Гр. Хисаря – укрепен град Августе /Диоклецианопол

Описание и история

Античен, късноантичен и средновековен, укрепен град Августе/Диоклецианопол се намира в рамките на град Хисар. Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места от най- дълбока древност. Тук е съществувало праисторическо селище още преди V-ІV хил.пр.н.е. По- късно на мястото е основано тракийско селище което е влизало в пределите на Одриската държава. От този период датират големите, тракийски, култови съоръжения край Старосел. След завладяването на провинция Тракия от римляните през 45 г. малкото тракийско селище около минералните извори започва бързо да се разраства. То заема висока тераса ориентирана в посока северозапад- югоизток с лек наклон на югоизток. Терасата е обградена югозападно от река Орфеев дол, а от североизток от дълбокото дере Славеев дол. Стръмните брегове на малките реки се явяват добра естествена защита, която е подсилвала отбраната на селището. Минералните извори предпоставят бързото развитие и разширяване на селището. В началото на III век то е третото по големина след градовете „Филипопол“ и „Берое“. След първите по- сериозни набези от костобоките в Тракия преди края на II век, селището Августе е подминато и не претърпява сериозни разрушения. Вероятно поради тази причина жителите му не взимат мерки за защитата му, за разлика от другите градове наоколо, които на бързо били защитени от крепостни стени. Тази недалновидност коства скъпо на жителите през 250 г., когато готите разграбват и опожаряват селището. След отблъскването на готите, градът е възстановен от император Диоклециан, който през 293 г. го издига в статут на град и му дава собственото си име за титул- Диоклецианопол. Възстановения град бързо е обиколен от крепостни стени. Останки от първата крепостна стена най- добре се виждат под западната кула на главната южна порта, известна с името "камилите". Първоначално от северозапад, североизток и югоизток защитата на града е подсилена с ровове. Само от югозапад ров не е бил прокопан. През V век крепостните стени са били реновирани и от север е издигната протейхизма на 10 m пред основната стена. През двата строителни периода крепостта има една и съща форма на неправилен четириъгълник. Максималните ѝ размери са 665х580 m с площ от над 330 дка. Общата дължина на крепостната стена е 2327 m. Югозападната стена има три чупки и е с дължина 627 m. Югоизточната стена е с дължина 556 m и също има три чупки. Североизточната стена е най- дълга- 654 m и има две чупки. Северозападната стена е права и има дължина от 490 m. Крепостните стени са градени от ломени камъни, споени с бял хоросан, примесен със счукана тухла. По нея се срещат четири различни техники на градеж. Основната техника е „опус микстум“, която представлява смесена зидаря от редуващи се с каменни и тухлени пояси. Тухлените пояси се състоят от по четири реда тухли, като на отделни места на къси разстояния се срещат и два, три и пет реда. В този градеж са изпълнени всички надземни части на крепостните стени. Дебелината на стените варира от 2.6 до 3 m, a запазените им височини са от 1.5 до 10.5 m. От запазените на доста места крепостни стълби, може с голяма точност да се определи, че височината на стените, в различните участъци е достигала 9.5-10.5 m. На върха си крепостните стени са завършвали с бойни пътеки широки 2.4 m, защитавани от парапет със зъбери. Ако се приеме, че височината на парапета заедно със зъберите е 1.6-2 m, колкото са високи същите на Теодосиевите стени в „Константинопол“ и тези на „Тесалоники“ то може да се каже, че пълната височина на стените е достигала 12-12.5 m.  До пътеките на куртините се е стигало с 16 зидани стълби. Като структура те са основно двураменни, но има няколко еднораменни и една вътрешна поместена в западния стълб на порта „Камилите“. Стъпалата на стълбите за изградени изцяло от тухли. Четири броя от стълбите са разположени на югозападната стена, шест броя на югоизточната и по три на североизточната, и северозападната. Крепостните кули са основна защитна фортификация на почти всяка крепост. Те са защитавали най- уязвимите участъци на стените и крепостните порти. Диоклецианопол е разполагал с 44 издадени извън куртината, крепостни кули. На повечето места те са издигнати през приблизително равни разстояния и са разпределени както следва: 10 бр. на югозападната стена, по 9 бр. на югоизточната и североизточната стени, 12 бр. на най- уязвимата северозападна стена и 4 бр. ъглови кули. Всички кули на крепостта са четириъгълни с изключение на североизточната и югоизточната ъглови кули, които са съответно осмоъгълна на кръгла основа и ветрилообразна. Тези две кули в първият период на строителството на крепостта, в края на III в. са били с кръгла форма, като през V в. единствено на тези кули е сменена формата. Всички кули са имали по три етажа. В първия етаж е бил с височина 4.25 m и в него е поместен склад за боеприпаси, като се е влизало през врата разположена на нивото на околния терен. Вторият етаж е бил с височина 5 m и е отделен от първия етаж посредством дъсчен под накован върху греди фиксирани в стените на кулите. Този етаж се е осветявал от големи прозорци гледащи към вътрешността на града. До него се е достигало чрез дървени стълби от първият етаж. Третият етаж е с височина 2 m и таванът му е представлявал куполна арка поддържаща бойната площадка. Този етаж е излизал над бойните пътеки на крепостните стени от където е бил и достъпен.  