Гр. Истанбул – крепост Анадол хисар

Описание и история

Средновековна, османска крепост Анадол хисар се намира на малък полуостров на азиатския бряг на Босфора в пределите на днешният град Истанбул, на 9.9 km североизточно по права линия от укрепленията на древния „Константинопол“. Тя е издигната на скалист терен обиколен от запад и юг от водите на Босфора и от изток от водите на река Гьоксу (Арет), която се спуска от азиатския бряг. Най- достъпна е от североизток през шийката на полуострова, която е естествено укрепена със скален откос. Крепостта е издигната върху останките на древноримски храм на Уран разположен върху скала, която се издига на височина до 5 m над околния терен. Днес от храма не е останало нищо, но за сметка на това крепостта се издига в цялото си величие до последния зъбер. Тя е съставена от три отбранителни линии. Първата най- вътрешната отбранителна линия представлява огромна жилищно- отбранителна кула с квадратна форма и дължина на стената 9.9 m. Височината на кулата заедно със зъберите е цели 25 m. Дебелината на стените ѝ варира от 1.8 до 2.5 m, като са градени от бял хоросан с дребен камък и тухла, които са поставени в безредно състояние, но са изравнени по лица. Кулата има 5 етажа, като приземния етаж е разделен на три помещения, от които едното е пригодено за щерна за вода, а другите две служат за складове. Над бойната площадка е съществувала дървена покривна конструкция, покрита с оловни листове, която е придавала островърха форма на кулата. Входът е бил от север на нивото на вторият етаж. Ширината му е бил едва 0.8 m, а височината 1.7 m. До него се е достигало по подвижна платформа свързваща го с близко разположената северна крепостна стена на цитаделата. До височината на която стига платформата се е достигало по скована дървена стълба в северната крепостна стена. Втората отбранителна линия на обекта представлява един вид цитадела. Тя има неправилна петоъгълна форма с максимални размери 24х19 m и площ от 0.4 дка. Крепостните стени са с аналогичен строеж, като тези на донжона и са с дебелина между 2 и 3 m и почти по цялото си протежение е с височина 16 m. Цитаделата е снабдена с 6 бр. кули. Четири от тях са издигнати на четири от ъглите, петата е разположена на южната крепостна стена, а шестата се намира в средата на източната крепостна стена. Три от петте кули, разположени на югозападния, северозападния и северния ъгли са полукръгли. Има също така една кръгла кула разположена на югоизточния ъгъл, една квадратна намираща се на южната стена и една правоъгълна на източната стена. Северните две полукръгли кули се издават пред куртината само с дъгата си. Те са приблизително с еднакъв размер 3.5х3.8 m, а височината им е 25 m. Интересното е, че куртината между тези две кули е със същата височина. Югозападната полукръгла кула има размери 3.8х4.8 m и височина 20 m, а югоизточната кръгла кула е с диаметър 5.4 m и височина еднаква с височината на куртините. Квадратната кула разположена на южната стена е с дължина на страната 3.6 m и височина 18 m, а правоъгълната кула на източната стена е с размери 4.2х6.4 m и височина еднаква с тази на стените. И двете четириъгълни кули се издава само с 1.3 m пред куртината. Входът в цитаделата е от изток и е оформен на 7 m височина над околния терен. Достъпът до него се осъществява посредством каменно стълбище, завиващо под ъгъл 90˚, оформено по крепостната стена. По този начин пред врата не може да се струпат повече от двама войника. Входа е защитаван непосредствено от югоизточната кръгла кула и правоъгълната кула, а също така и от напречната стена на третата отбранителна линия, която тръгва точно северно от входа. От изток цитаделата опира във водите на река Гьоксу, като входа и е в непосредствена близост до реката. Първоначално това е бил вида на крепостта издигната от османците. Петдесет години по- късно е издигната и третата отбранителна линия. Тя има неправилна начупена форма която следва конфигурацията на терена. Той има максимални размери 76х68 m и затваря площ от 3.66 дка. Крепостните стени на най- външната крепост са издигнати точно на ръба на брега на полуострова и дебелината им варира между 1.5 и 2 m. Тези стени са градени от добре подреден малък по размер ломен камък, споен обилно с бял хоросан. Трябва да се отбележи, че за последните 5 века бреговата линия на Босфора в областта на крепостта се е променила съществено. Следствие на това днес водите на пролива, както и на река Гьоксу отстоят от крепостните стени на разстояние от 10 до 145 m в участъците, които преди е обикаляла непосредствено. Височината на крепостните стени на външния пръстен варира от 3 m на местата където стените са граничели с водите на Босфора и реката, и достигат до 7 m на участъците където крепостта е достъпна от към материка. От изток тази стена прави няколко чупки и се свързва с цитаделата, чиято източна стена в по- голямата си част се явява обща и за двете укрепления. От североизток външната крепостна стена се свързва с цитаделата в участъка на североизточния ѝ ъгъл където няма ъглова кула. От югоизток същата стена се свързва с цитаделата непосредствено северно от портата в нея. В получената вдлъбнатина, която е ограничена от източната стена на цитаделата се е разполагало малко пристанище. По куртината на външната стена има три кули, запазени и до днес в