Съобщение за грешка

Notice: Undefined variable: rendered_rows in include() (line 15 of /home/bulgamnw/public_html/sites/all/modules/views_slideshow/contrib/views_slideshow_cycle/theme/views-slideshow-cycle-main-frame.tpl.php).

Гр. Разград - крепост Абритус / Хръзград

Описание и история

Антична, късноантична и средновековна крепост Абритус/Хръзград се намира на 2.28 km източно по права линия от центъра на град Разград. Градът е проучен много подробно археологически. Крепостните стени следват конфигурацията на терена. Затова и формата на крепостта е неправилна. Основите са изградени от ломени варовикови камъни и бял хоросан, дълбоки до 1.5 m, а на места стигат скалистия терен отдолу. Един банкен на нивото на терена, отделя основите от стените. Те имат външно и вътрешно лице, направено от каменни блокчета с правоъгълно лице и средни размери, а вътрешността е от ломени камъни и хоросан, слабо смесен с късчета от червени тухли. Широчината на крепостната стена е различна при отделните крепостни стени. Източната стена е широка 2.1 m, защото била защитена от стръмния склон и от река Бели Лом. Северната и западната стени са широки по 2.4 m, като само при портите се увеличава до 2.8 m. Южната стена е най- широка- до 3 m. Изглежда тя е била уязвима при нападения от юг. Височината на крепостните стени от терена до върха на каменните зъбери на външната страна била около 12 m, а само до вътрешната площадка, по която се движели защитниците на крепостта, е 10 m. На външната страна имало каменен парапет и зъбери с височина колкото човешки ръст (1.8-2 m). До площадките се стигало по каменни стълби, допрени до портите. Абритус имал по 4 порти- по една във всяка посока. Южната и северната порта са разположени по средата на крепостната стена, но не са в една ос. Източната е имала необичайно разположение до ъгловата североизточна кула, защото там е единственото удобно място за влизане на колесниците и колите. Западната порта е изместена с 24.65 m южно от средата на западната крепостна стена. Северната и западната крепостна стена са прави, източната прави няколко чупки, а южната се състои от две отсечки , като южната порта се вдава на вътре в кастела. Тази особеност се дължи на стратегически причини. Четирите порти са еднакви. Всяка е разполагала в една спускаща се врата (катаракта) с широчина 4.18 m и височина на засводения вход повече от 5 m. Масивната дървена врата се е движела в отвесен правоъгълен жлеп (0.15 х0.12 m) в страничните пиластри, изградени от големи добре обработени блокове (квадри). Между външната и вътрешната врата е имало пропугнакулум (празно пространство) с разстояние 6.18 m и широчина 5.78 m. Стените му са били облицовани с обработени варовикови блокове. Вътрешната врата е имала две крила, които са се въртели около странични отвесни дървени греди. Долния и горния им край влизали в кръгли дупки, обковани отвътре в желязо. В куртините на крепостните стени или в страниците на кулите е имало тесни врати (потерни) с широчина от 1.5 m до 1.8 m предназначени за внезапни излизания на защитниците на крепостта. Досега са открити 9 потерни. Укрепителната система на Абритус се характеризира с с комбинацията на 4 типа издадени навън от куртините кули: 1. Ветрилообразни (ъгловите), 2. U- образни (междинните), 3. Правоъгълни и 4. С неправилна четвъртита форма (при източната стена). Обаче преобладавали U-образните кули, които със своята заобленост отразявали нападателните оръжия. Кулите се издигали на около 16 m над терена. Те имали по 3 етажа, от които 2 до площадката и един над нея и завършвали с покрив, потслан с плоски и извити керемиди, както показват находките от кулите. В стените на етажите е имало амбразури за стрелба с лъкове, копия и евентуално за катапулти. Изкачването по етажите е ставало с дървени стълби. На известно разстояние навън от крепостните стени, е вървял дълбок ров, който сега добре се вижда покрай южната стена в западната и чат. Няма следи от вал. Крепостните съоръжения са били издигнати в края на 3 век, като цялата система е била изградена наведнъж. Данни за селище на територията на съвременен Разград има още от времето на античните цивилизации. Абритус (на латински Abrittus- откъснат, стръмен) е антично римско селище (от II-ри до VI век вече е град) в днешна Североизточна България. Античният Абритус е построен върху неизвестно по име тракийско селище от IV–V в.