С. Паницово - крепост Чобанско градище

Описание и история

Тракийска и късноантична крепост Чобанско градище се намира на 2.67 km северозападно по права линия от центъра на село Паницово и на 3.44 km югозападно по права линия от центъра на село Козница. Намира се в землището на село Козница, но е по- достъпна от село Паницово. В сравнение с останалите крепости от късноантичната отбранителна система, тази е с по- големи размери от останалите. Крепостта е изградена на конусообразно възвишение заобиколено от запад и север от река Чобанска, а от изток от друга по- малка река, която се влива североизточно под крепостта в река Чобанска. Най- достъпна е от юг, където възвишението е отделено с голяма седловина. Крепостта има овална форма издължена в посока изток- запад с приблизителни размери 290х210 m. Крепостта заема върха на възвишението. В проход Дюлино през античната епоха най- значим център е седалището на естествено защитения рид "Градището". На около стотина метра на североизток по склона има извор, откъдето се осъществява визуална връзка с морския бряг при Обзор и сигнална и оперативно- тактическа с пътя на север за долината на р. Камчия. Наблизо е разклонението за морския бряг по долината на р. Двойница и за крайбрежния път северно от Несебър. По второстепенни маршрути се достига южния бряг на р. Еркечка и р. Двойница. Естествените топографски предимства са усвоени от местното тракийско население. През къснокласическата и ранноелинистическата епоха на най- високата североизточна част на рида се формира ясно изразен културен пласт, с фрагменти от иоски, тасоски и хераклейски амфори и амфорни печати, атически червенофигурни и чернофиргисови съдове, местна сива керамика и груби тракийски съдове със сивочерен цвят и релефна украса от хоризонтални ленти с коси насечки, вдлъбнати ямички и езически издатъци. На югоизток от рида по левия бряг на Алчак дере се срещат скални гробници и ниши. Етнически това присъствие се свързва с непсеите. На изток до морския бряг при Аристеум може да се търсят границите на територията (или част от нея) контролирана от местния династически дом, чиито взаимоотношения с Месамбрия Понтика са регламентирани договорно при Мопсиестий, Тарутин, Медиста, Котис, и Садала. През късноантичната епоха в условията на ескалираща варварска заплаха геостратегическите преимущества на рида са открити отново. В съответствие с новите полифкетични изисквания по ръба на плоското било на рида, в подножието на чиито стръмни склонове от запад и север протича р. Еркечка, е изградена крепост с неправилна многоъгълна форма, ориентация север- северозапад- юг- югоизток и площ от 40 дка. Достъпът до нея е възможен от юг по тясна седловина. Крепостната порта е изградена по класическите канони в средата на южната стена с ширина около 3.5 m и е фланкирана от две кули. Така предвижването до нея оставя нападателите за дълго уязвими с открит фланг. Този относително по- достъпен сектор е подсилен с ъглови и четири междинни (U- образни) кули, издаващи се на около 4.5 m пред лицето на стената, разположени несиметрично на средно 30- 35 m една от друга с възможност за взаимодействие между тях. Кули има и по западната стена, които както и куртината, са изградени в опус имплектум с различна концентрация на счукани тухли в хоросана. След отстраняването на относително тънкия почвен хоризонт стената е изградена върху основната скала. На места по източната стена се забелязва субструкцията, издаваща се навън като едностъпален банкет. Укрепената площ на селището е плътно застроена. На север- северозапад от крепостната порта е прокарана улица, край която личат деструкциите на постройки от ломен камък. В най- високата североизточна част на укреплението улицата извежда до ранно- християнска базилика, ориентирана в посока изток- запад с отклонение 8˚ на изток. Според обхвата на укрепената си площ, плътността на застрояване и урбанитета си селището е от категорията на полуградските укрепени селища. То е стратегически център, край който преминава едно от пътните трасета на Марцианопол, сигнализирано с милиарни колони. Една от тях, открита в м. "Градището" при с. Паницово е поставена по време на управлението на император Юлиян през 361-362 г. и преизползвана при съвместното управление на Валентиниан, Валент и Грациан между 367-375 г., изглежда във връзка с пребиваването на император Валент и армията му в Марцианопол и Дуросторум. Този удобен маршрут се използва и от местното тракийско население. В надпис открит от иманяри в раннохристиянската базилика се съобщава, че Флавий Зенис, баща на 12 деца, centenaries от ХI Клавдиев легион в Дуросторум е прослужил двадесет години през първата половина на IV в. в оръжейните работилници на Марцианопол. Освен по отношение на военния набор, селището и административно принадлежи на Втора Мизия, оставайки на линията на или северно от намиращите се в тази провинция според Прокопий "Херкуленте" (с днешна локализация при нос Кочан в землището на с. Баня, община Несебър) и "Скатрина". При опитите за локализация на второто укрепление- известната от римските итинерарии пътна станция Скатре- по често се предпочитат укрепени обекти в триъгълника с. Дюлино- с. Козница- с. Паницово. Вероятният тракийски произход на името и посочените военно- стратегически, комуникационни и топографско- урбанизационни показатели, поставят укрепеното селище на рида "Градището" при с. Паницово сред потенциалните за идентифициране с пътна станция Скатре центрове по билото на Еминска планина. На около 30 m пред южната порта минава път, който на югоизток е преграден със землен вал с ров, свързващ го с главната линия на късноантичната преградна стена и вал по южния бряг на р. Двойница от морския бряг при Обзор до р. Елешница на запад. На места на този участък те са преустроени и използвани и през ранното Средновековие, свидетелство за значението на пътя и след основаването на Българската държава. От VIII в. той се охранява от изградените на билото на Еминска планина по южния склон на вододелното възвишение валове с ров от юг. Защитниците на това внушително ранносредновековно гранично землено отбранително съоръжение не използват крепостта, разрушена вероятно при някое от аварско- славянските нападения между 584 и 626 г., по първоначалното и предназначение. Тяхното присъствие се долавя при източната крепостна стена и в централния и северния кораб на раннохристиянската базилика. Територията на селището е обитавана и след превръщането на старопланинските валове от гранична във вътрешно- укрепена линия след началото на IХ в., когато с договора от 814 г. границата на България се премества на юг по вала Еркесия. Чрез локални пътни трасета селището се свързва с укрепленията, включени в или свързани с късноантичната отбранителна стена и валът по южния бряг на р. Двойница- р. Еркечка, които участват и в охраната на подстъпите към пътя в прохода от север.

Местоположение

Надморска височина: 304 m GPS координати: 42°52’09” С.Ш. и 27°38’27” И.Д.

Източници

Прешленов, Х. Пътят Анхиало– Марцианопол: Късноантични селища и укрепления в проход Дюлино на Източна Стара планина.

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 5 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 4 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8082
Общо теми 1801
Потребители Общо членове 131
Най-нов emilia_n

Последни коментари