Гр. Асеновград - крепост Вотина / Воден

Описание и история

Късноантична и средновековна крепост Вотина/Воден се намира при параклис „Св. Димитър“, на 0.38 km южно по права линия от центъра на квартал Горни Воден, град Асеновград, на едно естествено укрепено възвишение. През 1083 г. Григорий Бакуриани основава в така получените свои владения Бачковския манастир и го дарява с част от имотите си за осигуряване издръжката му. Три години по- късно, като севаст и велик доместник на Запад, т.е. главнокомандващ войските на византийската империя в Европа, загива при с. Белятово, северно от Пловдив. Ана Комнина, дъщеря на Алексий Комнин пише, че Григорий Бакуриани е загинал в битка срещу въстаналите павликяни, на които им били на помощ узи и печенези. В глава втора на Устава на Бачковския манастир, след като съобщава, че дарява на манастира крепостта и селото Петрич заедно с именията към нея: Бачково, Добролонг, Добростан, Яврово и др., Григорий Бакуриани добавя: „Освен това дадох и разположеното в съседство с тях село, наречено Стенимахос, заедно с построените там от мене две крепости, а също и техните полски имоти, сиреч Липица и местността, наречена „Св. Варвара”, съседна на Пренези със скитовете й „Св. Никола”, „Св. Илия”, „Св. Георги”, който се намира нагоре, а също и „Св. Георги”, който е долу, близо до селото. И тях също подарих изцяло, с цялата им околност и землище според определената от мене граница между тях и крепостта ми Воден”. От този текст става ясно, че Григорий Бакуриани запазва като свое владение крепостта Воден и определя северната граница на владенията на Бачковския манастир в близост до нея. През 1958 г. учителят Георги Ковачев, Василка Чокойска и арх. Стоил Стоилов изказват предположението, че мястото на Бакуриановия замък- крепост е височината „Св. Димитър” над днешния Горни Воден вляво от пътя за манастира „Свети Кирик”. Още през следващата година археологът Димитър Цончев определя със сигурност местонахождението на споменатия замък чрез извършване на разкопки, изследвания и наблюдения. Своето откритие той публикува в брошурата си „Строежи на Григорий Бакуриани в Асеновград и околностите”. След подробните обяснения на характера на височината и местността, както и доводите в подкрепа на своята теза, той описва какво е запазено от замъка. Всъщност Димитър Цончев, търсейки и откривайки замъка на Бакуриани, е разкрил основите на ранновизантийска крепост, върху която е бил изграден този замък, но това се разбира при по- късните разкопки и проучвания, установяващи различни културни пластове. При археологичните проучвания, извършени през 1976-1978 години под ръководството на Росица Морева, изтъкната българска археоложка, пластът, отнасящ се до ІХ-ХІІІ век и свързан със замъка на Бакуриани се оказва с дебелина около половин метър. Датировката му е извършена по намерените монети, най- ранните от които са от Йоан Цимисхий (969-976 г.), а последните от династията Комнин. Откритите археологически материали и извършените наблюдения от специалистите показват, че средновековната крепост Воден е построена върху основите на ранновизантийска такава и повтаря плана на същата. За възспиране на славянските нашествия източноримската (византийска) власт е започнала усилено строителство на крепости в граничните области и край селища, заемащи стратегически места. Като част от тази крепостна система през V век на височината „Свети Димитър” е била изградена голяма крепост. Тази височина има стражево положение, защото макар и само 516 m над морското равнище, от нея се наблюдават цялото Пловдивско поле, подстъпите към долината на реката- единствен проход към Беломорието в Централните Родопи и съседните родопски склонове. От изток височината се огражда от Амандере, а от запад- от селския поток, течащ през средата на Горни Воден. Тук мястото е съвсем подходящо за крепост, защото склоновете са стръмни и поради това е естествено защитено от изток, север и юг. Теренът е по- полегат единствено откъм запад и там е бил входът на крепостта. Това естествено укрепление е било подсилено с крепостна стена, следваща релефа на местността. Крепостта е имала формата на трапец и обхващала площ от близо 7.4 дка. От запад, по протежение на единствения път към крепостта, е имало четири кули, които е трябвало да се превземат последователно от нападателите. Входът към вътрешността е бил по средата на югозападната стена при правоъгълната кула. Отгоре крепостните стени