С. Добрин - укрепен град Zaldapa / Залдапа

Описание и история

Античен и късноантичен, укрепен град Zaldapa/Залдапа се намира на 2.6 km северозападно по права линия от центъра на село Добрин. Залдапа е най- големият укрепен, античен център в земите на днешна Добруджа. Тя е разположена в местност „Калето“, между селата Абрит и Добрин. В по- старите публикации, а и сред местното население е позната с различни названия- „Абтаатското кале“, „Къз кале“,“ Добрин кале“, „Добри кале“ и „Хисар кале“, а името ѝ означава студена или жълта вода. Дълго време в науката градището край с. Добрин се отъждествяваше с античния град "Абритус". Впоследствие, след като той е локализиран край Разград, археолозите свързаха селището с енигматичния град Залдапа, дълго търсен дотогава в цяла Североизточна България и Добруджа. Тази локализация, направена едва преди около 7 десетилетия, се е наложила вече в съвременната историческа книжнина, при все че все още не разполагаме с нейно епиграфско потвърждение. Залдапа заема обширен полуостров с дължина 1200 m и ширина до 500 m, ограден от изток, север и северозапад от дълбока долина, а от запад и югозапад- от къс страничен дол. Северната част на полуострова представлява сравнително равна, платовидна тераса, а южната е значително по-широка и хълмообразна. Именно тя е укрепена с крепостна стена и върху нея е разположен античният град. Теренните наблюдения показват, че той е бил гъсто застроен. В северната част на полуострова, както и в долината, непосредствена източно и западно от укрепената територия, най- вероятно са се намирали неговите квартали. Тъй като укрепителната система на Залдапа демонстрира твърде хомогенен облик, следва да се предположи, че изграждането и е било осъществено в рамките на една- единствена, при това, вероятно, сравнително краткотрайна строителна кампания. Крепостната стена е с дължина 2050 m и се състои от 18 строго праволинейни отсечки. Укреплението има неправилен план, което се дължина конфигурацията на терена, тъй като крепостната стена е изградена по ръба на платовидното било. Стената има общо 32 крепостни кули с различна форма и размери, 3 главни и 2 по-малки порти. От към най- достъпната южна страна отбраната е била подсилена с крепостен ров изкопан пред фронта на стената, който е бил двоен в източната си част. Пред северната крепостна стена също е имало ров, който в западния и източния край е бил дълбоко вкопан в скалата. Крепостните стени са изградени в стил „opus implectum“, като лицата са били изградени от прецизно обработени квадри с различна височина поставени в хоризонтални редове. Долните редове били свързани с метални скоби, тип „лястовича опашка“. Пълнежа се състои от дребни, ломени камъни споени с много здрав бял хоросан с много малко строителна керамика. Дебелината на крепостния зид не е еднаква, тя била съобразена с това къде стената е най- уязвима и поради това дебелината и варирала от 3.4-3.46 m на северната стена до 3.8 m на южната. Западната стена, като по труднодостъпна била най- тънка едва 2.2-2.4 m. Крепостните кули били изградени на различни разстояния една от друга. Особено на гъсто са разположени в най- уязвимите участъци от юг  и югоизток, където разстоянието между тях е от 20 до 35 m. На стръмните западни склонове, кулите са изградени много по- на рядко, като разстоянията между тях достига до 135 m. Всички кули са свързани конструктивно със стената и по- голямата част са разположени перпендикулярно на нея. Изключение правят 3 кули които са ъглови за укреплението. Тези кули имат подковообразен план, като една от тях разположена на югозападния ъгъл има много големи размери, издаваща се на 15 m пред куртината. Само една от всички кули със сигурност е имала правоъгълен план. Тя е разположена на югоизточния ъгъл, като се е издавала на 10.4 m пред куртината и има ширина от 13.6 m. Всички останали кули са с издължен U- образен план значително различавайки се една от друга по размери. Трите главни порти на Залдапа, разположени съответно от север, югоизток и югозапад са фланкирани плътно от 6 U- образни кули. Другите две по- малки порти (потерни) са разположени съответно на западната и северозападната стена. Но за съществуването на западната има много големи съмнения а за северозападната се предполага, че също е била главна и е допълвала трите други главни порти. Обликът на укрепителната система категорично свидетелства за късноримския ѝ произход. Крепостта е строена през втората половина на III век. Величествените мащаби на Залдапа (над 350 дка) и монументалният характер на разкритите градежи не оставят никакво съмнение, че тя трябва да се причисли към най- големите и значителни антични градски центрове в тази част на Балканския полуостров. Първите археологически проучвания в Залдапа датират от 1906-1910 г. и са извършени от К. Шкорпил. Впоследствие са извършвани частични теренни изследвания и наблюдения. За съжаление, през годините античният, строителен материал по различни причини е подлаган на системно ограбване и разрушаване, което е започнало още през ХІХ в. и продължава до наши дни. Липсват и пълни археологически изследвания. В резултат на проведените археологически разкопки са проучени само част от укрепителната система, гражданска базилика, раннохристиянска църква и внушително по своя начин на изграждане водохранилище. 