С. Крепча - Крепча кале

Описание и история

Тракийска, антична, късноантичната и средновековна крепост Крепча кале/Джин кале/Крепостта на духовете се намира на 2.6 km югозападно по права линия от центъра на село Крепча. Тя е изградена в северния край на рид с отвесен скален склон от запад и стръмен от север, и изток. Река Калакоч дере ограничава рида от запад и север. В северният край на източния склон се появява друг скален венец. Терена на възвишението е с наклон от юг на север, а в средната част- от изток на запад. Възвишението е най- достъпно от юг по билото на хребета. Твърдината има неправилна форма, като крепостния зид следва конфигурацията на терена. Крепостни стени обикалят укреплението от всички страни, с изключение на западната, където отвесният венец е бил достатъчна защита. Максималните размери на крепостта са 200х96 m с площ от над 10 дка. Посредством напречни вътрешни зидове е разделена на три отделни, обособени една от друга укрепени зони. Най- южната е описана изключително точно от К. Шкорпил преди 120 г. Тя има неправилна трапецовидна форма с максимални размери 86х96 m с площ от около 6.2 дка. Крепостните стени се проследяват във вид на масивни насипи с височина между 2 и 4 m. На южната стена, която се явява външна за цялото укрепление, ясно се различават останките на три кули вероятно с полукръгла форма. В най- западната част на тази стена в близост до отвесният западен склон е разположена порта. От тази порта тръгва път на юг, който се изкачва по хребета. Във вътрешността се забелязват следи от застрояване. Пред южният крепостен зид е издълбан ров за допълнителна защита с ширина около 10 m. Днес този ров е почти напълно обезличен. От източният ъгъл на тази укрепена част се проследява добре оформен път с ширина 1.5 m, който косо пресича стръмният източен склон и се спуска към долината на река Калакоч. Разделителният зид между южната и средната укрепена зона, също се проследява добре на терена. Втората част е разположена на тераса, намираща се на около 2 m по- ниско ниво от първата. Тя има почти правоъгълна форма с площ от около 1.2 дка и значително се стеснява от изток, като ширината не надхвърля 30 m. Добре се различава на терена източният зид, който е с дължина 40 m. В началото на този зид, в близост до южната укрепена зона К. Шкорпил е регистрирал втори вход в крепостта, който е защитаван непосредствено южно от правоъгълна кула, вътрешна за куртината. Днес тези съоръжения също добре се различават на терена. Описаната кула не е защитавала само този вход, но вероятно е осигурявала прикритие и за входа между южната и средната укрепени зони. До този вход води късо отклонение на описаният по- горе източен път. Северната крепостна стена на средната укрепена зона, която се явява вътрешна стена между тази и северната зона е добре запазена, като ясно си личи връзката ѝ с източната стена. Градежа ѝ се открива добре в един стар траншеен изкоп.  Третата, най- северна укрепена зона се разширява в източна посока с около 12 m в сравнение със средната. Източната стена на тази зона се проследява в начупен линия на разстояние 60 m и стига на север до отвесните скали, които са с височина 2.5 m. Върху тези скали се забелязва изсичане, което е служело за фундамент на северната крепостна стена. Днес от тази крепостна стена не е останало нищо, но трасето ѝ се проследява на късо разстояние до непристъпните западни склонове. Трасето на източната крепостна стена е издигнато под ръба на заравненото било, като по този начин се подпира на склона и се предотвратява възможността за подкопаването ѝ. Приблизително на 6 m източно от източния зид и успоредно на него е регистрирана втора крепостна стена. Тази стена е издигната още по- надолу по склона и представлява протейхизма, като е единствената такава стена по протежението на цялата твърдина. Издигането на тази втора стена е следствие на значително по- малкият наклон на източния склон в този участък от възвишението, което предполага по- лесно струпване на противникови войски там. Иманярски изкоп е пробил протейхизмата по цялата ѝ ширина, от което се вижда, че тя е с дебелина над 2 m. Крепостните