Съобщение за грешка

Notice: Undefined variable: rendered_rows in include() (line 15 of /home/bulgamnw/public_html/sites/all/modules/views_slideshow/contrib/views_slideshow_cycle/theme/views-slideshow-cycle-main-frame.tpl.php).

Гр. Преслав - град Велики Преслав

Описание и история

В град Велики Преслав е разположен Националният историко- археологически резерват и музей, който включва реставрирани и консервирани части от разкопките на средновековния град и музей, в който се съхраняват част от откритите предмети, съхраняват се над 35 000 предмета, около 1700 от които са изложени за посетителите. Музеят е основан на 26 октомври 1906 година по инициатива на Йордан Господинов и местното Археологическо дружество „Тича“, сградата на музея е напълно завършена през 1981 година. Резерватът е сред Стоте национални туристически обекта в България. раб. време: 8:00-17:00 ч., тел. 0538/2630 и 3243 екскурзоводска беседа: български, руски, английски Преслав официално е втората българска столица (от 893 до 972 година) на Първата българска държава. През 971 година е превзет и ограбен от византийците. Между XI-XII век е под византийско владичество, след въстанието на Иван Асен I и Теодор Петър (1185-1187) е отново крепост. Градът е възникнал през първата половина на IX век по време на управлението на княз Борис I като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон. Цар Симеон I премества столицата на Първо българско царство в Преслав, разположен на 30 km от старата столица Плиска. Превръща се в най- красивия и един от най- величествените градове на цяла Югоизточна Европа (епохата на българско средновековие). Тук са съхранени едни от най- значимите паметници на Плисковско- Преславска култура. Външният град е бил обкръжен от белокаменни стени. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези на Плиска. Вътрешния град също е бил обкръжен със стена, където се намира комплексът на царската резиденция: монументални каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони и други. Градът е забележителен за това време с канализацията си и водоснабдяването. Велики поети служили в Преславска книжовна школа са Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Козма и други. Сред археологичните находки е открита керамичната икона на Св. Теодор Стратилат, преславско златно съкровище и керамичният иконостас от дворцовия манастир, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници. Преслав е бил изграден на кръстопът. Контролирал е Върбишкия и Ришкия проходи. Намирал се е на главния път, пресичащ Мизия а именно Варна- Ловеч. От Преслав са тръгвали пътища за Диамбол (Ямбол)- Одрин, както и за Маркели- Константинопол. Намира се в южната част на град Велики Преслав. Има два защитни пояса- Вътрешен град и Външен град, в чиито територии са разкопани дворци, църкви, жилищни сгради, търговски, занаятчийски и стопански помещения, манастири, водопроводи и др. Външна крепост. На левия бряг на река Камчия, на изхода на Герловския прелом. Има форма на неправилен четириъгълник с площ 3.5 km2. Стената на външния град е дълга около 6.5 km. От изток стената върви покрай река Камчия, а от другите три страни- по височините. Южната стена минава по билото на най- северното планинско възвишение на Преславската планина. Стената, широка 3.25 m, от лицевите страни е изградена от каменни блокове, а вътрешността е пълнеж от дребни камъни и бял хоросан. Разкопани са южната и северната порта. Над тях са се издигали квадратни кули. Стената е завършвала с платформа и с парапет със зъбери. Предполага се, че през 100- 150 m е имало зъбци, които са се издавали пред стената и са подсилвали нейната отбранителна способност. При ъглите на крепостта е имало кръгли кули. Вътрешна крепост. Намира се почти в средата на Външното укрепление. Има неправилна форма с площ от 200 дка. Стената е дълга около 2 km. Разкрити са северната и южната потри. В ъглите има кръгли кули, а над портите квадратни. Крепостния зид, широк от 2.8 до 3 m, както и кулите са изградени от редуващи се лойфери и биндери, а вътрешността е блокаж и бял хоросан. Стената е завършвала с платформа и с парапет със зъбери. Била е висока до 15 m. На всички ъгли са се издигали кръгли кули. В крепостта са разположени големия и малкия дворци. Голямото стратегическо значение на Драгоево- Рижкия проход личи ясно и от голямото число късноантични крепости, построени от Византия, преди идването на българите. Омуртагов мост. От него са останали само основите, които се намират в реката на 30 м. от сегашния мост. На десния бряг стои част от едната основа. Представлява съоръжение, изградено от камък и изобилен хоросан във формата на удължен петоъгълник. Има дължина 10 м. и широчина 4.5 м. Лицево е строен от дялани камъни, а вътрешно от пълнеж от дребни камъни, споени с бял хоросан. Втория устой, който е поддържал моста, сега се намира в реката. Намира се между южната порта на Външния град и Яловата скала в южния ъгъл на крепостта. Мостът е бил пазен от крепостната стена на Външния град, между южната порта и скалата над източния стръмен склон на върха Зъбците (Дишлик). На десния бряг на реката е бил пазен от крепостта „Дълга поляна”. По предание е имало още един мост на река Камчия, почти до средата на източната стена на Външната крепост, на север от съборената воденица Дели душка, до долчето „Бабилин дол” на десния бряг. От този мост не са запазени никакви следи. Пътят от Омуртаговия мост е бил наричан Цариградски път и е вървял по долината на Белия бряг към развалините на манастира в местността „Аврадако” и от там, по подножието на връх Божка, слиза в долината Сух дол (Содол) и продължава към южния край на с. Драгоево. След това минава през изкуствения изкоп наречен „Просек” и местностите „Каленик”, „Къса поляна”, „Конак” и „Парнатица”, достига Драгоевския проход , където се слива с главния път от Плиска.

Местоположение

Надморска височина: 131 m GPS координати: 43°08’57” С.Ш. и 26°48’57” И.Д.

Източници

Дремсизова-Нелчинова, Цв. и В. Антонова. Каталог на археологическите паметници в Шуменски окръг. С., 1975 г.
Чолпанов, Б. Каменните щитове. С., 1989 Шкорпил, К. Старобългарска съобщителна мрежа около Преславъ и крепостите по нея. С., 1929 г.

Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 5 потребители :: 2 регистрирани0 скрити и 3 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot], Yahoo [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8005
Общо теми 1790
Потребители Общо членове 837
Най-нов marinovles

Последни коментари