С. Татул - светилище и крепост Татул

Описание и история

Тракийско светилище и късноантична и средновековна крепост  Татул се намира на 1.39 km югоизточно, по права линия от центъра с. Татул. Само на 200 m южно от махала Вежнижа, в местността „Кая башъ“, е един от най-величествените мегалитни паметници по българските земи. За неговата точна датировка още се спори, тъй като се откриват материали от различни епохи. Комплексът се състои от древно езическо светилище и късноантична и средновековна крепост. Централното и най-високо място на скалния връх, заема гроб с ориентация изток-запад, всечен в масивна канара, издялана като пресечена пирамида. На южната страна на величествената скала е издълбан друг подобен гроб, разположен в полусферична ниша. Нишата е покрита с арковиден издялан в камъка свод. Към двата гроба води изсечено в скалите тържествено стълбище, състоящо се от осем стъпала. По съседните канари са оформени култови площадки, стъпала към тях, ниши, системи от улеи и басейни за събиране на някаква течност. Смята се, че светилището е от ХІІ в. пр.н.е. Татул освен светилище за пренасяне на жертви на древните тракийски божества съвсем сигурно е бил и средище за наблюдение на изгрева и залеза на Слънцето в определени дни от годината - в деня на зимното слънцестоене, например при изгрева си Слънцето е попадало на "мушката" на един специален скален процеп. За това подсказва и формата на най-високата част от мегалита – вдълбан полукръг наподобяващ изгряващо слънце. Най- особеното тук е, че този своеобразен саркофаг е насочен точно към Слънцето в дните на равноденствие. Скалата с форма на пресечена пирамида, притаила светилището, не прилича на никоя друга, открита по нашите земи. В нея са изсечени стъпала, водещи нагоре към върха й, където пък съществува странен "саркофаг", чиято дължина е точно 1.7 m, и около който има улей. Специалистите предполагат, че по този улей се е оттичала кръвта от положената в саркофага жертва. Известно е, че траките са почитали Слънцето и обредността им е свързана именно с този култ. Така че по всяка вероятност жертвоприношенията са се извършвали при изгрев (или залез). Тук не можем да не споменем връзката с близката пещера "Вулвата", чиито олтар- матка се "опложда" от слънчевия лъч единствено по време на есенното равноденствие, когато прониква докрай през тесния и процеп. Тези факти ни навеждат на мисълта за степента на развитие на цивилизациите живели преди нас, по същите земи, където стъпваме и ние днес. Още на времето Иван Венедиков изказа хипотезата, че става дума за светилище на самия Орфей. Разбира се, на сегашния етап от изследванията, това не може да се докаже. Факт е обаче, че описаното място е само част от много по-голям култов комплекс, който трябва да бъде проучен. На север от него има други скални масиви с вдълбани в тях трапецовидни ниши и скални гробници. В околните ниви са откривани гробове и каменна пластика от различни епохи, антични и средновековни надписи. Съвсем сигурно е, че подобно на Перперикон, на Татул се наблюдава пълна приемственост между езическите култове и християнството. Още в ранновизантийската епоха (IV-VII в.) в скалите е построена яка крепост. По-късно тя е разширявана и преустройвана многократно. Сега със сигурност личи една четириъгълна кула, чиито подземен етаж е служел за водохранилище. Друго водохранилище е издълбано изцяло в скалите и се намира на 5 m. от кулата. То има крушовидна форма и отвътре е обмазано с дебел пласт хоросан. През средновековието вероятно е имало и църква, сега разрушена напълно. Открити са две колони и два каменни капитела с изобразени релефно кръстове. Самото средновековно селище се е намирало в полето под крепостта и под съвременното село, близо до реката. Там при стопански работи са откривани фрагменти от средновековна керамика и стъклени накити. Фиксирани са и няколко некропола от това време, чиито гробове са оформени по познатия начин с каменни плочи. Явно, че местността около Татул се е смятала за свещена от дълбока древност до днес. Бъдещите проучвания ще установят дали действително там се е намирал храм на прочутия тракийски певец и герой - Орфей. Наскоро се появи и една друга сензационна новина: на гроба на Орфей поникнала лоза от легендарния тракийски сорт Зела, който се смята за изчезнал преди хилядолетия. Нарекли гроздето "Сълзата на Орфей". Интересното е, че не само на хълма не растат лози, но и на радиус от 10 km наоколо не се отглежда грозде.

Местоположение

Надморска височина: 369 m GPS координати: 41°32’30” С.Ш. и 25°32’44” И.Д.

Източници

http://www.perperikon.bg/home.php?cp=27

Снимки

https://picasaweb.google.com/108821068306103878624/cBkBPE
http://tyrsa4a.snimka.bg/travel/svetilishteto-e-na-orfeyi-tatul.612288
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/09/blog-post_15.html
Жертвеният олтарГробът на ОрфейПогребален саркофаг на върха на светилищетоГробът на ОрфейСвещенният кладенецИзглед от свещеният кладенецНиша за дарове за божестватаТатул

Планове

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 3 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 2 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8102
Общо теми 1801
Потребители Общо членове 908
Най-нов VladimirPA