С. Мийковци - преграда в м. "Иванов гроб"

Описание и история

Късноантична и средновековна преграда има в местността „Иванов гроб“, на 6.3 km южно по права линия от центъра на село Мийковци. Създадена е да прегражда и контролира главен тракийски, античен, късноантичен и средновековен път, който минава през „Твърдишко- Еленския проход“, както и пътят, който върви по билото на Стара планина. Двата пътя на това място са едно и също, защото на 533 m източно от него, пътят от "Твърдица" се слива с другия в местността „Нивките“. На 1.5 km западно той отново ще се отклони на север от билото на Балкана и ще продължи към „Търнов“ и „Никополис ад Иструм“. Ясно се забелязват два строителни периода на съоръжението.
Първият период е бил през Късната античност, когато варварите са атакували Византийската империя от север. Тогава в местността „Иванов гроб“ е изградено сложно, крепостно съоръжение насочено с фронт на запад. От западната страна на съоръжението югоизточния склон на връх „Кота 1230“ е висок и стръмен, който предполага бързо и стръмно спускане на вражеската конница. Тя е пресрещната от дълбок ров. Дълбочината му в днешно време е запазена на височина от 2.5 m до 35 m в южния му край. Широчината в горната му част е около 10-15 m. От видяното може да се предположи, че ровът при изграждането му, навсякъде е бил дълбок минимум 4 m. Допълнително за издълбаването му са използвани леглата на два потока, който текат на север и на юг от билото на Стара планина. От източната му страна е изграден вал със стръмен, почти отвесен склон на запад. При северната, крайна част на съоръжението валът под ъгъл 90° сменя посоката и продължава на изток на разстояние около 50- 55 m, като справи северния склон на билото от много стръмен на отвесен, а южно от вала образува равна площадка за удобство на защитниците. Южния край на съоръжението завършва при стръмна урва, дълбока в днешно време около 35- 40 m, която е образувана от сливането на няколко планински потока в един поток, който в тази част тече с голяма бързина по почти отвесния склон на юг. На около 20- 30 m източно от вала, е изградена висока около 1-1.5 m могила, от която може би командващия офицер е водел защитата на съоръжението при нападение. От могилата цялата преграда и склонът от запад се виждат като на длан.
  През Средновековието, когато столица на България е „Търнов“ един от главните врагове на държавата е Византийската империя. За защита от нея се изграждат нови и прекрояват стари отбранителни съоръжения, за да отговарят на нуждите на новите владетели на планината. За целта от източната страна на вала се изкопава ров по цялата дължина на съоръжението, който в днешно време е дълбок около 2-3 m. Може да се предположи, че оригинално при изкопаването му, дълбочината е била около 4 m, като и двата склона са били почти отвесни, а широчината в горната част е била около 15 m. Фронтът е бил насочен на изток. Отделно на югоизточния склон на връх „Кота 1230“, който се пада западно от съоръжението, рововете са продължени по склона на дължина от около 45 m, като образуват допълнителна, защитна линия с фронт на югоизток. Те са продължени на западния бряг на потока, който е издълбал ров с дълбочина около 30 m. Валът по средата при това положение става като крепост, която от изток и запад е защитена от два рова. От юг двата рова се сливат, а от север, където свършва валът, северния склон е бил направен отвесен и висок около 3 m, като склонът надолу е много стръмен и не позволява закрепването на обсадни съоръжения. Самата форма на вала е странна и може би уникална. В средата му, където минава пътя през него (вероятно това е ставало с подвижен мост) той е стандартен, с формата на трапец. При отдалечаване от средата в северна и южна посока формата и широчината му се променят. В северния край широчината на площадката става около 13 m, а в южния около 25 m. От двете страни на тези площадки (изток и запад), към рововете, на самия ръб са издигнати или малки валове, или крепостни стени, които в момента се проследяват под вид на вал. Създава се впечатлението като за широка крепостна стена със зъбери от двете страни на изток и запад. Валът, който е на югоизточния склон на „Кота 1230“ е широк около 50 m. Общата дължина на съоръжението е 340 m. Общата широчина в северния край е около 50 m (през средновековието) и около 100 m (през късната античност). В южния край общата широчина е около 65 m (през средновековието) и около 25 m (през късната античност).
На връх „Кота 1230“ е имало наблюдателна кула, която е поддържала визуална връзка със съседните крепостни съоръжения и кули, както с крепостите и кулите от юг и север на Балкана. Кулата в днешно време е изцяло заличена.    

Местоположение

Надморска височина: 1194 m GPS координати: 42°47’27” С.Ш. и 25°55’46” И.Д.

Източници

М. Гърдев

Планове

К. Василев
Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 2 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 1 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8104
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 419
Най-нов bukiblue