пр.н.е. Възможно е тракийското селище "под" Абритус да било център на стратегията Рюзика със стратег по това време Аполониос- син на Ептаикент. По времето на римския император Клавдий (Тиберий Клавдий Цезар Август Германик, управлявал от 42 до 54 г.) васалното тракийско царство на Реметалк III (убит през 44 г.) е анексирано и обявено за императорска провинция на юг от Хемус, а на север се включва към римската провинция Мизия. Римляните се установяват в Хисарлъка като построяват ранно римско селище на изток от развалините на сегашната крепост (зад р. Бели Лом). Това става през или в края на I в. или началото на II в. Съществува до IV в. като canabae и vicus. Възможно е да е бил и ранният кастел на площ около 80 хектара, но за потвърждаване на това предположение няма предприети сериозни археологически разработки. Първоначалното възникване на Абритус като военен лагер се поставя от някои изследователи в края на I в. при управлението на първата флавиева династия. Най- ранният надпис (върху надгробен камък) от Абритус е датиран от 139 г. по времето на римския император Антонин Пий (138-161). В него се упоменават имената на римски граждани и заселници. Вторият надпис е на Юлий Крас, управител на провинция Долна Мизия за времето от 140-142 или 146-148 г. В надписа се споменава строеж, направен от квартируващата тогава в Абритус помощна войска. От това време е и варовиковият жертвеник на Херкулес. От края на III в. (а може би и преди това) Абритус е вече кастел с площ 150 дка. (лат. castellum- крепост, укрепление, прибежище), което се разбира от надгробен надпис, открит в Аквилея, Северна Италия. През ранновизантийския период от IV в. вече се споменава като град- civitas (град, община). Отначало административно Абритус е принадлежал към провинция Долна Мизия. След това в края на III в. император Диоклециан (284-305) разделя империята на 101 провинции. Тези провинции са обединени в 12 (по- късно 15 диоцези), а самите диоцези в 4 префектури- Ориенс, Мизия, Италия и Галия. Така Абритус е в префектура Ориенс, диоцез Тракия, провинция Втора Мизия с главен град Марцианопол (дн. Девня). През 251 г. край Абритус в местността Forum Sempronii (в случая базар, тържище вън от града) в сражение с готите пада убит римският император Траян Деций. Преди това той е на власт от 249 г. до 251 г. заедно с консул Ветий Грат. През 251 г., Деций се провъзгласява за Бог, а синовете му стават августи (божествени). Това става през м. май, 251 г. Въпреки, че е Бог, Деций загива в битка с готите край стените на Абритус заедно със сина си Херений Етруск. За император е провъзгласен Требониан Гал, който подписва унизителното примирие с готите. Вторият син на Деций- Гостилиан също е провъзгласен за император, но той е малко дете и скоро му помагат да умре. Между другото Траян Деций подлага на гонение християните, което продължава до смъртта му. След средата на IV в. провинциалните градове губят античния си вид. Всичко това става и с Абритус, който постепенно се обръща в ранновизантийски град. В средата на V в. (447 г.) Абритус страда и от хунските нашествия. Тогава във Византия е на власт Теодосий II. Начело на хуните по това време е Атила, Бичът Божи, след като убива брат си Бледа през 444 г. Абритус става жертва на голямото хунско нашествие от 447 г., когато хуните стигат чак до Термопилите. Нападения над Абритус е имало и в края на управлението на Зенон (474-491). Последно укрепване на Абритус се прави при Юстиниан I (527-565). По време на унищожението на Абритус от аварите около 586 г. на власт в Византия е император Маврикий (582-601). Върху