Вторият и третият етаж са изпълнявали отбранителни функции. От към външните страни на кулите тези етажи са били прорязани от мъзгали, през които се е обстрелвал противника. Над третият етаж е била разположена бойната площадка на кулата увенчана със парапет и здрави зъбери. До бойната площадка се е достигало посредством малки зидани стълби от бойните пътеки на куртините. Абсолютно аналогично е осъществявана връзката до бойните площадки и на кулите по Теодосиевият вал в „Константинопол“. Разстоянието между кулите е определено в зависимост от конфигурацията на терена и обсега на стрелите и късите метателни копия използвани за зашита. Там където пред крепостните стени има по- големи естествени препятствия разстоянието е по- голямо и обратно- там където тези препятствия са малко или въобще липсват, разстоянията са по- малки. Така най- голямото разстояние между кули е измерено на североизточната стена- 63.5 m, а най- малкото- на северозападната стена- 31.7 m. Градът е разполагал с 4 порти- по една към всяка посока. Поради особеностите на терена те не са разположени по средата на крепостните стени, каквато е практиката при римските строежи. Най- запазена от четирите порти е югозпадната. Тя се намира в малка долина и е изградена в една от чупките на стената в северозападната третина на югозападната стена. Тя представлява типична за римските градежи порта с един засводен вход затварян от двукрила врата. Входа е фланкиран от две кули, които поради теренната особеност са силно изнесени встрани от него. Друга добре запазена порта е югоизточната, която е значително по- сложно устроена в сравнение с югозападната. Тя също има засводен вход, но от вътрешната страна има по- голяма арка, която се носи от два масивни стълба. Тази порта също е фланкирана от две правоъгълни кули, които са разположени непосредствено до портата. Освен тези две кули портата е защитавана допълнително от трета надвратна кула. Тя е изградена над външния свод на портата и днес е запазена в сравнително добро състояние. Входа е затварян с двукрила врата, блокирана от големи напречни греди застопорявани в стените. Самата порта е била архитектурно много добре издържана. В нея са оформени по 4 бр. ниши от вътрешната и от външната страна където са били поставени статуи. Югоизсточната порта е единствената порта преизградена през V в. Нейната архитектура е типична за значително по- сложните фортификации характерни за късната античност. Изграждането на портата е свързано със зачестилите нападения на варварски племена и е съчетана с пълна промяна на уличната мрежа и застрояванията в града. Нейното изграждане е на място където преди това не е имало порта. Старата югоизточната порта е напълно разрушена при промяна на планировката на града в този участък през V в. Днес югоизточната порта се извисява на височина от 13 m, която е почти пълният ѝ размер. Източната порта е разположена почти в средата на югоизточната част на североизточната стена. Тя представлява един засводен вход, фланкиран непосредствено от две правоъгълни кули. Тази порта е запазена във височина едва на 2-3 m и за архитектурното и оформление е трудно да се предполага. От археологическите изследвания проведени на портата през 1960 г. е известно, че входа е бил двукратно разрушаван и преизграждан. Преизграждането обаче е било в един и същи вид, което предполага, че архитектурата на фортификацията на портата не е причина за нейното разрушаване от противника. Северозападната порта е разположена точно срещу югоизточната. Нейната планова схема е абсолютно еднаква, както тази на североизточната и също като нея в края на V в. е била подложена на жестоко разрушение. Най- вероятно разрушенията по портите е от времето на тежките хунски нашествия на полуострова през този период. Освен четирите порти укрепленията на града са разполагали и с 6 бр. малки потерни разположени съответно по две на югозападната, югоизточната и северозападната стени. На североизточната стена потерни не е имало поради трудно достъпния терен от тази страна следствие на преминаващата река в подножието. Потерни в този участък не са необходими, тъй като е било еднакво трудно както за нападателите така и за защитниците да преминат незабелязано и безопасно през бурните води и стръмните склонове на дерето при обсада. Развитието на обсадната тактика през V в. създава условия за все по лесно неутрализиране на отбраната на крепостите организирана с внезапни излизания на защитниците през потерните. Именно това довежда до изваждане на потерните от отбранителната система