С. Попина - крепост и землено укрепление

Описание и история

Антична, късноантична крепост и средновековно, землено укрепление има в местността „Градище“, на 2.75 km западно по права линия от центъра на село Попина. През селото протича малка рекичка, която се влива в канала на река Дунав, който отделя остров Гарван и изчезналия остров Параскева от сушата. Него са го наричали Малък Дунав. На запад от рекичката, на разстояние около 2 km се е простирал римски град. От юг той е бил ограничен от езерото Гарван, което в днешно време е унищожено, а от северозапад и север- от канала Малък Дунав. От него са вадени ломени и дялани камъни, тухли, римски монети и други материали от древността. В западния край на градището, който е най- високата точка на цялата тераса, има землено укрепление което е с неправилна, триъгълна форма. Валовете следват конфигурацията на терена. След разкопки се установява, че под валовете има крепостна стена от IV-VI век. Североизточната страна е права и дълга около 340 m. Според Шкорпил в двата ѝ края, в ъглите е имало по една кула- вероятно останки от късноантичната, крепостна стена. Северозападната защитна линия е имала една чупка от която западната ѝ част тръгва на юг- югозапад. Дължината е около 270 m плюс още 77 m след чупката. Южната защитна линия е начупена, с обща дължина около 345 m. Площта е около 50 дка. В централната си част валът е бил изграден от чимове, образуващи плътна стена, широка в основата 4.2 m, висока първоначално 2-2.5 m (днес 1.8 m). На отделни места чимовите редове са били подравнявани с камъшови стебла. При североизточната линия валът е издигнат направо върху подравнения терен, но при югоизточния ъгъл стената от чимове стъпва върху подложка от жълта глина. Лицата на землената стена са оформени от два реда чимове, успоредни на оста на вала, а във вътрешността на стената те са били поставени косо, вероятно за по- голяма устойчивост. Отстрани чимовото ядро е укрепено с чиста жълта пръст, примесена с дребни ломени камъни откъм вътрешната страна. Първоначално земленото укрепление е било датирано в периода IV-VI век. Новите проучвания показаха, че валът е изграден върху културен пласт от IV-VI век, през VIII-X век. Все още остава неясна връзката на земленото укрепление и съществувалата преди него антична, каменна крепост. При проучване на северната линия на укреплението през 1973 г. бе разчистено легло на каменен зид, широк 2.6 m, граден от ломени камъни и бял хоросан. Изглежда лицата на зида са били оформени от дялани блокове, употребени по- късно за укрепване на земления вал. В този участък следи от землена конструкция не се откриха. Може би обитателите на земленото укрепление са използвали валообразния насип от останките на каменния зид като граница на новото укрепление. Размерите и планът на античната твърдина остават за сега неясни. Сигурно е само това, че тя е заемала северната половина на издатината. Римския Крайдунавски път минава през града.

Местоположение

Надморска височина: 18 m GPS координати: 44°07’23” С.Ш. и 26°55’14” И.Д.

Източници

Шкорпил, К. Материальi для Болгарских древностей. Абоба - Плиска. ИРАИК, X. София, 1905
Рашев, Р. Старобългарски укрепления на долния Дунав /VII-XI в./. Варна, 1982 
М. Гърдев

Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 9 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 8 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8083
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 168
Най-нов sstusenko

Последни коментари