ИАР Сборяново - град Хелис

Описание и история

Тракийски, укрепен град Хелис се намира в ИАР Сборяново, на 2.69 km западно по права линия от центъра на село Свещари. Построен е на полуостров с високи и стръмни склонове, ограничен от река Крапинец от всички страни с изключение на югозапад, от където е и най- достъпен. Достъпната част е с широчина около 40 m. Мощната крепостна система защитава площ от над 90 дка. Строежът е започнал в  последната четвърт на ІV в пр.н.е. Крепостната стена която обгражда платото е с дебелина 3.6 m, предполагаема височина в древността 9 m, дължина 1400 m и следва конфигурацията на терена. Двата основни входа на твърдината- северния и южния са защитени посредством сложна система от стени и бастиони. Укрепената площ била гъсто застроена от жилища, стопански и други сгради в традицията на североизтока- дървена конструкция дебело обмазана с глина, но в хода на разкопките се откриват и по- монументални сгради по елинистически образец. Крепостната стена има вътрешни и външни лица изградени от големи, грубо оформени блокове от местен варовик, с пълнеж от различни по големина камъни и спойка от добре омесена глина. За да се увеличи здравината на спойката, глината е била изпичана до степен на утохляване. Това се забелязва в останките на южната крепостна стена, западното крило на северната порта, северната диатейхизма и др. Стената е била висока 7-7.2 m, а с парапета до 9 m. Глинената спойка показва, че тя е трябвало да има покритие, което да я предпазва от размиване. Широката крепостна стена е давала възможност за свободно преминаване по нея и дори струпване на повече войници на едно място в коя да е точна от укреплението, затова кули освен при портите са издигани само в особено важните участъци. Засега такава е документирана източно от южната порта. Друга кула или бастион би могъл да съществува на около 80 m на изток. Непосредствено източно до кулата е регистрирана потерна. При проучването на крепостната стена са документирани северен и южен вход, като важна порта е съществувала и на югозапад, където е била цитаделата на твърдината. При документирането на разкопките могат добре да се проследят два строителни периода. При сондажни проучвания са открити и квартали. Интересното при плана е откриването на вътрешна, крепостна стена. Тя е широка 4 m и върви успоредно на външната, крепостна стена, като затвореното пространство между двете е около 50 дка. Разстоянието между двете е около 10-30 m. Структурата на двете стени се различава. Вътрешната е с каменна основа, висока до 0.8 m. Лицата ѝ са изградени от големи камъни. Във височина вероятно е била изградена от глина с дървена конструкция. Между лицата на известно разстояние има напречни, каменни редове. По този начин се образуват каменни клетки запълнени с трамбована глина примесена с дребни камъни. На източната, външна, крепостна стена в северния ѝ и южния ѝ край има изградени две преградни стени (диатейхизми) с отделни входове. Тази допълнително укрепена територия също е използвана за жилищни или стопански нужди. Тя добавя още 10 дка към укрепената територия. В долината на около 40 m под северозападната порта е открита още една преградна стена (диатейхизма). Нейната функция е да прегражда долината по левия бряг на реката и да отбранява удобната за жилищни и стопански постройки широка долина на запад. Разкопките потвърждават тази теза, като основи на постройки са открити и на север от завоя на реката, около и на север от мястото където се локализира „Дипсиз гьол“/“Бездънното езеро“. Съществуването на този квартал може да се свърже със съществуването на пристанище при езерото, където са товарени и разтоварвани стоки, които по река Крапинец и Дунав са внасяни и изнасяни от и до черноморските пристанища. При разкопки в късноримската крепост „Кале Димирово“ са разкрити са три крепостни стени, които макар и в силно разрушено състояние, се възстановяват като очертания и ясно се вписват в схемата на част от мощна укрепена линия на гетската столица в югозападната ѝ част- отбраняваща най- достъпния по суша участък- провлака от югозапад. Трите стени описват начупена линия, в чийто югоизточен ъгъл, са разположени една до друга голяма ъглова кула и потерна. Те са изградени от ломени и грубо оформени камъни и блокове, и имат сходство с крепостните стени на платото. Основната крепостна стена преграждаща фронтално достъпа към града и кулата, е била изградена от големи, добре обработени камъни и квадри. Общата разкрита дължина на стената достигна 23 m. Фундаментът е бил изграден от големи блокове, положени в предварително