С. Старосел - укрепена резиденция Кози грамади

Описание и история

Тракийска, укрепена резиденция Кози грамади се намира на 8.6 km северно по права линия от центъра на село Старосел. Тя е разположена на 1113 m надморска височина в югоизточното подножие на връх „Кози грамади“. Тя заема средищно място между споменатия връх и близко разположения връх „Сборови грамади“. Резиденцията е изградена върху предварително заравнена скална площадка в най- ниските склонове на върха. Тя е построена на трудно достъпно място предвид стръмните дерета от запад и изток. От всички страни съоръжението е маркирано от единични групи скали, високи на места до 6-7 m. Резиденцията заема площ от около 3.4 дка, като има максимални размери 71х53 m. Западната половина на обекта има формата на правоъгълник, а на изток формата условно е ромб с издължена страна на североизток. Крепостните стени имат обща дължина 218 m и са градени от каменни блокове подредени по лица и с пълнеж от по- дребни камъни между тях. Видът на градежа условно е полигонален с ясна тенденция за нивелиране до 5-6 реда от грубо обработени блокове, като фугите са запълнени с по- дребни плоски и многоъгълни камъни. Най- точният паралел на градежа засега е този, от диагоналната стена на Филипополис. Дебелината на стените варира от 1.4 m на северната до 2 m на южната. По протежението на куртината добре се различават 4 кули. Първата кула е разположена в най- североизточният край на укреплението. Тя е отделена от куртината посредством стена излизаща от крепостта под формата на буквата „Г“. Кулата е подпряна на една от заобикалящите обекта скални групи. Тази кула е има правоъгълен план с обща площ от над 30 m2 и е защитавала първоначалният вход в твърдината. Този вход се е намирал в североизточния ъгъл на обекта. През втората половина на IV в.пр.н.е. кулата е демонтирана и входа на укреплението е зазидан. За да се защити очевидно слабото място на бившият вход, древният строител издига кула № 2 точно пред бившия вход (един вид премества се изнесената кула и се залепя за североизточната стена). Новата кула също има правоъгълен план с размери 5.5х5.8 m. В подкрепа на предположението на археолозите, че именно под новата кула е бил първоначалният вход в укреплението е и разкритата втора крепостна стена. Тя е перпендикулярна на североизточната стена и успоредна на югоизточната. Започва непосредствено северозападно от новата кула и отстои на 6.5 m северозападно от югоизточната стена. С тази вътрешна стена се е целяло защита на пространството след входа при евентуално разбиване на входната врата от противника. След зазиждането на входа това пространство между двете крепостни стени се преустроява на жилищни помещения. Третата кула е издигната на малка чупка, която прави югоизточната стена. Тази кула е построена едновременно с запечатването на стария вход и издигането на кула № 2. Кула № 3 представлява „кула- порта“. Тя има правоъгълен план с размери 6х5.95 m. Входът в нея е ориентиран на североизток и е с ширина 2.3 m. Начина по който е ситуирана новата порта позволява вратата и да бъде отбранявана от голяма част от югоизточната стена. Четвъртата кула представлява масивен, плътен бастион разположен в югозападния ъгъл на крепостта. Бастиона се явява вътрешен за куртината. Прави впечатление, че терена върху който е изграден обекта, е терасиран условно на четири нива. Това се потвърждава и от археологическите проучвания. Първото ниво е в най- югоизточната част на обекта, където се намира кулата порта. Второто ниво заема отбранителните съоръжения до описаната по- горе втора крепостна стена от първия строителен период. Третата тераса е заета от жилищни и стопански сгради, включително и голяма представителна сграда. Четвъртата тераса е отново свързана с отбраната, но на северната стена. Тази тераса е заградена от вътрешен зид, който за сега е маркиран само чрез сондажи. В средата на комплекса на третата тераса се откроява голяма представителна постройка, заемаща площ от 104 m2- владетелски дворец. Находката е уникална- подобна тракийска представителна сграда от този период досега не е откривана. Дворецът на два етажа е с внушителен параден вход и украси по стените. Те са изградени от идеално обработени каменни квадри, без спойка между тях. Всеки камък е подбран и обработен внимателно, като е поставен на точно определено място създавайки идеално изглеждащ и равен зид. На тясната югоизточна страна на дворецът има две четириъгълни профилирани бази за колони и праг с дупки за железен механизъм на еднокрила врата. От другата страна на обширното помещение, срещу вратата има две къси симетрични стълбища, водещи към своеобразна трибуна. Няма съмнение, че това е зала за приеми и пирове на тракийския владетел. На пода на залата археолозите са намерили монети на тракийския владетел Терес ІІ и на македонския завоевател Филип ІІ. Открити са и фрагменти от вносна гръцка и местна тракийска керамика, желязна двойна брадва /лабрис/, част от златен нагръдник. На терена на третата тераса освен двореца видимо се открояват основите и на още две постройки с правоъгълна форма, разположени югоизточно и североизточно от представителната сграда. В североизточната постройка е разкрита щерна за вода и склад с множество вкопани питоси. При археологическите проучвания в резиденцията и по склоновете югоизточно на хълма са намерени множество следи от ожесточена битка- върхове на копия, стрели, тракийска махайра и хиляди оловни тежести за прашки. Тези следи ни показват какво точно се е случило с резиденцията в средата на IV в.пр.н.е. Траките се опитват да спрат войската на Филип II Македонски на склона под владетелската резиденция. Именно там на главният път, който води от долината към върха са намерени стотици оловни тежести от прашки. На това пространство тракийските войни безуспешно са се опитали да спрат македонската фаланга, но са претърпели поражение. За да организират нова отбранителна линия след поражението, траките оставят малък прикриващ отряд в резиденцията и се оттеглят към здравата крепост на връх „Кози грамади“. За това свидетелства значително по- малкото количество стрели и оловни тежести на прашки намерени пред и в укрепленията на резиденцията. В крайна сметка тя не е била здраво отбранявана а е изоставена на милостта на македонците, които я разграбват и унищожават. Най- вероятно тракийският отряд е дал сериозен отпор и може би са устояли на обсадата в крепостта на върха, защото за сега археолозите не са открили следи от сериозни разрушения в нея от този период. За голямо съжаление тази уникална тракийка резиденция, след първите археологически проучвания, които завършват през 2011 г. е оставена на пълно унищожение от природата. Всякакъв опит за временна консервация е излинял и уникалните постройки на двореца и останките от мощните някога крепостни стени се рушат без изглед държавата или поне общината да отделят средства за социализация и развитие.

Местоположение

Надморска височина: 1113 m GPS координати 42°33'50" С.Ш. и 24°33'57" И.Д.

Източници

Кози грамади. Проучване на одриската владетелска резиденция и светилища в Средна гора VIII-І в.пр.Хр. Том І, НИМ, 2011 
https://bulgariatravel.org/bg/object/163/kozi_gramadi_staroselo#map=6/42.750/25.380
К. Василев
М. Гърдев
Е. Минчев
П. Овчаров

Снимки

http://azor.snimka.bg/mountain/krepost-i-trakiyiski-grad-h-fenera-starosel.607372
https://photos.app.goo.gl/vp2jRtKkucoVKsBH8
http://pepopepo2.snimka.bg/travel/trakiyiska-krepost-rezidenciyata-kozi-gramadi-s-starosel.5143627

Планове 


К. Василев
Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 6 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 6 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Forum statistics

Начало Общо мнения 8082
Общо теми 1801
Потребители Общо членове 147
Най-нов Alena2707

Последни коментари