Гр. Ловеч - Ловешка крепост / Вароша

Описание и история

Средновековна крепост Ловча е разположена на десния бряг на река Осъм, на живописния хълм Хисаря, на 0.74 km южно по права линия от центъра на град Ловеч. Открити са следи от по- ранни укрепени селища- от късния енеолит, елинистическата, късноантическата и ранновизантийската епоха. Археологическите разкопки показват, че тук се е намирало и тракийско укрепено селище- разкрити са части от жилище, изградено от камък и глина, множество фрагменти от сива тракийска керамика, както и дръжка от родоска амфора с печат. На печата е изписан месецът, когато е налято виното- април. След завладяването на нашите земи от римляните през I век днешният Ловеч е включен в границите на създадената провинция Мизия. Започва строителството на крепости, пътни станции, стражеви пунктове. В издадената през III век римска карта Табула Пеутингериана са нанесени пътните станции и квартирите за пренощуване на римските императори. В нея фигурира Президиум (пътна станция), която Константин Иречек и проф. Анастас Иширков отъждествяват с Ловеч.
По време на римските завоевания в началото на І век, селището е преместено в равнинната част на града. Но когато започват нашествията на "варварските" племена в средата на ІІІ век, то е изнесено на хълма поради естествените условия за защита. Просъществува и през V-VІІ век (ранновизантийката епоха). През V-VI век на най- високата част на хълма е съградена църква от типа на трикорабните базилики с купол. Според особеностите в плана и пространственото оформление тя е единствената в България и трета в църковното строителство във Византийската империя (“Кехрие джами” в Константинопол и “Успение” в Никея). Съществуват църкви от още два архитектурни типа. Вероятно след разрушаване на селището от ранновизантийската епоха за известно време хълмът запустява. Крепостта е построена през IX – X в. и заема двете горни тераси на хълма, а жилищните квартали и производствената част на града са разположени по долната – трета тераса, по склоновете на хълма и покрай реката. В южната и западната страна хълмът има почти отвесни скали. Достъпен е само от източната страна, а в днешно време - от махала Горни край при храма "Св. Неделя". От север се спуска на три тераси към реката. От хълма се открива прекрасна гледка към долината на р. Осъм и Балкана. Като допълнителна защита към отвесните стръмни склонове е била построена каменна стена, следваща релефа на терена. Дебелината й е била от 1,8 до З м съобразно местоположението и уязвимостта на сектора, а височината й (без парапета и зъберите) е достигала от 5 до 8 метра. Основите са изградени върху скалата, така че в случай на нападение или обсада не са могли да бъдат подкопавани. В българската история името Ловеч се среща главно във връзка със събития, станали от ХІ в. насам. Първото споменаване на крепостта е свързано с нахлуването на печенегите в българските земи и военните действия на Византия срещу тях. От византийските хронисти Михаил Аталиат и Скилица Кедрин узнаваме, че един от печенежките главатари на име Селте останал в Ловеч с намерение да се укрепи в крепостта, но в 1059 г. бил прогонен от византийския император Исак І Комнин. През ХІІ в. отново срещаме името Ловеч във византийските хроники /Никита Хониат/. Именно Ловеч е градът, който спира византийските войски, предвождани от Исак ІІ Ангел, дошли на север от Балкана да усмирят въстаналите българи. Така през 1187 г. след тримесечна неуспешна обсада византийският император Исак II Ангел признава, подписвайки т.нар. "Ловешки мирен договор" под стените на крепостта независимостта на областите обхванати от въстанието, предвождано от братята Асен и Петър, а с това и началото на Втората българска държава. В Ловешката крепост са открити голямо количество накити, предмети на бита, оръдия на труда и керамика. От особено значение са двете колективни находки от сребърни монети, върху които са изобразени цар Иван Александър и синът му Михаил. Едната се състои от 16 монети, поставени в гърне, а другата – от 1430 монети в стомна. През ХІІІ в. по време на въстанието на Ивайло Ловеч отново се споменава, и то между по-големите и важни български крепости, които били завладени от византийците. Разцветът на Ловеч е по време на Второто българско царство. През 1331 г. владетелят на Ловеч деспот Иван Александър става цар на България. С четиридесетгодишното му управление се свързва най-големият политически и културен разцвет на страната през това столетие. През XIII в. и особено през XIV в. Ловеч е един от най-големите градове - крепости в северна България и достига завидно икономическо положение. Ловешката крепост е една от най-късно падналите под турско управление - едва през 1446 г., и то с цената на масови разрушения, но и тогава запазва значителни права - да не се заселват турци на територията на града, да не се вземат деца за еничарския корпус, запазва си и правото за вземане на мито върху стоките, преминаващи през града. От края на 2005 година крепостта, заедно с намиращия се до нея паметник на Васил Левски, е снабдена със специално нощно осветление по подобие на великотърновската крепост "Царевец". През 2006 година започна изграждане на Амфитеатрална сцена, която ще преобрази изцяло крепостта. Този проект на общината е сред първите 28, които са одобрени за финансиране по проект "Красива България" тази година. Сцената ще е на две нива с 250 места. Цялостното изграждане на комплекса ще струва 100 000 лв. "Красива България" ще осигури половината, останалите са ангажимент на общината. Така ще се създаде възможност български и чуждестранни творци да правят в Ловеч свои театрални експерименти.
 

