Гр. Одрин - укрепен град Ускодам/Адрианопол/Одрин/Едирне

Описание и история

Тракийски, античен, късноантичен, средновековен и османски укрепен град Ускодама/Адринамопол/Одрин/Едирне се намира в центъра на днешния гр. Одрин. Той е бил издигнат на нисък и широк  хълм на левият бряг на река Тунджа в непосредствена близост до вливането и в река Марица. Укрепленията на града затварят площ от 375 дка с формата на ромб и максимални размери 661х594 m. Крепостните стени следват наклона на терена, като са градени от варовикови квадри добре подредени по лица и добре споени със здрав бял хоросан. Разстоянието между лицата е попълнено с блокаж от дребни камъни обилно споени с хоросан, като дебелината им достига 4 m. Във височина те са градени в стил „опус микстум“, като на различни разстояния са поставен пояси от по 3 до 5 реда тухли. В четирите ъгъла на града са издигнати големи кръгли кули с диаметър 14 m и височина над 16 m, като над бойната площадка е имало правоъгълна надстройка с височина 4 m също обиколена със зъбери. По протежението на куртината, на сравнително еднакви разстояния една от друга, са били разположени квадратни кули с размери 7х7 m, които са външни за стената. Градът е разполагал с 9 порти, като четири от тях се намират на източната стена, по две на южната и западната и само една на северната. Четири от портите, по една от всяка страна, са били главни. На източната стена това е била третата порта от север на юг. Тя е защитена от две конични кули с куполна форма и пътя от нея е водил към „Константинопол“. На южната и западната стени това са съответно първите порти от изток на запад и от юг на север.  Пътищата през тях са водили към два моста през реката, като този от запад е тръгвал за „Сердика“ и „Белград“ , а южният през мост и на река Марица е продължавал към „ Димотика“. Пътя през северната порта също е водил до мост през река Тунджа и от там е продължавал за „Кабиле „ до днешният гр. Ямбол в България. Почти всички кули по куртината са разполагали с малки потерни за внезапно излизане на бранителите. Пред основните стени, от всички страни е издигната „протеихизма“, която същ е била подсилена с кули, които са разположени на равни разстояния една от друга. Кулите по тази втора стена са така изградени, че да се падат между кулите на основната стена, като така подсилват тяхната защита от най- уязвимата им страна- феонтално. От югозападната кръгла кула в посока югозапад тръгва голяма преградна стена с дебелина над 6 m. Тя завършва в коритото на река Тунджа с кула- кладенец, като така е осигурявана прясна вода по време на обсада. Днес от описаната укрепителна система е оцеляла само североизточната ъглова кула, наречена „Македонската кула“. Нейният градеж е идентичен с този на стената, като по нея се забелязват четири тухлени пояса, всеки от който  става все по широк издигайки се във височина. От останалата укрепителна система е разкопано малка част от северната и западната стени в близост до споменатата кула. На северната стена е проучена една от квадратна кула с потерна. Южно от стената са разкопани основите на няколко сгради и една малка църква. Друг разкрит участък от крепостта има в югоизточния край на града, където при разрушаването на стари постройки са открити части и от двете стени – източната и протоехизмата. В този разкрит участък се наблюдават и основите на няколко от защитните кули, които обаче са пострадали много от по- късни преизползвания за стени на жилищни сгради. Всичко останало от най- големия град в близост до „Константинопол“ се намира под съвременната структура на града и не е разкопавано. Поради тази причина много малко се знае за сградите и укрепленията му. Градът е основан от тракийското племе „Одриси“, като там се намира първата им столица – Ускодама. Още преди траките на това място е имало различни поселища, които съществуват от 1400 г.пр.н.е. При археологически разкопки е открит исторически материал  свидетелстваш за присъствието и на перси, илири и елини. Въпреки, че столицата на одрисите се измества, Ускодама остава голям и важен град в държавата до присъединяването на тези земи към римската империя в края на I в.  През 123-124 г. император Адриан оценил стратегическото местоположение на намиращото се тогава незначително селище и основал град, като го нарекъл на свое име Адрианопол. През следващите два века, както много други градове в империята Адрианопол изживял своя разцвет. По това време той достигнал максималните си размери от 360-375 дка. Устройството на града наподобява римски военен лагер, което показва чисто военните му функции в началото на съществуването си. По времето на реформите проведени от император Диоклециан, градът става седалище на една от шестте области на които е районирана провинция „Тракия“. След IV в. града и околностите му стават арена на редица знакови битки. Константин I Побеждава Лициний именно пред стените на Адрианопол в 314г. До края на IV в. градът е подложен на тежки обсади от Хуми и готи. Именно в близост до Одрин е убит император Валент при съкрушителното му поражение от готите в 378 г. През V в. крепостта е завладяна от Хуните, а през VI от Аварите. И в двата случая прогонването на нашествениците коства много усилия от страна на Източната римска империя. След VII в. в региона трайно се настаняват българите и започва серия от няколко вековни военни действия, с различна цикличност, чиято арена в повечето случай се явява Тракийската низина и разположените там градове, включително и Адрианопол.  През 813 г. Канас Крум завзема града след разгрома на император Никифор в проходите на „Стара планина“. След него Цар Симеон I Велики също превзема Одрин през 914, а през 921 г.  трайно го присъединява към българската държава. През 971 г. той отново е в пределите на Източната римска империя. През 1002 г. Цар Самуил го превзема, опожарява и разграбва. Печенегите нанесли съкрушително поражение на Ромеите под стените на Одрин през 1050г., а през 1205 г. край него Цар Калоян нанася най-тежкото поражение на латинците от Четвъртия кръстоносен поход и пленява император Бодуен(Балдуин) I Фландърски. През 1361 г. Одрин играе важна роля в гражданската война във Византия, а през 1369 г. попада под османска власт и до падането на „Конастантинопол“ в 1453 г. остава столица на османската държава. Последното знаково сражение за града е проведено през 1912-1913 г., когато Българската армия, в хода на Балканската войн, го подлага на обсада и в последствие го завзема в рамките на 3 дни. По това време той е бил укрепен от германски инженери и се е считал за теоретично непревземаем.

Местоположение

Надморска височина: 53 m GPS координати: 41°40'38" С.Ш. и 26°33'07" И.Д. 

Източници

К. Василев

https://trakyatarihi.blogspot.com/2013/03/imparatorlar-sultanlar-savaslar-serhad.html
file:///D:/Users/user/Downloads/2539-5078-1-SM%20(1).pdf
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BD

Снимки

https://photos.app.goo.gl/SJ2CEC6fWZWSsm4d8

Планове

К. Василев
Български
Категория обекти извън БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 9 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 8 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8076
Общо теми 1799
Потребители Общо членове 40
Най-нов Me4kataX