С. Житосвят - землено укрепление Еркесия

Описание и история

Погранично, землено укрепление Еркесия е най- голямото, старобългарско, землено укрепление на юг от Стара планина. Изградено е през VIII-IX вek за охрана на общата граница на България с Источната римска империя. То е с дължина 142 km, като започва от Бургаското езеро в района на кв. Горно Езерово и достига до левия бряг на река Марица на югозапад. След 705 г., кан Тервел и император Юстиниан II сключват договор, според който, на България е отстъпена областта „Загоре“. Това е областта, която се намира между билото на Стара планина и северните възвишения на Странджа, между Черно море и река Тунджа, като не включва крепостите по морския бряг. В 716 г. император Теодосий III потвърждава южната граница на тази територия с първия официален договор между Византия и България.
Съоръжението се състои от ров, вал и на по- уязвимите места се строи дървена палисада върху вала. Общата широчина на съоръжението е била между 10 и 40 m, а общата височина е достигала 7 m. През отбранителната линия са минавали главни пътища. За целта през вала е прекарван проход, който е бил защитаван дървена конструкция, включваща кула- порта, подвижен, дървен мост, площадки за наблюдение и защита, както и помещения за охраната на прохода. Дървения мост се е вдигал всяка вечер и по време на нападение. Кулата е била на два или три етажа. На най- високото място е имало наблюдателен пост. Двете страни на кулата са били фланкирани от двойна дървена палисада, като между двата реда дървени колове е имало трамбована пръст, образуваща крепостна стена. Палисадата е била построена на върха на земления вал. Отделно на някой места е имало изградени военни лагери, които също било оградени с ров, вал и палисада. Тези проходи са били първите митнически пунктове на държавата.
Източната част на Еркесията е дълга 67 km. Започва от местността “Градището” до село Дебелт общ. Средец, върви в северозападна посока, минава южно до село Житосвят общ. Карнобат, през село Люлин общ. Стралджа, северно от селата Челник и Симеоново общ. Тунджа, достига до река Тунджа при село Тенево общ. Тунджа. Съвременните размери на съоръжението са обща широчина от 22 m и височина 3.5 m. На всеки 10-15 km е имало проходи за пътища. При село Люлин е изградено землено укрепление, което в момента се казва Циганска Еркесия.
По- късно от местността “Страчилка” при днешното село Дебелт, е изградена в северна посока Малката Еркесия, която е дълга 11 km. Този обект достига брега на Бургаското езеро и фланкира крайморския път от „Дебелт“ към крепостите „Анхиало“ (Поморие) и „Месемврия“ (Несебър). Изграждането на източната част на Еркесията и на Малката Еркесия със сигурност може да се отнесе след 812-813 г., когато тези земи трайно влизат в границите на България.
Западната част на Еркесията е дълга 64 km. Започва от село Тенево общ. Тунджа, на десния бряг на река Тунджа. Върви в югозападна посока северно от селата Генерал Инзово и Видинци общ. Тунджа, през селата Скалица и Овчи кладенец общ. Тунджа, северно от селата Маца и Полски градец общ. Раднево, през село Обручище общ. Гълъбово, над село Навъсен общ. Симеоновград достига до река Съзлийка, пресича реката и по нейния десен бряг слиза на юг до река Марица срещу крепостта „Констанция“ при град Симеоновград. Съвременните размери на западната част са по- малки. Общата широчина е 10 m, а общата височина е 2 m.
Добре запазени части от Еркесията има само в нейната източна половина- от село Дебелт до река Тунджа. Големи части от западната Еркесия и особено от Малката Еркесия са чувствително заравнени. Обявена е за паметник на културата с национално значение. Интерес представляват участъците при с. Дебелт, валът и земления лагер при село Люлин.
Макар и изоставен, с мащабните си очертания, пограничния вал не остава незабелязан от пътешественици, картографите и дори военни стратези в по- късни времена. Еркесията е изобразена изцяло и на картата на България с прилежащите и съседни земи в края на XIX век. Тази карта е издадена от Виенското издателство “Фрайтаг и Берндт”, чрез книжарница “Христо Г. Данов”, под редакцията на генерал Атанас Кривошиев.

Местоположение

Надморска височина: 162 m GPS координати: 42°27’20” С.Ш. и 26°59’07” И.Д.

Източници

Инж. Андреев, Кр. Международен търговски и културен център ГЕОПАН, 2007

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 7 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 6 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8076
Общо теми 1799
Потребители Общо членове 40
Най-нов Me4kataX