имали зъбери, а пред тях- платформа, по която се движели наблюдателите и защитниците. Изградени били от редуващи се пояси от камък и тухли, споени с хоросан от вар, пясък и смляни тухли. От този период на съществуването на крепостта са се запазили основите на жилищни помещения. Улиците са с ориентировка изток- запад и север- юг, така както са били ориентирани улиците на римските градове. Жилищните сгради са разположени от двете им страни. На улицата покрай крепостната стена обаче не е имало входове, за да не се пречи на бързодействието по време на обсада и боеве. За строителен материал при жилищата е използван ломен камък и кал с дебелина на зидовете около шейсет сантиметра. Нагоре обикновено продължавали с кирпичи. Имало и стопански постройки. Намерените глинени гърнета служели за съхраняване на храните. За водоснабдяване на крепостта по склоновете южно от нея има достатъчно извори. При обработка на ниви многократно са откривани стари глинени водопроводи. Югоизточно, на около сто и петдесет метра от крепостта в началото на XX в. е бил запазен каменен акведукт. Той е бил широк осемдесет сантиметра и е с полукръгъл свод с височина около три метра и широчина 2.75 m. Основите му са изградени от местни ломени камъни. Сводът обаче е направен от дялан бигор и е споен с червен хоросан, срещащ се докъм XI-XII век. Може би този акведукт има връзка с водоснабдяването на разглежданата крепост, но ако се съди по трасето му, по скоро е един от акведуктите изградени за водоснабдяване на „Тримонциум“, но в последствие е използван отново за по- близки населени места. За съжаление в днешно време са останали само основите от него. При споменатите разкопки на крепостта бяха открити монети, сечени от четвърти до шести век, между които и две златни. Това е показател, че жилищата са ползвани в този период. Едната златна монета е от император Юстиниан (527-567 г.) и е намерена в южната част на крепостта, вероятно в опожарено жилище. Открити са и грамчета от везни, тежести за вертикален стан, керамика с различни орнаменти и др. В намерените материали се вижда разлика и в културата на битуване, и в плановете на жилищата между двата различни пласта. Новото население, което живяло тук през X-XII век според изследователите се оказва носител на българската култура. При разкопките, извършени най- напред от Димитър Цончев, а впоследствие от Росица Морева са открити кулите, разположени от запад, откъм входа за крепостта, южната наблюдателна кула, намираща се в днешната най- висока част на местността, множество гробове, намиращи се в североизточния й край, основите на църква и на редица жилищни и обществени сгради. На много места останалите зидове, които бяха открити, имаха височина повече от метър. Във всяка цивилизована европейска страна и дори в съседна Гърция, такива останки се замонолитват с цимент, понякога се дострояват и така се запазват за поколенията. Включват се в справочниците като туристически дестинации, районът им се облагородява и оживява. Крепостните стени са доразрушени за безплатни камъни за ограждане параклиса!  След настъпването на така наречената „демокрация” у нас обаче, някакви инициатори решили да направят ограда на намиращия се почти по средата на крепостната територия параклис „Свети Димитър”, използвайки камъните от стените на средновековната крепост. И никой не се намесил да спре това варварско дело- доунищожаването на крепостта като източник за безплатен строителен материал. 

Местоположение

На крепостта: Надморска височина: 516 m GPS координати: 42°00’25” С.Ш. и 24°50’32” И.Д.
На акведукта: Надморска височина: 498 m GPS координати: 42° 0'19.30” С.Ш. и 24°50'34.80” И.Д.

Източници

Филипов, Н. По стъпките на Бакуриани. в-к "Вестител", брой 656, 18-24 ноември 2011 г., стр. 4-5

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2015/09/blog-post_82.html
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2017/02/blog-post_96.html
https://picasaweb.google.com/108821068306103878624/6284576669313539921

Планове

  К.Василев

<iframe src="https://www.google.com/maps/d/embed?mid=1EMo01aPGKa5O8MB-VtpjYs_9TI8" width="640" height="480"></iframe>

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 3 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 3 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Forum statistics

Начало Общо мнения 8082
Общо теми 1801
Потребители Общо членове 119
Най-нов Kameliya Voronevska

Последни коментари