С. Археа Пидна - крепост Пидна

Описание и история

Антична, късноантична и средновековна крепост Пидна/Китрос се намира в село Археа Пидна, на западния бряг на Солунския залив. Укреплението е издигнато на лесно достъпен, платовиден терен в удобен за акостиране залив, само на 38 km югозападно по права линия от град Солун. Крепостта има приблизително правоъгълен план с дъговидна западна стена. Максималните ѝ размери са 320х130 m и площ от 42 дка. Дебелината на стените варират от 2.5 до 3 m. На северната стена се забелязват следи от допълнително укрепяване състоящо се от подсилване с втори плътен зид с дебелина 1.5 m, като общата дебелина достига 3 m. Крепостните стени са градени от ломени камъни споени с хоросан. Днес са разкрити части от северната стена, малка част от източната стена и западната порта. Всички останали останки са напълно обезличени, като само продължаване на археологическите разкопки могат да разкрият други части от града. Това което е разкопано до сега е основно от периода на Латинската империя. Разкрити са 3 правоъгълни кули, една полукръгла и една жилищно отбранителна кула. Две от правоъгълните кули са охранявали западната порта, която е била с ширина 2 m и се е затваряла от двукрила врата. Третата правоъгълна кула е разкрита на северната стена, а донжонът е бил изграден в средата на останките от късноантичната базилика. Полукръглата кула е разположена на североизточният ъгъл на крепостта и днес се забелязва само основата ѝ. Тя със сигурност е била от Византийският период, като по основите и и около нея няма следи от допълнителни доизграждания. Археолозите са разкрили напълно споменатата късноантична кула. Тя има размери 23.2х16.6 m. Жилищно- отбранителната кула изградена в средата на базиликата е със запазена височина до 3 m и в нея са открити множество изгорели и полуизгорели въглени. По всяка вероятност освен за последна отбрана и жилище на местният управник, кулата е служила и за фар, с който се е комуникирало с корабите в морето. Тя е с размери 11.6х12.7 m и площ от 49 m2. Дебелината на стените ѝ достига 2 m и градежа ѝ подсказва, че определено е строена по време на латинците. Пидна е известна още от древността. Предполага се, че града е основан през II-I хил.пр.н.е. е от гръцки колонисти под името Кня. В последствие македонците го преименуват на Пидня след като го завладяват през VIII в.пр.н.е. Градът остава в македонски ръце почти без прекъсване до II в.пр.н.е. Тогава, през 168 г.пр.н.е. в околностите му, римските легиони на консул Емилий Павел разбиват флангата на последният македонски цар Персей. Тази победа на Рим поставя окончателно на колене цяла Гърция. След трайното установяване на римската власт в района, града е преименуван на Китрос, вероятно в чест на римският управник на областта. Града остава важен център и търговско пристанище и през късната античност и средновековието. За това е допринесло изключително стратегическото му местоположение на морските търговски пътища до „Тесалоники“ и на най- прекият път от северна към южна Гърция. Поради тази причина града се развива и разраства на естествено незащитено местоположение. Това разбира се му носи редица неприятности свързани с нашествия на варварски племена. През 396 г. града е разрушен и ограбен от везготите на Алхарик. Няколко десетилетия по- късно, през 447 г. Китрос преживяха нова голяма катастрофа, след нападение на хуните на Атила. Следват нашествия и разрушения от остроготи, авари, славяни и по- късно сарацини, българи, норманци. За първи път българите достигат до града по времето на кан Пресиан, а по времето на Цар Симеон Велики през 913-924 г. Китрос влиза в пределите на българската държава. Симеон верен на непримиримостта към ромеите разрушава всеки град дръзнал да му се опълчи. Това се случва и с Китрос, като града е подложен на разрушение. Тогава е разрушена и една от късноантичните базилики, върху която, три века по- късно латнците отново ще разрушат и ще построят своята жилищно отбранителна кула. Следват отново връщане, за кратко, на града в ромейски ръце и отново в български по времето на Цар Самуил. В Китрос е създадена епископия през VI-VII век и първоначално е била подчинена на римската църква. Малко по- късно след иконоборческите борби епископията преминава към Цариградската патриаршия. През X в. Василий II превзема града от Самуил и създава епархия, която просъществува до идването на латинците през 1204 г. След превземането на "Константинопол" от латинците, Кидрос попада във владенията на Солунското кралство на Бонифаций Монферански и в частност в княжеството Ахея. По това време в града е назначен латински епископ и католицизма остава основна религия до завладяването на града от османците през 1423 г. През отделни периоди в града е имало отново православни епископи, но за кратко време. Латинците укрепват старите ромейски стени на града и засилват отбраната му. По това време върху останките от катедрална църква на града, е издигнат донжона. По всяка вероятност латинците не са разрушили църквата, а тя е била разрушена преди това, вероятно при нападението на града от пирати, но това е трудно доказуемо, тъй като данните от останките сочат, че църквата е разрушена в началото на XIII в. През 1222 г. Кидрос е превзет от епирският деспот Теодор Комнин и властта на латинците приключва след едва 18 г. Осем години по- късно, след битката при Клокотница в 1230 г. града е присъединен към Българското царство на цар Иван Асен II. Няколко десетилетия по- късно, през 1309 г. Китрос пострадал тежко при нападението на каталунски наемници, които разграбили града на път за южна Гърция. През XIV в. градът попаднал в епицентъра на византийската гражданска война и накрая окончателно е завладян през 1423 г. от османците.

Местоположение

Надморска височина: 18 m GPS координати 40°23'51" С.Ш. и 22°37'01" И.Д.

Източници

http://www.kastra.eu/castlegr.php?kastro=pydna
К. Василев

Снимки

https://photos.app.goo.gl/KiqPXX6kenRY4SaZ2

Планове

Български
Категория обекти извън БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 6 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 5 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8005
Общо теми 1790
Потребители Общо членове 847
Най-нов Чичо ти

Последни коментари