Гр. Созопол - укрепен град Аполония / Созополис

Описание и история

Тракийски, античен и средновековен град Аполония/Созополис гр. Созопол. Созопол е най- старият град по българското черноморско крайбрежие. Първото селище тук е възникнало в края на IV-III хилядолетие пр. Хр. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда от бронзовата епоха. В созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, датиращи от II-I хил. преди Христа. Те свидетелстват за активно корабоплаване още от най-дълбока древност. През 610 г. пр. Хр. на мястото на днешен Созопол е основана елинска колония („полис“) на милетски гърци преселници от древногръцкия град Милет на малоазийското гръцко крайбрежие. Легенда разказва, че финикийски моряци препоръчали мястото като най-защитеното пристанище по бреговете на западното Черноморие. Градът е в близост до териториите на тракийските племена скирмиади и нипсеи. под името Аполония Понтика. Тъй като в древността са съществували много градове с това име, те са имали и пояснителен епитет. Аполония на западното черноморско крайбрежие се е наричала "Аполония Понтика" (гръцки: Απολλωνία η Ποντική). Името произлиза от бог Аполон (покровител на изселниците), на когото е посветен храм в града, известен с колосалната 13-метрова статуя на бога, дело на скулптура Каламис. Статуята е отнесена на Капитолия в Рим през 72 г. пр.н.е., когато Римската империя присъединява Западното Черноморие към територията си. Храмовете на града са се намирали на полуострова, който дълго време беше военноморска база, поради което античните паметници са безвъзвратно унищожени. Десетилетия наред се провеждат разкопки на античния некропол в Созопол, които всяка година откриват множество антични вази, предмети от скъпоценни метали и други важни находки за античната археология. В Созопол се провеждат и подводни разкопки. Градът израства като важен търговски и пристанищен център. Поддържа активни връзки с големите центрове на Елада: Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос и други. Търговското му влияние в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одриското царство, възникнало през V в. преди Христа. Аполония Понтика се конкурира със създадена след около един век мегарска колония Месемврия. Мегарците искат да имат търговски контакти с траките чрез бургаския залив. В отговор на това Аполония създава своя собствена колония - Анхиало от южната страна на Месемврия. Новата колония освен да пази достъпа до бургаския залив, била богата и на подводни залежи на сол. За активна добив на сол още в Античността сочат промени по морското дъно в залива. Котвата става емблема на Аполония и неизменен знак върху монетите, които тя сече още от края на VI в. преди Христа. Богатият град се превръща в център на високо развито изкуство. Съвременниците му го наричат Аполония Магна (Велика Аполония). В града се намирал голям храм на бог Аполон. Точното местополжение не е изветно, вероятно на остров Кирик. През 72 г. пр.н.е. градът е завладян и ограбен от римляните, а крепостната му стена - разрушена. Пълководецът проконсул Марк Лукул, който превзема града, отнася със себе си известна статуя на бог Аполон от светилището и я поставя на Капитолия в Рим. Няколко години по - късно един от оцелелите местни граждани на име Меток Тарул Декм възстановил изцяло крепостните стени със свои средства като дар за родния си град. Изглежда е бил твърде заможен, тъй като става дума за стена дълга 2 км, висока 10 м. и дебела 2.2 метра. Мерук е царско тракийско име, Тарул - името на баща му показва, че произхожда от един от най-древните римски родове, а фамилията Декм е гръцка. През 378 г. градът е превзит и стената отново е срината - този път от готите. Поради засилените български нападения император Анастасий (491 - 518 г.) предприел мощно крепостно строителство по Черноморието. Така Созопол отново бил ограден с двукилометрова крепостна стена, усилена с десетки кули. В резултат на това през IV - V в. градът отново е в подем вече известен с името Созополис - "град на спасението". Градът става български без бой през 705 г., когато император Юстиниан II отстъпва южночерноморската област на България заради заслугите на хан Тервел за връщането му на трона. Оттук нататък започва историята на най-мощната българска крепост в югоизтока на страната. През 812 г. за неин управител хан Крум назначава кавхан Иртаис - втория човек в държавната йерархия на средновековна България. Особено важна е ролята на крепостта Созопол през Втората българска държава, когато поради разрасналата се морска търговия крепостта с единственото голямо и естествено защитено пристанище става примамлива цел на византийски, венециански и генуезки нашественици. Затова през 1304 г. цар Светослав Тертер прави Созопол център на свой личен феод и вероятно база на малка българска военна флотилия, която да респектира търгуващите "на черно" генуезци. Навярно заради това генуезкият сенат забранява през 1316 г. със специален декрет търговията с България през крепостта Созопол. Но за сметка на това още на следващата година византийският император пък дава привилегии на търговците, внасящи храни през Созопол. За стойността на Созопол за България показателен е фактът, че когато една византийска флота го превзема през 1328 г., цар Михаил Шишман пък превзема летните императорски дворци в Сакар и ги обменя за Созопол. Три години по-късно, след смъртта му, византийците без бой превземат Созопол. Но при вестта, че при Русокастро византийците са разбити от новия български цар Иван Александър, населението вдига въстание и изхвърля византийците от крепостните стени в морето. Самочувствието на созополския гарнизон е толкова голямо, че през 1352 г. неговият командир Кривич отказва помощ по време на война с Генуа. След тридневно сражение италианците успяват да преодолеят крепостните стени. Гражданите платили огромен откуп, за да не бъдат продадени в робство. В 1366 г. отново западни воини - рицарите на граф Амедей VI Савойски, след двудневни боеве превземат града. След тази случка цар Иван Александър продава Созопол, Ахтопол, Несебър и Анхиало (Поморие) за 180 000 златни флорина на Византия. Благодарение на продажбата Созопол остава още почти век под християнско управление. И е превзет от турците едва през 1453 г. - в годината, когато пада и самият Константинопол.

 

Снимки

Аполония / СозополАполония / СозополАполония / СозополАполония / СозополАполония / СозополАполония / СозополАполония / СозополАполония / СозополАполония / СозополАполония / СозополАполония / СозополАполония / СозополАполония / СозополАполония / СозополАполония / СозополАполония / СозополАполония / СозополАполония / СозополАполония / СозополАполония / СозополАполония / Созопол

 

Местоположение

Тракийският, античен и средновековен град Аполония/Созополис се намира в гр. Созопол. Надморска височина: 21 m GPS координати: 42°25’20” С.Ш. и 27°41’36” И.Д.

Източници

Jorney.bg Wikipedia

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 3 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 2 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8082
Общо теми 1801
Потребители Общо членове 126
Най-нов H2O

Последни коментари