбраняват успешно срещу турците и дори една част успяват да се измъкнат. За да не се повтаря подобен опит за бунт турските власти разрушават всички стари укрепления в региона, които могат да послужат за барикадиране и отбрана. В тази група попадат всички крепости от средновековната българска столица. Археологическите разкопки на двореца вече са приключени. Част от откритите уникални образци от средновековните художествени занаяти- златарство, грънчарство, каменоделство, гравьорство и др., са показани в археологическата експозиция "Велико Търново- столица на България- ХII-ХIV в." 
Българската патриаршия е вторият голям архитектурен комплекс на Царевец, заемащ площ около 30 дка. При разкопките от 1960 до 1965 г. се установи, че Патриаршията, също както и царският дворец, била самостоятелна крепост във вид на неправилен многоъгълник, ограден с крепостни стени, порти и кули. Входът се намирал на западната страна- подсилен с две последователни врати. От юг и север се издигали две бойни кули. Също там, долепени до крепостната стена, се издигали жилищните, стопанските и служебните помещения. В централната част, на най- високото място, се извисявала патриаршеската църква "Възнесение Господне". Тя е построена върху основите на раннохристиянска църква, датирана от края на V и началото на VI в., представляваща трикорабна базилика с една апсида. Патриаршеската църква е строена на два етапа: първи- в началото на XIII в. като еднокорабна църква с полуцилиндричен свод, и втори- през XIV в., когато е извършено разширението и преустройството и в кръстокуполна, триапсидна църква с два притвора. До южната стена са открити три помещения, средното от които е кула звънарница- рядко срещано явление в църковната архитектура на Балканите. Патриаршеската църква била богато украсена отвътре и отвън. При разкопките са открити много декоративни панички и четирилистни розети, разноцветно украсени и хиляди късове от стенна мазилка със стенописи. По- нататъшното проучване, реставриране и консервиране на средновековните паметници на хълма "Царевец", както и подготовката за тяхното експониране протичат във връзка с изпълнение на приетата още през 1978 г. програма "Велико Търново- 1300", която включва два основни етапа- първия до 1981 г. и втория до 1994 г. От научните и творческите институти на хълма "Царевец" през първия етап (до 1985 г.) по проекти на архитектите Боян Кузупов, Илия Левтеров и Теофил Теофилов са възстановени порти, крепостните стени, патриаршеската църква "Св. Възнесение Господне", наричана "църква на патриаршеския град Търнов" и "майка на българските църкви", и кулата звънарница към нея. Възстановяването на Патриаршеската църква е извършено въз основа на данните от археологическите проучвания и сведенията от средновековните документи (карти, миниатюри) и след общественото обсъждане на направените на място макети. Декоративно- художественото оформяне на интериора на Патриаршеската църква е дело на художника Теофан Сокеров. Тъй като Патриаршеската църква е пълна реконструкция, тя не е стенописана по църковния канон. Църквата представлява храм паметник, в който чрез средствата на съвременното монументално изкуство- мащабни фигурни композиции, художникът проследява възхода на политическото и културното развитие на средновековната българска държава. Особена роля за емоционалното възприемане на стенописите и цялостната атмосфера в интериора на Патриаршеската църква играят специалното осветление и озвучаване. Реализацията на стенописите е дело освен на художника Теофан Сокеров и на неговите помощници художниците Иван Иванов, Иван Василев, Кольо Йончев и Найден Найденов. Патриаршеската църква, един от обектите на 800- годишния юбилей от въстанието на Асеновци, освобождението от ромейско владичество и възобновяване на българската държава, е отворена за посещение през ноември 1985 г. Освен работата по Патриаршеската църква е извършена и консервация на жилищните и други помещения около Патриаршията. Възстановителните работи на хълма "Царевец" в общи линии са приключили през 1985 г. Предстои все още работа по довършване на разкопките и консервацията на южния склон на Царевец, който ще се свърже с мястото около югоизточната бойна кула, и по реставрацията на главния вход на царския дворец. За по- емоционално и впечатляващо въздействие върху посетителите на архитектурно- музейния резерват 'Царевец" е осъществена и аудио- визуална програма "Царевград Търнов- звук и светлина"- вечерен светлинно- звуков спектакъл, чрез който на фона на оригиналния декор на крепостта се възкресява атмосферата на средновековния Търнов град.

Легенди

Легенда разказва, че там в римско време имало укрепления, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности... Ако непосветен влезел никога не ще се върнел жив. Във всяка зала имало безценни предмети - златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входът бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там встрани започвала галерия. Когато римляните се оттегляли, отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре.

Местоположение

Надморска височина: 202 m GPS координати: 43°04’59” С.Ш. и 25°39’08” И.Д.

Източници

veliko-tarnovo.net
veliko-turnovo.com
Царевец и Трапезица крият още тайни Исторически бележки за историята на Велико Търново
М. Гърдев
К. Василев

Снимки

Ненко Лазаров

Планове

 

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 5 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 4 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8078
Общо теми 1799
Потребители Общо членове 55
Най-нов miro15211