на  Диоклецианопол. През V в. три от шестте потерни на града са зазидани, а другите изпълняват основно дейност по незабелязано излизане на разузнавателни групи или тайно получаване на сведения в обсадения град. Целият град е бил опасан от добре организирана канализационна мрежа, която събира отточните и дъждовните води. За извеждането им от града са използвани канали с правоъгълно сечение, които са били вкопани дълбоко под крепостните стени. Установено е наличието на под два канала в югозпадната и североизточната стени и четири канала на югоизточната стена. На северозападната стена канали не е имало поради наклона на терена, който е на югоизток. През V в. пред северозападната стена е издигната протейхизма. Изграждането ѝ е наложено поради голямата уязвимост на крепостната стена от тази страна, където естествено укрепяване на практика няма. Зачестилите варварски нашествия и няколкото пробива на стената от тази страна довежда до логичното решение за подсилване на защитата ѝ. Протейхизмата е изградена на 10.5 m пред основната стена и е успоредна на нея. Тя има дължина от 503 m и е градена с техника „опус микстум“ с редуващи се каменни и тухлени пояси. Дебелината на стената е 3 m, а височината и е достигала 6 m. За височината на стената се съди от запазените на места зидани стълби, които извеждат защитниците на бойната пътека. Над тази бойна пътека защитата се е осъществявала посредством парапет и зъбери, чиято височина е била около 1.6 m. Така общата височина на протейхизмата е достигала 7.6 m, което е позволявало стрелба по противника да се води и от бойните пътеки на основната стена, които са се извисявали над нея. Протейхизмата не е имала кули, а за допълнителна защита е разчитала на ударната мощ на кулите от основната стена, които са се извисявали над нея със своите 14-15 m височина. Входа в протейхизмата е била разположена точно срещу северозападната крепостна порта. Той е затварян посредством двукрила врата и катаракта пред нея. За защитата на входа се е разчитало на надвратна кула с бойна площадка. В тази надвратна кула е бил поместен механизма на катарактата. За допълнителна защита с внезапни излизания на защитниците, протейхизмата е била снабдена със седем потерни. По три потерни има североизточно и югозападно от входа, а една е разположена в северозападния ъгъл на крепостта във връзката между протейхизмата и основната стена. И след V в. ровът около града е бил подържан и използван. Той възниква заедно с първото строителство на крепостта в края на III в. и археологически е доказано, че е обикалял стените от северозапад, североизток и източната половина на югоизточната стена. Той се намира на разстояние 10-15 m пред крепостните стени. Има трапецовидна форма и ширина варираща между 3 и 4 m. През V в. в пространството между северозападната крепостна стена и ровът е построена протейхизмата без да се нарушава структурната му цялост. Ровът не е укрепяван със зидове, което е сигурно доказателство, че не е бил пригоден за запълване с вода. Днес ровът е запазен само пред източната половина на северозападната стена, а пред останалите стени той е зарит при прокарването на алеи през 1960 г. Диоклецианопол е бил изграден с много добра планировка и развита улична мрежа, характерна за всички римски градове. Основно място в уличната мрежа заемат централните улици „Кардус максимус“ и „Декуманус максимус“, разположени съответно от северозапад на югоизток и от югозапад на североизток. „Кардус максимус“ е основната пътна артерия в града тя е права като струна и свързва северозападната и югоизточната порти. Има ширина 11 m и е настлана с чакъл. Втората основна артерия „Декуманус максимус“ започва от югозападната порта и достига „Кардус максимус“. Тя има ширина 5 m и също е настлана с чакъл. Всички останали улици са 3-4 m широки и са перпендикулярни на двете основни пътни артерии. Освен с минералните си извори Диоклецианопол е захранван и със студена вода посредством зидан водопровод. Той докарва прясна вода от север от южните склонове на връх Погледец. Водопровода има правоъгълно сечение и е застлан с плочи. Той преминава през северозападната стена посредством засводена галерия. Водопровода е двоен, като вторият е бил изграден над източната стена на първия след като първия, който е по- голям е бил повреден. Проучванията показват, че водопровода е изграден заедно с изграждането на крепостните стени в края на III в. Архитектурата на града за сега е проучена сравнително малко. Знае се, че след III в. градът продължава да се разраства и извън укрепената част в северозападна, североизточна и югоизточна посока. От това време има проучени няколко сгради извън и в крепостното пространство. Особен интерес представляват казармените помещения, които са разположени по цялото протежение на югоизточната стена и в южната част на североизточната стена. Тези помещения са изградени след строежа на стените и са долепени до тях. Представляват 9 бр. продълговати сгради с дебелина на стените от 0.8 m. Седем от тях