С. Селча – крепост Чала

Описание и история

Тракийска и средновековна крепост Чала, се намира на едноименното възвишение на 2.5 km северозападно по права линия от центъра на село Селча. Изградена е на издължен в посока север- юг скалист хълм, с много стръмни и на места отвесни склонове. Крепостта със сигурност има поне два строителни периода- тракийски и средновековен. От тракийският период не се е запазило почти нищо на терена, тъй като обекта и околностите му са били обитавани и през Средновековието, като повечето тракийски структури са или разрушени, или преизползвани. Въпреки това на терена все още се намират отделни каменни стени със сух градеж, както и много изсичания в скалите. Намират се и добре оформени улици и стъпала, които се намират извън пределите на средновековна крепост и със сигурност са от тракийският период. Средновековното укрепление е издигнато в най- северният участък на продълговатият хълм в най- високата му точка. То има неправилна форма, приличаща на бутилка насочена с гърлото на юг. Крепостните стени следват конфигурацията на терена, като максимално се възползват от естествената непристъпност на хълма. Те са градени от местен, ломен камък, споен с бял хоросан и подреден по лица. Пространството между лицата е запълнено с блокаж от натрошен камък и хоросан. Максималните размери на обекта са 55х27 m с площ от 0.83 дка. По голямата част от стената е положена направо върху скалистия терен, като преди това скалата е изсечена. Крепостните стени разположени на този терен са почти 100% унищожени до самата скала, като днес на терена се виждат само изсичанията и хоросановият отпечатък. Само в един малък участък от около 1 m на западната стена още може да се види част от тази стена и начина и на градеж върху скалата. За съжаление обектът въобще не е на дневен ред за спасителни проучвания, което ще доведе до пълното изчезване на западния зид до няколко години. Не така стоят нещата за източния и северния зидове. От тези страни терена е много стръмен и непристъпен, като на северозапад дори е отвесен. Тези склонове обаче на са толкова скалисти, което е накарало древните строители да вкопаят отбранителните зидове. Този факт ги е запазило и до днес, като на места на северният склон куртината стърчи над земята на височина около 1.5 m. Източната стена пък се проследява под насип, като в иманярско дупка се вижда, че под насипа структурата му се е запазила. И двете запазени стени са изградени под ръба на венеца на хълма, като стените се подпират на склона и правят подкопаването им почти невъзможно. Дебелината на зидовете варира от 1.2 m от към почти непристъпният северен склон до 2 m на скалистият, но на места сравнително лесно достъпен, западен склон. Северозападният участък на твърдината, може би е била заградена само с дървена палисада. Там склоновете от север и от части от запад са отвесна и достигат височина над 20 m. По протежението на куртината се забелязват само две кули. Едната е разположена на най- южната точка от укреплението и може да се каже, че цялата южна стена представлява тази кула. Тя е издигната на най- лесно достъпното място- южният склон. Неговата ширина обаче е едва 4-5 m. За да се защити укреплението от тази уязвима страна е издигната мощна квадратна кула с ширина и дължина 5 m, която напълно прегражда склона. Тази кула е с площ 25 m2, изградена е направо върху скалата и за съжаление днес тя е напълно разрушена, като на терена се различават само очертанията ѝ, всечени в скалата. От тази кула на северозапад и североизток тръгват съответно западната и източната крепостни стени на крепостта. По западната стена, на около 10 m от описаната кула се намира главният вход на укреплението, който е с ширина около 1.3 m. Той е изграден в напречна стена, като пътя към него е стръмен и е всечен в скалите. Портата вероятно е двойна, като днес в скалният терен се очертават местата на двете врати. Входа е защитаван непосредствено, западно от втората кула. Тя представлява малък квадратен бастион, който във височина може би е бил част от входното съоръжения и двете общо са образували голяма кула- порта. Изсеченият път до входа е бил обстрелван по цялата си дължина от голямата южна кула и от западната стена. Цялата площ на обекта е била застроена, като аналогично на крепостните стени, там където сградите са положени направо върху скалата те са разрушени изцяло, а там където попадат на почва има запазени основи. Целият обект и околностите му са осеяни с битова керамика с тракийски и средновековен произход. Южно от крепостта на около 35 m е разположена голяма скала. Тя носи белези на обработка и по нея се забелязват интересни всичания. В подножието ѝ се намира множество натрошена битова керамика. Вероятно тази скала е била тракийско светилище през IV в.пр.н.е до към I-II в. Югозападно от тази скала на около 62 m се откриват руините на голяма сграда ориентирана в посока изток- запад. Много е вероятно тези останки да са на голяма църква, която да е пряк наследник на тракийското светилище. При археологически проучвания може да се окаже, че обекта е обитаван и през Късната античност и църквата да е строена именно тогава при покръстването на местното население. Югозападно от църквата се извисява още една скала, която носи следи от култова дейност. Южно от крепостта на голяма планинска поляна се е разполагало селище, което е съществувало и след османското нашествие по тези места. Видът и останките на средновековната крепост, поставят обекта в графата средновековен замък на местен управител. По тази си черта крепостта напълно прилича на другите крепости в региона като „Беаднос“, „Девинската крепост“, „Подвис“, „Белчева бърчина“ при село Селча, „Кралимаркова бърчина“ при село Змеица и др. Със сигурност тази твърдина е играла важна роля в Централните Родопи заедно със споменатите крепости. От нея се открива широка гледка към долината на река Въча и намиращата се над нея крепост „Белчева бърчина“, както и към старите пътища в региона. Един от тези пътища е село Селча- село Фотиново, който е трасиран още по римско време, а в началото на XX в. по това трасе на правен така наречения „царски път“ свързващ двете долини на река Въча и на Стара река. В преданията на местните за крепостта Чала се разказва, че всяка година се наблюдава как мравки изнасят от дълбока дупка в средата на крепостта жито. В близките 50 km около обекта обаче не се отглежда такава култура. Автора на статията посети твърдината и видя въпросната дупка и трудолюбивите мравки, но за съжаление нито една от тях не носеше жито!

Местоположение

Надморска височина: 1419 m GPS координати: 41°51'16” С.Ш. и 24°21'41” И.Д.  

Източници

К. Василев

Снимки

https://photos.app.goo.gl/7ocmuKYGH5gitXVK7

Планове

К. Василев
Български
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 4 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 3 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8078
Общо теми 1799
Потребители Общо членове 55
Най-нов miro15211