изсечени легла в материковата скала. Куртината е била двулицева с пълнеж от ломени камъни и глина. Лицата на стените са оформени от редове прецизно обработени блокове (квадри). Представа за тях дава струпването от квадри, рухнали при разрушаването на кулата на север от нея. Тя е с размери в основата около 8.4х8.7 m. Кулата би могла да има височина над 12 m и три етажа. От запазеното при основите ѝ може да се отсъди, че те са били плътни и подходът към нея се e осъществявал по свързаните с нея стени както при кулата в „Месена“. Изграждането на плътни основи на кулите до нивото на платформата е прийом, познат в полиоркетиката на къснокласическата и ранноелинистическата епоха. Това се свързва с необходимостта от осигуряване на максимална устойчивост при атака със стенобойни машини и катапулти. За реалностите на войната напомнят откритите в ареала на стената и в близост до кулата няколко железни върха за катапулти. Археолозите установяват, че в най- югозападната част на Хелис, е имало изградена есхара. По размери и орнаментация есхарата от югозападния квартал е най- представителна сред откритите до момента в гетската столица и се нарежда сред най- големите и представителните, документирани до момента в Тракия. Откриването на комплекса с есхарата, вместен в ъгъла между две крепостни стени извън укрепената част, води и към нов вариант за интерпретация на сградата, проучена в чупката на западното крило на южната порта. Размерите на есхарата, разположена в помещение с внушителни размери, очевидно надхвърлящи обичайните в проучените жилищни комплекси на гетския град и солидните стени пред крепостните стени са основание да се търси повече от профанен характер на комплекса. В общите си пространствени измерения той превъзхожда и най- представителните помещения (андрони) в големите жилища на „Севтополис“, изградени по елинистически модел. Заедно с характеристиките на крепостната стена и кулата, и тези на сградата с есхарата са свидетелство, че в квартала върху провлака най- вероятно се намират жилищата на царската фамилия и висшите аристократи, чиито гробници са вече разкрити в източния некропол на града. Косвен аргумент за формулирането на тази идея е и фактът, че до момента в цялата площ на укрепеното ядро на града върху платото няма никакви индикации за големи и солидно изградени архитектурни комплекси, които могат да са свържат с резидиране на царската и аристократичните фамилии. В предполагаемите граници укрепената територия на югозападния квартал има площ около 11.5-12.5 дка. За сравнение, укрепеният ъгъл (цитадела, тюрзис, укрепен квартал) с двореца в „Севтополис“ има площ 4.62 дка. Неотдавна М. Чичикова е предложила, на базата на паралели с елинистическите столици, той да бъде интерпретиран като дворцов квартал- basileia. На север от разкрития участък на стената се намира могилообразно възвишение, което според стратиграфските наблюдения има характер на напластявания от римската и късноантичната епоха. Върху билото му минава южното трасе на стената на „Кале Димитрово“. Преди да започнат археологическите проучвания в южното му подножие, това място е мислено за могила и така то е отбелязано в картата на П. Вълев. Ако напластяванията от руини с изявен конструктивен характер от ранно- и късноелинистическата епоха са в основата на могилата, може в хипотетичен план да се очаква тук, зад мощната укрепителна система, да са били издигнати резиденциалните сгради. Това дава основания на археолозите да поставят названието Basileia (царският квартал) върху последния вариант на общия план на гетската столица Хелис. По отношение на жилищната архитектура може да се каже, че тя е следвала местната тракийска традиция. Сградите са строени със здрава дървена конструкция, измазана добре и от двете страни с глина. Има основание да се смята, че в околността има залежи на подходяща и качествена глина. Към културния пласт, който се отнася към втория строителен период са открити фрагменти от покривни керемиди, което говори за съществуването и на големи представителни постройки. При груб анализ може да се предположи, че градът заедно с кварталите е достигал площ от около 200 дка. Населението вероятно е било около 6000-7000 души или повече. Основно значение за точната датировката обекта имат амфорните печати, които са в изобилие и говорят за развит внос на гръцки предмети. Датировката дава основание да се смята, че градът е възникнал в края на 40-та или началото на 30-те години на IV в.пр.н.е. Данните засега сочат, че преди това на платото не е съществувало селище. За крайна дата се приема средата на III в.