С. Зелениград - крепост Градище

Описание и история

Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Боипара/ Зелениград/Градище зад камик се намира в местността „Зад камик“, на 0.76 km северно по права линия от центъра на село Зелениград. Укреплението заема най- високата част на хълма, като крепостни стени са били издигнати само от достъпната източна и южна страни. Обекта има неправилна форма продиктувана от особеностите на терена с максимални размери 215х151 m и площ от над 11 дка. Реално, размерите на укреплението са 277 m дължина и широчина 65 m в най- широкият участък. Твърдината е била защитена с двойни крепостни стени, градени от ломени камъни споени с хоросан. Стените са осигурявали защита от изток и юг, а от запад и север отвесните до 100 m скални склонове и преминаващата в подножието им река Чобанка са били непреодолима преграда. Днес на терена градежи не са останали, като останките от стените се проследяват във вид на насипи. Тези насипи също са почти обезличени, като голяма част от камъните са ограбени от местното население за строителен материал. В началото на XX век останките от градежите на крепостните стени все още са се издигали на скалите. Една от причините за пълното разрушение на градежите е факта, че заради скалистия терен основите на стените не са вкопавани, а директно са поставяни върху скалата, като са били слепвани с хоросан към нея. Днес на много места личат изсечените легла, в които е била закрепяна основата на стената. Вътрешната стена на крепостта започва от отвесните скали на запад, като почти веднага минава в дъга на североизток и извива на север. От там продължава в северна посока и достига отвесните северни склонове на хълма. Външната крепостна стена започва също от отвесните западни склонове, но на около 80 m разстояние от първата. Тази стена извива във вид на дъга с изпъкнала част насочена на изток и се насочва към най- северната част на първата стена. В свидетелствата за тази твърдина от началото на XX век е известно, че по останките от стените са се различавали пори и кули. Днес на терена на може да се определи със сигурност къде са били тези входове, а от кулите се забелязват следите само на една разположена е най- северната точка на вътрешната крепостна стена, почти до отвесните северни склонове. Вътрешността на твърдината изцяло е била застроена. За това свидетелстват множеството всичания по скалите, подсказващи къде са закрепяни дървени и каменни основи (основно в по- скалистото вътрешно укрепление) и насипи от разрушени каменни сгради, пръснати из храстите и дърветата (основно във външното укрепление). По терена на обекта почти не се забелязва строителна или битова керамика, но следствие на ерозията на земята, такава се открива в изобилие в подножието ѝ. Там се срещат парчета от тегули, питоси, римски тухли и фина битова керамика. В близост до вътрешната страна на спомената кула се наблюдават останките от стара скална църква. Основите и са всечени в скалата, като от нея днес е останало именно всечената задна част на църквата. Там скалата е издълбана на дълбочина и широчина с по 3 m. Още една скална църква има издълбана в естествена пещера, намираща се в отвесните западни склонове на укреплението. В днешно време достъпът до нея е много труден, но достъпен при съответната предварителна подготовка. Според Д. Митова- Джонова във вътрешността на укреплението е намерена много шлака и сгур, което е свидетелство за рудодобива в региона и основното предназначение на крепостта. Днес на терена няма много следи от това минало. В близост до крепостта, в местността „Бара“, при изграждане на новото водоподаване за град Трън е открит граденият през античността и използван през всички останали периоди каптаж. Открит е и тръбопровода който е довеждал водата до укреплението. Той е построен от добре изпечени глинени тръби, които са пренасяли вода в продължение на над 1000 години. В крепостта са намерени керамика, стели, капители, надгробни плочи, колони, бронзови чаши, метален пояс, сребърна торква, гривни, монети и фибули. Намерена е и каменна плоча с надпис на латински: "Елеонора поставя този паметник на своя мъж..." и два оброчни паметника на Аполон и Небесните богове. Част от тези находки се пазят в Археологическият музей в град София. Югозападно на 40 m пред укреплението се издига висока скала, носеща името „Шильи камик“. Тази скала е част от хълма, на който се намира крепостта. Тя е само с няколко метра по- ниска от най- високата точка на хълма и практически засенчва южната част на укреплението. На нея е било разположено тракийско скално светилище. Скалата все още носи следи от тракийките ритуали, като на нея, днес единствено се забелязва, наличие на споменатата по- горе сгурия. Западно и източно в подножието на скалата и светилището „Шильи камик“, е издълбани трета скална църква и скална килия. Църквата е изсечена в горната част на отвесният 100 m западен склон. Тя носи името „Царева църква“, като за нейното прокопаване се е наложило да се издълбае вход във вид на арка, от труднодостъпната северна страна на скалата. Килията от своя страна се намира на източната, не по- малко трудно достъпна, страна на скалата и носи името „Цветаново ижле“. В тях се различават, отдушници, олтарна маса и камери в пода на помещенията, които може би са служили за полагане на мъртви. Крепостта възниква, под името Боипара, по времето на траките в периода V-I в.пр.н.е. Под същото име, през римското господство в периода II-IV век крепостта се разраства и става важен рударски и металообработващ център. След това в V век твърдината станала жертва на готските, остготските и хунските нашествия. На една скала, във вътрешността на обекта се виждат следи от изсечени руни, които може да са свидетелство именно на тези смутни времена през V в. През късната античност обекта продължава да действа, като след V в. в околностите се настаняват славяни и българи, а в началото на IX в., след превземането на „Сердика“ от кан Крум, крепостта минава окончателно в български ръце. Вероятно по това време твърдината е преименувана на Зелениград. По времето на цар Симеон тук е установена „Знеполската“ епископия и са издигнати първите български, християнски църкви и манастири в този край. В този период, твърдината вече има градски черти с местно благородничество и развит духовен и светски живот. По времето на византийското владичество и Втора българска държава, Зелениград продължил да бъде административен център на областта „Знеполе“. С настъпването на османците, завоевателя превзел и разрушил малкият град, премахнал местното болярство и изместил администрацията на областта в град Трън. Постепенно населението се установило южно, в подножието на крепостта, като изникналото село взело името ѝ, като останките от старата твърдина започнали да се наричат Градище, а местността където се намира “зад камик“. Зелениград е бил разположен на стратегическа височина с много добра видимост към цялата планинска долина на река Ерма. Основната му функция освен духовен, рударски и металообработващ център е била и защитата на важният проход към Дъсчан кладенец. Прохода който е свързвал поречието на Морава със Знеполе. Пътя през прохода, минава западно в подножието на укреплението и все още се използва усилено от ловци, туристи и граничари.

Местоположение

Надморска височина: 1024 m GPS координати: 42°50’40” С.Ш. и 22°33’41” И.Д.

Източници

Митова- Джонова, Д. Археологическите паметници в Пернишки окръг. София, 1983
http://svetimesta.com/ Скални-църкви-и-манастири/Царева%20църква-Цветаново%20ижле
М. Гърдев
К. Василев

Снимки

http://crazywolf.snimka.bg/nature/v-tr-nsko-po-gerg-ovden-zelenigrad-krepost-zad-kamik.592162  
https://photos.app.goo.gl/RAf7XeNe6bQFWTOq1
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2017/10/blog-post_24.html

Планове

К. Василев
Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 3 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 2 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8078
Общо теми 1799
Потребители Общо членове 51
Най-нов kiril.traev@abv.bg