С. Доспей - Шишманово кале

Описание и история

Антична, късноантична и средновековна крепост Шишманово кале се намира на хълма „Шишманов връх“, на 2.39 km югоизточно по права линия от центъра на село Доспей. Крепостта е издигната в северното подножие на Доспейската планина (Лакатишка Рила) върху хълм, заемащ изключително стратегическа позиция, намиращ се на левия бряг на река Искър. Източно от този хълм на десния бряг на реката, се намира хълма „Пашаница“. На практика двата хълма ограждат “Дервишов проход”/„Шишманов проход“, като представляват една естествена порта и в стари времена са използвани за охраната на прохода. От „Шишманов връх“ се наблюдава цялата Самоковка долина и има пряка видимост с крепостите разположени по планините Витоша, Плана и Верила. Пред хълма в долината са се пресичали два от най- важните пътя в древността. Това са пътищата от "Пауталия" за "Филипополис" и от "Сердика" за област Македония. Върху втория път, който пресича Рила, в началото на XX в. е прокаран известният планински преход „Кайзеров път“. Хълма „Шишманов връх“ е издължен в посока север- юг, като от изток и запад е ограден със стръмни и отвесни на места склонове. От запад покрай хълма минава поток, който е оформил дълбоко корито. Твърдината има неправилна форма, следваща конфигурацията на терена. Тя е най- лесно достъпна от юг, през тясна седловина. Обекта възниква още през римско време когато през I век римляните са издигнали малко укрепление за наблюдение и охрана на прохода. Постепенно стратегическото положение на крепостта превръща малкото укрепление в голям, късноантичен и средновековен град, който е бил и седалище на епископ. Укрепения град заема площ от 25-30 дка и се е състоял от три части- предградие, същински град ограден с крепостни стени и цитадела. При археологически разкопки в последните години са разкрити участъци от крепостните стени, градени с местен ломен камък и хоросан. Открити са също една двойна порта и в близост до нея- две сгради, както и две раннохристиянски базилики от V-VI век, на двата срещуположни хълма. Едната е част от манастирски комплекс долепен до крепостната стена. Другата е извън крепостната стена на северозападния хълм, като в абсидата си има синтрон- амфитеатрална каменна пейка, предназначена за епископ. В този храм е служил и вероятно е живял епископ. Открит е и трон. Базиликите са унищожени от аваро- славянските нашествия в VI-VII в. Разкритото говори за силен религиозен живот в града и околността. При сондажите встрани от храмовете са намерени стопански помещения и керамична и грънчарска работилници. Разкрита е и работилница за железодобив с останки от пещ за топене на рудата, отпадъчни продукти- шлака и стопилки, множество заготовки от разтопеното желязо. Открити са, монети и тежести за везни, многобройни тежести за вертикален стан, а също стрели и части от оръжия. На най- високата точка на хълма  се намира цитаделата, която е изградена върху античната крепост. Тя има запазени останки от стената, като е установено и допълнително ограждане с протеихизма пред южната страна. Частично са запазени и останки от кула- донжон и жилището на кастрофилакса. Почти от всички страни на укрепения град се наблюдават останки от крепостните стени, повечето от които се проследяват под насип. Единствено, на някои участъци от изток, където склоновете са почти отвесни, не се наблюдава укрепяване. Ако е имало стени то най- вероятно са се срутили в подножието на хълма. От юг крепостта е защитена от крепостен ров, който прегражда седловината и вал с дървена палисада пред него. От север цитаделата също е била трудно достъпна, тъй като от тази страна подхода към нея откъм града е доста стръмен и е ставал по тесни и стръмни улички. Градът има няколко хоризонта на обитаване. Първият от средата на I в. до началото на III в. Установен с находки на монети, керамика, една забележителна бронзова апликация на Медуза Горгона. Втория период e от края на IV в. През него са изградени крепостните стени. Той се характеризира като най- активният период на обитаване. Третия период от V до края на VI в. От него също са открити монети и са установени опожарявания през варварските нашествия в VI-VII в. След това крепостта се ползва и през VII-VIII. в. През 789-809 г. българите превземат крепостите в района, както и това укрепление. Постепенно през спокойните години в този регион до края на X век, по- голямата част от населението слиза в по- равните части на източния бряг на река Искър. Градът продължава живота си и в XI и XII в. към който се датира откритата керамика в повърхностните пластове на почвата. От средновековните XII-XIV в. са разкритите основни части на крепостта с две крепостни стени, части от други сгради, кула, цитадела и предградие. На практика цял град от Второто българско царство. Локализирана и частично разкрита в долната част на средновековния град, е и голяма българска църква от XII-XIV в., известна с топонима „Петрова църква". За съжаление съвместно с археолозите неспират да копаят и иманярите. В техните изкопи се забелязват голямо количество битова керамика и клинови скоби за скрепяване на дървени конструкции, вероятно от етажите на многоетажните сгради и кули. За крепостта Шишманово кале и околностите и се носи легенда за последните битки на цар Иван Шишман с османците. За това, че именно тук е гробът на царя: "В разгорелия се бой му била отрязана главата, но тъй като бил с изключително здраво телосложение продължил да се движи напред още няколко метра, като размахвал меча..." Най- вероятно тук в 1388 г. в бой с османците всъщност загива не царя, а неговият брат Иван Асен V Шишман. За който се знае, че се е опитвал да задържи османското нашествие към "Сердика".

Местоположение

Надморска височина: 1133 m GPS координати: 42°17’50” С.Ш. и 23°32’04” И.Д.

Източници

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B8%D1%88%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5

http://svetimesta.com/%D0%A0%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B8/%D0%91%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%20%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%A8%D0%B8%D1%88%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%20%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%20-%20%D1%81.%20%D0%94%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%B9

К. Василев

Снимки

https://picasaweb.google.com/108821068306103878624/XccSDF

Шишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово калеШишманово кале

 

 

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 7 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 6 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8083
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 173
Най-нов Grifona

Последни коментари