пр.н.е. Тя е определено посредством документирано земетресение около 250 г.пр.н.е. Според мнението на сеизмолозите то е имало магнитут около или над 7- ма степен по скалата на Рихтер. Това е достатъчно силно по мащаб земетресение, за да превърне толкова процъфтяващ културен и търговски център в руини. Освен руините обаче липсват данни за пожари, липсват трупове и ценни вещи. Вероятно населението е било предупредено за наближаващото бедствие от по- малки трусове и се е изнесло вземайки всичко ценно със себе си. След това липсват данни, че градът е бил построен наново. Въпреки липсата на ценни предмети има основание да се твърди, че градът на гетите е бил проспериращ производствен център. Това е подкрепено от богатите находки на инструменти, керамика и др. Доказателства за наличието на работилници и производство на изделия от метал са налице. Такъв обект например е разрушената пещ в централния изкоп. Тя е била устроена в източния край на яма с елипсовидна форма, издълбана или дооформена в меката материкова скала. Богатите дъбови гори наоколо са неизчерпаем естествен източник на дървени въглища така необходими за захранването на металообработващите пещи. Други инструменти подсказващи за процъфтяването на този вид занаяти са находките от тигели и поти, в които се е топял или изливал металът. С голяма степен на достоверност би могло да се определи и продукцията на градските ателиета. Това са фибули, пръстени, гривни, други накити и метални апликации. Особено значими са няколкото бронзови ядра, но те са отсечени само наполовина. Една от тях е бронзова монета, която възпроизвежда типа на драхмите на „Истрия“, а друга е бронзова имитация на тетрадрахмите от Александров тип. По този начин археологическите данни подсказват локализирането на един от центровете на имитативно монетосечене от ранноелинистическата епоха. Освен местното производство на изделия добре са документирани и вносните. Тяхната идентификация се определя от амфорните печати, които за около 5% разкопана площ са 212 на брой. Това говори за оживени търговски отношения, като центровете обект на тези връзки могат да бъдат локализирани посредством тези печати. 140 или 66.03% от печатите са от „Тасос“, 43 (20.28%) принадлежат на „Синопе“, а останалите се разпределят между „Акантос“ (2), „Кос“ (3), „Хераклея“ (4), „Херсонес“ (2) и други все още неиндифицирани центрове. Към тях трябва да се прибавят неподпечатаните амфори от „Хиос“, „Пепаретос“, т.нар. „Солоха I“, „Коринт“, „Родос“, „Книд“, „Колофон“ и др. Монетите от „Одесос“, „Калатис“, „Истрия“ и „Месембрия“ сочат кои са били основните посредници в презморската търговия на гетския цар. Неоспорими доказателства за локализацията на Хелис в резервата Сборяново все още няма, но до момента това е най- добрата хипотеза. Липсата на извори за града след случката с Лизимах е допълнителна спънка в правилната интерпретация. Според една от хипотезите, която вече е отхвърлена, това е град „Даусдава“ в Долна Мизия споменат от римския географ Клавдий Птолемей. Обяснението за столица или важен производствен център е подкрепено от високата производителна способност и наличието на огромно количество импортни стоки. Разбира се размерите на града съвсем не е маловажен, тъй като това е най- големият град открит на територията на Древна Тракия. Друг важен комплекс свързан с града е некрополът състоящ се от над 60 могили. Т.нар. “Гинина могила” дори се интерпретира като евентуална гробница на самия Дромихед. До обекта може да се стигне по добре поддържан асфалтиран път, свързващ селата Малък Поровец и Свещари и прекосяващ резервата. Може да се посети самостоятелно (има информационни табели) или с екскурзовод от приемния център при Свещарската гробница. 

Местоположение

Надморска височина: 190 m GPS координати: 43°44’26” С.Ш. и 26°45’25” И.Д.

Източници

Стоянов, Т. Михайлова, Ж. Ников, К. Николаева, М. Стоянова, Д. Гетската столица в Сборяново 20 години проучвания. София, 2006
Т. Стоянов с колектив. Югозападния квартал на гетската столица (Хелис?) в Сборяново - проучвания, резултати, перспективи. Сб. Есенни четения Сборяново 2011/2012, том 8/9. В. Търново, 2013
М. Гърдев

Снимки

https://picasaweb.google.com/108821068306103878624/PYGlxJ
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/03/blog-post_44.html

Планове

К. Василев


Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 12 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 11 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8083
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 173
Най-нов Grifona

Последни коментари