1. Римска гражданска базилика. Проучена е от К. Шкорпил. Сградата е разположена в централната част на Залдапа южно от мястото, където се пресичат двете главни улици на града- свързващи главните порти. Ориентирана е в посока север- юг и има силно издължен правоъгълен план с външни размери 101х18 m. В композиционно отношение сградата се състои от три части- две големи и напълно идентични по размери и вътрешна уредба трикорабни зали, и едно централно помещение. Централният вход е от запад. Стените са изградени в стил „opus implectum“, а подът е постлан с тухли. От същия материал са направени и сводовите конструкции над вратите и прозорците. Най- вероятно сградата била покрита с плоски керемиди. Според С. Торбатов може да се предположи, че в случая става дума не за една постройка, а за архитектурен комплекс, който съчетава две самостоятелни базилики, разположени спрямо общо преддверие. Пак според него сградата е имала обществен характер и е служела за съдебни и търговски цели. Средищното ѝ местоположение, внушителните размери и прецизен градеж дават основание тя да се интерпретира като своеобразен център на обществения живот в тогавашната Залдапа. 2. Християнска базилика. През 1906 г. от К. Шкорпил е разкопана и една раннохристиянска църква, която се намира на около 40 m североизточно от югоизточната порта на града. По план църквата е трикорабна едноапсидна базилика с нартекс и максимални размери 27х16 m. Ориентирана е в посока изток- запад и е изградена в стила на крепостната стена и гражданската базилика. Най- вероятно датира от края на V началото на VІ в. или с други думи от времето на управлението на император Анастасий. 3. Водохранилище. Открито е през 1949 г. от М. Мирчев. Изградено е в северозападното подножие на укрепената градска територия вън от крепостните стени. Състои се от каптаж и воден резервоар- масивна двукамерна постройка със свързани помежду си помещения. Първото от тях най- вероятно е играело ролята на утаител, а второто е било същинският резервоар, снабден с предпазен клапан, за да се предотврати евентуалното покачване на водното ниво над допустимия максимум. Съоръжението било доста сложно и съвършено за времето си. То било свързано с таен ходник- изсечен коридор в скалния склон със широчина и височина по 3 m, с подзидани стени и под от хоросан, и трамбована пръст. Уязвимото местоположение на резервоара, както и наличието на таен проход, ни дават основание да предположим, че веднага след направата му водохранилището било затрупано, за да не се отличава от терена. Изграждането на това внушително водно съоръжение явно е част от мащабната и всеобхватна строителна кампания от втората четвърт на ІV в., довела до оформянето на една завършена късноримска градска инфраструктура. В писмените извори Залдапа се свързва със събития, състояли се през VІ век. Йоан Антиохийски твърди, че това е родното място на Виталиан- предводител на известния бунт срещу император Анастасий, прераснал в 5 годишна гражданска война. Името на града фигурира и в крайно объркания списък на обновените по времето на император Юстиниан І укрепления. Нещо повече- тогава Залдапа била посочена и като център на епархия, чийто епископ бил подчинен на митрополита в "Томи". По- късно тя имала важно значение във военните действия между Византия и аварите. Изградена през втората половина на ІII в., крепостта функционира около 350 години- до гибелта на града в края на VІ век, като през това време претърпява няколко ремонта и преустройства. Голямото аварско нашествие от 585 г. поставя началото на края на Залдапа. Животът тук продължава още едно десетилетие, но през последните години на VІ век градът окончателно се обезлюдява и загива.

Местоположение

Надморска височина: 190 m GPS координати: 43°53’00” С.Ш. и 27°48’35” И.Д.

Източници

Сайт на община Крушари
Торбатов, С. Укрепителната система на провинция Скития (края на III-VII в.). Велико Търново, 2002
М. Гърдев

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/03/blog-post_25.html
https://picasaweb.google.com/108821068306103878624/sADbtK

Планове

Залпада - планЗалпада - план

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 4 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 4 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Forum statistics

Начало Общо мнения 8083
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 154
Най-нов bichev

Последни коментари