Гр. Струмица - укрепен град Тивериопол/Струмица

Описание и история

Тракийска, късноантична, средновековна и османска крепост Тивериопол/Струмица се намира на хълма "Цареви кули", на 0.84 km югозападно по права линия от центъра на град Струмица, в югозападната периферия на града. Хълма на който се намира е естествено укрепен с много стръмни и почти непристъпни склонове от север, отвесни склонове от юг и стръмни но достъпни склонове от изток. Възвишението е най- достъпно от запад през тясна седловина, от която тръгват стръмни урви към долината. Крепостта е разположена на заравненото, тясно и продълговато било на хълма, като от нея има отлична видимост към долината на река Струмешница, където са се пресичали някой от най- важните в древността пътища- от „Стоби“ за „Тесалоники“ и от „Стенае“ (гр. Демир  Капия) за „Десудава“ (гр. Сандански). За пръв път стратегическото местоположение на хълма „Цареви кули“ е оценено от траките, които издигат малко укрепление на върха му. В днешно време следи от него се виждат само в един малък участък на южният склон. Те са градени от местен, ломен камък без спойка. От това време са намерени няколко монети на македонски и елински градове. След завземането на тези земи от римляните, областта остава дълбоко във вътрешността на империята и твърдината на хълма става излишна. Възобновяването ѝ за нов живот става няколко века по- късно. Най- вероятно през IV в. е издигната крепостна стена градена от местен, ломен камък, споен с бял хоросан. Тази стена е заграждала заравненото било на хълма оформяйки вътрешен град (цитадела) с неправилна форма и размери 224х68 m. Цитаделата е ориентирана в посока югозапад- североизток и има площ от 10 дка. Североизточно и източно от цитаделата е било издигнато широко, укрепено предградие. То е издигнато изцяло върху стръмните, източни склонове на хълма и има ветрилообразна форма с площ от 13.6 дка. Крепостната му стена е била издигната от североизток, изток и юг, а от запад е граничело с цитаделата и с отвесните южни склонове на хълма. Вътрешният град и предградието са били гъсто застроени с обща площ от 23.7 дка. През VI в. градът пострадал от варварските нашествия, което наложило да се направят поправки по стените и преправяне на укрепителната система. С новите градежи се заемат по времето на император Тиберий Маврикий, от където идва и новото име на града Тибериопол/Тивериопол. Поправките в укрепителната система включват издигането на две правоъгълни кули на западната стена и разполагането на портата между тях. От това време е и изграждането на мощна, отбранителна кула на северният ъгъл на предградието за защита на портата там и прокопаването на огромен ров през седловината, западно от цитаделата. Ровът и днес се проследява на терена, като е с ширина 23 m и с запазена дълбочина от 5-10 m. Той е оформен, като допълнително са издълбани, разширени и съединени двете дерета, спускащи се стръмно северно и южно от хълма. През рова е оставен един малък участък, широк 2 m през който се достига до крепостта. В югоизточната и югозападната части на днешният град Струмица са открити останките от две базилики от VI в. Първата е под средновековна църква "Св. Петнадесет мъченици", а втората при "Орта джамия". През VII век, след опустошителните аваро- славянски нападения и обезлюдяването на региона, по тези места се настаняват славяните, както и прабългарите на кан Кубер. Градът бързо е заселен отново и стените му са били поправени. През този период той основно се съсредоточава в пространството на къснонтичният вътрешен град. Крепостните кули на западната стена са обновени и издигнати на по- голяма височина. В северната част на стената се появяват две нови кули, едната от които имала малка потерна за излизане от укреплението. Прави впечатление, че потерната  се намира на около 2 m над терена и за да се достигне до нея се е спускала дървена стълба. Втората кула в днешно време се е срутила по стръмният северен склон заедно със стената в този участък. От южната страна също се повява една правоъгълна кула, която е служила за охрана на малко предградие, разположено на изкуствено заравнена площадка. В южната част на стената има малка порта за връзка с него. То не е укрепено, но е обиколено от почти отвесни скали, като единственият достъп до него, освен от портата в южната стена на крепостта, е от външната страна на куртината, покрай споменатата по- горе кула. Площта на средновековният град заедно с южното предградие е 13.4 дка. В източната част на крепостта, на тясната достъпна страна е издигната мощна трапецовидна кула. В нейната северна страна е изградена малка порта за достъп. Крепостните стени са дебели около 1.5 m като от югоизток, където се намират отвесните склонове на хълма, те са доста по- тънки. В днешно време, на южната част на обекта най- ясно се забелязва разликата между късноантичните и средновековните стени. Средновековните са изградени върху късноатничните, с известен отстъп, като са ги ползвали за основа. От запад, север и изток такъв отстъп не се наблюдава и може да се предположи, че от тези