С. Садина - крепост Поляново кале

Описание и история

Късноантична и средновековна крепост Поляново кале се намира на 4.06 km североизточно по права линия от центъра на село Садина. Разположена върху клинообразно възвишение със стръмни склонове от запад, юг и изток, на десния бряг на река Поляноулук. От запад и изток възвишението е ограничено от сухи дерета. Билната част на полуострова е клинообразно издължена и със значителна денивелация от север към юг. Открито е за науката от К. Шкорпил, комуто дължим първото описание, придружено от окомерен план и топографска схема, отразяваща неговото местоположението. Според представените сведения, то е било защитено с околовръстна крепостна стена, заграждаща площ с форма на силно издължен и изострен на юг четириъгълник с различна дължина на страните. Пред северния фронт откъм платото, между двете странични дерета бил прокопан ров. Идентифицирани били и останки от две кули- една при южния ъгъл и друга по трасето на северозападната куртина, като за втората се предполага, че вероятно е охранявала портата. В началото на ХХ в. зидовете вече били „почти напълно съборени“, но въпреки това са направени важни констатации относно строителната техника, приложена при изграждането на укрепителните съоръжения: от „прост камък“, положен в неправилни пластове и споен с „жълтеникав, дроблив и смесен с кремъчета“ хоросан. По- късните споменавания на обекта в научната книжнина не съдържат никаква нова информация, което обаче не е попречило на част от авторите да изкажат изненадващо категорични съждения относно неговата хронологическа принадлежност. Така например, според Р. Рашев крепостта е „антична“, другаде тя е „късноантична и средновековна“, а в една работа на И. Атанасов- „късноантична“. Отдалечеността на градището от населени места го е предпазила от съдбата на много други подобни обекти, превърнати от околното население в кариери за добив на готов за употреба строителен материал. При посещението през октомври 2010 г. останките са заварени в състояние, не много по- различно от това, в което ги е видял и К. Шкорпил (с изключение, разбира се, на множеството сравнително нови иманярски изкопи, разпръснати навред в чертите на защитената територия!). Трасето на крепостната стена съвсем ясно се разпознава на терена във вид на широк в основата 3-4 m и висок на места до повече от 2 m насип, покрит с тънък почвен слой. Въпреки далечното визуално сходство, новият план съществено се различава от съставения от К. Шкорпил, а теренните наблюдения и събраният подемен археологически материал значително допълват досегашните представи за обекта, предоставяйки сигурна база за неговата хронологическа идентификация. Околовръстната крепостна стена огражда площ от 6.42 дка. Особено внушителни са нейните останки от северната, най- достъпна страна, където височината ѝ ще да е била по- голяма. Първостепенното значение на този сектор за осигуряване безопасността на обитателите на градището се подчертава от особените грижи за неговата защита. Така пред фронта на отбранителната линия е прокопан впечатляващ с размерите си ров, който се явява продължение на дерето, ограничаващо полуострова от запад-северозапад. Широчината му достига 12-15 m, а дълбочината му в западната половина надхвърля 7 m. Между рова и крепостния зид не личи да е имало берма. Северната крепостна стена се състои от две праволинейни отсечки, сключващи помежду си ъгъл от 135°. За повишаване на отбранителната способност, по трасето ѝ са били изградени кули. Сега отчетливо се разпознава местоположението на три, но видът на останките не позволява да се определят техния план и размери. Кулата при североизточния ъгъл е изцяло изнесена навън и със сигурност е охранявала главния вход в крепостта, който е бил разположен непосредствено на запад от нея и ясно личи като прекъсване в трасето на прилежащата куртина. От входа започва път (улица?) във вътрешността на укреплението, плътно следващ югоизточната крепостна стена. При върха на северната отбранителна линия, в западния край на североизточната куртина, се е издигала друга кула, която очевидно е била с много по големи размери. Кула със сигурност е имало и край северозападния ъгъл, но местоположението на каменния ѝ насип дава основание да се заключи, че тя е била изградена в самия край и перпендикулярно на западната крепостна стена. Сведението на К. Шкорпил за останки от кула приблизително в средата на северозападната куртина, „вероятно до старата порта“, не се потвърди. Югоизточната и югозападната крепостни стени се състоят от различен брой праволинейни отсечки, трасирани съобразно особеностите на релефа. По тяхното протежение бяха идентифицирани останки само от една кула, разположена при южния ъгъл, за която става дума и в бележките на К. Шкорпил. Специфичното хлътване в самия южен край на насипа от югоизточната, крепостна стена предполага съществуването тук на потерна, осигуряваща най- пряк и бърз достъп до разположените в подножието на възвишението извори. Един малък разкрит участък от вътрешното лице на североизточната куртина напълно потвърждава направените преди повече от век констатации относно техниката на градеж на укрепителните съоръжения. Останките от каменни зидове на кална, а на места и на хоросанова спойка, забелязващи се повсеместно в множеството иманярски изкопи, свидетелстват за гъсто застрояване на защитената площ. Керамичният материал датира почти изключително от късната античност. Според облика на укрепителната система и приложената строителна техника, както и въз основа на подемния археологически материал, възникването на градището следва да бъде отнесено най- общо към ІV век, а ако се съди по някои амфорни фрагменти- може би не по- късно от средата на века. Коментираните късни находки от територията му показват, че селището очевидно е преживяло първите вълни на масираните аваро- славянски нашествия от последната четвърт на VІ век и е продължило да съществува и в началото на следващия век. На 940 m североизточно от обекта минава античния път „Сексагинда Приста“- „Абритус“, а на 1.6 km източно минава друг античен път- „Апиария“- „Туида“.

Местоположение

Надморска височина: 366 m GPS координати: 43°31’08” С.Ш. и 26°18’11” И.Д.

Източници

Торбатов, С. Градищата край Садина / Укрепленията на върха на хълма край Садина. 2019
https://www.academia.edu/40719415/%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%94%D0%98%D0%A9%D0%90%D0%A2%D0%90_%D0%9A%D0%A0%D0%90%D0%99_%D0%A1%D0%90%D0%94%D0%98%D0%9D%D0%90_%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B5%D0%B9_%D0%A2%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B2_S._Torbatov._The_hill-top_fortifications_near_Sadina посетена на 02.06.2020
М. Гърдев

Планове

К. Василев

С. Торбатов

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 9 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 8 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8083
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 173
Най-нов Grifona

Последни коментари