стени на цялото укрепление са изградени по един и същи начин- от добре обработени камъни със среден размер, подредени в правилни редове и споени с бял хоросан. Описаната от К. Шкорпил спойка от розов хоросан не се забелязва никъде из останките. Целият терен на обекта е бил гъсто застроен, като днес навсякъде се забелязват иманярски изкопи и изведени от тях множество фрагменти от битова и строителна керамика. На много места в изкопите се виждат открити основи на сгради с различна ориентация. Като се съди по намерената керамика на терена, както и от намерените монети и артефакти, може със сигурност да се твърди, че укреплението възниква през втората половина на I хил.пр.н.е., когато местно тракийско население оценява природната защитеност на носа и издига селище. От намерени монети на император Веспасиан може да се предполага, че тракийското селище е просъществувало до към края на I век, когато по не известни за сега причини е напуснато. Без археологически разкопки вида и площта на това първо тракийско укрепление засега не може да се определи. През IV век върху останките на старото селище възниква здрава крепост в духът на съвременната фортификация. Това укрепление е преправяно, поправяно и разширявано нееднократно до VI век, когато е напълно унищожено при някое от аваро- славянските нашествия. Според С. Торбатов първоначално е било изградено средното укрепление. По вид размери и структура то много наподобява типичните късноантични бургове, изграждани за защита и контрол на близко разположени пътища и пътни възли. След това за защита на разширяващото се поселение е издигната северната укрепена зона. Това е и момента в който чисто военното укрепление се превръща в укрепено селище. Изграждането на протейхизмата също се датира в късната античност. Следващият етап в обитаването на крепостта настъпва след  прекъсване от около три века. Някъде към края на IX век или в началото на X век укреплението е отново заселено. Това се дължи на настъпилата по това време заплаха от маджарски и печенежки нападения, чийто грабителски набези все по- често достигат вътрешността на държавата. Поради тази причина населението на средновековна България, живеещо до тогава в обширни неукрепени селища в равнините е било принудено да изостави домовете си и да потърси защита зад полусрутените стени на многочислените крепости построени през предходните исторически епохи. Обитаването на Крепча кале през средновековието е засвидетелствано от археологическия материал някъде до към XIII век. Именно по това време е изградена и най- голямата укрепена зона- южната. След завладяването на тази част на България от ромеите в края на X век и унищожаването на местният регионален център- „Гърчиновско градише“, Джин кале поема тези функции, което довежда до  бързото разрастване на селището и превръщането му в средновековен град. Най- късно датираните находки от крепостта са от XIII век, което свидетелства, че градът е бил унищожен при татарските нашествия по това време и повече не е възстановяван. Обектът е обявена е за паметник на културата в Държавен вестник, брой 58 от 25.07.1969 г.

Местоположение

Надморска височина: 250 m GPS координати: 43°27’54” С.Ш. и 26°06’43” И.Д.

Източници

Цв. Дремсизова- Нелчинова, Г. Гинев, Ил. Ангелова, А. Конаклиев. Археологически паметници в Търговищкия район. София, 1991
Торбатов, С. Стоянов, Т. Теренни обхождания на Поповските и Зараевските височини, Североизточна България. АОР през 2009. София, 2010
Торбатов, С. Градища край Крепча. Проф. д-р Борис Д. Борисов ученици и приятели. Том 2. Велико Търново, 2016
К. Василев
М. Гърдев

Снимки

Крепча калеКрепча калеКрепча калеКрепча калеКрепча калеКрепча кале

https://haiduk-tourist.blogspot.com/2019/05/blog-post_90.html?spref=fb&fbclid=IwAR3W46iF2YrWq4paZBPJ1-r6F2vwX7en0oEmW8nygFT-P0Sy_VcRSeu_ZKs

Планове

К.Василев

С. Торбатов
 
К.Шкорпил 
 
Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 9 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 8 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8083
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 173
Най-нов Grifona

Последни коментари