страни средновековните стени припокриват късноантичните. Крепостта играе важна роля в Българската държава през целият период на съществуването си. През XII-XIV в. в западната ѝ част, на най- високата точка на хълма, е построена огромна жилищно- отбранителна кула. Тя има шестоъгълен план с издължени остри краища и максимални размери 21х8 m. Дебелина на стените ѝ са 2.2 m и се е издигала на 15-16 m височина. В сутерена ѝ вдълбан в скалата, е разположена внушителна щерна за вода с размери 11.8х2.9 m и дълбочина 5 m. Над нея е бил разположен етаж в който са се складирали оръжие и хранителни припаси. След склада нагоре е имало още 3 етажа. Въпреки внушителните си размери щерната на донжона не е най- голямата в града. На 67 m североизточно от жилищно- отбранителната кула, в средата на крепостта се намира друга щерна. Тя също е вдълбана в скалата и има невероятните размери от 8х6 m и дълбочина от 9-10 m. Количеството вода от над 500 m 3, само в тази щерна стига да се издържи няколко месечна обсада без пестене на вода. В останалата част на града се срещат още щерни, но със значително по- малки размери. Една от тях е разположена в северната част на твърдината и има овална форма, наподобяваща кладенец. Цялото вътрешно пространство е било гъсто застроено с частни, обществени и стопански сгради. При археологическите разкопки са намерени голямо количество византийски, български, сръбски и венециански монети, от VII до XIV в. и голямо количество битова и строителна керамика. В северното подножие на града се оформило голямо, неукрепено предградие с тържище. Над руините на късноантичната базилика във втората половина на IX в. по времето на Княз Борис I е била построена църквата „Св. Петнадесет мъченици“, а старата крипта под нея е получила нови стенописи. Струмица се споменава в редица документи от цялото средновековие до днес. Княз Борис I в 864 г., приема християнството и скоро след това то се разпростряло и в този край на България. Тогава са били получени (от ромейската църква) костите на 15 Тивериополски мъченици, изкопани в „Тивериопол“ в Мала Азия и предадени, като дар в Струмица/Тивериопол. За тях е построена църквата, спомената по- горе. Младата българска църква прави Струмица седалище на епископ и като епископия съществува през цялото средновековие. В църковните документи, епископията запазва гръцкото име Тивериопол, докато в светските документи масово се налага българското име Струмица. Градът е една от крепостите, които са обсаждани от император Василий II след злощастната за България битка при „Ключ“ в 1014 г. От 1018 до 1330 г. Струмица попада по византийска власт, с кратки прекъсвания от края на XII до средата на XIII век. Именно тогава в нея управлявал отцепилият се местен български феодал Добромир Хриз (от около 1185 до 1202 г.), a след това крепостта отново се връща в българските предели. След смъртта на цар Калоян, Струмица попада в ръцете на латинците от „Тесалоники“. След възкачването на българският престол на Йоан Асен II Струмица, както и цялата област „Македония“ отново се връщат в пределите на Българската държава. Но през 1246 г. попадат в ръцете на Никейската империя до 1330 година, когато сърбите завземат града. През 1378 г. Струмица отново за кратко минава в български ръце, макар и не официално. Тя влиза в едно от многото малки български деспотства, на които се е разделила по това време Българската държава, а именно Велбъжкото деспотство на българският болярин Константин Деян. Османците превземат за последно града през 1395 година, след смъртта на Костадин Деян. През османското робство Струмица съществува, като градче със смесено мюсюлманско и християнско население и е седалище на кааза. В крепостта през XV-XVI век е била разквартирувана малка охрана от няколко войници, а през XVII век укрепленията са напълно изоставени. В днешно време в крепостта се извършват мащабни бутафорно- реставрационни дейности, като крепостните стени се възстановяват до зъбери. Нелепостта на това възстановяване се вижда на много места, във вид на стърчащи от бетон арматурни железа, но поне облицовката на стените по нищо не се различават от градежа на старите останки. Също така височините на стените и кулите изглеждат реални и възможни. Не е, като на „Трапезица“ във гр. Велико Търново, където неизвестен, безмозъчен архитект издигна уж средновековна кула, но с късноантична техника при стоежа и височина на кулата два пъти по- голяма от действителната.

Местоположение

Надморска височина: 440 m GPS координати: 41°25'57" С.Ш. и 22°37'48" И.Д.

Източници

К. Василев
Микулчик, И. Средновековни градови и тврдини во Македонjа. Скопjе, 1996

Снимки

https://goo.gl/photos/ojz4tkjWbRJkAqvG6

Планове

 <iframe src="https://www.google.com/maps/d/embed?mid=1cMmOovM7k4jaWfkHlq9PYwKXX-U" width="640" height="480"></iframe>

Български
Категория обекти извън БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 4 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 3 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8080
Общо теми 1799
Потребители Общо членове 70
Най-нов valiomp