Легенди

Легенда за ловешкия мирен договор През пролетта на 1187 г. византийският император Исак II Ангел обсажда Ловешката крепост. Българските войски, начело с Асен и Петър не допускат превземането на твърдината. Императорът замисля хитрост, за да завладее крепостта. През нощта изтегля войските си и поставя малки наблюдателни постове по левия бряг на реката – “Башбунар”. През следващите дни няма нападения и българите се успокояват. В една ранна утрин, за да си налее вода от реката, от крепостта през таен тунел излиза царица Елена с кученцето си – Рис. Докато си налива вода, тя е забелязана от византийския пост. Царицата бяга към тунела, за да се спаси от преследвачите си. Византийците чуват лая на кученцето, откриват българската царица и я пленяват. Императорът изпраща послание до цар Асен, искайки мир и достоен заложник за размяна с царицата. Сключва се мирен договор, с който официално се признава съществуването на Второто българско царство, а заложник на византийците става по-малкият брат на Асен и Петър – Иваница. Той е отведен в Цариград, но след няколко години бяга и се връща в България, за да стане по-късно цар Калоян. Легенда за падането на Ловеч под турско робство Според легендите и някои турски извори Ловеч е последната българска свободна крепост. Отчайвайки се след тримесечна обсада на крепостта, турският водач Коджа Ибрахим решава да използва хитрост за нейното превземане. Той събира около 100 овни, поставя на рогата им свещи и през нощта пуска “огненото стадо” от близкия хълм към крепостта. Защитниците, мислейки, че Бог им изпраща помощ във вид на “небесен” огън, отварят вратите. Стадото влиза във вътрешността, следвано от избрани турски войни, които бързо сломяват съпротивата на защитниците. От тази нощ хълмът, носил името “Рижа гора” приема прозвището “Стратеш” от турското Саръ Атеш – жълт огън. Поводът е запалените свещи по рогата на овните. Легендата продължава с това, че последният защитник се спуска по тайния тунел и става първия хайдутин в България.

Местоположение

Надморска височина: 229 m GPS координати: 43°07’41” С.Ш. и 24°42’57” И.Д.

Източници

Images From Bulgaria
Непознатият Ловеч
Journey.bg

Снимки

https://picasaweb.google.com/108821068306103878624/hstWVG
http://pepopepo.snimka.bg/travel/krepost-hisarya-i-lovech.532754
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2017/04/blog-post_51.html

Планове

Крепостта Ловеч (Хисар)Крепостта Ловеч (Хисар)Крепостта Ловеч (Хисар)Крепостта Ловеч (Хисар)Крепостта Ловеч (Хисар)Крепостта Ловеч (Хисар)Крепостта Ловеч (Хисар)

Планове

Крепостта Ловеч план

К. Василев
Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Коментари

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 4 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 3 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8079
Общо теми 1799
Потребители Общо членове 58
Най-нов Evgeni ranev