се намират на югоизточната стена и две на североизточната. Те са изградени едновременно в средата на IV в. и са опожарявани и възстановявани няколкократно. Крайната югозападна постройка, след второто разрушаване е била преустроена на двукорабна базилика. Останалите казармени помещения са просъществували до VII в. когато отново са разрушени, вероятно при аваро- славянските нашествия. През средновековието върху руините на казармите са построени жилищни сгради. Диоклецианопол е бил важен градски и балнеологичен център. Свидетелство за това е откритите четири броя бани. Три от тях са в укрепената част на града и една на 250 m източно от него. Най- добре проучени са баните в централната част на града около извора „Топлица“. Те са уникални както по своята архитектура така и по своята запазеност. Днес те са запазени почти до покрив а водопроводната им система все още действа и се използва за атракция на посетителите. Открити са четири басейна със запазена мраморна облицовка, като в централният басейн е запазен и гейзерния изход на извора, който е заемал централно място в него. Друга баня е имало на 30 m западно от банята при извора „Топлица“. Тя е била разположена на мястото на днешната баня „Свежест“. Останки от нея са открити през 1921 г., но проучвания за сега не са правени. Тя се е захранвала с вода от извора на днешната баня „Русалка“, който се намира вън от крепостните стени в близост до югозападната порта. Водата до банята е докарвана посредством вкопан в земята и под крепостната стена глинен тръбопровод. За съществуването на римска баня върху днешния извор „Момина баня“ намиращ се на 250 m източно от североизточната крепостна стена свидетелства намерен надпис, изсечен върху останки от сграда на мястото. Надписа гласи, че банята е съградена между 11 ноември и 31 декември 308 г. Емблематично място на всеки римски град е амфитеатъра. Тази монументална постройка на Диоклецианопол е била построена много сполучливо в югозападната част на града, на 50 m югозападно от големите римски терми при извора „Топлица“. Древните строители умело са използвали естествено наклонения терен в този участък за да има възможно най- малко изкопни работи. Арената е изсечена в най- ниската част на стръмния склон, като вида и е продиктуван от формата на наличното пространство. Поради тази причина формата на амфитеатъра няма правилните очертания на други подобни съоръжения в останалите римски градове. Нагоре по склоновете на терена над арената са били разположени трибуните с дървени седалки. От направените анализи на археологията на амфитеатъра, може да се заключи, че е налице сравнително малък провинциален амфитеатър, който е изграден едва след издигането на селището в статут на град в края на III в. Амфитеатъра е задължителна част от архитектурните постройки на всеки римски град и поради тази причина в новият град е трябвало да бъде издигната подобна постройка па макар и невзрачна за тогавашните разбирания. През IV-VI в. Диоклецианопол е бил не само важен балнеологичен център но и средище на християнската култура. Градът е бил седалище на епископия, за което свидетелстват откритите останки от 10 църкви. Две от тях са издигнати в укрепената част на града, а останалите са извън пределите му. От археологическите находки, намерен в споменатите църкви, може да се заключи, че християнството прониква в Диоклецианопол доста рано, още в началото на IV в., като първите две църкви са построени в средата на IV в. До сега в града са разкопани едва пет жилищни сгради, които обаче дават добра представа за жилищното строителство и бита на хората. Жилищата се делят основно на два вида- големи перистални сгради с басейн в средата и множество помещения за слуги, търговия и складове, и малки постройки на по- бедното население състоящи се от няколко помещения. Перисталните сгради са основно разположени в централната част на града в близост до главните улици и са градени с техника „опус микстом“ с хоросанов разтвор, докато малките къщи са ситуирани по към периферията и на много места се вижда, че освен хоросан е използвана и калова спойка. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на римския град Диоклецианопол се нарежда на едно от първите места в Европа.

Местоположение

Надморска височина: 373 m GPS координати: 42°30’09” С.Ш. и 24°42’12” И.Д.

Източници

Маджаров, К. Маджаров, М. Диоклецианопол (Diocletianopolis), Ранновизантийски градове в България. София, 2002 
Балабанов, П. Бояджиев, Ст. Тулешков, Н. Крепостно строителство по българските земи. София, 2002
Теофилов, Р. Римски градове в България. София, 2007
Хисаря посетена на 27.05.2012 г. в 11.25 ч.
К. Василев

Снимки

https://picasaweb.google.com/108821068306103878624/UdbZgK

Планове

К. Василев

 

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 4 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 3 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8083
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 154
Най-нов bichev

Последни коментари