Гр. Платамонас - крепост Ираклия/Платамонас

Описание  и история

Антична, късноантична, средновековна и османска крепост Ираклия/Платамонас се намира върху възвишение на 2.7 km северозападно по права линия от центъра на гр. Платамонас. Изграден е на стратегическа височина със стръмни склонове, която се издига над единствения удобен проход свързващ „Централна Македония“ с „Тесалия“. Възвишението има и стратегическо местоположение спрямо Егейското крайбрежие, над което също се извисява. Крепост на това възвишение съществува от античността, но старините, които днес се намират на терена са основно от XIII в. Укреплението заема най- високата част на хълма и има неправилна конфигурация следваща особеностите на терена. Максималните размери на твърдината са 200х141 m и площ от 20 дка. Крепостта е оформена с три отбранителни линии- външен град, цитадела и жилищно отбранителна кула- Донжон. Външният град е обграден от всякъде с каменна стена градена от местен ломен камък споен с бял хоросан. Лицата на стените са от добре подредени, различни по големина камъни, като за запълване на фугите между тях са използвани по- дребни камъни и парчета керамика, обилно обмазани с хоросан. На няколко места се забелязват основите на по старите римски и елинистични градежи, които са градени от добре издялани и подредени каменни квадри. Дебелината на стените варира от 2 m на по достъпните южни склонове, до 1.2 m на по- непристъпните северни. Стените, почти от всички страни са запазени със зъберите, като височината им варира от 7.5 до 9.5 m. Бойната пътека на стените с дебелина 1.2 m е била изградена от дървени пасарелки, до които са се издигали дървени стълби за достъп. Бойните пътеки на по- дебелите стени са стандартни за този тип градежи като до тях се е достигало по каменни стъпала долепени до основата стена. Външната стена е съоръжена с 8 бр. кули и един триъгълен бастион. Седем от кулите са съсредоточени от към по- лесно достъпната южна страна. Те са с правоъгълна форма и всичките са външни за куртината, като височината им е до 2 m по висока от стената. Укреплението е силно модифицирано след превземането на Константинопол от латинците и образуването на латинската империя през 1204 г. Платамонас е попаднал в териториите на солунския дук Бонифаций Монферандски, който преотстъпва замъка на ломбардския рицар Ролан Писко. От своя страна почетения, с този дар рицар,  възлага на група архитекти да превърнат старото византийско укрепление в непревземаема твърдина. За постигането на това архитектите изцяло преустрояват входната част на укреплението. До тази промяна, входа е бил оформен между две правоъгълни кули на южната крепостна стена. Строителите преграждат пространството между двете правоъгълни кули, като правят едно гигантско отбранително съоръжение наподобяващо малък форт с размери 50х20 m, като двете кули са подсилвали защитата му. Височината на форта е била еднаква с височината на кулите. За допълнителна защита стените на форта и кулите са подсилени с допълнителен зид с дебелина 1 m. Входа към крепостта е бил изместен западно от форта в специално изградена за целта кула- порта долепена до едната от кулите между, които е оформен форта. Входа е с ширина 2 m и се затваря с двукрила, обкована с желязо врата. През нея се влиза във вътрешността на кулата, чиято задна страна се затваря от още една двукрила порта подобна на първата. Пред  южната стена е издигната втора стена- протейхизма. Тя е построена само пред най- уязвимите участъци и днес се проследява на височина едва 1-2 m. Северозападните, северните и североизточните склонове на хълма са много стръмни и поради тази причина стените от тези страни са подпрени с различни по големина и положение контрафорси. Единствено от север, където контрафорсите са повече и създават възможност за подпиране на стълба, е изграден малък триъгълен бастион за предотвратяване на тази опасност. Единствената голяма правоъгълна кула, която не е разположена на южната стена, се издига на северозападната стена в близост до югозападният ъгъл на укреплението. Нейната основна функция е да защитава от тази страна цитаделата. Цитаделата е изградена в югозападния ъгъл на крепостта и нейните южна и северозападна стени са общи с тези на крепостта. Формата на цитаделата е неправилна и е продиктувана от изискванията на фортификацията за нейната защита. Максималните ѝ размери са 60х54 m с площ от 2.36 дка. По протежение на куртината са изградени пет кули, за допълнителна защита. Четири от тях имат правоъгълен план и една е с триъгълна форма. Три от кулите разположени по южната и северозападната стени са общи и за крепостта. Другите две кули се намират  на северната стена, като триъгълната е оформена между северозападната стена на крепостта и северната стена на цитаделата. Входът към цитаделата е на северната стена между двете кули. Той е защитаван от изпъкнала част на стената в този участък. В североизточният ъгъл на цитаделата е разположен последният отбранителен пръстен на укреплението. Той представлява огромна жилищно отбранителна кула с шестоъгълен план с максимални размери 14.5х14.5 m. Нейната височина е над 16 m, а дебелината на стените ѝ е 2 m. В основата ѝ е изградена голяма щерна за вода а над нея има 4 етажа и бойна площадка. Входа към кулата е издигнат на 3.45 m над земята и до него се стига по тясно стълбище долепено до кулата. По този начин пред вратата на донжона могат да застанат едва един- двама нападателя. Около донжона е издигнат още един ограден зид, който има кръгла форма. Северната и източната стени, на тази своего рода вътрешна крепост, са общи с тези на цитаделата. Входа в нея е от юг и е оформен в удобна за отбрана ниша. Във вътрешността на цитаделата има разкопани две щерни за вода и са разкрити няколко основи на складове и стопански помещения. Целият терен на укреплението е гъсто застроен с множество жилищни и стопански сгради. Намират се и основите на 3 църкви. Върху една от тях в близост до Донжона, която е представлявала главна църква на вътрешен манастир, е издигнат съвременен красив храм. Стратегическото местоположение на хълма е оценено от древните македонци, които през IV в.