пълната си височина. Първата кула се намира в най-източната част на стената. Тя има „U“-образна форма с размери 5.8х5.6 m и височина 7 m. Кулата е изградена на скала точно над водата и има два етажа. Втората кула се намира в северозападния край на външната крепост. Тя има подковообразна форма с диаметър 7.5 m и височина 11 m. Тя също се извисява над водите на Босфора, но от изток защитава подхода към крепостната стена, която прегражда сухопътния достъп. Кулата има четири етажа, като всичките те са пригодени за отбрана от източната ѝ страна. Именно от нея крепостната стена става с височина от 7 m. Третата кула се намира в най- северния участък на външната крепост и има кръгла форма с диаметър 6 m и височина 11 m. Тази кула има три етажа и е изградена на най- високата точка на скалите, които преграждат достъпа до полуострова. В североизточният ъгъл на това външно укрепление има малък бастион който отбранява ъгъла в това направление. Във външната крепост се влиза през три входа. Първият е разположена на северната стена, непосредствено западно от кула №3, която го е защитавала. Втората се намира на източната стена в непосредствена близост до североизточния ъгъл и малкия бастион, който я е защитавал. Друга охрана на тази порта не е била необходима поради факта, че пространството пред нея за струпване на войски е било ограничено от коритото на реката, която в миналото е минавало много близо пред портата. Днес описаните две порти са напълно разрушени, като през тези участъци от крепостта минава основният крайбрежен път. Третата порта се намира почти до портата на цитаделата в напречната стена, която оформя южния край на пристанището. Достъпът до нея е възможен само от него и поради това не се е нуждаела от допълнителна защита. Днес тази пората е единствената запазена от външната стена, но е зазидана с цимент по неизвестни причини. Интересното във външната крепостна стена е, че на югоизточната, югозападната и на западната стени в техните основи са оформени 13 отвора с полукръгла форма с радиус 1.6 m. Всичките стени, на които са оформени тези отвори са били обиколени от водите на Босфора и реката. Тяхното предназначение е било да се разположат 13 бр. оръдия направени от унгареца на османска служба Урбан. По това време артилерията едва прохожда. Оръдията са огромни, тежки и нямат лафети, а са поставени на сковани дървени скари на земята, като радиуса на стрелба е бил в ограничени граници и се е коригирал със забиване на клинове в скарата. Именно поради тази причина във външната стена са оформени тези отвори на нивото на земята. Крепостта е построена в най- тесният участък на пролива от султан Баязид I през 1394-1395 г. в рамките на подготовката му за превземане на „Константинопол“. Причината за строежа ѝ е факта, че без блокиране на градът от към морето никой противник няма шанс да го превземе. По това време господар на моретата е силната Венецианска република, която след години на противостояние с Византия, през 1395 г. е вече основен и силен съюзник на загиващата империя. Венеция осъществява основната морска поддръжка на империята и плава неустрашимо през Босфора без да се притеснява от османските гемии, които към момента не представляват сериозна заплаха. Поради спецификата на теченията в пролива всички галери през XIV и XV в. преминават в непосредствена близост до азиатския бряг. Именно поради тази причина Баязид построява Анадол хисар на в най- тесният участък на протока с цел блокиране на корабоплаването. Неприятна изненада за него и за наследниците му е факта, че венецианците използвайки изключителните си мореплавателни качества пренасочват корабоплаването към значително по-неприветливия са плаване европейски бряг на пролива. Плановете на Баязид I за превземане на „Константинопол“ са осуетени от Кръстоносният поход на Сигизмуд фон Люксембург, който завършва с битката при Никопол през 1396 г. След това следва монголското нашествие и поражението на османците в битката при Анкара. После следва междуособици и несигурност от цели 11 г. до възкачването на Мехмед I. На неговия внук Мехмед II, най- сетне му се отдава да завземе заветния град, но преди това за да блокира пролива му се налага да изгради крепостта „Румели хисар“ на европейския бряг и да построи външната стена на Анадол хисар, като я оборудва с оръдия. След превземането на „Константинопол“, Анадол хисар губи своето значение. През XVI в. крепостта за кратко се използва срещу кавказките пирати, но после в началото на пролива от към Черно море са изградени нови крепости, които да не позволяват на пиратите да навлязат в протока и крепостта отново запада. В последствие Анадол хисар се превръща в затвор за криминални и политически затворници.

Местоположение

Надморска височина: 5 m GPS координати: 41°04'56 " С.Ш. и 29°04'01" И.Д. 

Източници

К. Василев
https://docplayer.biz.tr/58463130-Istanbul-turk-kaleleri-prof-albert-gabriel.html
https://islamansiklopedisi.org.tr/anadoluhisari
https://en.wikipedia.org/wiki/Anadoluhisar%C4%B1

Снимки

Планове

К. Василев

Български
Категория обекти извън БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 5 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 4 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8083
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 168
Най-нов sstusenko

Последни коментари