развалините на Абритус е издигната ранна средновековна крепост, съществувала от средата на IX (според други сведения от VII-VIII в.) до средата на XI в. В него е имало трикорабна апсидна църква (поне досега разкрита). Средновековният български, а след това и византийски град, e бил важно средище на живот по времето на Борис I, Владимир (Владимир-Расате), Симеон Велики, Петър I, Борис II, Константин VII Багренородни (945-959) и сина му Роман II (959-963), както и на Никифор II (963-969) и на наследника му Василий ІІ Българоубиец. Землянките в града са разрушени по време на похода на киевския княз Светослав I срещу България и Византия и ответните действия на византийците през 971 г. След това започва строеж на комплекс, който е имал за цел да възстанови готската епископия на Вулфила. Това става по време на управлението на Йоан I Цимиски (969-976). В подножието на крепостта до р. Бели Лом е имало ранно средновековно поселение, предградие с площ от 3–4 ха. От тук има два моливдовула на Борис I (852-889) и на Симеон (893-927). Средновековният град, надстроен “върху” Абритус е бил български до 971 г. Както много други градове и той става жертва на руско- византийските войни и политически спорове. През Втората българска държава селището до сегашния Разград се среща под имената Хръсград , Хръзград, Хризград. Намирало се е югоизточно (или югозападно) от сегашния град. Първата хипотеза за това название е, че носи отражение от прабългарското и славянско божество Хърс. Това божество при прабългарите е с иранско потекло, означава слънце, сияние, град е дума също от ираноперсийски произход и със значение на голямо селище. Второто предположение е, че в средновековните карти на арабския географ Ал Идриси (1100-1165) на мястото близо до Разград е посочено населено място с името Игризинус. Ал Идриси пише “Книга за търсещия да преброди страните” от 1154 г., по- известна като “География”. В неговите карти имената на селищата (ойконимите) са силно арабизирани. Хипотезите тук са две. Първата е, че Игризинус може да е арабизирана форма на ойконима Абритус по силата на историческата традиция за местоположението му. Другата (повече в сферата на въображението) е, че се касае за арабизирана форма на име на възобновилото се селище по време на византийското владичество Хризград или Хръзград, защото е запазено определящото “из". След падането на Хръзград (Keresdavicha, тогава в рамките на Иван Шишманова България) под османско владичество през 1388 г., когато Чандарлъ Али Паша предприема наказателна акция с 30,000-на армия, градът започва да се споменава под имената: Хезарград; Херазград; Хасград; Четехезар; Красград; Аранград; Азарград Хразград Храсград Крозград; Хиразград. Думата “хезар” е с ирански (персийски) произход и означава хиляда (хиляди шатри на войската). Първите заселници след падането на Разград са тюркски номади от Иран и Азербайджан, които е възможно да са дали името му, тъй като той е заселен на два - три километра от средновековното селище. Възможна е и версията, че думата “хезар” да идва от “хисар”, което е арабска и турска дума за крепост (укрепление). Третата версия е името Хезарград да е турцизирана форма на Хръзград (Хризград).

Местоположение

Надморска височина: 216 m GPS координати: 43°31’24” С.Ш. и 26°33’03” И.Д.

Източници

Проф. Иванов, Т., Ст. Стоянов. Abritus. Разград, 1985
Уикипедия- посетена на 16.03.2012 г. в 08.15 часа

Снимки

https://picasaweb.google.com/108821068306103878624/viUNNB

http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/04/blog-post_31.html

Планове

<iframe src="https://www.google.com/maps/d/embed?mid=1Kz1Xbx7Q4PO6IFpDNCn28Eop0tk" width="640" height="480"></iframe>

 

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 9 потребители :: 2 регистрирани0 скрити и 7 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot], Yahoo [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8005
Общо теми 1790
Потребители Общо членове 834
Най-нов andonov95

Последни коментари