пр.н.е. издигат първото укрепление наречено Ираклия. То просъществувало до идването на римляните през II в.пр.н.е., когато било превзето и разрушено. На негово място новите завоеватели издигнали малка гранична крепост за контрол на прохода и крайбрежният път. Между IV и VI в. Източната римска империя укрепва допълнително и разширява римската крепост. Тя придобива все по- голяма значение, в условията на непрестанните варварски нашествия, които проникват все по дълбоко във вътрешността на империята. Крепостта имала своите възходи и упадък, но продължила да се използва до карая на XII в. когато била изоставена. По всяка вероятност, тя няколко пъти е превземана от българските войски на кан Пресияан и Цар Симеон Велики, като при Цар Симеон и Цар Петър тя трайно влиза в пределите на българската държава. Между 1198 г. и 1204 г. крепостта е била напусната. След 1204 г. текат мащабни укрепителни и реконструкционни дейности на ломбардийският рицар Ролант Писко, но крепостта не остава дълго в латински ръце. През 1218 г. тя попада под властта на Епирският деспот Теодор Комнин. След битката при Клокотница през 1230 г. укреплението отново е в български ръце. През 1246 г. Платамонас отново преминава при ромеите от Епирското Десподство, а през 1259 година, след Пелагонийската битка, влиза в пределите на Никейската империя, която след превземането на Константинопол в 1261 г. възстановява Източната римска империя. През 1385г. Платамонас попада в османска власт, но през 1425 г. е превзет от Венецианците. Османците си го възвръщат през 1427 година и в продължение на 4 столетия го използват за база против бунтовници укриващи се в планината Олимп.  През 1770, 1825 и 1878 г. укреплението за кратко е превземано от гръцки бунтовни части, а през 1897 г. то окончателно е напуснато от османците. През Османския период в крепостта са направени незначителни промени, които основно се състоят в това, че са преустроени част от разрушените зъбери, през годините, в зъбери с мъзгали за използване на огнестерлно оръжие. През 1941 г. в старата крепост се укрепяват части от Новозеландския експедиционен корпус на Британската империя, който се опитва да блокира напредването на Германския Вермахт в този участък. Опитът завършва с пълен разгром на новозеландците, а крепостта е силно повредена след тежките бомбардировки от Луфтвафе. От този момент нататък започва постепенното възстановяване и експониране на старият замък и сега той е основна туристическа дестинация. Има един много интересен момент, който свързва Платамонас с българската история. През 1207 г. след смъртта на Цар Калоян, Борил узурпира престола, обявявайки се за наследник на короната. Този акт не е приет от част от българските боляри, които не признават властта на Борил и се отцепват от българската държава създавайки отделни Деспотства. Един от тези отцепници е Деспот Слав, който обявява владенията си в част от Родопите, Рила и Пирин за отделна държава с два главни центъра – „Цепина“ (при дн. с. Дорково) и „Мелник“. Държавата му в този момент е заобиколена от силни противници в лицето на Латинската империя, Епирското деспотство и Българското царство. За да защити териториите си Слав предприема редица дипломатически ходове, които водят до сближаване на деспотството му с Латинската империя. За да се защити от останалите противници, Слав започва мащабна укрепителна дейност най- вече в главната му крепост „Цепина“. За целта той моли новите си „приятели“ от латинската империя да му изпратят архитекти с опит в крепостното строителство. Вероятно по тази линия строителите на Платамонас попадат в „Цепина“ където изграждат силна и мощна крепост напълно идентична с платамонската. И двете крепости имат идентичен план и са изградени в един и същи стил и двете имат идентични цитадели и главна жилищно отбранителна кула с почти еднакви размери. За голямо съжаления днес от укрепленията на „Цепина“ са запазени само основите, но човек може да си представи как е изглеждала тя, като посети и види нейният близнак Платамонас.

Местоположение

Надморска височина: 115 m GPS координати  40°00'21" С.Ш. и  22°35'53" И.Д.

Източници

Loverdou- Tsigarida, K. The Castle at Platamonas. Atines 2007
http://www.kastra.eu/castlegr.php?kastro=platamon
К. Василев

Снимки

https://photos.app.goo.gl/pqjXJSm2Epg388Oc2

Планове

К. Василев
Български
Категория обекти извън БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 5 потребители :: 2 регистрирани0 скрити и 3 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot], Yahoo [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8005
Общо теми 1790
Потребители Общо членове 835
Най-нов batgesh

Последни коментари